№ 836
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100901858 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.07.2018 г. между Д., представлявана от М. на т. и „Е.А.А.“
ЕООД е сключен договор за отдаване под наем на морски плаж „Приморско – централен“,
община Приморско, област Бургас, на основание чл. 7, ал. 5 от Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие след надлежно проведен търг с тайно наддаване по реда на
Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Договорът за наем е
сключен срок до 5 /пет/ години. Посочва, че наемателят е нарушил задълженията си по
договора, което било установено след извършени две проверки през летния сезон на 2018 г.,
от страна на длъжностни лица от специализираната администрация в Министерството на т..
Твърди, че след анализ на извършените проверки по повод изпълнението на задълженията
по договора за наем от страна на наемателя „Е.А.А.“ ЕООД, на основание т. 9.11., предл.
първо във връзка с т. 9.1., буква „а“, поради констатираните две съществени неизпълнения в
рамките само на един месец от летен сезон на 2018 г. и предвид липсата на доказателства за
отстраняването на тези нарушения в тридневен срок, с писмо с изх. № Т-26-Е-194/21.09.2018
г. министърът на т. в качеството си на наемател е наложил неустойка в пълен размер на
наемната цена за 2018 г. без ДДС – 109 567 лева. Посочва, че ответникът изрично е възразил
срещу наложената му неустойка. Предвид липсата на доброволно изпълнение, предприел
действия по усвояване на банковата гаранция на ответника и по негова сметка на 03.01.2019
г. постъпила сума в размер на 39 444,12 лева. В настоящото производство претендира
неизплатения остатък за неустойка в размер на 70 122,88 лева. Предвид изложеното иска да
се постанови решение, с което да се осъди „Е.А.А.“ ЕООД да заплита на Д., представлявана
от М. на т. сума в размер на 70 122,88 лева, представляваща част от неизплатена неустойка
във връзка с т. 8.11., предл. първо вр. с т. 9.1., буква „а“ от договора, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
1
както и сумата в общ размер на 22 260,37 лева, представляваща законна лихва за забава
върху главницата в размер на 109 567 лева за периода от 25.09.2018 г. до 03.01.2019 г. в
размер на 3 073,97 лева и върху главницата в размер на 70 122,88 лева за периода от
04.01.2019 г. до 14.09.2021 г. в размер на 19 186,40 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно е, че на 19.07.2018 г. между Д., представлявана от М. на т., като наемодател и
„Е.А.А.“ ЕООД, като наемател е сключен договор № Т-РД-35-14/19.07.2018 г., на основание
чл. 8, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 5 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие, с който наемодателят представя на наемателя за временно и възмездно
ползване обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж
„Приморско – централен“, находящ се в община Приморско, област Бургас, обособена част
от крайбрежната плажна ивица, с обща площ в размер на 12 411 кв.м. за срок от пет години.
В т. 4.1. е предвидено, че годишната наемна цена за първата година, след проведен на
04.01.2018 г. търг с тайно наддаване е в размер на 131 480,40 лева с включен ДДС.
Наемателят е заплатил на 23.01.2018 г. на наемодателя сума, в размер на 111 454,40 лева,
която заедно с внесения депозит в размер на 20 026 лева представляват наемната цена за
първата година в пълния й размер – т. 4.2. Уговорена е гаранция за изпълнение на договора,
която за първата година от срока на договора е в размер на 30% от наемната цена по т. 4.2.,
съгласно т. 4.5.1. В т. 6 от договора са разписани правата и задълженията на наемателя. В т.
8 са уговорени дължимите неустойки и обезщетения. В т. 8.4. е предвидено, че при
неизпълнение на задължението по т. 6.1.10, буква „в“ за осигуряване на спасяване,
включващо осигуряване на нормативно определения брой спасители или спасителни
постове и/или нормативно определеното оборудване /инвентар и съоръжения/ на
спасителния пост/спасителната станция, наемодателят има право да получи от наемателя
неустойка в размер на 5% /5 на сто/ от наемната цена за съответната година за всяко от
задълженията. Съгласно т. 8.5. при неизпълнение на задължението по т. 6.1.10., буква „д“ за
осигуряване на здравно и медицинско обслужване, свързано с оказване на първа медицинска
помощ на посетителите на плажа, включващо осигуряване на нормативно определените
медицинско звено и/или медицински персонал и/или нормативно определеното устройство и
обзавеждане на медицинските звена, наемодателят има право да получи от наемателя
неустойка в размер на 5% /5 на сто/ от наемната цена за съответната година за всяко от
задълженията. В т. 8.11. е предвидено, че при съществено неизпълнение на задълженията по
настоящия договор, по смисъла на т. 9.1., наемателят дължи на наемодателя неустойка в
размер на наемната цена за съответната година, независимо дали наемодателят се е
възползвал от възможността да прекрати договора по т. 7.2.1. Уговорено е, че наемодателят
налага неустойките по т. 8.2. – т. 8.10. при констатирано по реда на настоящия договор
неизпълнение на договорно задължение, след като наемателят е бил уведомен за
констатираното неизпълнение и е бил поканен в три дневен срок от получаване на поканата
да отстрани неизпълнението. С т. 9.1. страните се споразумяват, че за целите на договора
съществено неизпълнение на договора от страна на наемателя е налице в случите, при
които: а/ наемодателят установи неизпълнение на задълженията по т. 6.1.10., буква „в“ от
договора за осигуряване на спасяване, включващо осигуряване на нормативно определения
брой спасители или спасителни постове и/или нормативно определеното оборудване
/инвентар и съоръжения/ на спасителния пост/спасителната станция и/или по т. 6.1.10.,
буква „д“ за осигуряване на здравно и медицинско обслужване, свързано с оказване на първа
медицинска помощ на посетителите на плажа, включващо осигуряване на нормативно
определените медицинско звено и/или медицински персонал и/или нормативно
определеното устройство и обзавеждане на медицинските звена.
2
Представен е констативен протокол № 4 от извършена проверка на място, с дата на
проверка 02.08.2018 г.
С писмо от 03.08.2018 г. ищецът е уведомил ответника, че при извършената на
02.08.2018 г. проверка са констатирани неизпълнения на договорни задължения по т. 6.1.10.,
буква „д“ и т. 6.1.10., буква „е“ от договора. Посочено е, че на основание т. 8.3. и т. 8.5. от
договора ответникът дължи неустойка в размер на 5% от наемната цена за съответната
година за всяко от задълженията. Отправена е покана в 3-дневен срок, считано от
получаване на писмото, ответникът да предприеме действия по отстраняване на
констатираните неизпълнения за осигуряване на договорните задължения.
С писмо от 08.08.2018 г., получено от ищеца на 09.08.2018 г. дружеството е
представило доказателства във връзка с констатациите при извършената на 02.08.2018 г.
проверка.
С писмо от 29.08.2018 г. ищецът е уведомил ответника за извършена проверка на
място за изпълнение на задълженията на наемателя на 23.08.2018 г., при която са
констатирани неизпълнение на задължения по т. 6.1.10., буква „в“ и т. 6.1.10., буква „е“ от
договора. Даден е 3-дневен срок за отстраняване на нарушенията и е указано, че при
неизпълнение ще бъде наложена неустойка в размер на 5% от годишната наемна цена за
2018 г. за всеки конкретен случай.
С уведомление от 12.09.2018 г. „Е.А.А.“ ЕООД е информирало ищеца какви действия
са предприети от дружеството във връзка с извършената на 23.08.2018 г. проверка и е
представил доказателства.
С писмо от 21.09.2018 г. ищецът е уведомил ответника, че му налага неустойка на
основание т. 8.11. от договора и претендира сумата в размер на 109 567 лева.
На 28.09.2018 г. „Е.А.А.“ ЕООД на 28.09.2018 г. е подал възражение до ищеца, с
което е заявил, че дружеството не е нарушавало сключения наемен договор.
С писмо от 21.01.2019 г. ищецът отново е поискал от ответника да заплати
дължимата неустойка в размер на 70 122,88 лева, след приспадане от пълния размер 109 567
лева на усвоената от Министерството на т. гаранция, предвидена в т. 4.7. от договора, в
размер на 39 444,12 лева.
При тази данни съдът намира, че страните са били валидно обвързани от договор,
сключен на 19.07.2018 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ морски плаж „Приморско – централен“ на основание чл. 8, ал.
1, т. 6 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Установи се, че за
изпълнение на договорните задължения от ответника ищецът е извършил две проверки на
02.08.2018 г. и на 23.08.2018 г., като във връзка с констатациите направени от представители
на ищеца „Е.А.А.“ ЕООД е предоставило документи.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно
предявени искове – първият за заплащане на неустойка на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
конкретно по т. 8.11., предложение първо вр. с т. 9.1., буква „а“ от сключения между
страните договор и обезщетение за забавено плащане на неустойката.
За да бъде уважен иска за неустойка, е необходимо да се установят по делото
следните елементи от фактическия състав на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а именно: наличие на валидно
сключен договор между страните, пораждащ облигационна връзка между тях, ищецът да е
изпълнил задълженията си, да е налице неизпълнение на договорно задължение от
ответника и да съществува валидно уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на това
задължение.
Уговорената клауза за неустойка по т. 8.11. вр. с т. 9.1., буква „а“ от договора гласи,
че при съществено неизпълнение на задълженията, по смисъла на т. 9.1., наемателят дължи
на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за съответната година, независимо
3
дали наемодателят се е възползвал от възможността да прекрати договора по т. 7.2.1., като за
целите на договора съществено неизпълнение на договора от страна на наемателя е налице в
случите, при които наемодателят установи неизпълнение на задълженията по т. 6.1.10.,
буква „в“ от договора за осигуряване на спасяване, включващо осигуряване на нормативно
определения брой спасители или спасителни постове и/или нормативно определеното
оборудване /инвентар и съоръжения/ на спасителния пост/спасителната станция и/или по т.
6.1.10., буква „д“ за осигуряване на здравно и медицинско обслужване, свързано с оказване
на първа медицинска помощ на посетителите на плажа, включващо осигуряване на
нормативно определените медицинско звено и/или медицински персонал и/или нормативно
определеното устройство и обзавеждане на медицинските звена.
Вън от цитираната клауза за неустойка е видно, че в раздел 8 и конкретно по т. 8.4. и
т.8.5., цитирани по-горе, са предвидени неустойки за същите нарушения по т. 6.1.10., буква
„в“ и т. 6.1.10., буква „д“, дефинирани в т. 9.1., буква „а“ като съществено неизпълнение, в
размер на 5% /5 на сто/ от наемната цена за съответната година за всяко от задълженията.
С Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към тълкувателното
решение е записано, че „съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато
установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от
общоизвестни или служебно известни на съда факти…… При нарушение на добрите нрави е
възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието
на сделката. В този случай съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без
страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по делото. В други случаи
нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, напр. клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съдът
е длъжен да установи нищожността.
В разглеждания случай съдът намира, че нарушението на добрите нрави при
претендираната в процеса неустойка е обективирано в самия договор, доколкото същата е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от
гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
/компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за
незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване
на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При търговските
сделки следва да се преценява комплексно като се отчита свободата на договарянето,
равнопоставеността на страните и възможността неизправният длъжник сам да ограничи
размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване. Видно е, че от т. 8.2. до т. 8.10. включително страните са уговорили неустойки
при неизпълнение на всяко едно от задълженията на наемателя в размер на 5% от наемната
цена за съответната година. Същевременно клаузата на т. 8.11., по която ищецът търси
заплащане на неустойка, предвижда да се дължи неустойка в размер на наемната цена за
съответната година при съществено неизпълнение на задълженията по договора, които
4
съгласно т. 9.1., буква „а“ са тези по т. 6.1.10., буква „в“ и т. 6.1.10., буква „д“, за които вече
е предвидено да се дължи неустойка в предходните точки на т. 8.4. и т. 8.5. Следователно за
едно и също неизпълнение са предвидени два вида неустойка, като тази по т. 8.11. е в размер
на цялата наемна цена, което би превърнало неустойката в средство за неоснователно
обогатяване за ищеца. Видно е, че след извършените проверки ищецът търси неустойки от
ответника по т. 8.4. и т. 8.5. и едва с последвало писмо от 21.09.2018 г., без изменение в
обстоятелствата, търси неустойка по т. 8.11 вр. т. 9.1., буква „а“. С оглед изложеното съдът
намира, че клаузата на т. 8.11 вр. с т. 9.1, буква „а“ е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции и изначално, още към сключване на договора,
предполага неоснователно обогатяване за кредитора.
Предвид изложеното съдът намира, че процесната клауза, по която ищецът търси от
ответника заплащане на неустойка, уговорена в т. 8.11. вр. с т . 9.1., буква „а“ от договора е
нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Ето защо предявеният иск по чл. 92, ал. 1
ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност на иска за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на процесната неустойка.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, от когото не са
претендирани такива, поради което съдът не му присъжда.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от Д., представлявана от М. на т., с адрес: гр. София, ул. ****, срещу „Е.А.А.“ ЕООД, с
ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. „****, за заплащане на сума в размер на 70 122,88 лева,
представляваща част от неизплатена неустойка по т. 8.11., предл. първо вр. с т. 9.1., буква
„а“ от договор, сключен между страните на 19.07.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в общ размер на 22 260,37 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата 109 567 лева за периода от 25.09.2018 г. до 03.01.2019 г. в размер на 3 073,97
лева и върху главницата 70 122,88 лева за периода от 04.01.2019 г. до 14.09.2021 г. в размер
на 19 186,40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5