№ 32
гр. Асеновград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200102 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по жалба подадена на 22.12.2022г. от адв.
С. К. от АК Пловдив, като пълномощник на „ИРИГЕЙТ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н Тракия, бл.7, вх.Д, ет.6, ап.21 с
управител Б. М. А., против Електронен фиш серия Г № 0049151 издаден от ОДМВР
Пловдив, с който за нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/
във връзка с чл.638, ал.4 вр. ал.1,т.2 вр. чл.461,т.1 от КЗ на „ИРИГЕЙТ“ ЕООД с ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.
Управителят на дружеството жалбоподател не се явява лично в съдебно
заседание. Чрез отразеното в жалбата, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати
съществени нарушения свързани с неговото издаване. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник, адв. С. К., която
поддържа изцяло подадената жалба, като счита, че отразените в обжалвания фиш
обстоятелства противоречат на събраните по делото доказателства. Моли обжалвания
фиш да се отмени поради допуснати процесуални нарушения. Претендират за
присъждане на направените по делото разноски, като се представя списък в подкрепа
на искането.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се намали
присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Според съдържанието на обжалвания ЕФ серия Г № 0049151: На 12.07.2022г. в
12.38 часа, на главен път І-8, в зоната на км.251.600 в посока на движение на
контролираните МПС от североизток към югозапад, е било установено движещо се
МПС индивидуализирано като товарен автомобил „Ситроен Джъмпер 35“ с ДК№ РВ
9543 МК спрямо което е констатирано нарушение на Кодекса за застраховането /КЗ/,
заснето с автоматизирано техническо средство /система № 120ccd7. В електронния
фиш, като собственик на установеното МПС,е посочено дружеството „ИРИГЕЙТ“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н Тракия,
бл.7, вх.Д, ет.6, ап.21 с управител Б. М. А.. Нарушението е квалифицирано по чл.483,
ал.1 т.1 КЗ, като във вр. чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ е и наложената
имуществена санкция в размер на 2000лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
производството гласни доказателства- от разпита на св. К. С., писмените такива:
Електронен фиш серия Г № 0049151 на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, протокол от проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС № 120-СГ-ИСИС/02.12.2021г., снимков материал,
протокол за използване на АТСС от 12.07.2022г. , справка за регистрация от ИС на
КАТ касаеща товарен автомобил „Ситроен Джъмпер 35“ с ДК№ РВ 9543 МК и справка
от ПИС „Сиела“ касаеща актуалното състояние на „ИРИГЕЙТ“ ЕООД с ЕИК
*********, както и от съдържанието на вещественото доказателство-1бр. CD-R
„Maxell” на лист 44 от съд.дело.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна,
но по съображения извън тези от направените с нея възражения и тези от страна на
повереника.
От намиращия се към административно наказателната преписка, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с дата от 12.07.2022г.
се установява, че той е бил съставен от полицейския служител К. С.. Безспорно по
делото се установи това, че свидетелят С. работи на длъжност мл. автоконтрольор в РУ
Асеновград. От показанията на св. С. и от съдържането на протокола, се установява,че
на 12.07.2022г. служителят е бил на работа и около 11.00 часа се е намирал на главен
път І-8 в зоната на км.251+600, което място се падало след село с. Поповица, обл.
2
Пловдивска. В района имало поставен и пътен знак „В26”, с който било въведено
ограничение за скоростта на движещите се МПС в посока от гр.Свиленград към гр.
Пловдив до 60 км.ч. На посоченото в протокола място, св. С. позиционирал носеното
АТСС „ARH CAM S1“ № 120ccd7 /т.н. „тринога“/. Преди започване на работа, АТСС
било насочено в посока от идващите от гр. Свиленград автомобили, т.е.
приближаващите от изток, Действително от приложените като доказателство към
преписката и по съдeбното дело, както и тези на СД носителя, черно бели снимки се
установява, че в 12.38 часа на 12.07.2022г. намиращо се в работен режим техническото
средство, се активирало, като с него било заснето движещо се МПС- автомобил
„Ситроен“ с ДК№ РВ 9543 МК, който преминал със скорост от 82 км/ч, при разрешена
скорост до 60 км/ч. В действителност на по-късен етап се установило и това, че
собственик на заснетото МПС се явява „ИРИГЕЙТ“ ЕООД с ЕИК *********.
Само тези обстоятелства обаче не се явяват достатъчни за потвърждаване на
обжалвания фиш, който не е за нарушение свързано със скоростта, а такова по КЗ.
Преценката на обжалвания фиш установява, че в същия са налице допуснати очевидни
нарушения свързани с липсата на факти относно нарушението квалифицирано по КЗ.
След като нарушението е било квалифицирано по чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ вр. чл.638, ал.4
вр. ал.1,т.2 вр. чл.461,т.1 от КЗ, за АНО е било налице и задължение във фиша да
посочи не само това, че то е установено при използване на АТСС, а и това, че по
отношение на установеното МПС липсва Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и това, че то е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение“. Този извод на съда, обективно следва
и от разпоредбата на чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ. От друга страна във връзка с нарушението,
липсата на факти в ЕФ, относно това дали въпросното МПС е било спряно или не от
движение в случая е значение, доколкото в намиращата се към адм. наказателната
преписка справка от АНО, се установяват данни, че на основание чл. 143, ал.10 от
ЗДвП считано от 07.07.2022г. установеното МПС „Ситроен Джъмпер 35“ с ДК№ РВ
9543 МК е било с прекратена регистрация. Съгласно дадената в т.69 от § 1 от ДР към
ЗДвП легална дефиниция относно „Прекратяване на регистрацията“ това прави
въпросното МПС спряно от движение. С оглед квалифицираното в обжалвания ЕФ,
като нарушение по чл. 483, ал.1,т.1 вр. чл. 638, ал.4 от КЗ, то безспорно че той следва
да съдържа всички факти и обстоятелства, включени в състава на нарушението,
доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване и е
недопустимо същите да бъдат установявани единствено и само от доказателствата по
делото и по реда на тълкуването. Липсата на всякакви обстоятелства по извършване на
нарушението прави напълно невъзможен контрола върху този санкционен акт - има ли
извършено нарушение и дали то е от вида на вмененото, правилна ли е правната му
квалификация и правилно ли е ангажирана отговорността. Констатираната празнота
при описание на изпълнителното деяние и обстоятелствата около него в атакувания ЕФ
3
е довела до нарушаване на правото на защита на подведения под отговорност субект и
възпрепятства възможността му да разбере какво му е вменено и срещу какви факти
следва да организира защитата си своевременно и в пълнота. Констатираните от съда
пороци в обжалвания ЕФ се явяват особено съществени, като те са и достатъчни за
неговата отмяна. Безпредметно е съдът да излага доводи по същество и останалите
възражение на страната, доколко отменява обжалвания ЕФ на това основание.
Подадената жалба се явява основателна и тя следва да бъде уважена.
Направеното искане от страна на процесуалния представител на дружеството
жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно
и същото следва да бъде уважено. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, който гласи, че „В производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото
писмени доказателства /листи 28 и 29от съд.дело –пълномощно и договор за правна
помощ, както и списък с разноски лист 63 от съд.дело/ се установява, че от страна
управителя на ТД е бил изплатен хонорар на адв. К. в размер на 500 лева. Това именно
се явяват и направените по делото разноски, заплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото по делото е налице изготвена от страна на адв. К. жаба против обжалвания
ЕФ, както и налице процесуално представителство, то е видно, че тя е изпълнила
поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 400 лв.“ в т.2 към ал.2 на чл.7 е
посочено, че при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лв. + 10 % за
горницата над 1000 лв. Доколкото спрямо жалбоподателя имуществена в размер на
2000 лева, то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се
явява съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за
прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява неоснователно и не следва да се
уважи. Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото
приключи в рамките на едно заседание, като следва да се отчете и процесуалната
активност на повереника на дружеството жалбоподател. Поради и което, при този
изход на делото, искането следва да бъде уважено, като ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ,
издател на процесния ЕФ следва да бъдат осъдени да заплатят на „ИРИГЕЙТ“ ЕООД,
сумата от 500.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
адвокат С. К. от АК Пловдив.
4
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш серия Г № 0049151 издаден от ОДМВР Пловдив, с
който за нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ във връзка с
чл.638, ал.4 вр. ал.1,т.2 вр. чл.461,т.1 от КЗ на „ИРИГЕЙТ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н Тракия, бл.7, вх.Д, ет.6, ап.21 с
управител Б. М. А. е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв..
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на „ИРИГЕЙТ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н Тракия, бл.7, вх.Д, ет.6, ап.21,
сумата от 500 /петстотин/ лева за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5