Решение по дело №416/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2021 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20207220700416
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1

гр. Сливен, 25.02.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и седми януари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                Радостина Желева                                               и с участието на прокурора       Христо Куков                                                               като разгледа докладваното от   председателя                                         КАД № 416        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е касационно и намира основанието си в чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 260008/11.09.2020 г. по административно дело № 37/2020 г. на Районен съд – Котел е оставена без разглеждане жалбата на В.З. Г., срещу уведомление изх. № ОБ-ОБ-1/27.08.2019 г. по преписка 3413/25.05.1992Г. на ОбСЗ Котел и е прекратено производството по делото в тази му част като недопустимо; обявено е за нищожно решение по протокол № 65008/20.08.2019 г., постановено по преписка № 3413/25.05.1992 г. на ОбСЗ Котел, в частта му, в която е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 0.900 дка, IX кат, находяща се в местността Сланинков ръд в землището на село Катунище, община Котел, в полза на н. на М. З. Г. и е върната преписката на ОбСЗ Котел за произнасяне по заявлението за възстановяване на този имот. Отхвърлена е жалбата на В.З. Г., с посочени данни, срещу решение по протокол № 65008/20.08.2019 г., постановено по преписка № 3413/25.05.1992г. на ОбСЗ Котел, в частта му, в която в полза на н. на М. З. Г. е признато правото на възстановяване по реда на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ върху нива от 2.200 дка, IV кат., находяща се в местността Юрта в землището на село Катунище, община Котел, както срещу решение № 68008/20.08.2019 г., постановено по преписка № 3413/25.05.1992 г., с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ на н. на М. З. Г. е възстановено правото на собственост върху нива от 2.200 дка, IV кат., находяща се в местността Юрта, представляваща ПИ № 36681.46.285. Осъдена е ОбСЗ Котел да заплати на В. З. Г., сумата 350.00 лева, представляващи направени по делото разноски, като претенцията за разноски за разликата до пълния й предявен размер 965.13 лева е отхвърлена.

Против горепосоченото решение са подадени две жалби от пълномощника на В.З. Г., в които се твърди, че обжалваният съдебен акт е нищожен, поради неясна воля на съда, недопустим, необоснован, неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че Районен съд – Котел неправилно е преценил действията и компетентността на Общинска служба по земеделие гр. Котел. Становището на съда било абсолютно неразбираемо и представлявало отказ от правосъдие. Не ставало ясно на какви правни основания съдът е приел, че при налична за  него неяснота в съдебното решение и независимо от това, че същото е влязло в сила, то е било необходимо постановяване на последващо решение по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Съдът игнорирал влезли в сила съдебни актове и правното действие. Твърди, че съдът неправилно не е  присъдил сторените разноски, като е редуцирал същите при липса на възражение от противната страна. Моли съда да постанови решение, с което обяви нищожност на решението или да го обезсили, или го отмени. Същите доводи са изложени в частта, относно против частта на решението, с което е оставена без  разглеждане жалбата с уведомление с изх. № ОБ-ОБ-1/27.08.2019 г. по преписка 3413/25.05.1992 г. на Общинска служба по земеделие гр. Котел. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. касаторът чрез писмено становище поддържа жалбата си.

Ответникът по касацията Общинска служба по земеделие гр. Котел, чрез пълномощника си юриск. П. С.К., заявява, че оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението на Районен съд - Котел. Претендира за юрисконсултско възнагарждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че съда следва да потвърди решението на СлРС, като правилно и законосъобразно.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Реституционната процедура е започнала по заявление, подадено на 22.04.1992 г. от В. З. Г. - като н. на М. З. Г., за възстановяване на собствеността върху два земеделски имота, находящи се в землището на село Катунище - нива от 2.200 дка, I кат, в местността Юрта, и нива от 0.900 дка, III кат, в местността Сланинков ръд.

Към заявлението е приложено удостоверение, издадено на 22.04.1992г. от Кметство село Катунище, въз основа на емлячния регистър, че на името на М. Г. са записани двата земеделски имота, описани в предходния пункт. Приложено е удостоверение за н. на М. Г., починала на 17.04.1935 г., както и на с. й З. Г., починал през 1967 г., н. на когото са двете му д. - настоящата жалбоподателка В.З. Г., и В. З. Г., последната починала на 05.05.2009 г. и оставила за н. една д. - К. С. С..

По заявлението е образувана преписка № 3413/25.05.1992г. на ОбСЗ Котел (тогава Поземлена комисия Котел). Приложена е извадка, наименована данни от решение по чл.18ж, ал.2 (от ППЗСПЗЗ), взето по протокол № 30008/18.02.1993 г., с което като „признати" са посочени две ниви : едната от 2.200 дка, IV кат, в местността Юрта, другата от 0.900 дка, IX кат, в местността Сланинков ръд.

Приложена е извадка, наименована данни от решение по чл.18ж, ал.2 (от ППЗСПЗЗ), взето по протокол № 38008/07.01.1998 г., с което нивата от 0.900 дка в местността Сланинков ръд е отнесена в графата „непризнати". Като мотиви е изложеното следното : непризнатите имоти са на основание §4а, т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С протокол № 38008/07.01.1998 г. ПК Котел е взела решение, с което се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на нива от 2.200 дка в местността Юрта - при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ. Постановен е отделен диспозитив, с който е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нивата от 0.900 дка в местността Сланинков ръд. Посочени са същите мотиви.

С решение № 42008/08.04.1998 г. е възстановено правото на собственост на М. З. Г. с план за земеразделяне на нива от 2.200 дка, IV кат, в местността Юрта, имот № 046048, и е постановено, че заверената скица на имота представлява неразделна част от него.

Към преписката е приложен протокол № 44008/15.04.1999 г. за въвод във владение на имотите, описани в решение № 44008/22.07.1998 г., което липсва в преписката.

С решение № 118/16.10.2013 г., постановено по гражданско дело № 251/2012 г. на PC Котел, образувано по искова молба (жалба) на В. Г. с искане за отмяна на решение № 42008/08.04.1998 г.   е признато за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на Община Котел и ОбСЗ Котел, че н. на М. З. *** (В.З. Г. и В. З. Г.) са собственици на два земеделски имота, находящи се в землището на село Катунище, община Котел, а именно нива в местността Юрта, площ 2.200 дка, IV кат, съставляваща имот № 046048, при граници и съседи : имоти с №№ 000285, 046049, 300005, 046051, и нива в местността Сланинков ръд с площ 0.900 дка, IX кат и е отменено решение по чл.18ж, ал.2 по заявление с вх. № 3413/25.05.1992 г. и решение № 42008/08.04.1998 г, като неоснователни и незаконосъобразни. Решението, като необжалвано е влязло в сила на 07.11.2013 г.

С протокол – решение № 65008/20.08.2019 г. на ОбСЗ гр.Котел за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява с план за земеразделяне, е взето решение, с което се признава и определя за възстановяване правото на собственост на н. на М. Г. върху нива от 2.200 дка в местността Юрта, при условията на чл.15, ал.2 от ЗСПЗЗ; отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 0.900 дка в местността Сланинков ръд - на основание съдебно решение № 118/16.10.2013 г. на PC Котел, ОСЗ Котел отменя решение с протокол № 38008/07.01.1998 г. Имотът от 0.900 дка в местността Сланинков ръд е с признато право на собственост, но не може да се възстанови с плана за земеразделяне, поради това, че попада в разпоредбите на § 4а, т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Същия ден е постановено решение № 68008/20.08.2019 г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне, върху нивата от 2.200 дка в местността Юрта, ПИ № 36681.46.48 по кадастралната карта за землището на село Катунище.

На 27.08.2019 г. до В. З. Г. е изпратено уведомление изх № ОБ-ОБ-1/ 27.08.2019 г., в което заявителката е уведомена за съдържанието на протоколно решение № 65008/20.08.2019 г.

Съобщенията са били изпращани на два пъти с препоръчани писма с обратна разписка, но са връщани неполучени. Връчено е на 17.01.2020 г. на жалбоподателката В. Г..

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбата е насочена срещу четири акта ( тъй като в решението № 38008/07.01.1998 г. били обективирани два отделни акта), за всеки от които съдът следвало да се произнесе. Приел, че жалбата против уведомителното писмо с изх. № ОБ-ОБ-1/27.08.2019 г., е недопустимо, тъй като същото нямало характер на индивидуален административен акт. Приел е че решението, взето по протокол № 65008/20.08.2019Г., с което е отказано възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 0.900 дка в местността Сланинков ръд е нищожно поради пълна неразбираемост на волята на административния орган. В разпоредбата на §4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ липсвала т.5, а ал.5 уреждала правото на ползвателя да придобие собствеността върху земята, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, по цени, определени от МС в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Жалбите срещу решение, взето по протокол № 65008/20.08.2019 г. по реда на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, и жалбата срещу решение № 68008/20.08.2019 г., взето по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ, досежно нива от 2.200 дка в местността Юрта, били допустими, като, подлежали на обжалване по реда на чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. При извършената служебна проверка не установило да са налице основанията за тяхната отмяна. Независимо че решенията за имота в местността Юрта били удовлетворяващи претенциите на заявителката в реституционното производство, жалбата се явявала допустима, тъй като се твърдяло нищожност на тези административни актове, а оспорващият имал правен интерес, за да се прогласи спрямо всички какви са правните последици, респ. липсата на такива, от евентуална нищожност (TP № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2012Г.).

По разноските първоинстанционният съд приел, че жалбоподателката претендира разноски по списък, както следва: 800.00 лева адвокатско възнаграждение; 15.20 лв. държавни такси; пътни разходи в общ размер 149.93 лв. за 09.06.2020г., 30.07.2020г. и 11.08.2020г. - съответно 49,93лв. за първото по време пътуване и по 50.00 лв за следващите две. Съдът приел, че претенцията е частично основателна, като пътните разходи в размер на 149.93 лв. не следва да се присъждат, тъй като не представляват разноски по смисъла на чл.143, ал.1 от АПК. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, платено с приходен касов ордер, също се явява изцяло неоснователна, тъй като по делото липсвал писмен договор между жалбоподателката и адвоката, съобразно изискването на чл.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което ордерът не можел да бъде достатъчно основание за присъждане на тези разноски, още повече че преписът е дописан с мокро мастило, което компрометира доказателствената му сила.

Претенцията за присъждане на платена държавна такса в размер на 15.20 лв. също била неоснователна, тъй като производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ е безплатно, според § 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което държавна такса се явявала недължимо внесена и подлежала на връщане.

На присъждане подлежали разноските, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева, от което съобразно уважената част от жалбата на жалбоподателката следвало да се присъди половината в размер на 350.00 лева.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Неоснователно е възражението на касатора за нищожност на първоинстанционното съдебно решение. Нищожно то би било, ако не е постановено от съд или е постановено от съд, но извън пределите на правораздавателната му власт, постановено е от незаконен състав, противоречи на основите на правовия ред, съставен от свръхповелителни норми (например разпорежда престъпление), изпълнението му е правно или фактически невъзможно при никакви обстоятелства или пък е непълно неразбираемо, така, че волята на съда не може да се изведе дори и чрез тълкуване. Нито една обаче от гореописаните хипотези не е налице относно проверяваното решение, а доводите на жалбоподателя не обуславят извод за противното. Волята на съда е ясно изразена, мотивите са логични и последователни, липсва противоречие между тях и диспозитива на съдебния акт. Следователно няма основание за произнасяне по реда на  чл. 221, ал. 5 от АПК.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. Съдът е положил необходимите усилия за установяване на фактите по делото, като изложил доводи за установеното от представените доказателства. Тези изводи се споделят изцяло от касационната инстанция.

От събраните по делото доказателства е установено, че във връзка със заявление, подадено на 22.04.1992 г. от В. З. Г. - като н. на М. З. Г., е образувана преписка № 3413/25.05.1992г. на Общинска поземлена комисия Котел. Във връзка с това заявление е издадено решение по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, взето по протокол № 30008/18.02.1993 г., с което като са признати за възстановяване на собствеността две ниви: едната от 2.200 дка, IV кат, в местността Юрта, другата от 0.900 дка, IX кат, в местността Сланинков ръд.

Доколкото последващите административни актове на Общинската службата по земеделие гр.Котел, а именно решение по чл.18ж, ал.2 по заявление с вх. № 3413/25.05.1992 г. (вероятно това по протокол № 38008 от 07.01.1998 г.) и решение № 42008/08.04.1998 г, са отменени от съда с посоченото по-горе Решение № 118/16.10.2013 г., по гражданско дело № 251/2012 г. на PC Котел, то административния орган е следвало да продължи процедурата по възстановяване на собствеността, чрез издаване на нов административен акт. Именно във връзка с това е издадено протокол – решение № 65008/20.08.2019 г. на ОбСЗ гр.Котел.

В тази връзка са обосновани изводите на КРС, относно характера на горецитираното съдебно решение. Неясно е в какво производство е постановено същото - по жалба срещу решение на ОбСЗ по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, по иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ или по иск по чл.124 от ГПК, тъй като диспозитивната му част е своеобразна компилация и от трите - отменени са две решения на ОбСЗ Котел и е признато за установено в отношенията с ОбСЗ Котел и Община Котел, че н. на М. Г. са собственици на имот № 046048 по КВС на село Катунище и на нива в местността Сланинков ръд с площ 0.900 дка, IX кат. Мотивите към решението също не внасят необходимата яснота. Правилно административният орган е приел, че е отменено протоколно решение № 38008/07.01.1998 г., постановено по реда на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗ, каквато воля може да изведе и от мотивите към съдебния акт. Именно това е наложило постановяване на ново решение по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, като с протоколно решение № 65008/20.08.2019 г. е признато правото на възстановяване с план за земеразделяне върху нива от 2.200 дка, като са посочени местонахождението, площта и категорията на земеделския имот. Същият ден е постановено и решение № 68008 за възстановяване на имота с план за земеразделяне, по който имотът е индивидуализиран с № 36681.46.48 именно съобразно посоченото в Решение № 118/16.10.2013 г., по гражданско дело № 251/2012 г. на PC Котел. Съгласно чл.27 ал.1 от ППЗСПЗЗ на основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. По този начин е изпълнено горепосоченото съдебно решение, като на н. на М. З. Г. е възстановен именно имота посочен в него в нови реални граници.

Правилни са изводите на съда относно нива в местността Сланинков ръд с площ 0.900 дка, IX кат. Същият имот не е индивидуализиран с Решение № 118/16.10.2013 г., по гражданско дело № 251/2012 г. на PC Котел, като местоположение и граници. От административния акт и преписката към него не става ясно, на какво основание административния орган е приел, че за него е налице ограничението на §4а ал.5 от ЗСПЗЗ. В този смисъл са обосновани изводите на КРС за липса на мотиви на административния акт, което е довело до пълна неразбираемост на волята на административния орган. При това положение правилно в тази част преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Именно при това произнасяне е възможно касатора да представи доказателства за претендирания имот. Доколкото липсва ясна воля на административния орган, е невъзможно при осъществения съдебен контрол, тя да бъда анализирана и съобразена с приложимите материалноправни норми.

Никъде в обжалваното съдебно решение не е коментирано правно основание даващо  възможност на ОСЗ да взема решения за възстановяване на земеделски имоти, респективно да отменя влезли в сила решения, каквито са влязло в сила решение на ОС „Земеделие" тогава ПК Котел, взето по протокол № 30008/18.02.1993г. по заявление № 3413/25.05.1992г. по описа на ОС „Земеделие" тогава ПК Котел и влязло в сила съдебно решение №118/16.10 по гр.д.№251/2012г. по описа та PC Котел.

Обосновани са изводите на съда относно недопустимостта на производството относно уведомителното писмо с изх. № ОБ-ОБ-1/27.08.2019 г. Същите са подробни и обсновани, възприемат се изцяло от касационната инстанция поради което на основани чл.221 ал.2 от АПК не следва да ги повтаря.

Правилни са и изводите на съда относно присъдените разноски за производството. Същите съответстват на разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК, като са присъдени съобразно уважената част от жалбата и представените доказателства за извършването им. Заплащането на разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд е извън обхвата на отговорността за разноски. Разноски по производството са тези парични средства, които са заплатени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др.). Разноските включват сумите, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. (В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС, като напр.: Решение № 4264 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13436/2017 г., VII о, Решение № 4716 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2017 г., III о., Решение № 3690 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2019 г., VI о.). По отношение претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, платено с приходен касов ордер от 30.01.2020 г., правилно е приета за неоснователна, тъй като това плащане предхожда завеждането на делото, като липсват данни, че е извършено именно във връзка с настоящото дело.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъдена да заплати на Общинска служба по земеделие гр.Котел 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78 ал.8  от ГПК във вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 260008/11.09.2020 г. по административно дело № 37/2020 г. по описа на Районен съд – Котел.

Осъжда В.З. Г. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Общинска служба по земеделие гр.Котел сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

          

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.