№ 693
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502884 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 13271/21 г. по описа на СГС. С
решение по делото № 4697/05.08.24 г., съдът като приема, че ответничките (две физически
лица) не са били в трудово правоотношение с ищеца (който претендира присъждане на
обезщетение с естество на пропуснати ползи след нарушаване от ищците на търговска
тайна), че липсва противоправност на деянието, тъй като предоставяйки на трето
(неучастващо в процеса като страна) дружество информация, съставнляваща служебна
тайна, не са осъществени признаците на чл. 3 ЗЗТТ и на последно място – че не са доказани
вредите на ищеца като сигурно бъдещо постъпление, неосъществено поради
противоправното поведение на ответничките, е отхвърлил иска. В мотивите си съдът се
позовава на съдебна практика, отнасяща се до пасивната легитимация при иск по чл. 10
ЗЗТТ. В същото време той квалифицира претенцията като такава по чл. 45 ЗЗД и установява
липса на елементи от сложния фактически състав на деликтното поведение според ЗЗД.
С въззивната жалба вззивникът ищец утвърждава, че са налице всички елементи,
визирани от чл. 3 ЗЗТТ и на това основание той (като дружество-майка, спрямо дъщерното
дружество, с което ответничките са били в трудово правоотношение) е понесъл вреди –
пропуснати ползи, тъй като клиент, с когото е имал трайни търговски отношения, е ползвал
услугите на юридическо лице, на което ответничките са предоставили информация, до която
са имали служебен достъп.
Настоящият състав при преценка допустимостта на решението приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск.
1
Дадената с исковата молба правна квалификация за търсещия правна защита не
ангажира съда. Подвеждането на претенцията под адекватната правна разпоредба е дейност
на съда на база фактическите твърдения на ищеца. Видно от мотивите на решението, съдът
е изследвал регламентацията, съдържаща се в ЗЗТТ, но не е приел, че страната търси
обезщетение по чл. 10 ЗТТ, а е квалифицирал търсената защита като такава по общия
граждански ред (45 ЗЗД).
Искът, основан на ЗЗТТ, предполага доказване на естеството на изнесена
информация на търговска тайна – обстоятелство, неизследвано от първостепенния съд
(твърдението му в мотивите на решението, че не са осъществени белезите на чл. 3 ЗЗТТ не
съставляват такова обсъждане). При отделяне на спорното от безспорното и
квалифицирането на иска съдът би следвало да укаже на ищеца, че търговската тайна е
поверителна бизнес практика, процес, дизайн, формула, опит или друга информация, която
дава бизнес предимство спрямо фирми с конкурентна дейност. Едва след доказване на тези
обстоятелства, съдът следва да прецени дали има противоправно поведение и на основание
чл. 10 ЗЗТТ да съобрази вредите, претендирани с исковата молба, от кой правен субект са
понесени и на това основание – дали ответничките са материалноправно легитимирани да
отговарят по този ред, а съответно ищецът има материалноправна легитимация да
претендира заявеното обезщетение на база предоставена от него на дъщерното дружество, в
което са работели ответничките, търговска тайна (друго обстоятелство, за което на ищеца
следва да се укаже, че носи доказателствена тежест). Ако претенция по чл. 10 ЗЗТТ остане
недоказана, съдът следва да съобрази дали поведението на ответничките не нарушава
общото задължение да не се вреди другиму и едва тогава – да съобразява доказаност на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Като не е определил по правилен начин търсената от ищеца защита на база
фактическите му твърдения и не е дал указания за подлежащите на доказване обстоятелства,
СГС се е произнесъл по непредявен иск, по който САС с оглед различните фактически
доводи не може да се произнесе за първи път след уточняване твърденията на ищеца.
Тъй като достига до извод за постановяване на недопустим съдебен акт, настоящият
състав следва да отмени обжалваното решение и да върне делото за разглеждането му от
друг състав.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решение № 4697/05.08.24 г.,
постановено по гр.д. 13271/21 г. по описа на СГС.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на ТО СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3