Решение по дело №175/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Х. Ю. К., чрез пълномощника – адв. П., срещу Решение 1012-12-405#2 от 16.01.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-928-6/16.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане №122-00-928-3/19.09.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица / ПОБ / по чл.54а, ал.1 от КСО и разпореждане № 122-00-928-8/16.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателят е отпуснато ПОБ за периода от 09.08.2022г. до 08.12.2022г. в размер на 18.00 лева дневно.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на оспореното Решение, претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания от жалбоподателя адвокатки хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.08.2022г. жалб. К. подала заявление вх. №ЗПОБ-602-01-0293 в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Велинград за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО, в което декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 09.08.2022 г., упражнявала е трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, т.е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Поискала удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 29.04.2022 г. до 08.08.2022 г.

С уведомително писмо изх. №У-122-00-928-1/16.08.2022 г., на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ на жалбоподателя е указано да представи следните документи:

• заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария;
• декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004;
• документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия и фишове за изплатени заплати;
• документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на заетостта в Ирландия.

На 26.08.2022г. жалб. К. представила: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период „изтичане срока на договора”, копия от фишове за заплата - 3 броя, договор за работа от 29.04.2022 до 01.10.2022г. Жалбоподателят не представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

На основание чл. 8 от НОИПОБ със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB №443787 от 01.09.2022 г. и U003 №446542 от 07.09.2022 г. било изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди, като с разпореждане №122-00-928-1 от 01.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на ПОБ било спряно до получаване на изисканите СЕД.

На 07.09.2022 г. в ТП на НОИ - Пазарджик постъпили СЕД U017 №446132 и U004 №448133 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

- период на осигурена заетост: от 29.04.2022 г. до 08.08.2022 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“;

- доход за периода: от 29.04.2022 г. до 08.08.2022 г. в размер на 8746 евро - брутен доход.

Предвид това, и на основание чл. 55 от АПК с разпореждане №122-00-928-2 от 15.09.2022 г. било възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на ПОБ. С разпореждане № 122-00-928-3/19.09.2022г., на основание чл.54, ал.1, вр.чл. 54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО на жалб. К. било отпуснато ПОБ за периода 09.08.-08.12.2022г. в размер на 18.00 лв. дневно.

Със заявление от 20.09.2022г. жалбоподателката поискала да се направи повторно запитване, относно причината за прекратяване на осигуряването, като приложила преносим документ U1, издаден на 22.08.2022г. от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени:

Период на осигурена заетост – 29.04.-08.08.2022г.;

Причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“;

Доход за периода – 8746 евро.

Видно от представения по делото договор за работа жалб. К. е била наета като работник в градинарството в „Keelings Softfruits UC“ от 29.04.2022г. до 01.10.2022г. – фиксиран срочен трудов договор.

На 23.09.2022г. в ТП на НОИ-Пазарджик бил получен СЕД Н002 № 457950 от компетентната институция на Ирландия, в който било посочено, че периода на осигурена заетост по договора е изтекъл. Въз основа на това, с разпореждане №122-00-928-4 от 19.10.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО на жалб. К. било отпуснато ПОБ по чл. 54а от КСО за периода от 09.08.2022 г. до 08.02.2023 г. в размер на 85.71 лв. дневно.

По повод последващ контрол на изплатените ПОБ, за уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия от работодателя „Keelings Softfruits UC“ било изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 31.08.2023 г. с вх. №1019-12-3559#6 в ТП на НОИ - Пазарджик бил получен документ, с който работодателя „Keelings Softfruits UC“ уведомявал: „Искам да потвърдя, че Х. К. от горния адрес е била наета в Keelings Softfruits като работник в градинарството на срочен договор. Хавие беше наета между 29.04.2022 г. и 08.08.2022 г. Хавие се оттегли от позицията при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си на 01.10.2022г.“. Въз основа отговора от работодателя, ответника приел, че след като жалб. К. е подала оставка няма как да се приеме, че трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради изтичане срока на договора.

Предвид тези данни чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №728314 и Н001 №838687 от 31.08.2023 г. било изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето.

На 15.09.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик били получени СЕД U002 №741320 и Н001 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

• период на осигурена заетост: от 29.04.2022 г. до 08.08.2022 г.;
• причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“; получена информация от работодателя с потвърдена причина напускане преди изтичане на договора.

В оспореното Решение ответника е посочил, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. В НОИПОБ е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, като към което се прилагат: т. 1 за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението, какъвто жалбоподателят не приложил към заявлението си, не представил след изискването му от административния орган, не е наличен и към депозираната жалба.

Въз основа новоузнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е извършена нова преценка на данните от последно получения СЕД U002 №741320 от 15.09.2023 г., като с разпореждане №122-00-928-6 от 16.11.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т.1 от КСО ръководителя по осигуряването за безработица е отменил разпореждане №122-00-928-3 от 19.09.2022 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Х. К., с мотиви „получен е удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и са постъпили СЕД U002 № 741320/15.09.2023г., с които компетентната институция на Ирландия удостоверя причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“, считано от 09.08.2022г.“.

В оспореното Решение е посочено, че съгласно чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. По силата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, ПОБ се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 , вр. чл. 114, ал. 1 от КСО било издадено разпореждане №122-00-928-7 от 16.11.2023 г., с което жалб. К. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното парично обезщетение за безработица за периода от 09.08.2022 г. до 08.02.2023 г. в размер на 9251.46 лв. - главница и 1013.24 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

С разпореждане №122-00-928-3 от 19.09.2022 г. и разпореждане № 122-00-928-8/16.11.2023г. на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на жалб. К. било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 09.08.2022 г. до 08.12.2022 г. в размер на 18.00 лв. дневно, с мотиви „Последно прекратяване на осигуряването от 09.08.2022г. Прекратено осигуряване за безработица на основание – напускане на служителя. Регистрация в АЗ на 15.08.2022г. Минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2022г. – 18,00 лв. Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и е постъпил нов СЕД U002 №741320 от 15.09.2023 г., с който компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетост „напускане на служителя“ считано от 09.08.2022 г.“. В съответствие с горното, ответника е приел, че случаят попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, а именно безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават минимален размер на обезщетението за срок от 4 месеца, което се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване, който за 2022 г. е 18 лева дневно.

В обжалваното Решение ответника е приел, че като е отпуснал ПОБ на Х. К. в размер на 18 лв. дневно, съгласно чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО за срок от 4 месеца, ръководителят по осигуряването за безработица правилно е приложил материалния закон и целта му.

Съгласно чл. 61, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетението да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство (чл. 62, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).

Въз основа на тези аргументи, е издадено оспореното в настоящото производство Решение.

Съгласно вписаното в писмо изх. № 1052-40-132/10.06.2021г. директора на НОИ е указал на директорите на съответните ТП на НОИ при постъпило заявление за отпускане на ПОБ по българското законодателство с декларирана или удостоверена с ПД U1 или СЕД 002/СЕД U17 последна заетост по законодателството на Ирландия, следва на основание чл.1, ал.1 от НОИПОБ и чл.35 от АПК от лицата да бъде изискван и акт за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, от който да е видна причината за прекратяване на правоотношението. В случай, че бъде констатирано несъответствие между посочената в представения документ причина за прекратяване на заетостта и причината за прекратяване, удостоверена в издадения ПД U1, за това несъответствие следва със СЕД Н001 да бъде уведомена ирландската институция, като от същата бъде поискано при необходимост да анулира издадения ПД U1 и да издаде нов. Към искането следва да се приложи копие от представения документ.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждания по чл. 117, ал. 2 от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 за отпускане на обезщетение може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила.

Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В конкретната хипотеза административния орган мотивира издаване на оспореното в настоящото производство Решение с това, че на 15.09.2023г. от компетентната институция на Ирландия е получен СЕД U002 №741320, с който е потвърден периода на заетост, причина за прекратяване на заетостта – напускане на служителя, в който смисъл е и уведомлението от „Keelings Softfruits UC“, че жалб. К. е работела като работник в градинарството на фиксиран договор, подала оставка от длъжността при обстоятелства, при които напуснала преди края на договора си. Същевременно при първоначалното отпускане на ПОБ, ТП на НОИ се е доверил на служебно изисканите от компетентната институция на Ирландия СЕД Н002 № 457950, в които са удостоверени същият период на заетост, но като причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане на договора“. Следва изрично да се подчертае, че тези СЕД произхождат от съответната държавна институция на Ирландия и представляват официални удостоверителни документи за вписаните в тях обстоятелства. От мотивната част на оспореното Решение не става ясно поради каква причина административния орган игнорира посоченото в първоначално издадените СЕД Н002 № 457950. По делото няма данни компетентната ирландска институция да ги е обявила за невалидни или оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност.

По делото, извън представения договор за работа за фиксиран период не са налице каквито и да било доказателства, от които да са видни причините за неговото прекратяване – изтичане на неговия срок или преждевременното напускане на служителя, което е в пряка връзка с основанието за отпускане и размера на ПОБ. В зависимост от тези данни следва да се прецени за какъв срок и какъв размер на ПОБ следва да бъде определен на жалбоподателя. В тази връзка по преписката не са налице доказателства, че жалб. К., е прекратила трудовото си правоотношение по собствено желание. По делото са налице данни, от които може да се направи извод, че осигуряването на работа в Ирландия е ставало чрез посредник, от който евентуално би се получила информация и за причините за прекратяване на трудовата заетост.

При определяне размера на ПОБ с издаването на разпореждане № №122-00-928-4 от 19.10.2022г. административния орган е пренебрегнал указанията на директора на НОИ, обективирани в писмо изх. №1052-40-132/10.06.2021г., като макар да е изискал от жалб. К. да представи трудов договор и въпреки, че такъв не е предоставен, е определил размер на ПОБ, с което е игнорирал и посоченото в разпоредбата на чл. 8, ал.4 от НОИПОБ.

Задължението на административният орган под формата на доказателствена тежест съобразно чл.170 АПК е свързано с изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл.35 от АПК, което следва да е инкорпорирано в съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК посредством изискването за неговата мотивираност. За да бъде мотивиран административният акт същият следва да е постановен след осъществена в пълнота административна проверка и на базата на всички относими доказателства, въз основа на които следва органа да представи правните изводи, приложими към съответната нормативна разпоредба. В настоящият случай правното основание не е подкрепено с необходимият анализ на събраните доказателства, в т.ч. не е преодоляно несъответствието между отделните събрани в производството документи. При анализ на съответствието им може да се наложи събиране на допълнителни данни от компетентната администрация на Ирландия. Едва при наличие на несъмнени данни и установеност на основанието за прекратяване на трудовия договор може да се даде и решение на спорното право с оглед претендираният период и размер на определеното ПОБ. В конкретната хипотеза административния орган не е изложил мотиви защо не следва да бъде взета предвид информацията в първоначално издадения СЕД, която произхожда от държавна институция на друга държава-членка на ЕС, не е издирил всички относими доказателства. В този смисъл оспореното Решение не отговоря на законовото изискване за мотивираност, по чл.117 ал.3 КСО, следствие от допуснато нарушение на чл.35 АПК. Нормативното правомощие на ръководителя на ТП на НОИ да решава спорният въпрос по жалбата по същество, обуславя именно задължението му по чл.35 АПК. След като в настоящият казус безспорно е налице неизяснено, спорно обстоятелство, определящо правните последици и изхода от производството, липсата на произнасяне по него, обуславя и процесуалната незаконосъобразност на постановеният акт.

Предвид изложеното, оспореното Решение като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на органа, с указания за ново произнасяне. Отмяната на оспорения административен акт не преклудира възможността за иницииране отново на производство по чл. 54ж, ал. 2 от КСО при наличие на фактически и правни основания, съответни на приложените по преписката доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, при събирането на всички относими доказателства, тяхното съпоставяне и обсъждане и при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски, съгласно представения списък – 10 лева държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар, като следва да се уважи направеното възражение за прекомерност, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и, че по същото е проведено едно съдебно заседание, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

По изложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Х. Ю. К., чрез пълномощника – адв. П., Решение 1012-12-405#2 от 16.01.2024г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик.

ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пазарджик да заплати на Х. Ю. К., чрез пълномощника – адв. П. сумата от 1010 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, вр.чл. 117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.