Мотиви към Решение №20 от 28.01.2020 г. по АНД №307/2019г. на Районен съд Луковит
Съдебното
производство е образувано по повод на постановление на Районна прокуратура
Луковит, с което се предлага обвиняемият С.Г.А. да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК – за това, че на 02.10.2017 г.,
около 13.50 ч. в гр. Луковит, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като носейки
голяма брадва в ръка се движел по улица „Димитър Талев“ и по ул. „Възраждане“ –
покрай Община Луковит, с брадвата влязъл в търговски обект на „Виваком“, след
това замахвал с брадвата няколко пъти към И.С.А., като на основание чл. 78а НК
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание глоба в размер на 2000 лева.
В
съдебно заседание Районна прокуратура Луковит не изпраща представител.
Обвиняемият
С.А. дава обяснения. Признава, че е бил на местопроизшествието, където отишъл,
за да прекрати започналия между негови роднини (баща му и сина му) и И.А..
Възникналият помежду им конфликт отдава изцяло на предходното поведение на И.А.,
който предлагам на жената на обвиняемия и на снаха му да работят за него в
Белгия. Признава, че е държал брадва, но не я е размахвал, нито е заплашвал И.А.,
само си говорели на цигански. Съжалява, че това се е случило на центъра.
Признава се за виновен по обвинението на прокурора, като отрича да се е заканвал
или да е посягал на И.А..
В
последната си дума заявява, че според него не трябва да бъде наказван, защото
не е бил там, за да се бие, а за да спре боя и ако не се е намесил, проблемът
щял да бъде много по-сериозен.
Упълномощеният
защитник адв. Р.М. пледира за това, че с действията си обвиняемият е прекратил
боя между роднините си и пострадалия И.А., евентуално, ако съдът приеме, че
това деяние е престъпно, то поради тези обстоятелства моли за минимален размер
на глобата.
Съдът, след като обсъди и прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият С.Г.А. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, самоопределя се като
циганин, с основно образование, живущ на семейни начала, занимава се с търговия
на автомобили от чужбина, реабилитиран за извършени престъпления на 29.10.2005
г. - по чл. 269, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3 НК срещу двама полицаи. Живее в гр.
Луковит, син на Г. А. И. и баща на Г.С.Г., роден през **** г.
Пострадалият
И.С.А. до края на м. 07.2017 г. живеел в гр. Б., Б., след което се завърнал в
родния си град Л..
Между обвиняемия С.А. и
пострадалия възникнал конфликт след прибирането му, породен от комунакация в
социалните мрежи между пострадалия и жени от семейството на обвиняемия.
На 02.10.2017 г., около 13:30 часа пострадалият
се намирал в центъра на града в магазин на мобилния оператор „Теленор“, находящ
се срещу сградата на Община Луковит.
В
този момент в близост преминал микробус, в който пътували роднини на обвиняемия – Г.И. (негов баща), Г. А. (синът
му), заедно със свидетелите И.Т.и Т. Т.. Виждайки пострадалия, Г. А. настоял да
слезе, за да се саморазправя с него, като тримата мъже от микробуса го
причакали до входа на магазина.
При
излизането си пострадалият се поздравил със св. И. Т. и в този момент бил
нападнат от Г.И. с бухалка, а Г. А. го ударил с юмрук в главата, след което го
повалил на земята и продължил да го рита в лявата част на гърдите. От главата
на пострадалия течала кръв.
В
този момент – около 13.50 часа, обвиняемият С.А. паркирал лекия си автомобил
„Мерцедес“ до сградата на Община Луковит, слязъл от мястото на водача, държейки
брадва в дясната си ръка, и се запътил към магазина на „Теленор“, където били
роднините му и пострадалия.
По
пътя срещнал свидетеля Л.Л. – управител на магазина „Теленор“, и го попитал
къде са. Св. Л. отговорил, че са в магазин „Виваком“, знаейки, че там има
камери за видео наблюдение.
Обвиняемият
влязъл с брадвата в ръка в магазина, но видял, че пострадалия И.А. не е там, и
излязъл навън. Тогава видял, че пострадалият е на тротоара, приближил се към
него и замахнал с брадвата, изричайки заканителни думи.
В този момент, към него. Пострадалият успял да се отдръпне,
но Г. И. му нанесъл нов удар с бухалката.
Уплашен за здравето на
пострадалия, свидетелят Л.Л. – управител на магазина „Теленор“, излязъл на
тротоара и натиснал надолу брадвата, с която обвиняемият замахвал. Въпреки това
този момент пострадалият И.А. успял да избяга, побягвайки в посока към
църквата, пресякъл площада на града и стигнал от другата страна, където с
автомобил го пресрещнал неговият приятел Ванцислав Велинов, който го откарал до
дома му. Впоследствие пострадалият бил придружен от брат си до ФСМП Луковит, за
да му бъде оказана медицинска помощ.
Малко
по-късно, около 15.00 часа пострадалият се явил в сградата на РУ Луковит,
където съобщил за нанесения му побой от С., неговия баща и сина му. Въз основа
на това устно съобщение и докладна от полицейски служител в условията на
неотложност било образувано ДП №246/2017 г. по описа на РУ Луковит с извършване
на първото действие по разследването – разпит на пострадалия И.А. (л. 37).
Започнало разследване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, във връзка с
което и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейски орган задържал за срок
от 24 часа С.Г.А. на същата дата в 16.15 часа.
На
02.01.2018 г. С.Г.А. е привлечен като обвиняем за това, че на 02.10.2017 г.,
около 13.50 часа, замахвайки с брадва се заканил с убийство на И.С.А., като му
заявил: „Къде е тоя да го очистя…ей сега ще ти еба майката, ще те очистя!“,
което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление
по чл. 144, ал. 3 НК.
На
03.07.2018 г. в Районен съд Луковит е внесено предложение на прокурора по чл.
78а НК са признаване на Г. А. И. и Г. С. Г. за виновни в извършване на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК
за това, че на 02.10.2017 г., като съизвършители причинили лека телесна повреда
на И.А. по хулигански подбуди. Двамата са признати за виновни с Решение
№57/01.07.2019 г. по АНД №189/2019 г. на РС Луковит и освободени от наказателна
отговорност.
На
10.05.2018 г. с ново постановление С.А. е привлечен като обвиняем за горното
престъпление, както и за това, че по същото време и място извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като носейки голяма брадва в ръка се движел по ул. „Димитър Талев“
и по ул. „Възраждане“ – покрай Община Луковит, с брадвата влязъл в търговски
обект на „Виваком“, след това замахнал няколко пъти с брадва към И.А. – престъпление
по чл. 325, ал. 1 НК.
С
постановление от 25.04.2019 г. прокурорът прекратил частично досъдебното
производство за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК поради недоказаност. В
мотивите си прокурорът се позовава на молба и декларация от пострадалия И.А., в
която заявява, че С.А. не е отправял закани към него, нито е изпитвал страх за
живота и здравето си. Постановлението е влязло в сила като необжалвано.
Първоначално
по повод предложение на прокурора по реда на чл. 78а НК за признаване на С.А.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК е образувано АНД
№171/2019 г. по описа на съда, производството по което бе пракретено в съдебно
заседание, поради непълнота на приложеното материали от досъдебното производство.
След частен протест на прокурора въззивната инстанция с Решение от 24.09.2019
г. по ВЧНД №359 по описа на Окръжен съд Ловеч за 2019 г. е потвърдил
прекратителното определение, указвайки на прокурора, че следва да представи и
постановление по чл. 216, ал. 2 НПК за разделяне на материалите.
След
връщане на делото на досъдебната фаза прокурорът с Постановление от 24.10.2019
г. е разделил материалите по ДП №246/2017 г., като производството под същия
номер е останало за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, водено срещу
Георги А. и Георги Илиев, а производството за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК срещу С.А. е разделено в ново такова под №955/2019 г. по описа на РП Луковит
с приложени към него заверени копия на процесуални документи.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена, като съобрази непосредствено събраните доказателства в хода
на съдебното следствие, както и на тези, събрани в хода на досъдебното
производство, които съгласно чл. 378, ал. 2 НПК могад да бъдат ползвани от съда. Съдът прие, че
след като обвиняемият и защитата не държат на непосредствен разпит на
свидетелите, и като съдът разпита лично обвиняемия, пострадалия и вещото лице,
не се налага да бъде проведен съдебен разпит на всички останали свидетели.
Предходния
конфликт между пострадалия и семейството на обвиняемия се установява от
обясненията на С.А., показанията на неговите близки – майка му Г.И., Г.В.
(племенник), Е.М., Т. А. (дъщеря), П. И. (бивша жена), както и от показанията
на пострадалия при разпита в съдебно заседание.
Идването
на обвиняемия С.А. на местопроизшествието, държейки брадва в ръка, се
установява без каквото и да било противоречие от гласните доказателства:
показанията на свидетелите И.А. (пострадал) – дадени на ДП, Е. М. (служител на
Виваком), И.Т. (приятел на сина обвиняемия – очевидец), Т.Т. (снаха на
обвиняемия), Я.П.(зет на обвиняемия), Л.Л. (управител на магазина Теленор), К.С.
(служител на същия магазин), П.К. (служител на Виваком), В.В. (приятел на
пострадалия, случаен очевидец), обясненията на обвиняемия С.А., както и на
съдебно-техническата експертиза, изследвала приобщеното към делото веществено
доказателство – компакт диск, съдържащ записи от общинските охранителни камери
и тези на магазин „Виваком“.
Обвиняемият
оспорва два факта, които са включени във фактическото обвинение на прокурора –
отрича да е замахвал с брадвата срещу пострадалия, както и отрича субективната
страна на обвинението, като твърди, че се е намесил с единствената цел да
прекрати конфликта между роднините си и пострадалия, а брадвата твърди, че е
измъкнал от ръцете на майка си.
Съдът
прие, че това е защитна теза, която не съответства на събраните
доказателства. Тази версия се поддържа
от майката на обвиняемия – св. Г. П.И., както и от пострадалия след
депозирането на писмена декларация в хода на ДП и при съдебния му разпит. Съдът
не кредитира тези гласни източници, поради това, че същите противоречат на
други обективни доказателства, а така също и на показанията на пострадалия,
депозирани първоначално пред разследващия орган още в деня на престъплението –
02.10.2017 г.
Противоречието е на първо
място с кадрите от вещественото доказателство, които бяха възпроизведени в
съдебно заседание и от които е видно, че С.А. слиза от автомобила си, държейки
брадвата, с която след това влиза в магазин „Виваком“, а неговата майка слиза
от задната врата на автомобила и го следва. Това опровергава версията, че обвиняемият е взел брадвата от
ръцете на майка си.
Изцяло защитна теза е и
отрицанието на С.А. да е замахвал с брадвата срещу пострадалия. Освен
подробните показания на пострадалия от ДП, това се установява категорично и от
показанията на св. Любомир Лилов – управителят на магазин „Теленор“: „…един от мъжете, който разтърваваше биещите
се, опита да го спре, но мъжът с брадвата му каза да се махне, за да не го
удари. Излизайки, започнах да подпирам брадвата надолу, за да не я вдигне и да
удари мъжа с кървящата глава. Мъжът започна да се заканва „Ще те убия! Ще те
пребия!“ и други, които не разбрах, тъй като си говореха на цигански. Обърнах
се да видя бития, тъй като беше зад гърба ми. Тогава видях двамата биячи отново
да го атакуват. За втори път натиснах брадвата надолу. Видях, че не мога да го
спра, като казах на мъжа с кървящата глава да бяга….“
Този свидетел пряко е
възприемал действията на обвиняемия с брадвата като замахване и то насочено
срещу пострадалия, което го е мотивирало да опита да спре нападението, а когато
не е могъл – да подтикне пострадалия към бягство.
В пълен унисон с това са и
показанията на пострадалия, депозирани незабавно след образуваното по неговия
устен сигнал ДП, в които е заявил: „….откъм хотела дойде С.…като носеше голяма
брадва….Точните му думи бяха - Ей сега
ще ти еба майката, ще те очистя! При тези думи Венци го пресрещна и го хвана
някак си отзад, за да го спре и го попита дали мисли какво прави с тази
брадва….С. замахна един път с брадвата, като се дръпнах назад. Тогава баща му
Георги Илиев ме удари втори път с бухалката по гърба….С. ме подгони с брадвата
като замахваше няколкократно…“
В подкрепа на описаното поведение на
обвиняемия спрямо пострадалаия са и показанията на св. Венцислав Михайлов,
който се е опитвал да спре нападението, и на св. Камелия Стоева – служителка на
„Теленор“, която пряко е възприела, че обвиняемият посяга с брадвата да удари
пострадалия, а управителят на магазина – св. Лилов, стоял между двамата.
Съдът намира, че показанията
на пострадалия от съдебно заседание са недостоверни и са мотивирани от неясни
причини, но изцяло целят да подкрепят версията, изнесена от обвиняемия.
Представената в хода на
досъдебното производство декларация няма процесуална стойност, тъй като
свидетелите депозират своите възприятия лично и устно пред съответния орган.
Изявленията на пострадалия биха могли да послужат като индиция за неговото
желание да освободи от отговорност обвиняемия, което обаче е без процесуална
последица в делата от общ характер, каквито са делата за разследване на
престъпления по чл. 325, ал.1 НК и по чл. 144, ал. 3 НК.
Дори обвиняемият и
пострадалият да са постигнали помирение, което е едно желано състояние на
техните взаимоотношения, то би могло да бъде отчетено при оценка на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, както и при определяне на
съответната санкция. Извънпроцесуалното уреждане на отношенията между
обвиняемия и пострадалия обаче не може да доведе до прекратяване на
производството спрямо обвиняемия, нито може да оправдае изнасянето на неверни
факти от пострадалия.
Поради горното съдът прие, че
приетата от прокурора фактическа обстановка съответства на обективната истина,
която се установява от посочените доказателства.
Съдебното минало на
обвиняемия и настъпилата реабилитация по право се установява от приложената
справка за съдимост.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Обвиняемият е привлечен към
наказателна отговорност за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, предвиждащ, че този, който извърши непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с
пробация, както и с обществено порицание.
Установените по делото факти осъществяват състава
на престъплението, в което С.А. е обвинен.
От обективна страна инкриминираното поведение на С.А.
– движение през деня в централната част на град Луковит с брадва в ръка, влизането му в търговския
обект и последващото замахване с брадвата към пострадалия, представляват
„непристойни действия“, чрез които е постигнат и престъпния резултат – „грубо нарушение
на обществения ред“.
Действията на А. са извършени
публично, пред очите на множество граждани и въпреки опитите им да бъде спрян.
Посочените последователни действия осъществят две типови прояви на хулигански
действия, разяснени в ППВС №2/1974 г. – движението с брадва в ръка в центъра и
влизането с нея в търговския обект са пример за действия на обществено място,
които са довели до спиране на обичайните действия на широк кръг от граждани –
случайно намиращите се на улицата са били смутени от действията на С.А.,
служителите на двата търговски обекта са преустановили работата си по
консултиране и обслужване на клиентите, което се установи от свидетелските показания, ясно се вижда на
записа от магазина „Виваком“ и следва от обичайната житейска логика.
С другите действия, макар и
насочени пряко към личността на пострадалия, обвиняемият също е засегнал и
общественото спокойствие, ред и сигурност, в какъвто смисъл са задължителните
указания на цитираното горе постановление, както и р. 84-75-I.
Съдът отхвърли версията на
обвиняемия, че действията му са били насочени към преустановяване на боя между
роднините му и пострадалия, която би имала правно значение в светлината на чл.
12 НК. От фактическата обстановка обаче ясно личи, че поведението на обвиняемия
не е било насочено към отблъскване на нападението, а представлява
присъединяване към започналото от неговите роднини нападение срещу пострадалия.
Горното обстоятелство
мотивира съда да приеме, че от субективна страна престъплението е осъществено
при форма на вината евентуален умисъл, защото пряката цел на С.А. е била да се
саморазправя чрез нападение с пострадалия, което е било съпроводено с грубо
нарушаване на обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото
(р.78-73-II; р.432-72-I).
При тези съображения съдът прие, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, за което прокурорът е повдигнал обвинение.
Следва да бъде посочено, че фактите, очертани от
прокурора в обстоятелствената част на постановлението и в диспозитивната,
разкриват признаците и на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК – закана с
убийство. Тези факти бяха доказани в хода на съдебното следствие и по горе
изложените съображения в доказателствения анализ съображения същите не се
компрометират от наличието на писмена декларация от пострадалия и промяна в
показанията му, депозирани пред съда. Следва да се посочи, че изпълнителното
деяние може да бъде осъществено чрез всяка форма на заплаха – устна, писмена
или чрез конклудентни действия. Демонстративното и целенасочено замахване с
брадва към пострадалия представлява заплаха за личността му и от естество да
възбуди у И.А. основателен страх от извършване на престъпление срещу живота и
здравето му. Конфликтната обстановка, нанесените телесни повреди от роднините
на обвиняемия, намесата на трети лица, за да спират С.А. и силно режещото
острие на брадвата са обстоятелства, които сочат на реална възможност да
възникне основателен страх от увреждане. Без значение е дали в действителност
пострадалият се е уплашил, а в настоящия случай И.А. очевидно е бил изплашен,
за което свидетелстват първоначалните му показания, поведението на св. Лилов и
Венцислав Маринов, които са опитали да го предпазят, и последващото му бягство
от местопроизшествието.
Въпреки този извод, съдът е обвързан от рамката на
обвинението, повдигнато от прокурора, който единствен по конституция има
правомощие да привлича към наказателна отговорност и след като е прекратил
разследването за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, постановлението му е
скрепено със стабилитет и задължителна сила, която следва да бъде съобразена.
За престъплението, в което е обвинен и съдът го
призна за виновен, С.А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му се наложи административно наказание. Налице са условията предвидени в чл.
78а НК – счита се за неосъждан, след като е настъпила реабилитация по право за
извършените престъпления, предвиденото наказание за престъплението по чл. 325,
ал. 1 НК отговаря на изискването да е до 3 години лишаване от свобода, от
престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди, и не е налице
което и да е от изключенията в приложимостта на института.
Съдът прие, че справедливото административно
наказание – глоба, което е предвидено в границите от 1000 до 5000 лева, следва
да бъде определено към средата, а именно 3 000 лева, като отчете като
отегчаващи отговорността следните обстоятелства: дейнието е осъществено чрез
няколко действия, които разкриват значително по-високо ниво на обществена
опасност поради дързостта им, както и поради насочеността на хулиганските
прояви към конкретна личност, непоколебимостта в намерението, въпреки опитите
на случайните граждани да го спрат, високата степен на риск да бъде реално
увредено здравето на пострадалия от хулиганските действия, както и
съгласуваността на поведението с това на другите двама нападатели.
Смекчаващите отговорността му обстоятелства са
наличието на предходен конфликт с пострадалия, породен от неморално поведение
на последния спрямо жени от семейството на обвиняемия, последващото помирение
между обвиняемия и пострадалия, по-леко укоримата форма на вината – евентуален
умисъл при осъществяване на хулиганството, както и изразеното съжаление, че е
деянието е осъществено по този начин.
Воден от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК във вр. с чл.78а, ал.1 НК, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ........................