Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 03.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 191 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на „***" ЕООД, ЕИК ***,
представляван от управителя Д.Л., депозирана чрез адв. М.Б. от ВТАК, срещу Наказателно
постановление № 471372-F507680 от 21.10.2019 г.
на Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ и на основание чл. 5,
ал. 1 от ЗОПБ е наложена "Имуществена
санкция" в размер на 35 000,00 лева. В жалбата се сочи, че при издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалноправните и материалноправни норми,
водещи до неговата незаконосъобразност и неправилност. Моли за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
поддържа депозираната жалба по подробно изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника
главен юрисконсулт Искрена Карауланова, изразява становище, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съобразено с
материалните и процесуалните правила при издаването му и моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.09.2019 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F507680 за това, че в хода на извършвана ревизия на „***” ЕООД, ЕИК ***– Велико
Търново, възложена със Заповеди от 31.05.2019 г. и 26.07.2019 г., са
представени, електронно подписани справки за осчетоводяване на сметка 501
„Каса” и 503 „Банка”, като при прегледа на счетоводните регистри е установено,
че на 30.12.2018 г. съгласно счетоводна справка от сметка 501 са изписани
70 000,00 лева, представляващи разпределен дивидент въз основа на решение
от 28.12.2018 г. на общото събраните на дружеството /Протокол от 28.12.2018 г./
– квалифицирано като нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. Отбелязано е, че изплащането
на дивидент за сума, равна или надхвърляща 10 000,00 лева също попада в
ограниченията на ЗОПБ и за същия възниква задължение да се извърши чрез превод
или внасяне по платежна сметка.
Актът за административно нарушение е прочетен, връчен надлежно и подписан
от управителя на въззивника на 16.09.2019 г., без възражения, като в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение, в което е посочено, че
разпределеният дивидент е внесен по банкова сметка ***, ЕГН **********
/управител на „***” ЕООД/, с приложено копие на банково извлечение с отразени
банкови операции за периода 16.09.2019 г. – 18.09.2019 г.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 21.10.2019 г. е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 471372-F507680 на Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с
което за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ и на основание чл. 5, ал. 1
от ЗОПБ, на „***" ЕООД, ЕИК ***е наложена "Имуществена санкция” в размер на 35 000,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на представляващия дружеството и
управител – Д.Л. на дата 20.01.2020 г. и е обжалвано в законоустановения срок /пощенско
клеймо от 27.01.2020 г./.
Съгласно приетата по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
По делото са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта,
както и е приета административнонаказателната преписка, свързана с издаването
на обжалваното наказателно постановление, в това число: главна книга, касова
книга, оборотна ведомост и отчет по
журнала на операциите за периода: 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. на „***” ЕООД;
Протокол от 28.12.2018 г. от ОС на „***” ЕООД, както и извлечение от банковата
сметка на управителя на дружеството Д.Л. за периода: 10.09.2019 г. – 18.09.2019
г., ведно с платежни нареждания за вътрешнобанков превод.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой, доколкото на 30.12.2018 г. е извършено
плащане /изписване/ на сумата от 70 000,00 лева, с основание дивидент,
съгласно решение на Общото събрание на „***” ЕООД, без това плащане да е извършено
чрез превод или внасяне на сумата по платежна сметка. В приобщения по делото
протокол от 28.12.2018 г. на ОС на дружеството е отразено следното решение: „Д.Л.
взима от дружеството печалба в размер на 70 000,00 /седемдесет хиляди/
лева и дружеството се разчита за дивидента с държавата”, като останалата част
от печалбата остава неразпределена печалба в дружеството. Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато
са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. Това императивно
регламентирано изискване на закона не е било изпълнено от търговското дружество
– въззивник, безспорно установено както от счетоводните справки по сметка 501
„Каса” и сметка 503 „Банка”, така и от отчета по журнала на операциите на „***”
ЕООД за 2018 г., от които е видно, че след дата 26.11.2018 г. не са извършвани
никакви банкови операции, а на 30.12.2018 г. от касовата наличност на
търговското дружество са изплатени /изведени/ 70 000,00 лева. С изложеното
по категоричен начин се доказва, че сумата от 70 000,00 лева /разпределен
дивидент/ не е получена от Д.Л. по банков път, но като сума, попадаща в обхвата
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ е следвало да бъде платена по указания в тази
норма начин – чрез превод или внасяне по платежна сметка. Този извод на съда не
се променя предвид наведеното от страна на дружеството – жалбоподател във
възражението срещу съставения АУАН твърдение, че впоследствие разпределеният
дивидент е внесен по банкова сметка ***, доколкото от представеното банково
извлечение на управителя е видно, че извършените преводи и съответно теглене на
суми са извършвани в деня на съставяне и връчване на акта и следващите два дни
–16-18.09.2019 г.
На следващо място, съдът следва да отбележи, че под употребения в чл. 3 от
ЗОПБ термин "плащане" следва да се има предвид всяка една парична
операция и доколкото същата не попада в изключенията на чл. 2,
то тя следва да бъде извършена по банков път, в случай, че е на стойност равна
на или надвишаваща 10 000 лв. От друга страна, да се приеме, че няма
нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, защото няма издаден РКО за плащането
на сумата от 70 000,00 лева, а установеното осчетоводяване на сметка 501
„Каса” и сметка 503 „Банка” е „допусната грешка”, е в пълен противовес с
основен принцип на правото, водещ началото си от Римското право, че „Никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение.” Това разбиране съответства
на духа, смисъла и целта на Закона за ограничаване на плащанията в брой –
ограничаване прехвърлянето на парични средства в наличност между физически
лица, юридически лица, както и между частноправни субекти и държавата, без да е
налице възможност за реално проследяване на движението на средствата; за
въвеждане отчетност и проследимост на паричните потоци, включително за нуждите
на приходната администрация, както и като мярка срещу изпирането на пари и
финансирането на престъпни групировки. С оглед на гореизложеното е безспорно за
съда, че процесното плащане е следвало да бъде извършено чрез превод или по
платежна сметка, поради което е изпълнен фактическия състав на административно
нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ, за което "***" ЕООД
– Велико Търново следва да понесе предвидената в чл. 5, ал. 1
от ЗОПБ имуществена санкция в размер на 50 на сто от общия
размер на направеното плащане. В този смисъл размерът на наложената имуществена
санкция от 35 000,00 лева е правилно определен.
В случая съдът
намира, че не са налице материалноправните предпоставки случаят да бъде счетен
за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е
типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от
този вид, съобразявайки и значителната степен на засягане на значимите
обществени отношения, регулирани от ЗОПБ, посочени по-горе.
При служебна проверка на АУАН и НП, съдът не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето, респ. издаването
им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността
му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити
/с посочени дата и място на извършване на нарушението – гр. Велико
Търново, 30.12.2018 г., дата на извършване на плащането на сумата по
местонахождение на касата на дружеството, видно и от приложените счетоводни
книги/, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове. АУАН
и НП са връчени, получени и подписани от законния представител на търговското
дружество – управителя с имена Д.Л. и ЕГН **********, а не ЛНЧ, без същият по
никакъв начин да заяви, че не владее български език, дори напротив той ги е
подписал и собственоръчно написал „длъжността си „управител”. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че за административнонаказващия орган не е
възникнало задължение да назначи преводач на управителя Д.Л., без изричното му
изявление, че не владее български език, предвид което не е нарушено правото на
защита на въззивника.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и
административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 471372-F507680 от 21.10.2019 г. на Директора на
ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/ и на основание чл. 5, ал. 1
от ЗОПБ, на „***" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представляван от управителя Д.Л., ЕГН **********,
е наложена "Имуществена санкция" в размер на 35 000,00 /тридесет и пет
хиляди/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: