РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Карлово , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100431 по описа за 2021 година
Производството е било образувано по искове с правно основание
чл.150 от СК и чл.127а, ал.2 СК, предявени от Г. П. Й., ЕГН: ********** от
гр. С., ул. „Х. М.“ №* в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Д. Д. Р., ЕГН: **********, чрез адв. Е.П. против Д. И. Р.,
ЕГН: ********** от с. А., общ. С., ул. „*****“ №*.
С влязло в сила Определение №234/27.04.2021 г. производството по
делото е частично прекратено – по отношение на иска с правно основание
чл.127а, ал.2 СК.
В исковата молба се твърди, че oтветникът е баща на малолетната Д.
Д. Р., а Г. П. Й. – нейна майка.
С Протокол № 194 от 26.02.2018год. по гр. дело № 1584/2017 г. на К.
р. с. била одобрена спогодба между Г. П. Й. и ответника, по силата на която
на майката било предоставено упражняването на родителските права по
отношение на дъщеря им и било определено местоживеене на детето при нея.
Бащата бил осъден да й изплаща месечна издръжка в размер на 130 лв.,
считано от 12.10.2017 г. до настъпване на законно основание за нейното
1
изменение .
С протоколно определение по гр.дело № 1345/2019 г. на К. р. с. била
одобрена постигнатата между родителите спогодба, по силата на която
размерът на дължимата от последния издръжка за дъщеря им бил изменен на
170 лв., считано от 16.09.2019 г.
Твърди се, че детето Д.Р. било с много сериозни здравословни
проблеми още от раждането си. Тя била диагностицирана с х. на б. м. в. и д. ц.
п.. От приложените към исковата молба епикризи било видно, че през
изминалите години били провеждани много курсове на консервативно и
оперативно лечение с цел да бъдат забавени дегенеративните процеси и да
бъдат подобрени двигателните способности на детето. Закупували му се
лекарства и хранителни добавки. Оперативното лечение било безплатно, но
тъй като Д. не била в състояние самостоятелно да се движи и обслужва, при
всеки престой в болница – а те средно били от по 5 дни, се налагало майката
или нейната майка, да бъдат придружители на Д.. Това било свързано със
сериозни доплащания от тяхна страна – съответно по 60 лв. и 90 лв. на ден.
Твърди се, че в момента били закупили специални шини за горните
и долни крайници, които били на обща стойност 360 лв. Следващите шини,
които предстояло да й бъдат поставени, щели да струват по 140 лв. всяка или
общо 560 лв. От социалните служби било осигурено специално колело на
дъщеря им, за което майката доплатила 150 лв. Детето носело специални
детски очила с диоптър. Първият й чифт очила струвал 400 лв., а този, който
сега й направили – 250 лв. Предстояло на Д. да й бъде предоставена и
проходилка, за която все още не било известно дали ще се наложи някакво
доплащане, както това станало с колелото. Наред с всичко това се налагало
поне по три пъти годишно детето да бъде водено на преглед при детски н.. П..
И. от гр. П. от години наблюдавал развитието на Д. и познавал нейните
проблеми. Затова продължавали да я водят на прегледи при него, а всеки един
струвал по 50 лв. Всичко описано по-горе налагало да пътуват многократно
до С. и П., което било свързано със значителни разходи .
Твърди се, че през настоящата учебна година Д. била ученичка в п.
клас. Майка й и баба й по майчина линия полагали невероятни усилия, за да й
осигурят нормално обучение и развитие. Това за съжаление им коствало
2
много време и усилия. Те я карали на училище, през междучасията се
налагало да са при нея. След училище се занимавали, учели заедно, помагали
й да усвоява учебния материал. За учебната година й осигурили всички
необходими тетрадки, учебни помагала и пособия. Заради дистанционното
обучение се наложило да й купят и компютър. Наред с всичко това майката се
стараела да осигури за детето здравословна храна и допълнителни играчки и
пособия, които да подпомагат нейното развитие.
От Българската Коледа на детето били отпуснати средства за
логопед. Освен това, обаче тя се нуждаела и от постоянна физиотерапия, а
това струвало много пари.
От последното изменение на размера на издръжката изминал период
от време, през който значително нараснали нуждите на Д. и същевременно –
най-вече в резултат на C. – кризата, издръжката на живота в Б. сериозно
нараснала. Ето защо, въпреки помощта от държавата и усилията на майката и
нейната на майка, дължимата от ответника издръжка била крайно
недостатъчна с оглед специфичните нужди на детето им.
Твърди се, че ответникът напълно се бил дезинтересирал от дъщеря
си и макар, че бил наясно със здравословните й проблеми, не само, че не
проявявал никакво желание да помогне, но и не плащал редовно дължимата
издръжка. Затова срещу него било образувано ДП № 554/2019 г. на РУ на
МВР - К., което било прекратено с постановление от 03.01.2020 г. на
основание чл.199 и чл.244 ал.1 във връзка с чл.183, ал.3 от НК. След това
ответникът продължил да не плаща редовно издръжка, в резултат на което
към настоящия момент отново дължал такава за няколко месеца, а майката
отново подала жалба в Прокуратура. От години ответникът не работел на
трудов договор. Работел „на частно“, което му давало възможност да „избяга“
и от принудителното изпълнение по образуваното срещу него изпълнително
дело.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени размера
на определената със съдебна спогодба по гр. дело № 1345/2019 г. по описа на
РС К. издръжка, която ответникът следва да заплаща на дъщеря си Д. Д. Р.,
като я УВЕЛИЧИ от 170.00 лева на 300.00 лева месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.03.2021 г., до настъпване на
3
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Претендират се и разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от
пълномощника си адв. Т.С., оспорва иска като допустим, но неоснователен.
Твърди, че съгласно чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. Понастоящем ответникът заплащал на детето Д. Д.
Р. месечна издръжка в размер на 170 лева, определена по гр. д. № 1345/2019
г. Съдебният акт бил от 16.12.2019 г. и от определяне на размера на
издръжката до датата на предявяване на иска изминал непродължителен
период от малко повече от една година. Не било налице изменение на
обстоятелствата, при които бил определен размер на издръжка от 170 лева.
Посочените в исковата молба обстоятелства – наличие на здравословни
проблеми на детето, не съставлявали изменение на обстоятелствата, при
които е определена дължимата издръжка.
Оспорва твърдението, че напълно се е дезинтересирал от детето и
няма никакво желание да помогне. Твърди, че плаща определената издръжка
и по възможност осигурява допълнителни средства за детето. Същевременно,
макар и да не било упоменато в исковата молба, ответникът дължал издръжка
на малолетното си дете К. Д. Р., роден на ************* година. Живеел във
фактическо съжителство с Н. Х. И. от с. А., в неин имот – къща с двор.
Домакинството се състояло от ответника, жената с която съжителства, детето
К. и детето на Н. И. – М. С. Р..
Ответникът твърди, че не работи по трудово правоотношение, няма
постоянни доходи. Жената, с която съжителствал и с която имали
ненавършило пълнолетие дете, също не работела по трудово правоотношение
и нямала постоянни доходи. Помощ на четиричленното домакинство оказвала
майката на Н. И. – М. В. С., която пребивавала в И. и периодично
предоставяла средства за издръжката им. С наличните средства
домакинството заплащало текущите разходи за ток, ВиК, кабелна телевизия,
интернет, телефони. Ежемесечно заплащали месечна такса за детска градина
за детето К.. Сами заплащали дължимите за имота данъци и такси за битови
отпадъци. За детето на Н. И. – М., те заплащали такса за обучение по
4
английски език и разходите по обучението й. Н. И., освен за непълнолетното
си дете, оказвала грижи и за своя баща Х. И. И., който живеел отделно от нея,
но поради липсата на средства тя заплащала разходите за потребление на
услуги.
С оглед на изложеното не било налице основание определената от Р.
с. К. издръжка в размер на 170 лева да бъде изменяна. Самият законодател
бил определил минимален размер на издръжка от 165 лева, като плащаната от
ответника надхвърляла този размер. Определянето на по-висок размер на
издръжка щяло постави не само ответника, но и издържаното от него
малолетно дете К. в утежнено положение.
Във връзка с изложеното ответникът моли исковата молба да бъде
оставена без уважение.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представеното удостоверение за
раждане, че Г. П. Й. и Д. И. Р. са родители на малолетното дете Д. Д. Р..
Безспорно е също така и се установява от приложеното гр. дело
№1345/2019 г. по описа на РС К., че страните са сключили съдебна спогодба,
по силата на която размерът на определената по гр. дело № 1584/2017 г. по
описа на РС К. месечна издръжка, която бащата следва да заплаща на детето
си чрез неговата майка, е увеличена от 130 лв. на 170 лв. ,считано от
16.09.2019 г.
С исковата молба са представени 9 бр. епикризи издадени от
болница „М.“ – гр. П. и МБАЛ „Ц. Х.“ – гр. П., от които се установява, че
малолетната Д.Р. страда от х. на б. м. в. и д. ц. п.. Двигателните й способности
са силно затруднени, като самостоятелна походка е невъзможна.
От представеното в заверен препис постановление за прекратяване
на наказателно производство от 03.01.2020 г. е видно, че срещу ответника
Д.Р. е било образувано ДП №554/2019 г. по описа на РУМВР К. затова, че
съзнателно не е изпълнил задължението си да заплати 17 месечни вноски по
130 лева от дължимата издръжка на детето си Д. – престъпление по чл.183,
5
ал.1 от НК. Наказателното производство е било прекратено на осн. чл.183,
ал.3 НК – извършено плащане до постановяване на присъдата на
първоинстанционния съд.
Представено е заверено копие от удостоверение за раждане на К. Д.
Р., от което е видно, че същият е малолетен – роден на ************ г., а
негови родители са Н. Х. И. и ответникът Д.Р..
Ответникът е представил Декларация за семейно и имуществено
състояние, в която е посочил, че живее във фактическо съжителство с Н. Х.
И.; двамата имат едно малолетно дете – К. Д. Р.; не работи по трудово
правоотношение и няма трудови доходи; няма депозити, влогове и други
средства по банкови сметки; не притежава право на собственост върху
недвижими имоти, МПС и други вещи; не участва в търговски дружества,
кооперации и сдружения; не притежава имущества, източник на доходи.
От свидетелските показания на В. А. Й. се установява, че е майка на
Г.Й.. Двете живеели в собствена къща в гр. С. и заедно полагали грижи за
детето Д.. То било с диагноза „Д. ц. п.“, не можело да говори, да се обслужва
и да се движи самостоятелно, нуждаело се изцяло и непрекъснато от грижите
на възрастен. Майка му била негов личен асистент и получавала заплата от
510 лева, а свидетелката била пенсионер с пенсия от 350 лева. Други доходи
нямали, а бащата живеел в с. А. и имал свое семейство. Той напълно се бил
дезинтересирал от дъщеря си и по никакъв начин не помагал за отглеждането
й, включително и финансово. Не контактувал с нея, не я търсел, не й
изпращал подаръци – нито за рождени дни, нито за Коледа или по други
поводи. От четири години не я бил виждал. Плащал само определената от
съда издръжка от 170 лева и то нередовно – налагало се майката да търси
съдействие от прокуратурата. Майката на Д. изпитвала сериозни трудности да
осигурява издръжката й, тъй като свързаните с болното дете разходи били
много големи – закупували й се скъпи лекарства, необходима била
подходяща и по-скъпа храна. Провеждали се многократни лечения – 10
операции в болница „М. в гр. П., при всяка от които за 3-5 дни с детето
оставала майката или свидетелката. Престоят на придружител струвал 60 лева
на ден, а този на детето – 90 лева на ден. Бащата не присъствал на нито една
от тези операции. Имали желание да проведат рехабилитация при доктор от
Т., който щял да идва в гр. Х.. Това обаче струвало 4500 лева, а не
6
разполагали с нужните средства. Закупили проходилка за 150 лева, очила за
250 лева и колело за 250 лева. Детето ползвало шини – 4 на брой, всяка от
които струвала 105 лева. На всеки 1,5 - 2 г. трябвало да се купуват нови. За
развитието на фината моторика им било препоръчано да запишат Д. на курс
по рисуване, за който плащали по 80 лева на месец. Тя била ученичка в първи
клас и посещавала училище с помощта на майка си или баба си. По време на
онлайн обучението се наложило да й закупят компютър за 800 лева. Наред с
разходите за детето, семейството имало и битови такива – всеки месец
плащали около 90 лева за ток, 20 лева за вода и 80-100 лева за телефон.
Бащата на Д. преди време се занимавал с продажба на джипове, след това
работил в хижа. В момента свидетелката не знаела с какво се занимава.
Разбрала, че си подготвил документи за работа в с. И., впоследствие се
отказал. На молба на майката да даде разрешение за издаване на задграничен
паспорт на Д., той отказал, като поискал в замяна 2000 лева. Едва след
завеждане на дело в съда, той дал исканото разрешение и делото било
прекратено.
От свидетелските показания на Н. Х. И. се установява, че от 5
години живее на семейни начала с ответника, в собствената й къща в с. А..
Двамата имали дете на * години, а от предишния си брак свидетелката имала
**-годишен син, за когото баща му плащал издръжка. Знаела, че ответникът
също има друго дете, на което плащал издръжка в размер на 170 лева. Не била
запозната с подробности за здравословното състояние на това дете, с
ответника не разговаряли на тази тема. Той не контактувал изобщо с него,
свидетелката не била сигурна, дали майката позволявала той да го вижда.
Ответникът и свидетелката нямали никакви доходи, разчитали единствено на
нейната майка, която им изпращала пари от чужбина – по 500 – 700 евро. С
тези средства издържали и непълнолетния син на свидетелката, който бил
ученик в ***** клас, тренирал футбол, посещавал курсове по английски език.
Закупували му се дрехи, обувки, учебници. Имали и разходи в
домакинството, както и за малкото им дете, за което заплащали такси за
детска градина. Свидетелката в момента била в майчинство. Имала фирма на
нейно име – фризьорски салон, който щяла да отвори след пандемията. Заедно
с ответника преди време държали заведение. Той си търсел работа, но нямало
подходяща. Във „В.“ нямал желание да работи, тъй като заплатата там била
7
само 600 лева. Не бил работил в хижа, нито продавал джипове. Свидетелката
имала четири джипа, които обаче били за лична употреба.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя
– чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК
се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е
единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е
определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от
СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на
съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са бащата Д. И. Р. и малолетната му дъщеря Д. Д.
Р., действаща чрез своята майка и законен Г. П. Й.. По делото е безспорно, че
родителските права са предоставени на майката и че към момента на
завеждане на делото бащата е бил осъден да заплаща издръжка на детето в
размер на 170 лева.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към
настоящия момент е в размер на 162.50 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК
вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 331 от 26 ноември 2020 г. за определяне
нов размер на минималната работна заплата за страната.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на
чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което дължи издръжка.
От определяне на предходния размер на издръжката са изминали две
8
години, през който период от време неминуемо са настъпили изменения в
нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на
икономическата обстановка в страната. Нараснали са нуждите му от храна,
облекло и други текущи разходи. Необходими са вече и средства за учебни
помагала и пособия, предвид че е ученичка ******* клас. Само това е
достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка.
В условията на пандемията от C.-**са налице изменения и в
социално-икономическия живот, които сочат на непрекъснато увеличение на
цените на стоките от първа необходимост, а така също и на увеличение
цените на услугите – от всякакъв характер, дори и медицинските.
Анализът на събраните доказателства категорично поставя
доминантата на потребности, които са свързани със здравословното
състояние на детето и нуждата от непрекъснато внимание, родителска грижа
и медицинска помощ. В месечният разход задължително участват средства за
покриване на базови нужди – храна, облекло, консумативи, транспорт, за
здравна профилактика и културни мероприятия, които поради обичайния си
характер се предполагат без да се доказват. С оглед високия размер на
разходите за детето, които имат постоянен и периодичен характер,
предполагаемо и адекватно е по-голямото участие на задължените лица с
непосредствени грижи и финансови средства в издръжката на детето.
Относно възможностите на бащата да осигурява издръжка в размер
надхвърлящ нормативния минимум, съдът преценява всички релевантни
факти и обстоятелства за неговите доходи, упражнява, дейност и имотно
състояние. В производството не се събраха доказателства за получавани от
ответника месечни доходи. Няма доказателства обаче същият да е с намалена
работоспособност, поради което съдът намира, че ответникът е в
трудоспособна възраст и има възможност да престира труда си, срещу което
да получава доход.
Както вече се посочи, размерът на издръжката по чл.143, ал.2 СК е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на родителите му.
Настоящият съдебен състав намира иска за частично основателен и
определената със съдебна спогодба по гр. дело № 1345/2019 г. по описа на РС
К. издръжка за детето, следва да се увеличи от 170.00 лв. на 220 лв. месечно,
9
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2021 г., до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване. Съдът намира, че така определеният размер няма да създаде
особени затруднения на ответника, а до пълния претендиран размер от 300
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и извън финансовите
му възможности.
Ищцата е претендирала разноски по делото и съдът на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК следва да й присъди такива, съразмерно с уважената част от иска,
а именно – в размер на 366.67 лева за възнаграждение на един адвокат.
Ответникът също не е претендирал разноски по делото и такива не следва да
се присъждат
Относно разноските в прекратеното производство по чл.127а, ал.2
СК – правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по чл. 127а, ал. 2 СК пред първата
инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна
съдебна администрация, приложима при разногласия между родителите
относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това. Съдебното решение, което следва да
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
На основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК
ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в размер на 72.00 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
10
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от Д. И.
Р., ЕГН: ********** от с. А., общ. С., ул. „*****“ №* месечна издръжка,
определена със съдебна спогодба по гр. дело № 1345/2019 г. по описа на РС
К., която ответникът следва да заплаща на малолетното дете Д. Д. Р., ЕГН:
**********, чрез нейната майка и законен представител Г. П. Й., ЕГН:
********** от гр. С., ул. „Х. М.“ №* като я УВЕЛИЧАВА от 170.00 лева на
220.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
22.03.2021 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, като до пълния претендиран размер от 300.00
лева месечно ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. И. Р., ЕГН: ********** от с. А., общ. С., ул. „*****“
№* да заплати на Г. П. Й., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Х. М.“ №* в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Д. Р.,
ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 366.67 лв.
(триста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Д. И. Р., ЕГН: ********** от с. А., общ. С., ул. „******“
№*, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт, сумата от 72.00 лв. (седемдесет и два лева), представляваща
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11