НОХД № 665/2017 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Р.Ц.Р. - роден на ***г***,
с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование,
разведен, осъждан, безработен, ЕГН: ********** ***, след като е осъден с влязла
в сила на 11.07.2014 г. Спогодба по гр. дело № 1482/2014 г. на Районен съд Пазарджик
изплаща издръжка на свои низходящи - децата А.Р.Р. и Р.Р.Р., чрез тяхната майка
и законен представител - Ц.Д.Т., съзнателно не е изпълнил това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно петнадесет месечни вноски по
150 лева за всяко едно от децата в периода от време: месец декември 2015 г. до
месец февруари 2017 г. включително, като общият размер на неплатената издръжка
е 4500 лева, като деянието е извършено повторно, в предвид осъждането му с
влязла в законна сила присъда за същото деяние по НОХД № 6/2016 г. по описа на Районен
съд Пазарджик и потвърдена с Решение на Окръжен съд Пазарджик на 08.12.2016 г.
- престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като заявява, че изложеното в обвинителния акт
отговаря на истината, но вече е предал парите на Ц.Д.Т., за което ангажира и
доказателства – банкови извлечения и декларация от Т..
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и
да му не бъде наказван, тъй като сумата за дължимата издръжка е платена изцяло
и не са настъпили други вредни последици за децата.
По делото няма предявен граждански иск и няма
конституирани граждански ищец и частен обвинител.
Защитата счита, че е налице хипотеза на чл.183, ал.3 НК, тъй като издръжката е платена, не са настъпили други вредни последици,
поради което моли съда да освободи от наказателна отговорност подсъдимия.
В дадената му последна дума подсъдимият заявява, че не
иска да носи наказателна отговорност, тъй като е изпълнил задължението си.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Ц.Р. и свидетелката Ц.Д.Т. живеели на
съпружески начала. От съвместното им съжителство се родили две деца - А.Р.Р.,
роден на *** год. и Р.Р.Р., роден на *** год. През 2014 г. свидетелката Т. и подсъдимият
Р. се разделили, като Т. заживяла с двете си деца в дома на родителите си в гр.
Пазарджик. В протокол по гр. дело № 1482/2014 г. на Районен съд Пазарджик била обективирана
постигната спогодба, съгласно която подсъдимият се задължава да изплаща
издръжка на свои низходящи - децата си А.Р.Р. и Р.Р.Р., чрез тяхната майка и
законен представител Ц.Д.Т. ***, в размер на 150 лв. месечно за всяко едно от
децата или общо 300 лв. месечно за двете деца. През 2015 година Ц.Т. подала в Районна
прокуратура Пазарджик жалба срещу подсъдимия и била образувана преписка вх. №
3385/2015 год. по описа на РП Пазарджик. След внасяне на ОА в Районен съд
Пазарджик било образувано НОХД № 6/2016 год. и с присъда от 20.10.2016 год. подсъдимият
е осъден за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за неплащане на издръжка на двете
деца за периода от месец юли 2014 год. до месец ноември 2015 година, като му е
наложено наказание пробация. Присъдата е влязла в сила на 08.12.2016 год.
Въпреки че бил осъден за неплащане на издръжка, подсъдимият Р.Р. продължил да
не плаща издръжка за двете си деца А. и Р. Р.. За децата се грижила предимно
майка им, която преимуществено живее в гр. Лондон, Англия и децата живеят при
нея, но постоянният й адрес е в гр. Пазарджик, поради което издръжката е
платима в гр. Пазарджик. Според свидетелката подсъдимият не полага грижи за
децата си и не изплаща дължимата издръжка. Последно й е дал сума от 1500 лева
издръжка за времето от месец декември 2015 година за 5 месеца по 300 лева за
двете деца. Сумата подсъдимият превел по сметка на Т. в Банка ДСК. Заявява в
показанията си, че е в добри отношения с подсъдимия, който виждал децата си по
Скайп и Вайбър, като често разговаря с тях. Не са изплатени суми по заведеното
изпълнително дело. Внесен е обвинителен акт срещу Р. и е образувано настоящето
дело. В хода на съдебното следствие Р. е представил доказателства – банкови
извлечения и декларация от Т., имаща вид на разписка, от които става ясно, че е
изплатил изцяло дължимата издръжка за периода по внесения обвинителен акт. Представя
и банкови извлечения, че е платил издръжката и за периода след март 2017 г. към
момента.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз
основа на направеното самопризнание и дадените обясненията от самия обвиняемия,
така и от показанията на свидетелката Т. С.и от писмените доказателства по
делото - заверено копие от съдебен протокол по гр. дело № 1482/2014 г. на Районен
съд Пазарджик, присъда по НОХД № 6/2016 год. по описа на Районен съд Пазарджик,
декларация от Т., банкови извлечения, справка за съдимост, ДСМПИС и характеристична
справка.
От правна страна:
При така установената и възприета фактическа
обстановка безспорно се установи по делото, че подсъдимият Р.Ц.Р. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.4, във връзка
с ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, тъй като в гр. Пазарджик, след като е
осъден с влязла в сила на 11.07.2014 г. Спогодба по гр. дело № 1482/2014 г. на Районен
съд Пазарджик изплаща издръжка на свои низходящи - децата А.Р.Р. и Р.Р.Р., чрез
тяхната майка и законен представител - Ц.Д.Т., съзнателно не е изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно петнадесет
месечни вноски по 150 лева за всяко едно от децата в периода от време: месец
декември 2015 г. до месец февруари 2017 г. включително, като общият размер на
неплатената издръжка е 4500 лева, като деянието е извършено повторно, в предвид
осъждането му с влязла в законна сила присъда за същото деяние по НОХД № 6/2016
г. по описа на Районен съд Пазарджик и потвърдена с Решение на Окръжен съд Пазарджик
на 08.12.2016 г. Съдът намира за категорично доказани всички елементи на
престъпния състав.
Подсъдимият е
извършил деянието виновно, с пряк умисъл като форма на вината с целени и
настъпили обществено опасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че е осъден и
дължи месечна издръжка на свои низходящи – двете си деца съгласно влязла в сила
спогодба и въпреки това не е изпълнил задължението си, като периода на
неплащане е от месец декември 2015 г. до месец февруари 2017 г. включително.
Причините за извършване на престъплението се коренят в
ниското правно и обществено съзнание на подсъдимия, в съзнателното му
отклонение от родителските задължения, както и финансовите трудности, които е
имал към онзи момент. Това не го оневинява обаче, тъй като се касае за вменено
от чл.143, ал.2 от СК задължение на родителите да плащат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, тъй като интересите на децата и осигуряването им
на нормални условия за развитие са преимуществени, а грижите за подрастващите
са от първостепенна важност за всяка държава.
Преди приключване на съдебното следствие по делото
подсъдимият все пак е заплатил на Ц.Д.Т. – майка и законен представител на
малолетните деца сумата от 4500 лева, видно от приложената декларация-разписка
и банковите извлечения, която сума покрива издръжката за инкриминирания период,
поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл.183, ал.3 от НК. Сумата
е внесена преди постановяване на присъдата от първата инстанция и не се
установиха по делото да са настъпили други вредни последици за пострадалите.
Тази разпоредба се прилага спрямо подсъдимия Р.Ц.Р. за първи път, поради което
не е налице и пречката на чл.183, ал.3, изр. второ.
Ето защо съдът намира, че следва да признае подсъдимия
Р.Ц.Р. за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.183, ал.4,
във връзка с ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, като на основание чл.183,
ал.3 от НК не го накаже.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: