РЕШЕНИЕ№ 261326
гр. Пловдив, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 20310
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Вест Сървис“ ЕООД
против „Аптечно – Пловдив“ АД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 9556/06.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17356/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, както
следва: сумата от 21 463, 18 лв. с ДДС – представляваща незаплатено
задължение по договор за изработка, обективиран във
фактура № **********/02.08.2018 г. и сумата от 519, 73 лв. – обезщетение за
забава за периода от 06.08.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 05.11.2018
г., до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че на 19.06.2018 г. в сервиза на ищцовото
дружество, бил докаран не на собствен ход лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„S-класа“, с рег. № .., собственост на „Аптечно-Пловдив“ АД. Автомобилът бил
застрахован при ЗАД „Армеец“ АД. Дружеството завело щета по автомобила под № ...
След анализ на щетата, застрахователното дружество отказало да уважи
претенцията на застрахования. Въпреки отказа на застрахователя се излага, че
между страните са възникнали договорни
правоотношения, по силата на които ответникът е възложил на ищеца да
извърши авторемонт на процесния автомобил. След
проведена коренспонденция по електронен път между
страните, на 12.07.2018 г. на ответното дружества била изпратена оферта-списък
на частите, необходими за ремонта, труда и материалите. Общата цена на услугата
възлизала в размер на 36 463,18 лв. с вкл. ДДС, от която сумата 15 000 лева
била заплатена авансово от ответника. На 17.07.2018 г. „Вест Сървиз“ ЕООД издало фактура № ********** за сумата от 15
000 лв. с вкл. ДДС, изпратена по електронен път на ответника. В изпълнение на
постигнатите договорености ищецът поправил повреденото МПС. Ответникът приел
изработеното без забележка. За окончателното плащане на ремонта е издадена
фактура № **********/02.08.2018 г., за сумата от 21 463,18 лева, с падеж:
05.08.2018 г. Твърди се да е настъпил падежът за плащане на фактурата, но задължението не било платено. Във връзка с
това на 05.09.2018 г. ищецът изпратила нотариална покана на ответника, с която
дал 5-дневен срок за изпълнение на задължението, но последващо
изпълнение липсвало. За вземането си срещу ответника ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
17356/2018 г. по описа на ПРС, VIII
гр.с. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът подал възражение срещу
заповедта, поради което ищеца предявява настоящия иск и моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи сумата от 21
463,18 лева, съставляваща неизплатено възнаграждение за извършения ремонт на
лекия автомобил, сумата от 519,73 лева - мораторна
лихва за периода от 06.08.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.11.2018 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски, в това число
разноските, сторени в заповедното производство.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Твърди се, че на 13.06.2018 г. се реализирало ПТП с участието на лек автомобил
марка „Мерцедес“ , модел „S-класа“, с рег. № .., собственост на
„Аптечно-Пловдив“ АД, в резултат на което настъпили материални щети по МПС.
Между ответното дружество и ЗПАД „Армеец“ било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор от 09.10.2017 г., със
срок на покритие от 15.10.2017 г. до 14.10.2018 г., с клауза „Пълно автокаско“. На мястото на инцидента пристигнал рапатриращ товарен автомобил, изпратен от застрахователят и
процесният автомобил бил откаран за ремонт в сервиза
на „Вест Сервзиз“ ЕООД, гр. Пловдив. Оспорва се, че
ищецът е страна във валидно правоотношение с ответното дружество, като се
заявява, че ответникът не е възлагал на ищеца изпълнение на работа, поради
което и няма задължения към него. Твърди се, че от получената справка на
12.07.2018 г. от ответника по електронната поща не ставало ясно какви били
цените и количествата необходими за ремонта на процесния
автомобил. Освен това писмото било адресирано до застрахователното дружество.
Поради изложеното твърди да не е
възприел посочената справка за оферта за сключване на договор между страните.
Не се спори, че ответното дружество е превело сумата по фактура №
**********/17.07.2018 г., но процесното действие не
следвало да се възприема като конклудентно по
възлагане на ремонта от страна на ответното дружество. Още повече че след
превеждане на сумата ответникът изпратил молба до изпълнителния директор на
ЗПАД „Армеец“, с която се моли да бъде възстановена преведената сума по сметка
на оторизирания сервиз.
Твърди се,
че дори и да се приема, че между страните да е налице валидно облигационно
правоотношение, то ответното дружество не е изпълнило качествено възложената му
работа. В тази връзка излага, че в началото на август 2018 г., при получаване
на автомобила, ответникът констатирал, че електрониката не работи. Във връзка с
което направил възражение пред един от
служителите на ищцовото дружество. Това наложило да
закара процесния автомобил в друг сервиз „Мотоник“ ЕООД за допълнителен ремонт, където му било
обяснено, че при преходния ремонт бил прекъснат инфрачервения лъч при задна
лява гума, в резултата на което електрониката не работила. За тези ремонтни
дейности заплатил сумата от 400 лева. Оспорва фактура № **********/02.08.2018
г. в размер на 21 463,18 лева. Не
ставало ясно по какъв начин е формирана процесната
сума. Фактурата не била отразена в дневниците за покупки на „Аптечно-Пловдив“
АД и не била осчетоводена. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
за установяване на паричните притезания, за които е
издадена Заповед № 9556/06.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17356/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VIII граждански състав, както следва: сумата от 21 463, 18 лв. с
ДДС – представляваща незаплатено задължение по договор за изработка, обективиран във фактура № **********/02.08.2018 г. и сумата
от 519, 73 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до
31.10.2018 г., ведно със законна мораторна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 05.11.2018 г., до окончателното й изплащане.
По делото е представена фактура №
**********/17.07.2018 г. за сумата от 15 000 лв. с ДДС, издадена от „Вест
Сервиз“ ЕООД с получател „Аптечно – Пловдив“ АД и посочено основание – аванс за
резервни части – Мерцедес S350 с рег. № .. по щета № ...
Приложена е и фактура № **********/02.08.2018
г. за сумата от 21 4463, 18 лв. с ДДС, издадена от „Вест Сервиз“ ЕООД с
получател „Аптечно – Пловдив“ АД и посочено основание – ремонт на автомобил Мерцедес
S350 с рег. № .. по щета № .. Установен е падеж за заплащане на задължението по
фактурата – по банков път, до 05.08.2018 г.
От изслушаната по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура №
**********/17.07.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на ищцовото
дружество и в счетоводството на ответника в дебит по сметка 495 – разчети със
застраховане и кредит по сметка 401 – доставчици, като на 17.07.2018 г. е
осъществено плащане по банков път. Установено е, че фактура №
**********/02.08.2018 г. не е осчетоводена от страна на ответника. Вещото лице
е посочило, че след приспадане на заплатения аванс от 15 000 лв. от общо
фактурираната стойност от 36 463, 18 лв. е останала незаплатена сумата от
21 463, 18 лв.
В производството по делото са снети
показанията на свидетеля Н.М.Т., който свидетелства чрез през август месец 2018
г. в сервиза му бил докаран автомобил „Мерцедес S класа“, за ремонт на
централното заключване. Свидетелства, че не знае дали вследствие на удар, или
някаква намеса, имало проблем в инсталацията, изгорял един модул и го сменили.
Били протъркани жиците над заден ляв амортисьор, като
твърди, че повредата може да е възникнала от удара или при ремонт, ако е
наранено с инструмент. Ремонтът струвал 400 лв.
Изслушан е и свидетелят Д. Т. Т., полагащ труд
на длъжността „а.“ при ищеца. Свидетелства, че е извършвал ремонт на автомобил
„Мерцедес‘, собственост на „Аптечно Пловдив“ АД.
Автомобилът пристигнал в сервиза в много тежко състояние, почти цялата предница
я е нямало, отзад бил смачкан, бронята я нямало, капакът бил крив. Колата дошла
без охладителна течност в двигателя, тъй като колата била карана след
катастрофата и прегряла. Установило се, че колата е прегряла по гарнитурите на
главите, тъй като при този тип двигател се променя цвета на самите гарнитури.
Двигателят не бил разглобяван, не са сваляни главите, но това се уточнило по
самите гарнитури, защото не прилепвали точно и стърчали отвън. Във връзка с
произшествието разговарял с човека, управлявал автомобила по телефона. Колата
била доставена от човек, който работил към „Аптечно Пловдив“, който и друг път
е карал автомобили за сервиз. Свидетелства, че присъствал при предаване на автомобила,
след извършване на ремонта. В колата бил собственикът на автомобила, последният
работил и нищо не светило по таблото. Единственото оплакване от него било, че
са разместени станциите на радиото, свидетелят ги оправил и собственикът си
тръгнал. Други забележки, освен за радиото, не били направени, като
собственикът на автомобила не се е връщал след това в сервиза. Сочи, че се
давали гаранции за извършените работи и евентуално при възражения сервизът
поема допълнителните ремонти. Свидетелства, че лично той е отремонтирал
автомобила във връзка със смяната на ходовата част – ремонт на предница, ремонт
на задна част, ремонт на двигател, оборудване – отпред, перки. За тенекиите и
купето, както и за боядисването, ремонтът се извършвал в други помещения. Имало
много неща за разглобяване, и всичко било извършено от свидетеля. За теча на
маслото се консултирал със специалист по мерцедес двигатели. Свидетелят
разбрал, че щетата била отказана от застрахователя, но собственика искал да се отремонтира автомобила, независимо от цената. Свидетелят
уведомил собственика на сервиза, че колата е много зле и ремонтът ще излезе
много скъп – по-скъп отколкото ако отиде да си купи кола втора употреба, но
няма информация дали това е споделено със собственика на автомобила. На софтуера
на автомобила му нямало нищо, но с това не се занимавал свидетелят. Свидетелят
присъствал на огледите, които касаели неговата работа, мисли, че идвал и
представител на ответника, но нямал ясен спомен. Свидетелства, че когато се
предават автомобилите по принцип се подписва приемо-предавателен
протокол, но този път такъв протокол не бил подписан, тъй като собственикът на
автомобила казал, че няма никакви възражения по автомобила.
В производството по делото е разпитан и
свидетелят А.С.Н., който сочи, че г-н Т. има сервиз, който е заклет сервиз на
застрахователя, от където се запознал с г-н Т., тъй като той оправял фирмените
автомобили по „Каско“. Спомня си, че миналата година
юли месец бил в сервиза като частно лице, тръгвал на почивка и усетил, че има
проблем в колата, като предполага, че е бил в сервиза в събота. Бил в сервиза с
негов приятел и останали около 2 часа или 2 часа и 30 минути, като стояли вътре
на климатик. Тогава г-н Т. влязъл в помещението с
човек, който свидетеля не познава, като си говорили за автомобил, който е
ударен, като си спомнял, че се говорило, че колата ще бъде оправена, но ще бъде
скъпо. След като господинът излязъл от помещението, приятелят на свидетеля
попитал кой е, защото му бил познат по физиономия, като му казали, че това бил
собственикът на Аптечно – Пловдив. Свидетелят не запомнил името. Попитали за
какъв автомобил става въпрос, като им казали, че става въпрос за мерцедес,
който е черен и ударен. Свидетелят видял автомобила, тъй като бил до неговата
кола, но не разбрал какъв е неговия модел.
Между страните в производството не е спорно,
че лек автомобил „Мерцедес S 350“ с рег. № .. е собственост на ответника
„Аптечно – Пловдив“ АД, както и че това моторно превозно средство е било
застраховано по валидно застрахователно правоотношение, сключено с ЗАД „Армеец“
АД по силата на комбинирана застрахователна полица № .. за застраховка „Каско“ и „Злополука“, при което във връзка с настъпило
пътно-транспортно произшествие е образувана щета № ...
От приложената по делото образувана при
застрахователното дружество преписка по щета № .., се установява, че между ЗАД „Армеец“ АД и ищецът е сключен на
10.01.2017 г. договор за извършване на авто-сервизни
услуги, по силата на който по възложение на
застрахователното дружество ищецът е приел да осъществява ремонт на
застраховани автомобили по застраховка „Каско“. Във
връзка с образуваната застрахователна преписка на 04.07.2018 г. е постановен
отказ от страна на застрахователното дружество за заплащане на застрахователно
обезщетение, във връзка с което е депозирано становище от ответника „Аптечно –
Пловдив“ АД с вх. № 260-338 от 09.07.2020 г., към който момент следва да се
приеме, че ответникът е бил уведомен за постановения отказ за заплащане на
обезщетението по щетата. По застрахователната преписка е приложена Декларация –
обяснения от управителя на ответното дружество във връзка с произшествието, в
която е обективирано изявление за възлагане на
ремонта на „Вест ВТ“ ЕООД – Пловдив, в който сервиз се намира автомобила. В
така представената декларация липсва отбелязване за датата на съставянето й.
Между страните не се оспорва обстоятелството,
че автомобилът е бил откаран в автосервиза на ищцовото
дружество от представители на застрахователя, като са били осъществени огледи
на автомобила за установяване на нанесените щети.
По делото е приложено извлечение от
електронната кореспонденция между страните, като ответникът не оспорва
обстоятелството, че изявленията са получени в електронната поща на ответното
дружество, ведно с приложените документи.
Същевременно при осъществена служебна справка
за вписани в Търгоския регистър обстоятелства съдът
установи, че обявеният адрес на електронна
поща на
ответното дружество - ********@***.**, съвпада с този, на който са изпращани съобщенията от
страна на ищцовото дружество.
Представено е извлечение от изпратено до
ответника писмо по електронна поща, в което е посочено, че се изпращат цени за
ремонта съобразно оферта, в която последните са описани на 90 %, като е
посочени, че при съгласие за извършване на ремонта се моли за авансово
заплащане на част от цената. Към писмото е приложено Приложение № 575-06-187 от
„Вест Сервиз“ ЕООД, в която са описани необходимите части за осъществяване на
ремонта на лек автомобил „Мерцедес S 350“ с рег. № .., с посочване на единична
цена на частите и труда и общата дължима сума от 25 049, 99 лв. без ДДС
или сумата от 36463, 18 лв. с ДДС, както и опис на авточастите, издаден от „Тандер Корпорация“. Чрез средствата на електронната
кореспонденция до ответното дружество са изпратени опис – заключение на щетата,
издадено от застрахователното дружество, както и фактура № **********/17.07.2018
г. и фактура № **********/02.08.2018 г.
Договорът за изработка по своята правна
същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да осъществи уговорената работа съобразно поръчката в срок и без
отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за
ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и
чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
В правната доктрина и в съдебната практика
няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален
договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно
присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което
възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за
доказване на договора за изработка. Поради това съгласието за сключване на
договора не предпоставя насрещни писмени
волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване
СМР и възнаграждението на възложителя.
По своето правно естество твърденият договор
представлява търговска сделка, от характера на относителните (субективните)
търговски договори, тъй като ищецът поддържа, че той е сключен от търговци,
поради което по силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 288 ТЗ за процесното облигаторно
правоотношение следва да се прилагат правните норми за търговските сделки.
Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението
на процесния договор, следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.
За установяване на твърдяното в исковата молба
правоотношение ищецът е представил извлечение от кореспонденция по електронна
поща на заверен хартиен носител – арг. чл. 184, ал. 1 ГПК. По своята правна природа те представляват частни диапозитивни документи,
тъй като обективират волеизявления на ищцовото дружество във връзка със сключване на договор за
изработка.
Съгласно § 11 от ДР на Закона за електронните
съобщения "електронна поща" е съобщение във вид на текст, изпратено
чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в
нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а § 22 от същите
разпоредби дефинира "интернет" като система от взаимносвързани
мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като
самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез интернет
и съдържа изявление с гражданскоправно значение,
съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр.1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание.
С Решение № 303 по гр. д. № 3715/2013 г. на IV
г.о. на ВКС, в което касационното
обжалване е допуснато по въпроса за правното значение на електронното съобщение
и доколко доставянето му на електронен адрес може да бъде приравнено на
връчването на писмен документ, е прието, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП
приравнява електронния документ на писмения такъв. Следователно даденото в
обвързващата практика на касационната инстанция разрешение относно връчването
на писмени изявления, следва да намери приложение и относно електронните
документи.
Съдът съобрази Определение № 169 от
06.04.2017 г. по ч.т.д. № 672/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., в което е прието,
че представено и прието като доказателство по делото /на хартиен носител като
заверен препис/ електронно изявление на една от страните, адресирано до
насрещната, което не е подписано с квалифициран електронен подпис, но чието
авторство не е било спорно, има доказателствена
стойност. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен
подпис не се ползва с формална доказателствена сила,
то не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на
волеизявление. То не може да бъде игнорирано, без да се укаже възможността за
доказване кой е издателят му. Принципно представянето на документ, върху който
липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът
на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му.
В случай, че такова оспорване не е направено както в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, съответно в срока по чл. 184, ал. 2 изр. последно от ГПК, за представилата
документа страна не възниква задължение да ангажира други доказателства.
Изследвайки съдържанието на волеизявленията на
страните, обективирани в разменените между тях
електронни писма – съгласно правилата за тълкуване на правни сделки по чл. 20 ЗЗД, настоящата съдебна инстанция приема, че електронното съобщение, изпратено
от ищеца на 12.07.2018 г. на електронния адрес на ответника – ********@***.**, което обстоятелство не се оспорва от
ответника има характер на отправено предложение за сключване на договор по
смисъла на чл. 13 ЗЗД. Това е така, тъй като към електронното съобщение е
приложен документ, изходящ от ищцовото дружество –
Приложение № 575-06-187, в което са описани подробно частите и материалите
необходими за ремонт на лек автомобил „Мерцедес S 350” с рег. № …, тяхната
стойност, стойността на труда и общата цена на ремонта от 25 049, 99 лв.
без ДДС и 36 463, 18 лв. с ДДС. Така полученото от ответника приложение
представлява оферта за сключване на договор за изработка, тъй като в последното
е обективирана информация за съществените му
характеристики – вида на поетата работа и цената на услугата. Следва да се
приеме, че изявлението на ищеца представлява предложение за сключване на
договор с ответника, а не изпращане на информация досежно
необходимите ремонтни дейност, чиято стойност следва да се поеме от
застрахователното дружество, тъй като предложението е отправено след постановяване на отказ от страна
на застрахователя – на 04.07.2018 г., за който ответникът е бил уведомен на
най-рано на 09.07.2020 г. с депозирано становище от ответника „Аптечно –
Пловдив“ АД с вх. № 260-338 от 09.07.2020 г.
Електронното съобщение на ищеца следва да се
приеме като такова за сключване на договор и предвид изявлението, обективирано в него: „изпращам цените на частите, които са
на 90 % описани в тази оферта. При решение за извършване на ремонт, моля
за авансово плащане на частите“. Следователно като условие за сключване
на договора за изработка съобразно офертата е определено авансовото заплащане
на част от продажната цена.
Съгласието се изразява в съвпадане на
волеизявленията на предложителя и адресата на предложението, при конкретно
определен предмет на договора, пораждащ съответното правно действие, като за
момент на сключване на договора се приема моментът, когато изявената воля за приемане на
предложението достигне до неговия адресат – арг. чл.
14, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай следва да се приеме, че
ответникът е обективирал съгласието си за сключване
на договора съобразно офертата със авансовото заплащане на сумата от 15 000
лв. на 17.07.2018 г. по фактура № **********/17.07.2018 г., издадена от „Вест
Сервиз“ ЕООД с получател „Аптечно – Пловдив“ АД и с изрично посочено основание
– аванс за резервни части – Мерцедес S350 с рег. № ... От заключението
на вещото лице, което съдът цени като безпристрастно и компетентно дадено, се
установява, по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактура №
**********/17.07.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на ответника в дебит
по сметка 495 – разчети със застраховане и кредит по сметка 401 – доставчици,
като на 17.07.2018 г. е осъществено плащане по банков път. Следователно с
осчетоводяване на процесната фактура, издадена с
основание заплащане на аванс за ремонт, в счетоводната сметка № 401 –
доставчици, ответникът е признал наличието на сключен договор за изработка при
условията съгласно офертата, като със заплащането на част от задължението и
осчетоводяване на фактурата е приел
предложената от изпълнителя оферта.
Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено предоставената му
документация и е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящата съдебна инстанция приема, че след
като процесната фактура е постъпила при ответника,
той не само не се е противопоставил на обективираната
в нея облагаема доставка (договор за изработка) веднага след нейното узнаване, но
и този първичен счетоводен документ е бил надлежно осчетоводен. В този
смисъл ответникът е признал, че е
сключил договор за изработка съобразно параметрите на отправеното предложение
след като е приел и заплатил авансово част от уговорената цена – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който
предписва, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство
между търговци за установяване на търговски сделки.
Капарото (аванса), задатъкът
и отметнината имат акцесорен
характер спрямо главното задължение и представляват предаване на вещ или на
парична сума между страните по договора. Авансът е част от главното задължение,
платимо предварително и подлежащо на приспадане след изпълнението. Заплащането
на аванса има потвърдителен характер по отношение на
сключване на договора и засилва възникналото между страните облигаторно
задължение - служи като доказателство за сключването на договора. Заплащането му
е израз на съгласие за сключване на договора съобразно уговорките между
страните, в случая съгласно приложената към електронното съобщение оферта, в
която са посочени частите на автомобила, които подлежат на подмяна, тяхната
стойност и стойността на труда, както и общата цена на офертата с включен ДДС. В
този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, формулирана с Решение № 97/03.07.2013 г. по т. д. №
533/2012 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, в което се приема, следното разрешение: „авансовото плащане на възнаграждение по
отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи може да се разглежда като конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо
съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата,
само ако офертата съдържа достатъчна конкретизация на предложените за
изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването им
възнаграждение“. В случая както бе посочено офертата на изпълнителя съдържа
достатъчна конкретизация на предложените за изпълнение работи и тяхната
единична и обща стойност.
Така възприетия от настоящия състав на съда
правен извод намира своята опора и в показанията на свидетеля А.С.Н., от които
гласни доказателствени средства се установява, че
страните са водили преговори, свързани с ремонта на процесния
автомобил. В показанията си свидетелят сочи, че е възприел разговор между
собственикът на ищцовия автосервиз и управителят на
ответното дружество, в който се споменало, че автомобилът ще бъде оправен, но
ще бъде скъпо. Свидетелят видял процесния автомобил
като от собственика на автосервиза разбрал, че става въпрос за мерцедес.
Следователно и по така изложените правни
съображения съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за изработка, съгласно
който ищецът е поел задължение да осъществи ремонт на лек автомобил „Мерцедес
S350“ с рег. № .. съобразно офертата, обективирана в
Приложение № 575-06-187, срещу насрещното задължение на възложителя да заплати
възнаграждение в размер от общо 36 463, 18 лв. с ДДС. От заключението на
съдебно счетоводната експертиза се установява, че след приспадане на заплатения
аванс от 15 000 лв. от общо фактурираната стойност от 36 463, 18 лв.
е останала незаплатена сумата от 21 463, 18 лв. с ДДС по фактура №
**********/02.08.2018 г.
Законът задължава поръчващият да приеме
изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява
1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства
на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване
на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата
съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се
даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия
да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно
изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата
се счита за приета, т.е. за одобрена, както
разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Необходимо е да се съобщи на изпълнителя
своевременно, за да може той сам да провери и да запази правата си както спрямо
изпълнителя, така и спрямо този, от когото евентуално е закупил некачествените
материали, от които е изработена поръчаната вещ. Следователно, уведомяването
представлява покана за съвместно проверяване твърденията на поръчващия.
Съдът намира, че от събраните в производството
по делото доказателства безспорно се установява, че възложената работа по
ремонт на процесния автомобил е извършена. В този
смисъл са показанията на свидетеля Д.
Т. Т., които съдът цени на основание чл. 172 ГПК като правдиви и житейски
логични, доколкото в производството по делото не се установиха данни за
евентуална заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, предмет на
делото. Свидетелят излага твърдения, че автомобилът пристигнал в сервиза в
много тежко състояние, след претърпяно пътно-транспортно произшествие, като
свидетелства, че част от ремонтните дейности по последния са осъществени лично
от свидетеля - във връзка със смяната на ходовата част – ремонт на предница,
ремонт на задна част, ремонт на двигател, оборудване – отпред, перки.
По делото е изслушана и приета без възражения
от страните съдебно-автотехническа експертиза,
запознала се с материалите по делото и извършила оглед на процесния
автомобил. Вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка може да
се направи извод, че посочените части и извършени трудови операции от ищеца
добре отговарят и е напълно възможно да се считат необходими за правилното и
безопасно отстраняване на последствията от настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Вещото лице е установило, че част от посочените от ищеца части за
ремонт на автомобила, не са нови, а една от частите не е оригинална на
производителя.
По делото не са представени никакви
доказателства ответникът да е уведомил ищеца за констатирани недостатъци на
извършената работа, като доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е на възложителя
и ответник в настоящото съдебно производство, който би черпил благоприятни
последици от доказването на посоченото обстоятелство. Обстоятелството, че след
осъществяване на ремонт са осъществени допълнителни дейности за отстраняване на
проблем в централното заключване на автомобила, в който смисъл са показанията
на свидетеля Н.М.Т., не оборват
извода до който настоящия състав на съда достигна, тъй като от тези гласни доказателствени средства не се установяват данни за
уведомяване на изпълнителя за неточно изпълнение на възложената работа.
Поради което приложение намира необоримата
презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД и работата се счита приета от ответника.
Обстоятелството, че работата е приета без забележки се установява и от
показанията на свидетеля Д. Т., който свидетелства, че присъствал при предаване на автомобила, след
извършване на ремонта. Единственото оплакване от него било, че са разместени
станциите на радиото, свидетелят ги оправил и собственикът си тръгнал. Други
забележки, освен за радиото, не били направени, като собственикът на автомобила
не се е връщал след това в сервиза. Свидетелства, че когато се предават
автомобилите по принцип се подписва приемо-предавателен
протокол, но този път такъв протокол не бил подписан, тъй като собственикът на
автомобила казал, че няма никакви възражения по автомобила.
При така установените
факти съдът приема, че твърдяната работа е била извършена от ищеца точно в
количествено, качествена и темпорално отношение, поради което е възникнало
задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение.
Ответникът е изпълнил
задължението си да приеме изработеното, поради което е възникнала изискуемостта
на насрещната парична престация – за заплащане на
уговореното възнаграждение (арг. чл. 266, ал. 1, предл. 1 ЗЗД).
Вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза е установило, че
действителната пазарна стойност на осъществения ремонт на автомобила е в размер
на сумата от общо 34 215, 71 лв. с ДДС, от които 31 068, 50 лв. за
вложени части и 3 099, 20 лв. за труд. При определяне на стойността на
ремонтните дейности експертът е съобразил, че при ремонта, не всички използвани
части са били нови, като е вградена алтернативна част – радиатор, и авточасти
втора употреба – преден капак и заден амортисьор.
По така изложените доводи следва
да бъде съобразена установената от вещото лице действителна пазарна стойност на
осъществения ремонт за авточасти, материали и труд, при съобразяване на
вложената алтернативна част и части – втора употреба, или за сумата от общо 34 215,
71 лв. с ДДС, от която следва да бъде приспадната внесената авансово цена от 15 000 лв. с ДДС, като останалото незаплатено възнаграждение е за
сумата от 19 215, 71 лв. с ДДС.
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор парични задължения са изпълнени, подлежи
на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Този правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД,
която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора
разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и
добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В настоящото съдебно
производство този правнорелевантен факт не бе
установен от длъжника. Поради което предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 19 215, 71 лв. с ДДС и отхвърлен до пълния му предявен размер от
21 463, 18 лв. с ДДС.
Тъй
като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за
заплащане на възнаграждението за осъществяване на възложената работа,
ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжник изпада в
забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1, изр.
първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да се присъди, считано
от датата, следваща падежа на за
заплащане на задължението (05.08.2018 г. по фактура № **********/02.08.2018 г.)
– от 06.08.2018 г., до 31.10.2018 г. Съдът определи служебно обезщетението за
забава върху главницата от 19 215, 71 лв. за периода от 06.08.2015 г. до
31.10.2018 г. чрез интернет калкулатор за определяне размера на законната лихва
– www.calculator.bg, а именно в размер на сумата от 464, 38 лв. По така
изложените съображения в полза на ищеца следва да се присъди лихва за забава в
общ размер от 464, 38 лв., като
предявеният иск следва да се отхвърли до пълния му предявен размер от 519, 73
лв.
С оглед изхода
на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на
основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да
бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 17356/2018 г. по описа на Районен
съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася
по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
с отхвърлената и уважената част от иска.
В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 439, 66 лв. За заплатена държавна
такса и 1 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, по отношение
размера на който е направено възражение за прекомерност с отговора на исковата
молба. Съдът намира възражението за основателно, доколкото в производството по
издаване на заповед за изпълнение намира приложение разпоредбата на чл. 7, ал.
7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя
по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Следователно минималният размер на
възнаграждението определен на основание чл. 7, ал. 7 във вр.
с ал. 2, т. 4 от Наредбата е за сумата от 859, 74 лв., до който размер
възнаграждението следва да се редуцира предвид липсата на правна сложност в
процесуалната дейност по депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно от общия размер на разноските в заповедното
производство от 1 299, 40 лв., с оглед уважената част от предявените
искове следва на ищеца да се присъди сумата от 1 163, 28 лв.
В исковото
производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса
в размер от 468, 87 лв., депозит за
съдебно-счетоводна
експертиза от 120 лв., депозит за свидетел от 15 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер от 1 100 лв. По
отношение на размера на адвокатското
възнаграждение е направено възражение за прекомерност
от страна на процесуалния представител на ответника, което съдът
намира за неоснователно, тъй като заплатения
размер на адвокатското възнаграждение е под минималния размер, който определен
на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза в размер на сумата
от 1 189, 49 лв. Следователно от общия размер на разноските в исковото производство от
1 703, 87 лв. на ищеца се следва сумата от 1 525, 38 лв.
В полза на ответната
страна и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Ответникът е сторил разноски в размер от 300 лв. –
депозит за съдебна авто-техническа експертиза, като на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсултско
възнаграждение. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ следва да бъде определен за сумата от 200 лв. Следователно
общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 500 лв.,
от които с оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена
сумата от 52, 38 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Вест Сървис“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, офис – а. Р.И.,*** АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№ 30, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на „Аптечно – Пловдив“ АД, че „Вест Сървис“ ЕООД, е носител на следните паричните притезания:
за сумата от
19 215, 71 лв. с ДДС – представляваща незаплатено задължение по
договор за изработка, обективиран във фактура №
**********/02.08.2018 г. и сумата от 464, 38 лв. – обезщетение за забава
за периода от 06.08.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 05.11.2018
г., до окончателното й изплащане, за
които е издадена Заповед № 9556/06.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17356/2018 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, VIII граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за разликата над 19 215, 71 лв. с ДДС до
пълния му предявен размер от 21 463, 18 лв. с ДДС, и иска за обезщетение
за забава за разликата над 464, 38 лв. до пълния му предявен размер от 519,73
лв.
ОСЪЖДА „Аптечно – Пловдив“ АД да заплати
на „Вест Сървис“ ЕООД сумата
от 1 163, 28 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 17356/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, и сумата от 1 525, 38 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 20310/2018 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
„Вест Сървис“ ЕООД да заплати
на „Аптечно – Пловдив“ АД
сумата от 52,
38 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 20310/2018 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП