Решение по дело №522/2023 на Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 341

гр. Стара Загора, 17.10.2023 г.

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд – III касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                         

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА 

                                          ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                              ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

 

При секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора МАРГАРИТА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно дело № 522 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

 

        Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4, изречение второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

        Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в Районно управление (РУ) Чирпан към Областна дирекция (ОД) на МВР Стара Загора – старши полицай ДЕД, против решение № 55 от 29.06.2023 г., постановено по АНД № 170/2023 г. по описа на Районен съд Чирпан, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице УРИ: 375зз-200 от 20.04.2023 г., издадена от полицейски орган в РУ Чирпан към ОД на МВР Стара Загора – старши полицай ДЕД, и ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на К.Р. В. сумата от 800 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесално представителство в производството.

        В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за недоказано наличие на материалноправната предпоставка по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР за издаването на обжалваната пред него заповед за задържане и че не било доказано, че задържаното лице владее писмено български език, за да може да разбере и прочете заповедта за задържането му. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постановено друго, с което да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна оспорената пред районния съд заповед за задържане. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

        Ответникът К.Р. В., чрез пълномощника си – адв. Емил В., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за направените съдебни разноски.

        Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

        Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

        Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и надлежна процесуална легитимация по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

        Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

        Производството по АНД № 170/2023 г. по описа на Районен съд Чирпан се е развило по жалба на К.Р. В. против Заповед за задържане на лице УРИ: 375зз-200 от 20.04.2023 г., издадена от полицейски орган в РУ Чирпан към ОД на МВР Стара Загора – старши полицай ДЕД, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е постановено задържане за срок до 24 часа на К.Р. В., като от фактическа страна задържането е обосновано с неизпълнение от задържаното лице на устно разпореждане на орган на МВР, изразяващо се в непредставяне на документи за самоличност за вземане на отношение по ЗДвП, поради което било невъзможно установяване на самоличността му.

        С обжалваното решение Чирпанският районен съд е отменил оспорената пред него заповед за задържане на лице по съображения:

        за постановяването й при липса на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР за разпореденото с нея задържане – прието е, че документите на задържанато лице са били в автомобила му, с който е бил по време на задържането му, и впоследствие са били предадени в РУ от св. Ивелина Димова Б., с която е живеел на съпружески начала и която се е появила по време на задържането му, поради което с оглед на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР самоличността му е могла да бъде установена, без да е необходимо задържането му и отвеждането му в РУ за тази цел, съответно – че приложената принудителна административна мярка (ПАМ) не съответства на целта на закона, тъй като е нарушен принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, в хипотезана на ал. 2 от цитираната разпоредба – административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото;

        за нарушаване правото на защита на задържаното лице, тъй като не му е бил осигурен преводач предвид обстоятелството, че е чужд гражданин със статут на постоянно пребиваващ в страната и макар да е говорил („леко развалено“ според св. М.Б.Т.) и разбирал български език, не е установено, че е владеел езика пиисмено, за да може да прочете и да разбере заповедта за задържането му и придружаващите я документи, които са му били предявени за подпис.

        Решението на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

        В случая от събраните доказателства се установява и в съотвестве с тях от районният съд е прето, а и между страните няма спор, че К.Р. В. е престоявал неправилно с автомобила си пред банка в гр. Чирпан, докато св. Б., с която е живеел на съпружески начала, е била в банката, а личните му документи са били в автомобила му и впослествие са били предадени в РУ от св. Б., която е излязла от банката в момента на задържането му и на която единият от двамата задържащи го полицейски служители – св. А.С.И., казал да премести колата на задържаното лице, но тя ги последвала с колата му до РУ. Тези факти, независимо от противоречията между показанията на двамата свидетели-очевидци на задържането в останала им част (според св. Б. задържаното лице влязло при нея в банката и я помолило да излезе, тъй като имал проблем с полицията и не разбирал какво искат от него, каквито обстоятелства св. И. не сочи в показанията си, а поддържа, че задържаното лице спорело с него и колега му на раазбиираем български език и категорично отказвало да им предостави документите си за установяване на самоличността му), при липсата на данни и в частност на твърдения от страна св. И., че някой от тях – той или колегата му Д.Д., е направил опит да обясни на св. Б. какво се случва – защо задържат мъжа, с когото живее, да установят самоличността й да получат сведения от нея за самоличността му, евентуално да разберат разполага ли той със и къде са документите му за самоличност, а защо не и да я помолят да им съдейства за установяване на самоличността му на място, ако е възможно, са напълно достатъчни, за да се приеме за правилен и обоснован решаващият извод на Чирпанския районен съд, че не са били налице материалноправните предпоставки за упражненото с оспорената пред него заповед правомощие по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70. Това е така, тъй като според чл. 70, ал. 2 от ЗМВР установяването на самоличността се извършва не само чрез представяне на документ за самоличност, в каквато насока е било според полицейските служители неизпълненото от задържаното лице тяхно разпореждане, но и чрез сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, каквато възможност в случая е съществувала предвид гореизложеното, но от която въпреки това полицейските служители не са се възползвали, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Респективно, доколкото К.Р. В. е бил задържан и отведен в РУ за установяване на самоличността му, без да са изчерпани останалите възможни и допустими от закона начини за това, задържането му се явява в нарушение на принципа на съразмерност в хипотезата на чл. 6, ал. 2 от АПК и несъответстващо на преследваната от закона цел.

        Обоснован и правилен се явява и вторият решаващ извод на Чирпанския районен съд, обусловил отмяната на атакуваната пред него заповед за задържане като незаконосъобразна – нарушаване на правото на защита на задържаното лице. В случая няма спор, че последното е чужд гражданин с постоянно пребиваване в страната и владее говоримо български език – „леко развалено“ според св. Тодорова, но достатъчно разбираемо според всички разпитани в тази насока свидетели. Същевременно обаче, по делото не са събрани каквито и да е доказателства дали К.Р. В. владее писмено български език и в каква степен, в частност – може ли да чете, за да се приеме, че е могъл да прочете и да разбере заповедта за задържането му и придружаващите я документи, които са му били предявени и които той е отказал да подпише (неясно защо, тъй като в документите отказът му да ги подпише е удостоверен с подпис на свидетел, но не е посочена причината за отказа му, поради което и не би могла да бъде изключена вероятността отказът му да се дължи именно на това, че не е разбирал какво пише в предявените му за подпис документи). Ето защо и тъй като на задържаното лице не е бил осигурен преводач, а правото му на устен и писмен превод на разбираем за него език е нормативно уредено – чл. 72, ал. 3 и чл. 74, ал. 2, т. 6, б. „е“ от ЗМВР, чл. 16 и чл. 15, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, правото на защита на задържаното лиице е било нарушено, т.е. при издаването на обжалваната пред райония съд заповед за задържането му е било допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, съставляващо основание за отмяната й като незаконосъобразна – чл. 146, т. 3 от АПК.

        Предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното от касатора касационно основание, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

        С оглед на изхода от делото и при липса на възражение от касатора за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар, ОД на МВР Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на К.Р. В. сумата от 800 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесално представителство в касационното производството съобразно представен договор за правна защита и съдействие – л. 20 от делото.

        Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд – III касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55 от 29.06.2023 г., постановено по АНД № 170/2023 г. по описа на Районен съд Чирпан.

 

        ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на К.Р. В., ЛНЧ **********, гражданин на Република Италия, роден на 29.07.955 г., притежаващ Удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на ЕС № *********, валидно до 03.12.2028 г., на адрес гр. Чирпан, ул. „Стоян Заимов“ № 2, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесално представителство в касационното производство.

 

        Решението е окончателно.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                       2.