Р Е Ш Е Н И
Е № 4365
гр. Пловдив, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
5800 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, против М.И.П., ЕГН: **********,***, действаща чрез
особен представител *** с правно основание
чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че
М.И.П. дължи на ЕВН България Топлофикация ЕАД следните суми, а именно: 270,66 лв. –
главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2015 г. до 30.04.2017
г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2016 г. – 19.12.2017 г., в размер
на 30,97
лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение- 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело
№20230/2017г. по описа на ПРС.
Ищецът сочи, че съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът , като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в *** има качеството клиент на топлинна енергия и
съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е длъжен да заплаща месечни дължими суми в 30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на
тази разпоредба чл.35, ал.1 от ОУ предвижда
клиентите да се задължат с
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на
законоустановените задължения „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е доставило до сградата, а търговецът
извършил разпределението на топлинна енергия
е разпределил за имота на ответника топлинна енергия в горните размери и за горните периоди.
Сочи се, че за
горепосочената главница са издадени фактури за процесния период, подробно
описани в приложения към исковата молба Препис- извлечение от сметката на
ответника. Тъй като последният не
заплатил в срок задълженията си по описаните фактури, то той дължал и обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 05.01.2016 г. до 19.12.2017
г. За събиране на сумите ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено, като препис от заповедта бил връчен при
условията на чл. 47 ГПК, което обусловило правния интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски за
заповедното и настоящото исково производство.
Ответникът, чрез особения
си представител, оспорва качеството потребител. Сочи, че не е собственик на
целия апартамент, поради което не дължи цялата стойност на разпределената
енергия за имота. Моли исковете да се
отхвърлят.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното частно гр. дело № 20230/2017 г. на ПРС, ІІІ-ти гр. с-в.,
вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за
изпълнение и исковете, предмет на настоящото производство са предявени в
месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното
следва, че исковете са допустими.
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според
който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество
и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна
енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. В Решение
№ 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. е прието, чесъгласно въведеното с нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило,
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител (и на
отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на
сградата топлинна енергия). В Определение № 1200
от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС е прието, че
съгласно чл.153, ал.1
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Нормите на чл.150
от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения
по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на
собственост или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
В
чл.3, ал.1 от приетите по делото като доказателство Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД на потребители в гр. Пловдив е
предвидено, че купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
В
случая ответникът, чрез особения представител, изрично е оспорил качеството
потребител и съответно доказването на това обстоятелство е указано в
доказателствена тежест на ищеца. Въпреки
разпределената му доказателствена тежест за това, не са представени
доказателства ответникът да е собственик или ползвател посочения в исковата
молба имот и на това основание да e потребител на топлинна енергия и да дължи заплащането и на основание
чл.153, ал.1 от ЗЕ.
С оглед разпределената доказателствена тежест
ищецът е поискал на основание чл. 192 ГПК да бъде задължено трето лице – *** копие от данъчната
декларация, респ. декларации по чл. 14 ЗМДТ на лицето М.И.П., ЕГН **********,
ведно с приложените документи за собственост за притежаваните от него имоти,
находящи се на адрес: ***.
По делото е прието като
доказателство писмо от ***, ведно с копие от депозираната от ответницата
декларация по чл. 14 ЗМДТ, депозирана 1999 г. , в която ответницата е
декларирала 1/6 идеална част от недвижимия имот, находящ
се на адрес: ***. Ищецът твърди, че така приетата декларация
представлява извънсъдебно признание на неизгодни за ищцата факти, поради което
установява качеството й на собственик на топлоснабден имот и съответно
потребител на услугите, предлагани от ищцовото дружество.
Съдът счита, че данъчната декларация не е
предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на
собственост върху недвижим имот. В този смисъл са константната практика на ВКС,
както и Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г.
о., ГК. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не оказва
влияние върху правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква
по силата на предвидените в закона способи и се доказва със съответните
документи, удостоверяващи тези способи, като не може да бъде прието за доказано
чрез направено от лицето извънсъдебно изявление в този смисъл.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или
носител на вещно право на ползване на процесния имот през процесния период, като декларацията, на
чиято доказателствена стойност ищецът се позовава е депозирана през 1999 г. и не е доказателство за собственост. Ответникът
чрез особения представител изрично е оспорил факта за наличие на облигационно
правоотношение с ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че няма доказателства
за обема на облигационната връзка между страните по делото за доставка на
топлинна енергия за процесния обект, поради което и искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не следва да се обсъждат останалите
събрани по делото доказателства, предвид липсата на доказателства за качеството
потребител на ответника. Като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за
претендирните лихви.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. ГПК в полза на ответника се
дължат разноски, но доколкото липсват доказателства за направени такива, не
следва да се присъждат.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ №
37, против М.И.П., ЕГН: **********,***,
действаща чрез особен представител *** с правно основание чл. 422, във връзка с
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че М.И.П. дължи на ЕВН
България Топлофикация ЕАД следните
суми, а именно: 270,66 лв. – главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2015
г. до 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 05.01.2016 г. – 19.12.2017 г.,
в размер на 30,97 лв. и законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение- 20.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. дело №20230/2017г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ