Р Е Ш Е Н И Е
№361 21.12.2017 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести състав на двадесет и осми ноември две
хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от
съдията Михаил Русев адм. дело №526 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.68 ал.1 от Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано
е по жалба на Ю.И.М., уточнена с вх.№ 4439/02.11.2017 год. против Решение №308/28.07.2017 год. по
преписка № 14/2013 год. на Комисията за защита от дискриминация с което е
установено, че в периода 17.09.2009 год. - 21.06.2010 год. ДКЦ „Поликлиника Казанлък” ЕООД и управителят на ДКЦ„Поликлиника Казанлък”ЕООД не са допуснали спрямо жалбоподателя нарушение на
разпоредбите на ЗЗДискр и е оставена без уважение жалбата на М. в частта,
касаеща оплакванията му за допуснати нарушения на ЗЗДискр в този период.
В жалбата
са изложени доводи, че решението е незаконосъобразно поради вземането му в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че
неправилно не е било установено нарушение на
антидискриминационното законодателство, обективирано в неосигуряването на
нормална трудова заплата, каквато му се следвала с оглед постановеното от съда
възстановяване на предишната му длъжност, считано от 27.12.2001г. в посоченото ДКЦ „Поликлиника Казанлък”ЕООД и където работел като полувисш медицински служител
до 21.06.2010 год. Изтъква, че това е лишило него и семейството му от доходи, вкл.
за прехрана. Изтъква, че с това било засегнато правото му на нормално човешко
съществуване, засегнато било и семейството му физически и морално, и обозначава
тези последици като геноцид. Иска се
отмяна на посоченото решение на КЗД и признаване извършено спрямо него
нарушение на антидискриминационното законодателство.
Ответникът
по жалбата Комисияза защита от дискриминация гр. София в писмено становище
подадено от пълномощника Жасмина Милушева изразява становище за неоснователност
на жалбата. Твърди, че при правилно приложение на закона е формирания в
оспореното решение извод, че в спорния период 17.09.2009г—21.06.2010г ДКЦ „Поликлиника Казанлък”ЕООД и
управителя на това ДКЦ не са допуснали
нарушение на ЗЗДискр
спрямо Ю.М..
Заинтересуваните
страни — Диагностично-консултативен
център „Поликлиника - Казанлък”ЕООД и управителя на това
дружество, редовно призовани, не се явяват, нито изпращат представител и не
изразяват становище по основателността на жалбата.
Въз основа на приложените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред Комисията за
защита от дискриминация по преписка №14/2013 год. е било образувано по жалба
вх. №44-00-3362 от 17.09.2012 год. /л.12/, подадена от Ю.И.М., против МСЦ
Поликлиника” ЕООД гр. Казанлък /сега Диагностично-консултативен център
„Поликлиника - Казанлък”ЕООД/, като жалбоподателят е твърдял и поддържал, че от
12.06.2000 год. до 21.06.2010 год. като
медицински служител /фелдшер/ с полувисше образование в посоченото лечебно
заведение, единствено и само на него в това заведение и в страната изобщо,
работната заплата /140.38 лв./ не била осъвременявана и повишавана и това
представлявало дискриминация и унижава достойнството му. Към жалбата са
приложени копие от трудова книжка, водена кореспонденция с „МСЦ Поликлиника”ЕООД
гр. Казанлък, както и подадени от Ю.М. молби до работодателя за осъвременяване
/повишаване/ на трудовото му възнаграждение.
С Решение №125/06.06.2013 год. на КЗД постановено по преписка №14/2013 год.
/л.57/ жалбата е била оставена без разглеждане. Това решение обаче е било
отменено с Решение №7751 от 09.12.2013 год., постановено по адм. дело
№6506/2013 год. по описа на Административен съд – София град в частта за оставяне
без разглеждане жалба вх. №44-00-3362/17.09.2012 год.. на Ю.И.М. за извършени
нарушения на ЗЗДискр. за периода от 17.09.2009 год. - 21.06.2010 год., свързани
с изложените оплаквания за нарушени права при упражняване правото на труд. В
тази й част преписката е върната на КЗД за продължаване на производствените
действия по жалбата на Ю.М. /л.72-74/.
По преписката, след възобновяване на
производството по нея е било постановено Решение №301 от 01.09.2015 год. на
Комисията за защита от дискриминация, с което на основание чл.65, т.1 от
ЗЗДискр, е установила, че ДКЦ „Поликлиника
Казанлък”ЕООД, представлявано от управителя му, е нарушил чл.26 във вр. с чл.2,
предл. ІІ от ЗЗДискр., като е лишил от равна възможност Ю.И.М. по отношение на
размера на трудовото му възнаграждение за 2008 год., когато е заемал длъжност
при ответната страна, като със същото решение е препоръчано на ДКЦ „Поликлиника Казанлък” ЕООД, представлявано от управителя
му и на Управителя на ДКЦ „Поликлиника
Казанлък”ЕООД да се съобразят с антидискриминационното законодателство, като
спазват трудовите си задължения добросъвестно /л.201 от делото/.
По
жалба на ДКЦ „Поликлиника Казанлък”ЕООД срещу посоченото решение на КЗД е
образувано адм.дело №421/2015 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, приключило с Решение №251 от 21.12.2015 год., с което е отменено
Решение №301/01.09.2015 год. по преписка №14/2013 год. на КЗД и преписката е върната
на органа за ново разглеждане и произнасяне. Изложени са в мотивите съображения че решението на КЗД е
незаконосъобразно поради постановяването му при съществени процесуални
нарушения, както и поради необоснованост на извода за допуснато от ДКЦ
„Поликлиника Казанлък”ЕООД като работодател
нарушение на чл.26 във вр.с чл.2, т.2, пр. второ ЗЗДискр спрямо Ю.М. по
отношение изискването да осигури еднакви
условия на труд, тъй като не са били изложени изводи за осъществено деяние в
релевантния период /17.09.2009 год. - 21.06.2010 год./, което да се квалифицира
като нарушение на антидискриминационното законодателство и да е в причинна
връзка с някой от защитените признаци по
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
С разпореждане №46/27.01.2017 год. на
Председателя на КЗД е разпоредено възобновяване на производството по преписка
№14/2013 год. и е разпределено на втори специализиран постоянен заседателен
състав /л.223/. Съставът е призовал страните и приобщил нови доказателства относно
факта налице ли е било трудово правоотношение между Ю.И.М. ***ЕООД за периода
17.09.2009 г. - 21.06.2010 г.
С оспореното сега Решение №308/28.07.2017 год. по преписка №14/2013 год. на
Комисията за защита от дискриминация, на основание чл.65, т.5 и чл.66 от
ЗЗДискр е установено, че в периода 17.09.2009 год. - 21.06.2010 год. ДКЦ „Поликлиника Казанлък”ЕООД Казанлък, представлявано от управителя му, в
качеството си на работодател не е допуснало нарушение на разпоредбите на
ЗЗДискр спрямо Ю.М., както и че в същия период управителя на ДКЗ Поликлиника
Казанлък ЕООД не е допуснал нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр спрямо Ю.И.М..
За да е налице такава дисклиминация, е необходимо да е налице трудово
правоотношение между страните по делото, а такова не е налице, доколкото същото
е било прекратено, считано от 28.01.2008 год. Оставена е без уважение жалбата
на Ю.И.м. в частта, касаеща оплакванията за допуснати нарушения в периода
17.09.2009 год. - 21.06.2010 год.
Въз основа на материалите по образуваната
преписка №14/2013 год., събраните и
обсъдени в решението доказателства, решаващият състав на КЗД е приел за
установено от фактическа и правна страна, че жалбоподателят Ю.М. е бил в
трудово правоотношение с МСЦ Поликлиника гр. Казанлък /сега ДКЦ „Поликлиника
Казанлък”ЕООД/, като трудовото му правоотношение е било прекратено на
01.07.2000 год., впоследствие възстановен на работа през 2001 год.. През 2008 год.
поради придобиване на право на пенсия М. заявил, че не желае да бъде в
трудовоправни отношения с работодателя си, като със Заповед №14/28.01.2008 год.
трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от датата на издаване на
заповедта. Това обстоятелство е отразено и в трудовата книжка на жалбоподателя /лист
83/. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на Ю.М.
на 21.06.2010 год., като договорът му бил прекратен на основание чл.327, т.8 КТ
по негова инициатива и след като бил възстановен на работа от съда поради
незаконно уволнение. Приел е за установено от представеното копие на трудова
книжка, че месечното основно възнаграждение, което е получавал към 2008 год. е
140.38 лв. при минимална работна заплата за страната 220.00 лв. съгласно ПМС
№1/11.01.2008 год., но това е извън релевантния по делото период 17.09.2009 год. —21.06.2010 год. С оглед момента на сезиране на
административния орган /17.09.2012 год./ и разпоредбата на чл.52, ал.1 от
ЗЗДискр, допустимия за разглеждане период е 17.09.2009 год. - 21.06.2010 год., а за периода
12.06.2000 год. - 17.09.2009 год., преписката е прекратена поради изтичане на 3
годишния преклузивен давностен срок, като органът не разполага с правомощие да
се произнесе за посочения период с решение по същество.
Оспорването е направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.68, ал.1 от
ЗЗДискр, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Решение №308/28.07.2017 год. по преписка №14/2013 год. на
Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен
орган по смисъла на чл.47, т.1 от ЗЗДискр, в предвидената от закона писмена
форма и при спазване на регламентираните в чл.66 от ЗЗДискр изисквания досежно
неговото съдържание.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати съществени нарушения на нормативно установените в
Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр процесуални изисквания и правила за образуването
и провеждането на производството, приключило с постановяване на оспореното
решение, съставляващи основания за отмяната му като незаконосъобразно на това
основание.
Относно съответствието на решението с
материалния закон. Неоснователно се поддържа в жалбата че неправилно съдът не е
констатирал допуснатото спрямо М. нарушение на правото му на труд.
Предмет
на възобновеното производство по върнатата за продължаване на производствените
действия преписка №14/2013 год. на КЗД, е установяване наличието на твърдените
в подадената от Ю.М. жалба вх. №44-00-3362/17.09.2012 год. неравно
/неблагоприятно/ третиране на жалбоподателя при упражняване на трудови права и
извършени по отношение на него нарушения на антидискриминационното
законодателство от работодателя ДКЦ „Поликлиника Казанлък”ЕООД - Казанлък
единствено за периода 17.09.2009 год. - 21.06.2010 год. В правомощията на КЗД
за подобна преценка е единствено периода, допустим за разглеждане съгласно
правилото на чл.52, ал.1 от ЗЗДискр /в този смисъл са и указанията, дадени в Решение
№7751 от 09.12.2013 год. адм. дело №6506/2013 год. по описа на Административен
съд – София град/.
Действително, съгласно правилото на чл.14, ал.1
от ЗЗДискр работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв
или равностоен труд, като силата на ал. 3 от същия текст критериите за оценка
на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото
изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с
колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата,
или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в
държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. Правилото има императивен характер, поради което
определянето на различни критерии за оценка на труда и за изпълнение на
трудовите задължения, свързани в определяне на допълнителното трудово
възнаграждение на работниците и служителите осъществяващи еднакъв или
равностоен труд би било нарушение на закона и би създало предпоставка за
различно третиране на същите, а оттам и
за евентуална дискриминация.
Необходима предпоставка за установяване на нарушение на
визираното правило обаче е съществуването на трудово правоотношение. Между
страните няма спор, че правоотношението между ДКЦ „Поликлиника Казанлък”ЕООД
и Ю.И.М. е прекратено след като последния
заявил лично /лист 220/, че не желае да бъде в трудовоправни отношения с
работодателя си, като оформянето на прекратяването станало със Заповед №14/28.01.2008
год. на управителя на ДКЦ, с която на основание чл.327, т.8 от КТ трудовото му
правоотношение е било прекратено, считано от 28.01.2008 год.. Обстоятелството,
че заповедта е получена от М. на 21.06.2010 год. не води до извод, че
прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на тази дата.
Разпоредбата на чл.327, т.8 от Кодекса на труда предвижда, че работникът или служителят
може да прекрати трудовия договор
писмено, без предизвестие, когато е
възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за
незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен. Следователно на
усмотрението на работника или служителя е предоставено да реши дали да се върне
на работа. Прекратяването на трудовия договор едностранно от страна на
работника без предизвестие /чл.327 от КТ/ настъпва или от момента на получаване
на писменото изявление, или ако този момент е неясен от заповедта на
работодателя, с която се оформя това прекратяване, както е в случая. Изложеното
следва
по аргумент за обратното от чл.335, ал.2, т.3
КТ според която трудовият договор се прекратява при прекратяване без
предизвестие - с получаване на писменото изявление за прекратяването на
договора.
Въз основа на гореизложеното, като е
приел, че не е налице спрямо жалбоподателя дискриминация и нарушения на чл.4, ал.1
и чл.14, ал.1
от ЗЗДискр, осъществени в периода 17.09.2009 год. - 21.06.2010
год. от страна на ДКЦ „Поликлиника Казанлък”ЕООД и управителя на ДКЦ „Поликлиника
Казанлък”ЕООД, съставът на КЗД е постановил решението в съответствие с
материалния закон. Верен и съответстващ на събраните доказателства по делото е
и изводът, че за да е налице такава дискриминация, е необходимо наличието на
трудовоправно или служебно правоотношение, каквото към процесния период не е
налице.
От страна на ответника е направено искане за
присъждане на направените по делото разноски. Съдът намира същото за
основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, препращащ към чл.24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, според който по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00 лв. Настоящото дело не
е с фактическата и правна сложност, поради което жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на КЗД гр. София, сумата от 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.И.М. *** против
Решение №308 /28.07.2017г по преписка № 14 /2013г на Комисията за защита от
дискриминация, като неоснователна.
ОСЪЖДА Ю.И.М. *** да заплати на
Кочисията за защита от дискриминация гр. София сумата от 100.00 /сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: