РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20211880100350 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от П. Г. Н. от ....., ЕГН
**********, против „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявано от изпълнителните
директори Ю.Г. и Д.М. Ищецът твърди, че в началото на месец септември 2020 г. е
получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20209270400357
на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. Л., с рег. № .. на Камарата на ЧСИ, за
заплащане на следните суми : 13205,45 лева – главница, 8864,54 лева – законна лихва
за период от 24.01.2014 г. до 04.09.2020 г., 1035,61 лева – неолихвяеми вземания
(присъдени лихви, неустойки, обезщетения и т.н.), 1830,72 лева – присъдени разноски,
540,86 лева – разноски по изпълнителното дело за адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение, 2498,11 лева – общо такси по тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ
(ТТРЗЧСИ), в това число и т. 26 ТТРЗЧСИ, дължими към 04.09.2020 г. В исковата
молба се посочва, че изпълнителното дело е образувано по молба на ответната банка,
въз основа на изпълнителен лист издаден от Районен съд Своге по ч.гр.д. № 25/2014 г.
С молба от 14.09.2021 г. ответникът е възразил пред ЧСИ, че вземанията са
недължими, тъй като същите са погасени по давност. Съображенията са, че
първоначално от страна на „Банка ДСК” ЕАД е образувано изпълнително дело №
20147870400297 при ЧСИ М. Д., с рег. № .... По така образуваното дело на 12.09.2014 г.
на Н. е връчена покана за доброволно изпълнение, като му е наложен и запор върху
1
трудовото възнаграждение. На 18.09.2014 г. запорът е вдигнат поради нарушаване на
несеквестируемостта. От вдигането на запора до 04.09.2020 г., датата на образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ С. Л., т.е. за срок повече от пет години, не са
извършвани никакви изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на
изложените обстоятелства се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че Н. не дължи на „Банка ДСК” ЕАД горепосочените задължения за
главница, законна лихва, неолихвяеми вземания, разноски и такси, тъй като същите са
погасени по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответната банка, чрез
пълномощник. В него се твърди, че предявените с исковата молба отрицателни
установителни искове са недопустими, поради липса на правен интерес. В случай, че
съдът приеме исковете за допустими, се иска да отхвърли същите като неоснователни.
Съображенията са, че вземанията произтичат не от заповедта за незабавно изпълнение,
а от влязло в законна сила съдебно решение по предявените след подадено възражение
положителни установителни искове, по което на 17.04.2019 г. е издаден изпълнителен
лист. На второ място се посочва, че по изпълнителното дело са постъпвали доброволни
плащания от другия солидарен длъжник, последното на 15.12.2016 г. Поради
прекратяването на първото изпълнително дело е образувано второ, при друг съдебен
изпълнител. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на ответника на
01.09.2020 г. В допълнение се отбелязва и обстоятелството, че по силата на чл. 3, т. 1
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
считано от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. са спрени всички давностни срокове, считано
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. По изложените съображения се иска от съда да
отхвърли предявените искове, тъй като са извършвани действия, които са прекъсвали
давността и следователно необходимият период от време не е изтекъл. При уважаване
на предявените искове, ответната страна иска да не се присъждат разноски на ищеца,
тъй като банката не е станала повод за завеждане на делото. При отхвърляне на
претенциите се настоява за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От
пълномощника на ответника по делото постъпи и писмена защита.
По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните, както и :
изпълнително дело № 20209270400357 на ЧСИ С. Л., с рег. № ... на КЧСИ, с взискател
„Банка ДСК” ЕАД и длъжници П. Г. Н. от ...., ЕГН **********, и Ц. М. П. от ....., ЕГН
********** ; изпълнително дело № 20147870400297 на ЧСИ М. Д., с рег. № ... на
КЧСИ, с взискател „Банка ДСК” ЕАД и длъжници П. Г. Н. от ..., ЕГН **********, и Ц.
М. П. от ..., ЕГН ********** ; ч.гр.д. № 25/2014 г. и гр.д. № 416/2014 г., двете на
Районен съд Своге.
2
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на
страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация по чл.
439, ал. 1 ГПК, с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства. Ищецът се
позовава на погасителна давност, настъпила след издаването на изпълнителния лист.
Посочената разпоредба предвижда защита на длъжника по исков ред чрез оспорване на
вземанията, предмет на изпълнително производство. С този иск се предоставя
възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа
на новонастъпили факти. Условие за допустимостта му е наличието на правен интерес
от завеждането му. В случая е налице такъв интерес, тъй като има образувано
изпълнително производство и изложените обстоятелства, на които се основавават
исковете, имат качеството на новонастъпили такива по смисъла на чл. 439 ГПК.
Частно гражданско дело № 25 по описа на Районен съд Своге за 2014 г. е
образувано по писмено заявление от „Банка ДСК” ЕАД, което съдържа искане за
издаване на заповед за изпълнение, постановяване на незабавно изпълнение и издаване
на изпълнителен лист, като се представя извлечение от счетоводни книги, с които се
установяват вземанея на банката. Съдът е издал заповед за изпълнение № 17 от
27.01.2014 г. в полза на банката срещу Ц. М. П. и П. Г. Н., които следва да заплатят
солидарно следните суми на „Банка ДСК” ЕАД, а именно : сумата 13 437,95 лева -
главница, 60 лева – заемни такси, 981,51 лева – договорна лихва от 15.07.2013 г. до
23.01.2014 г., 63,41 лева - наказателна лихва от 07.01.2014 г. до 23.01.2014 г. и
законната лихва върху главницата от 24.01.2014 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 831,54 лева разноски по делото. На основание чл. 418 ГПК е постановил
незабавно изпълнение. Разпоредил е да се издаде изпълнителен лист за горните суми в
полза на „Банка ДСК” ЕАД, като за издаването на изпълнителния лист се направи
надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.
На 21.08.2014 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Д. На 18.09.2014 г., в
законоустановения срок – видно от приложената покана за доброволно изпълнение, е
постъпило възражение от страна на П. Г. Н.. Съдът е указал на банката да предяви иск,
което е станало на 20.10.2014 г. Образувано е гр.д. № 416/2014 г. на Районен съд Своге,
като с решение от 23.10.2015 г. е признато за установено спрямо ответника, че дължи
на ищеца в качеството си на поръчител по Договор за кредит от 23.11.2011 г. и
солидарно с Ц. М. П. сумата 13 437,95 лева – главница, ведно със законната лихва от
24.01.2014 г., сумата от 60 лева – заемни такси, сумата 650,40 лева – договорна лихва,
дължима за периода от 23.09.2013 г. до 24.01.2014 г., сумата от 63,41 лева –
наказателна лихва за периода от 07.01.2014 г. до 24.01.2014 г. и сумата 812,61 лева –
разноски за заповедното производство, за които е които е издадена заповед за
3
изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 25/2014 г. на Районен съд Своге, като са
отхвърлени предявените искове за признаване за установено, че П. Г. Н. дължи сумата
над 650,40 лева до предявения размер от 981,51 лева – договорна лихва, както и за
периода от 15.07.2013 г. до 23.09.2013 г., сумата от 812,51 лева до 831,54 лева –
разноски за заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК. Решението е влязло в законна сила на 12.02.2016 г. На 17.04.2019 г. е
издаден нов изпълнителен лист, в който сумите са посочени според установената част
от вземанията. Образувано е изпълнително дело при ЧСИ Л. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на 01.09.2020 г., а на 16.03.2021 г. е подадена исковата молба,
по която е образувано настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи :
Гражданския процесуален кодекс урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК, като предявяването му има обратно действие, ако е
спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. По настоящото дело този срок е спазен. Не е
налице бездействие от страна на банката, тъй като заповедта е от 2014 г., а същата
година е образувано и исковото производство. Давността прекъсва с предявяването на
иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на
вземането си, докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в
сила, започва да тече нова давност. Такава започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа или да не действа. В случая
съдебното решение е влязло в законна сила на 12.02.2016 г., а изпълнителното
производство е образувано на 09.03.2020 г., като поканата за доброволно изпълнение е
връчена на 01.09.2020 г., т.е. преди изтичане на пет години. По тези причини вземането
за главницата не е погасено по давност. Същевременно вземанията за периодични
плащания, както и разноските в заповедното и исковото прозводство, се погасяват с
общата 5 – годишна давност, когато са установени със съдебно решение постановено
по реда на чл. 422 ГПК, след подадено възражение срещу заповедта. Отрицателните
установителни искове за недължимост на разноските направени в изпълнителното
производство са недопустими. Отричането (изцяло или частично) с влязло в сила
решение на дължимостта на главните вземания по изпълнителния титул би имало за
последица прекратяване на изпълнителното производство, а съгласно чл. 79 ГПК в
хипотезата на чл. 433 ГПК разноските по изпълнението, включително и тези по
изпълнителния лист, не са за сметка на длъжника. По изложените съображения
предявените искове подлежат на отхвърляне, а в частта им относно разноските в
изпълнителното производство същите са недопустими.
4
Съдът счита, че в настоящото производство не може да се произнася относно
законосъобразността на издадения втори изпълнителен лист, тъй като разпореждането
с което е уважена молбата за издаването му подлежи на обжалване. Безспорно е
недопустимо да се издава повторен изпълнителен лист за събиране на същото вземане,
но връчената покана за доброволно изпълнение касае изпълнителния лист от 2014 г.,
т.е. срока за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист от месец
април на 2019 г. все още не е започнал да тече. В частите, в които исковете са
отхвърлени се прилага чл. 422, ал. 3 ГПК.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
понесе направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 300 лева. Посоченият размер е съобразен с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете предявени от П. Г. Н. от ....., ЕГН **********, против
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Московска” № 19, представлявано от изпълнителните директори Ю. Г. и Д. М., в
частта им, в която се иска да се приеме за установено спрямо ответника, че по
изпълнително дело № 20209270400357 на ЧСИ С. Л., с рег. № ... на КЧСИ, ищецът не
дължи поради погасяването им по давност следните суми : 13205,45 лева – главница,
8864,54 лева – законна лихва за период от 24.01.2014 г. до 04.09.2020 г., 1035,61 лева –
неолихвяеми вземания (присъдени лихви, неустойки, обезщетения и т.н.) и 1830,72
лева – присъдени разноски.
Оставя без разглеждане исковете предявени от П. Г. Н. от ....., ЕГН
**********, против „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявано от изпълнителните
директори Ю. Г. и Д.М., в частта им, в която се иска да се приеме за установено спрямо
ответника, че по изпълнително дело № 20209270400357 на ЧСИ С. Л., с рег. № ... на
КЧСИ, ищецът не дължи поради погасяването им по давност следните суми : 540,86
лева – разноски по изпълнителното дело за адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение и 2498,11 лева – общо такси по тарифата за такси и разноски към
ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), в това число и т. 26 ТТРЗЧСИ.
Осъжда П. Г. Н. от ..., ЕГН **********, да заплати на Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска” № 19,
представлявано от изпълнителните директори Ю. Г. и Д. М., направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно оставянето без
разглеждане на исковата молба същото има характер на определение, и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6