№ 11114
гр. С. 17.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14* СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
**********4776 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от АНГ. Н. В.,
ЕГН **********, Б. Й. Б., ЕГН **********, Й. ХР. Н., ЕГН **********, М. Н. АВД., ЕГН
**********, Т. ХР. Н., ЕГН **********, всички чрез адвокат Е.Т. - САК, в качеството й на
пълномощник, съдебен адрес гр. С. ул, (АДРЕС), тел. ********** против Н. К. Ф. с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. С. ул. (АДРЕС).
След проверка на исковата молба по аргумент от разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК,
съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и с нея е
заявена допустима искова претенция с правна квалификация чл.2**, ал.1, изречение първо
от Закона за задълженията и договорите, която подлежи на разглеждане по реда на Глава
двадесет и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО“ от ГПК – по аргумент от разпоредбата на
чл.***, ал.1 т.2 от ГПК.
На ответника е връчен препис от исковата молба и са указани последиците от
неподаване на отговор на исковата молба.
По делото на 14.12.2021 година, изпратен с куриер на 2.12.2021 година и докладван на
съдията на 16.12.2021 година е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
заявения иск като неоснователен, по съображенията изложени в отговора на исковата молба.
След проверка редовността и допустимостта на предявената претенция, както и
другите искания на страните, съдът следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата /чл.*12, ал.1, т.4 ГПК/, които са
относими, необходими и допустими, и по аргумент от същата разпоредба във връзка с
чл.146 от ГПК, съдът с настоящето определение следва да направи проекта си за доклад по
делото, както и да напъти страните към спогодба и им разясни другите способи за
доброволно уреждане на спора.
По смисъла на чл.*12 ал.1 т.2 от ГПК проектът за доклад по делото е следния:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищците твърдят, че са наследници на Р.В.В. с ЕГН **********, който е починал на
12.05.2020 г. в гр. С. и са приели наследството.
Твърди се, че наследодателят Р.В. е притежавал следния придобит по наследство от
родителите си /В.А.В. и В.И.В./ недвижим имот: жилище, находящо се в гр. С. ул. (АДРЕС),
партерния етаж, състоящо се от две стаи, едната с вход от към стълбището, в дясно при
съседи: апартамент на н-ци на Йо.В., сълбище, двор, от горе апартамент на М.З. и от долу -
избени помещения и втора стая с вход от към двора при съседи: двор, И.К. и стълбище, от
горе - апартамент на И.З. и от долу - избени помещения, заедно с мазе и клозет в същото,
1
цялото от 6,50 кв.м., при съседи: н-ци на Йо.В., коридор, двор и коридор, от горе -
апартамент на н-ци на Йо.В. и второ мазе /приспособеното банско помещение/ при съседи:
от две страни коридори на избените помещения, стълбището на избата и двор, от горе стаята
на В.В. заедно с идеални части от общите части на сградата и дворното място с площ от 6*4,
80 кв.м., съставляващо парцели ** и ** от квартал *** по плана на гр. С. местността „Ц.“.
Твърди се, че имотът е бил придобит от В.А.В. и В.И.В. в съпружеска имуществена общност
и след смъртта на В.А.В. е останал в собственост на ВВ.И.В. и Р.В.В., а след смъртта на
ВВ.И.В. е станал собственост на Р.В.В..
Сочи се от ищците, че след смъртта на Р.В.В. имотът се наследява от неговите първи
братовчеди: АНГ. Н. В., ЕГН **********, Б. Й. Б., ЕГН **********, Й. ХР. Н., ЕГН
**********, М. Н. АВД., ЕГН **********, Т. ХР. Н., ЕГН **********.
Твърди се, че наследницата А.Б.Х., посочена в т. 1.1.1 в удостоверение за наследници
№ РОК**-***-***/*/ от 07.06.2021 г. се е отказала от наследството и отказът е вписан в
особената книга на СРС под ** ****/11.09.20 г., видно от представеното съдебно
удостоверение. Твърди се, че вписаният под т. 2.*.1 в удостоверение за наследници Йо.Б.Йо.
/който е съпруг на М.Йо., която е сестра на майката на Р.В. - В.В./ не е наследник на Р.В.В.
по силата на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството и Тълкувателно решение
№ */1994 г. на ОСГК на ВС.
Твърди се, че наследството е прието.
Твърди ес, че Р.В.В. е сключил договор за наем на 19.06.2018 г. с ответника Н. К. Ф. с
ЕГН ********** относно част от недвижимия имот, описан в т. 1 от настоящото, а именно:
„стая от 12 кв.м. - ул. (АДРЕС)“. Описва се, че обект на наема е едната стая с вход от към
стълбището, като се сочи, че договорът за наем не е вписан.
Твърди ес, че на 29.10.2020 г. ищците са отправили нотариална покана до наемателя –
отвентика Н. К. Ф., съдържаща писмено изявление, с което на основание чл. *, точка *.*.,
буква „в“ от договора за наем от 19.06.2018 г. са го прекратили едностранно.
Твърди се, че поканата е надлежно връчена по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК на К.Ф.К.Х.
- баща на наемателя на 27.01.2021 г. от нотариус В.Б. с peг.№ *02 на НК, район на действие
PC С.. Твърди се, че едномесечното предизвестие е изтекло на 27.02.2021 г., следователно,
считано от 28.02.2021 г. договорът за наем от 19.06.2018 г. е прекратен, като се сочи, че
въпреки това, наемателят отказва да напусне имота и да го предаде на собствениците му.
Твърди се, че договорът за наем от 19.06.2018 г. няма достоверна дата, като се сочи, че
дори да се приеме, че има - едногодишният срок по смисъла на чл. 2*7, ал. 2, изр. първо от
ЗЗД е изтекъл на 12.05.2021 г.
Сочи при алтернативност, че дори договорът за наем от 19.06.2018 г. да не е
едностранно развален с нотариална покана на 28.02.2021 г. или при условията на
евентуалност - да не е изтекъл на 12.05.2021 г., то срокът, уговорен в договора изтича на
19.06.2021 г. /или на 21.06.2021 г./.
С исковата молба се прави и едномесечно предизвестие за прекратяването му.
Сочи се в исковата молба, че по силата на устна договорка, Р.В.В. е предоставил на Н.
К. Ф. за послужване и другата стая в имота, а именно: втора стая с вход от към двора ведно
с мазе и клозет и второ мазе /приспособеното банско помещение/.
Твърди се, че ищците са упълномощили М.А. и Б.Б. да се срещнат с г-н Н.Ф.. Твърди
се, че на 16.10.2020 г. в 17 часа двете отишли на място в имота, за да разговарят с него,
като го намерили в имота и го предупредили, че те желаят той да освободи взетата за
послужване стая ведно с мазе и клозет и второ мазе и останалите помещения и да им ги
предаде, като отново му посочили едномесечен срок. Твърди се, че на тази среща
присъствали и други хора. Сочи се, че ответникът категорично отказал да напусне и заявил,
че той никога няма да се изнесе, като не го е направил и до момента.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н. К.
Ф. да опразни и освободи наетите и заетите за послужване помещения, и да предаде
държането на помещенията на ищците.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Прави се искане за допускане на предварително изпълнение на решението по делото.
С отговора на исковата молба се оспорва претенцията на ищците.
2
Ответникът твърди, че липсва идентичност между помещенията, сочени като
собственост на ищците в представения от тях нотариален акт и сочената в Договора за наем
стая. Твърди се, че в Договора е посочено единствено, че стаята е 12 кв.м., без да е записано,
че става дума за две стаи и, че в договора за наем не се сочи кои стаи от целия жилищен
блок се отдават под наем.
Оспорва се от ответника, че помещението, което обитава е собственост на ищците.
С отговора на исковата молба се оспорва твърдяното от ищците за устна уговорка за
послужване от ответника на втора стая с вход от към двора, ведно с мазе и клозет и второ
мазе /приспособено банско помещение/.
Оспорва се от ответника ищците - наследници на Р.В.В., да са приели наследството.
Твърди се, че не са налице основанията за допускане на предварително изпълнение на
решението и се иска съдът да отхвърли това искане.
2. Правна квалификация на правата претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В производството е предявен иск с правно основание чл.2**, ал.1, изречение първо от
Закона за задълженията и договорите.
*.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване –такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти – Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
За ищеца е доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване по смисъла на чл.154 от ГПК – валидно наемно правоотношение, заемането от
имота на ответника, като следва да докаже в кумулативност следните предпоставки на иска:
наемен договор, предмет на договора, прекратяване на договора; неизпълнение на
задължението на наемателя за връщане на наетата вещ.
За ответника е доказателствената жест да установи точно изпълнение.
Предвид гореизложеното и в изпълнение на разпоредбата на чл.*12 ал.1 т.* от ГПК,
съдът намира, че следва да прикани страните към спогодба, която същите могат да
представят в съдебно заседание в писмен вид, и която следва да съдържа обективираното
им съгласие по спорните въпроси, като следва да не противоречи на закона и морала,
за да бъде одобрена от съда.
При постигането на спогодба, одобрена от съда производството по делото ще бъда
прекратено, като страните ще заплатят в половин размер /половината от дължимите
разноски по воденето на настоящето производство - държавна такса, евентуално разноски за
вещи лица и др.под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си място по повод
на явяванията си в съдебни заседания.
В случай, че страните извънсъдебно уредят взаимоотношенията си, могат да подадат
молба, с която да искат прекратяване на производството поради оттегляне на иска.
Представените с исковата молба писмени доказателства са относими и допустими,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Допустими, необходими и основателни са направените от сраните доказателствени
искания за събиране на доказателства.
На следващо място, съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса,
относно подлежащите на доказване факти се разпределя между страните според твърдяното
от тях в хода на процеса, като следва да имат предвид изложеното по-горе относно
доказателствената тежест, която всяка от страните в това производство носи, така както е
указана от съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.*12 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА, като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени
доказателства, като не допуска като доказателство като неотносимо – приложената към
отговора на исковата молба епикриза.
ДОПУСКА до разпит в режим при довеждане и на страната на ищеца – двама
свидетели.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на
фактите, на които основава направените от нея твърдения и възражения, и съгласно
указаното в обстоятелствената част на настоящето определение в сторения проект за
доклад, като обявява на страните проекта за доклад по делото, съгласно
обстоятелствената част на настоящето.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящето следва да вземат становище във връзка с дадените указания от съда и
доклада по делото и следва да предприемат съответните процесуални действия, като
при неизпълнение на указанията на съда в едноседмичен срок, съдът ще приеме, че
съответното процесуално действие не е извършено и ще изгубят възможността да направят
това по-късно, а по направените своевременно искания съдът ще се произнесе с
разпореждане в деня на постъпването им, като същото ще бъде съобщено на страните.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда производството по
делото ще бъда прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящето производство - държавна такса, евентуално разноски за
вещи лица и др.под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си място по повод
на явяванията си в съдебни заседания.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание за 12.1.2022
година от 11.00 часа по реда на Глава Двадесет и пета „Бързо производство” от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4