Р Е Ш Е Н И Е
№ 1116/14.6.2023г.
гр. Пловдив,
14 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на четвърти
май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело №
3016 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „СКАЛМЕКС“ ЕООД,
с ЕИК по БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
„Лясковец“ № 3, вх.Б, ет.2, ап.12, представлявано от М.Д.Д., чрез адв.А.Д.,
против Ревизионен акт № Р-16001622000109-091-001/13.07.2022г., издаден от А.Д.- началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията
и п.д.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 533/01.11.2022г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта относно
допълнително начислен ДДС в размер на 41 860,67лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 18 722,52 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуален представител адв. И., поддържа жалбата. Излага подробни съображения
относно това, че ревизиращите не конкретизират вида на изискващия се документ -
фирмен стандарт, както и че при ревизията не били изисквани доказателства, нито
били правени изследвания за наличието на опити за продажба на застоялата
продукция на по-ниски цени, нито за обезценката ѝ. На следващо място се
навеждат твърдения, че от дружеството са изисквани, но не са представени документи
за закупуване на котела на маслобойната и технически характеристики на същия,
използвано гориво и дали техническите му характеристики позволяват в него да се
осъществява изгаряне на олио и кюспе. В писмени бележки излага допълнителни
съображения. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, чрез
процесуален представител юрк. Б., изразява становище, че подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Жалбата
е подадена в срок и от лице, за което акта е неблагоприятен, следователно е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ревизионното производство е
инициирано със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001622000109-020-001/11.01.2022 г. на компетентния за това орган – началник
сектор “Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват
следните задължения: корпоративен данък за периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г.
и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2018г. до 31.12.2020г. Срокът на ревизията е продължен със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001622000109-020-002/07.04.2022г.,
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622000109-020-003/05.05.2022г.
и Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622000109-020-004/07.06.2022г.,
надлежно връчени на ревизираното лице.
Съгласно
представените по делото заповеди, на органите по приходите, издали заповедите
за възлагане на ревизията, са делегирани правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл.
119, ал. 2 от ДОПК.
Съставен е РД № 16001622000109-092-001/23.06.2022г.,
против констатациите на който в предвидения срок е постъпило възражение. В
законоустановения в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок е издаден процесният
Ревизионен акт № Р-16001622000109-091-001/13.07.2022г. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при
ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение №
533/01.11.2022 г., с което РА е потвърден в частта относно допълнително
начислен ДДС в размер на 41 860,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 18
722,52 лв.
При така установеното, съдът намира, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
При
ревизията и в решението на контролния административен орган са направени
следните констатации, довели до определяне на допълнителни дължими суми за
данък върху добавената стойност:
Основна
дейност на дружеството за 2018 г. е „Производство на растителни и животински
масла и мазнини, без маргарин", а за 2019 г. е „Търговия на едро със
зърно, семена, фуражи и непреработен тютюн". Дейността се извършва в
собствена производствена база - маслобойна фабрика в с. Мало Конаре, общ.
Пазарджик.
В
хода на ревизията от дружеството е представен протокол от 08.01.2018 г. за
бракуване на стоки, съгласно който по заповед за инвентаризация от 05.01.2018
г. на наличната продукция и определяне на нейното качество и годност, комисия е
извършила инвентаризиране на наличната продукция и е установила фактическо и
счетоводно количество рафинирано олио 93,806 т., фактическо и счетоводно
количество нерафинирано олио 27.228 т., фактическо и счетоводно количество
кюспе 241,057 т. От посочените налични количества 47,75 т. рафинирано олио
годно до 31.12.2017 г., 27,228 т. нерафинирано олио годно до 31.12.2017 г.,
78.782 т. кюспе годно до 30.11.2017 г., 121.168 т. кюспе годно до 31.12.2017 г.
са бракувани, като негодни за употреба с предложение за изгаряне във фабриката
за производство на дружеството с цел подпомагане горенето.
Представена
е справка на продукцията по партиди и срокове на годност по количество и
стойност, съгласно която цялото налично количество е на стойност 313 965,03
лв., от които 209 303,34 лв. е стойността на брака, поради негодност при
изтекъл срок на трайност. За бракуваната продукция не е начислен ДДС от
дружеството.
В
хода на ревизията, с цел установяване на факти и обстоятелства, свързани с
извършеното бракуване на продукция и стоки на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ, с което е
изискано представянето на дневник за входяща и изходяща суровина, движението на
стоката и произведената продукция от 01.01 2016 г. до 31.12.2020 г., протоколи
за произведена продукция, подписани от технолог, от които да са видни
количества, видове и партидни номера на произведената продукция, договор за
назначаване на технолог по трудово или друго правоотношение и данни за неговата
квалификация, протоколи за взетите проби на готовата продукция, протоколи за
изписване на продукцията по партиди на производство, обяснения за начина на
формиране на номерата на партидите, място на съхранение на суровините, готовата
продукция и кюспето и съответствието им на изискващите се условия за запазване
на качествата им. както и капацитетът на местата за съхранение, НАССР за
производството на продукцията (система за осигуряване на безопасността на
храните при тяхното производство и дистрибуция). Изискани са и документи за
закупуване на котела на маслобойната, технически характеристики на същия, използваното
гориво, както и дали техническите му характеристики позволяват да се осъществи
изгаряне на олио и кюспе. Изискани са и документи за придобиване на собственост
върху маслобойната, както и такива за продажбата й през 2020 г. на дружеството
„ТИТИ ОЙЛ" ЕООД и за продажбата на поземлен имот през м.11.2020 г.
От РЛ са представени писмени
обяснения и документи. Органите по приходите приели, че в даденото обяснение не
се посочва основание за бракуване на продукция. Установено е, че не са
представени изисканите документи за придобиване на котела и характеристиките
му, от които да се установи възможността за изгаряне на мазнини - олио и кюспе,
не са представени документи за придобиване собствеността върху маслобойната,
както и такива за продажбата й през 2020 г. Прието е, че дружеството не е
представило доказателства, за мястото на съхранение на продукцията и стоките,
респ. на бракуваните продукция и стоки, няма доказателства за унищожаването
(изгарянето) на бракуваните количества олио и кюспе. Установено е, че
представените справки за движение на продукцията по партиди и срокове на
годност от 01.01.2016 г., както и дневници за входящ контрол на продукция, представляват единични
(отделни) листове, а
не цялостен дневник. Направен е извод, че същите са
изготвени за целите на ревизията.
Ревизиращите установили, че
производствени протоколи нямат подпис на квалифицирано лице, няма представени
технологични норми, използвани за целите на производството, не са представени и
подписани от технолог протоколи за взетите проби на готовата продукция и
протоколи за изписване на продукцията по партиди на производство.
Предвид предоставените справки за
движение на продукцията по партиди и срокове на годност, дневници за входящ
контрол на продукцията и факта, че през 2017г. производството и реализацията на
нови количества продукция (олио и кюспе) е продължило, като през м.03.2017 г.
са закупени и нови количества кюспе от „ИВ 2000-69" ЕООД, ревизиращият
екип приел за недоказано, че бракуваната продукция е с изтекъл срок на годност.
Няма и данни за извършвана обезценка на продукцията с цел реализирането
ѝ, след като същата е застояла.
Установено е, че бракът на продукция
на стойност 209 303.34 лв. не е отчетен като разход в ГДД и ОПР за 2018 г., от
което обстоятелство е направен извод, че ревизираното дружество само е решило,
че текущият разход за брак не е следва да се признава за данъчни цели.
Органите по приходите приели, че не
е налице изключението по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС и за извършения брак на
продукция в размер на 209 303,34 лв., следва да се приложи чл. 79, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 79 ал. 4 от ЗДДС да се начисли ДДС в размер на
41 860,67 лв., предвид обстоятелството, че за всички закупени материали и
суровини, вложени в производството „СКАЛМЕКС" ЕООД е упражнило правото си
на приспадане на данъчен кредит.
В хода на съдебното производство, с
молба, дружеството е представило Проект на реконструкция на Котелна инсталация,
изготвена от проектант и входиран в Държавна агенция за метрология и технически
надзор, с вх. № 298/22.11.2004 г., пригодена за изгаряне на олио и кюспе, приложен към писмените обяснения от дружеството-жалбоподател,
но не приложен по делото.
По делото, в качеството на свидетел
е разпитан Р.П.К., който работи в маслобойната фабрика в село Мало Конаре,
община Пазарджик от 2018 г. Свидетелят заявява, че фирмата произвежда олио и
кюспе. Той работил като рафиньор, като рафинирал олио, боядисвал го и го
избелвал. Кюспето, като се струпа на купчина, се самозапалва и го използват за
гориво на котела, олиото, което е некачествено също се използва за гориво на
котела. Бракуваното количество се отделя и се ползва за гориво на котела. Котелът се поддържа да
работи с отпадъчно кюспе и олио. Свидетелят знае, че това олио, което е
отделено, е бракувано, но не може да каже колко е като количество. Бракуването
ставало от ръководството, но той не е виждал документи за бракувано кюспе.
По делото е назначена съдебно–счетоводна експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице П.Т.. Вещото
лице е дало следния отговор на поставените задачи:
Извършеното през м. януари 2018 г., бракуване на негодна
за търговска реализация продукция на 47.750 тона рафинирано олио, 27.228 тона
нерафинирано олио и 199.950 тона кюспе е извършено въз основа на първични
счетоводни документи: Заповед за провеждане на инвентаризация № 1 от 05.01.2018
г., Протокол за бракуване на стоки от 08.01.2018 г. Извършеното бракуване на
продукция през м. януари 2018 г. е отразено по надлежен ред в счетоводството на
„Скалмекс" ООД. Взети са стопански операции по счетоводни сметки от група
60, отразени в счетоводните регистри на дружеството както следва:
Бракуване на продукция - дебит счетоводна сметка 609/9
„Разходи за брак на активи" / Креди счетоводна сметка 303 „Продукция"
с дата на протокола за брак от 08.01.2018 година - 209 303,34 лв.
Приключване - дебит счетоводна сметка 122
„Неразпределена печалба от минали години" / кредит сметка 609/9 „Разходи
за брак на активи" към 31.12.2018г - 209 303,34 лв.
Максималният срок на трайност е 12 месеца и се
определя от датата на производството на рафинираното масло, а не от датата на
бутилиране. Срокът за годност се определя от производителя след провеждане на
тест за продължителност на запазване на показатели.
В Справка за бракуване на продукция по партиди и
срокове на годност в количество и стойност за м. януари 2018 г. са отразени
партидите и сроковете на годност. Не са налице данни за анализирани калкулации
по пера /икономически елементи/ при изчисляване на себестойността на
продукцията и дали върху тях е ползван данъчен кредит.
Вещото лице посочва, че може да се направи извода, че
определеният от ревизионният екип ДДС е начислен върху цялата /пълната/
себестойност на бракуваната продукция.
Бракуваната продукция /олио и кюспе/ е с изтекъл срок
на годност, който съгласно утвърдени браншови стандарти за олио и кюспе е 12
месеца считано от датата на производство. От гледна точка на браншовите
стандарти за периода м. януари 2018 г. е налице основание за бракуване на
процесиите стоки.
В разпита си в съдебното заседание на 22.03.2023 г.
вещото лице е направило пояснение, че по отношение датата на производство на
всяка от партидите, си спомня, че някъде видял първоначална дата на
производство, която била на повече от година от датата на бракуване. В
таблицата в графа „партида“ на таблица 1-3 на стр. 4 от заключението с
обозначение „L.11.2016“ е обозначена датата на бракуване – 31.12.2017, която е
дадена в графа „срок на годност“ и съответно годността е датата на бракуване. А
тази, която е посочена на второ място, която е със срок на годност 31.01.2018
година, не е бракувана, тъй като няма изтекъл срок на годност спрямо годината
на производство. На следващо място, вещото лице заявява, че протоколи за
лабораторни изследвания не е видял и не са му показвани. Органолептичните качества означават
определяне състоянието на стоката визуално и субективно, тоест човек който
наблюдава дали стоката визуално е потъмняла, мътна и други и на тази база се взима съответното решение, но
протокол в който да е описано всичко това не е виждал.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По отношение допълнително определените дължими суми за
ДДС, в следствие неправомерно извършено бракуване на стоки, настоящият съдебен
състав намира следното: Не е спорно между страните обстоятелството, че през м.
януари 2018 г. жалбоподателят е осчетоводил бракуване на негодна за търговска
реализация продукция на 47.750 тона рафинирано олио, 27.228 тона нерафинирано
олио и 199.950 тона кюспе. При ревизията са представени протокол от 08.01.2018
г. за бракуване на стоки, съгласно който по заповед за инвентаризация от
05.01.2018 г. на наличната продукция и определяне на нейното качество и годност
комисия в състав: М.Д. - председател, Младен Димчев и Боряна Димчева, е
извършила инвентаризиране на наличната продукция, при която са бракувани като
негодни за употреба с предложение за изгаряне във фабриката за производство на
дружеството с цел подпомагане горенето 47,75 т. рафинирано олио, нерафинирано
олио и кюспе. Представени са и писмени обяснения, справки за движение на
продукцията по партиди и срокове на годност от 01.01.2016 г., производствени
протоколи /без подпис на технолог/ и дневници за входящ контрол на продукция,
представляващи единични/отделни листове.
Не са представени доказателства за присъствие на
представител на съответните органи, осъществяващи съответния контрол - ДВСК,
БАБХ, РИОКОЗ или др., нито съставен акт от компетентен орган, който да
удостоверява изтичането на срока на годност на стоките. Не са
представени и документи за наето квалифицирано лице – технолог.
В тази връзка, настоящият съдебен състав споделя
изводите на ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен
орган за недоказан по несъмнен начин факт на изтекъл срок на годност на стоки –
олио и кюспе, което предполага бракуването на значителни количества от тях –
общо 47,75 тона.
От страна на жалбоподателя не са представени
технологични норми, използвани за целите на производството, поради което не
става ясен конкретния добив на продукция по количество и стойност от какво
количество стока се получава, какви са вторичните суровини, които се получават
по вид, количество и стойност, какви количества отпадък остава. Не са
представени и подписани от технолог протоколи за взетите проби на готовата
продукция и протоколи за изписване на продукцията по партиди на производство.
Няма представени доказателства как се формират номерата на партидите.
Съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по ЗДДС лице, което изцяло, частично или
пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е
приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока,
при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и
дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС начисляването на ДДС се
извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство,
чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и
отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен
период.
Предвид изложените аргументи, съдът намира за правилен
изводът на ревизиращите органи по приходите относно неприложимост на
разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, регламентираща изключение от
правилото за извършване на корекция на данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС.
В закона са предвидени и някои изключения от горните
разпоредби, като в конкретния случай жалбоподателят претендира, че е приложимо
ограничението по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, съгласно който не се извършват
корекции на ползван данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС в случаи на „брак поради
изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на
нормативен акт". За удостоверяването на това обстоятелство от страна на
ревизираното лице са съставени протоколи за брак, които представляват вътрешни
документи, които засягат само дейността на предприятието. Спазвайки принципа на
документалната обоснованост, в тежест на задълженото лице е да докаже
достоверността на съдържанието им, съответно наличието на предпоставките на чл.
80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. С оглед на това, съставените от дружеството протоколи
следва да бъдат съпроводени с документи и отчетност, от които да се установява
датата на производство и срокът на годност на всяка партида или
стоково-материален запас, както и с такива, от които да е видна връзката между
съставените протоколи за брак и причините за бракуването на стоките и водената
от лицето счетоводна отчетност да предоставя възможност за контрол на
заприхождаването и изписването на материалните запаси по партиди. В хода на
ревизионното производство не са представени такива документи и отчетност.
Представена е Заповед за назначаване на комисия за извършване на бракуване на
стоките, като всички лица в нея са назначени по трудов договор в дружеството.
Няма представител на съответните органи, осъществяващи съответния контрол -
ДВСК, БАБХ, РИОКОЗ или др. под., нито съставен акт от компетентен орган, който
да удостоверява изтичането на срока на годност на стоките.
Поради липса на документи, доказващи последващото
третиране на бракуваната продукция и стоки, респ. унищожаването им, обосновано
органите по приходите приемат, че само с протоколите за брак не се установява
бракуване на налична продукция и материални запаси с изтекъл срок на годност и
те не са годно основание за неизвършване на корекция по чл.79 от ЗДДС на
ползвания данъчен кредит.
Съдът намира обжалваният ревизионен акт за правилен и
законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на настоящия правен спор и своевременно
направеното искане, на ответника следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, изчислени съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата ѝ редакция) в размер на 5 496,66 (пет хиляди
четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен
съд – Пловдив
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „СКАЛМЕКС“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Лясковец“ № 3, вх.Б, ет.2, ап.12,
представлявано от М.Д.Д., против Ревизионен акт №
Р-16001622000109-091-001/13.07.2022г., издаден от А.Д.- началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията
и п.д.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 533/01.11.2022г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта относно
допълнително начислен ДДС в размер на 41 860,67лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 18 722,52 лв.
ОСЪЖДА
„СКАЛМЕКС“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. „Лясковец“ № 3, вх.Б, ет.2, ап.12, представлявано от М.Д.Д. да
заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив
при ЦУ на НАП сумата в размер на 5 496,66 (пет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/