Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 28.02.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на шести февруари

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 11825 по описа

за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Б.В.М. срещу  „Д.З.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 08.07.2015 г. около 20,45 ч. в гр. София, л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, управляван от В.Ж.Н., в който ищецът пътувал като пътник се движел по бул. „Ломско шосе“ по „Околовръстен път“ към ул. „Обелско шосе“, като в района на кръстовището с ул. „Васил Левски“ участва в ПТП с насрещно движещия се л.а.м. „Ауди 80“ с рег. № *******, управляван от Г.В.В.. Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има водача В.Ж.Н.. Поддържа се, че вследствие на претърпяното ПТП на ищеца е причинено следното увреждане: фрактура на пета метатарзална кост на дясна ръка. При прегледа в болницата са констатирани и следните травматични увреждания: сътресение на главата, навяхване на ръката, мускулни схващания на врата. Предписано е домашно лечение. Твърди се, че така получените травми са ограничили значително необходимите на ищеца за ежедневието движения и нормални битови потребности за повече от 30 дни. Все още изпитва стрес и уплаха от изживяното. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 06115000525520, валидна от 10.02.2015 г. до 10.02.2016 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие ПТП на 08.07.2015 г. в гр.София, виновно причинено от водача В.Ж.Н. управлявал л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при  „Д.З.” АД с полица № 06115000525520, валидна от 10.02.2015 г. до 10.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-08.07.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото. Претендира се адвокатско възнаграждение.

         В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт И., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валиден към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен в ответното дружество за л.а.м. „Опел Астра“. Оспорва твърдението на ищеца, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахования в дружеството автомобил. Оспорва механизма на ПТП и обстоятелствата, при които то е настъпило. Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания, механизма на причиняването им и пряката им причинно-следствена връзка със събитието. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдението, че същият е пътувал без поставен предпазен колан. Твърди прекомерност на претенцията.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора на ответника. Уточнява, че е седял на дясната предна седалка в автомобила.

В срока за допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С констативен протокол № К562 от 08.07.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 08.07.2015 г., фотоалбум и скица към него, намиращи се в приобщеното към доказателствата по делото ДП № ЗМ 11295/2015 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр.№ 267-6/2015 г. по описа на СРП, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 08.07.2015 г. в гр. София, на бул. „Ломско шосе“ се движи  л.а.м. „Ауди 80“ с ДК № *******, управляван от Г.В.В. в посока околовръстен път и при разклона за с.Мрамор в лентата му за движение навлиза л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № *******управляван от В.Ж.Н., като последва челен, кос удар между двата автомобила. Установява се, че л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № *******управляван от В.Ж.Н. застига движещият се пред него в същата посока лек автомобил „Мерцедес“ и започвайки изпреварване, навлиза в насрещната лента за движение, заета в момента от л.а.м. „Ауди 80“ с ДК № *******, който се движи в обратна посока към гр. Костинброд. Ударът между двата автомобила става изцяло в лентата на движение на лек автомобил Ауди 80. Установява се, че водачът на лек автомобил Ауди 80  не е бил в състояние да предотврати ПТП. Процесният лек автомобил Опел Астра е фабрично оборудван с обезопасителни колани и на предни, и на задни седалки. В заключението си вещото лице посочва, че пострадалият М. е бил поставен без предпазен колан и политайки напред и на дясно, най-вероятно е ударил ръката си в десния край на арматурното табло, а главата в тавана над рамката, вдясно от челното стъкло.

Между страните е прието за безспорно, че отговорността на водача на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № *******е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д.З.” АД с полица № 06115000525520, валидна от 10.02.2015 г. до 10.02.2016 г.

По делото са изслушани основно и допълнително заключение на СМЕ, от които се установява, че при процесното ПТП, описано по-горе ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, миалгия на шията, счупване на пета предкитова кост на дясната ръка. Установява се, че ищецът е търпял болки с по-голям интензитет непосредствено след ПТП за около три-четири дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно за около 45 дни. Вещото лице сочи, че травматичните увреди на пострадалия не съответстват на такива, които се получават с поставен предпазен колан по време на ПТП. В случай, че ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, то това би намалило степента на увреждане. По делото ответникът е ангажирал допълнително рентгенова снимка № 21092 на Б. В. М. от 108 кабинет в болница Пирогов, направена на 08.07.2015 г. в 23,42 часа, като на тази снимка, видно от допълнителното заключение на СМЕ няма данни за счупване на костите на дясната ръка и пръстите й, с оглед на което не може да се приеме, че ищецът е получил счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка при процесното ПТП. Останалите травми, получени от ищеца са му причинили болки с по-голям интензитет непосредствено след ПТП за около три, четири дни, след което интензитетът им е намалявал постепенно за около 13-14 дни-обичайният срок при тези травми.

Съдът намира за неоснователно оспорването на ищеца, а именно, че дискът върху който вещото лице е изготвило допълнителното си заключение не е предаден от „Пирогов“.

Дискът е получен от ответника въз основа на издадено му от съда на 24.04.2017 г. съдебно удостоверение. За услугата, извършена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД-цена на CD, ответникът и на 15.05.2017 г. /дата следваща датата на издаване на съдебното удостоверение-24.04.2017 г. и следваща датата на получаването му от ответника на 03.05.2017 г./ е заплатил такса в размер на 12 лв. При разчитането на диска вещото лице изрично е посочило при разпита си в съдебно заседание, че върху дискът е отбелязано изрично датата и часа-08.07.2015 г. в 23,42 часа, както и името на пациента. При съвкупна преценка на горните факти, съдът намира, че оспорването не е доказано и че дискът приет като доказателство по делото е предаден на ответника от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД въз основа на издаденото му съдебно удостоверение.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля Д.М.З., която живее на семейни начала с ищеца. Свидетелката установява, че след катастрофата отишла да прибере мъжа си от Пирогов. Ръката на Б. била гипсирана, защото била счупена на три места. Дясната ръка била счупена в малкия пръст. Когато свидетелката прибрала ищеца от болницата той бил с гипс на ръката. Болели го врата, главата. Предписани били хапчета за отока в ръката, за главата.  Ищецът три месеца не работил, нямали пари, а имали две деца, които да издържат. Месец и половина стоял гипса на ръката. Гипсът бил махнат в друга болница. Като махнали гипса, ищецът пак го боляла ръката. Сега като е студено, ръката му се подува и го боли. Ищецът изтърпял много болки, а семейството му изтърпяло три месеца голяма мизерия. Сега работи, но когато го заболи ръката си стои вкъщи.

Съдът не кредитира показанията на разпитаната свидетелка, в частта в която установява счупване на ръката на ищеца, поставянето и свалянето на гипс, тъй като в тази част показанията й противоречат на писмените доказателства и допълнителното заключение на приетата по делото СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 08.07.2015 г. по отношение на увреждащия автомобил.

Безспорно със заключенията на СМЕ и САТЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата.

Безспорно се установява виновно поведение от страна на водача В.Ж.Н., който е нарушил нормите на чл.42, ал.1, т.2, чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, като предприел изпреварване, без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, както и без да се убеди, че се движи с безопасна скорост и може да извърши изпреварването за кратко време, навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещното движение и създал опасност и пречки за превозните средства, движещи се по нея.

От своя страна пътувалият на предна дясна седалка в автомобила ищец, нарушил нормата на чл. 137а от ЗДвП, като пътувал в автомобила без да използва обезопасителния колан, с който процесният автомобил е бил оборудван на предна дясна седалка и по този начин допринесъл за настъпване на увредата, който принос съдът определя в размер на 1% с оглед ниската степен на получените увреди. В този смисъл възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия следва да бъде уважено като основателно и доказано.

 По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

От събраните и приети по делото писмени доказателства, безспорно се установява настъпилото на 08.07.2015 г. произшествие, както и вината на застрахования водач за настъпването му.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на възстановителния период.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 2 000 лв.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП същият е получил контузия на главата и миалгия на шията, които травматични увреди са му причинили болки с по-голям интензитет непосредствено след ПТП за около три, четири дни, след което интензитетът им е намалявал постепенно за около 13-14 дни-обичайният срок при тези травми.

Ищецът не доказа главно и пълно, че вследствие на процесното ПТП е получил и фрактура на пета предкитова кост на дясната ръка. Действително счупването е описано в копие на амбулаторна книга от УМБАЛСМ „Пирогов“, но това отбелязване е опровергано от разчитането на рентгеновата снимка, извършено от вещото лице д-р Димитрова при изготвяне на допълнителната СМЕ и от което разчитане безспорно се установява, че в деня на произшествието няма счупване и по всяка вероятност се касае за старо счупване.

Предвид горното и за това травматично увреждане ищецът не следва да бъде обезщетяван, доколкото не се установи същото да е настъпило в пряка, причинно-следствена връзка от процесното ПТП.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Предвид горното искът ще следва да бъде уважен за сумата от 2000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 40 000 лв. като неоснователен. Така определеното обезщетение от 2000 лв. и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД ще следва да бъде намалено със сумата от 20 лв., съобразно приетия размер на приноса на пострадалия, т.е. искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 1980 лв.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главницата от 1980 лв., считано от датата на увреждане-08.07.2015 г. до окончателно изплащане на сумата.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищецът е направил разноски в размер на 2000 лв., от която сума 1600 лв.-ДТ по сметка на СГС и 400 лв.-депозит вещи лица, както и 3 500 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 21.02.2017 г.

Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност. При материален интерес от 40 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 1730 лв., към която и на основание чл.7, ал.6 от Наредбата следва да се прибави и сума в размер на 100 лв., тъй като по делото са проведени повече от две заседания.

С оглед на което съдът намалява адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК от 3 500 лв. на 1 830 лв.

При това положение ищецът е направил общо разноски в размер на 3 830 лв. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 189,59 лв., която е съответна на уважената част от иска /1980 лв./.

Ответникът е направил разноски в размер на 500 лв.-депозит вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, или общо разноски в размер на 800 лв. Съдът не присъжда разноски в размер на 40 лв.-депозит свидетел, който поради неизползването му подлежи на връщане на страната, при поискване от страната.

От общата сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 760,40 лв., съответни на отхвърлената част от иска /38 020 лв./

С оглед на горното и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 570,81 лв., разноски по компенсация.

Водим от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Б.В.М., ЕГН **********, гр. Берковица, кв. „Р.“, ул. „********със съдебен адрес:*** сумата от 1980 лв. /хиляда деветстотин и осемдесет лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания контузия на главата и миалгия на шията, получени в пряка, причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 08.07.2015 г. в гр.София, виновно причинено от водача В.Ж.Н. управлявал л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при  „Д.З.” АД с полица № 06115000525520, валидна от 10.02.2015 г. до 10.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-08.07.2015 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за разликата над сумата от 2 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за разликата над сумата от 1980 лв. до сумата от 2000 лв.

ОСЪЖДА Б.В.М., ЕГН **********, гр. Берковица, кв. „Р.“, ул. „********със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 570,81 лв. /петстотин и седемдесет и 0,81 лв./ разноски по компенсация направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: