РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Девня, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20253120200003 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от Д. Х. Д., ЕГН: **********, чрез процесуален
представител - адв. Ив. Ч. от АК – Бургас срещу Наказателно постановление
23-0003289/08.10.2024 г., издадено от Началник ОО „АА“ – Варна, с което за
нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1
пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание -
глоба в размер 3 000 лева.
Въззивникът иска отмяна на издаденото наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения и при нарушения на материални закон. На първо
място твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като връченото му
индигирано копие от АУАН било в дотолкова нечетлив вариант, че не е е успял
да разбере какво нарушение се претендира да е извършил. Приравнява случая
на липса на връчен АУАН. Твърди, че не е знаел, че управляваното то него
ППС е било претоварено, нито е могъл да контролира това, предвид, че
натоварването се извършвало от трето лице. Сочи, че не става ясно с какво
устройство е извършено измерването, респ. констатирано претоварването,
сертифицирано и изправно ли е било същото. Претендира нарушението да не
е с висока степен на обществена опасност, поради което алтернативно моли за
намаляване на размера на санкцията. В с.з., чрез проц. представител поддържа
1
жалбата и доводите в нея.
Административно – наказващия орган не изпраща представител.
Представя писмено становище, в което оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
РП – Варна, ТО – Девня, уведомени за делото не изпращат
представител за участие в него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.08.2024 Г. жалбоподателят, като водач на съчленено ППС
*********от кат. №3 с две оси с прикачено полуремарке СТАС С300 от кат. №
04 с три оси извършвал обществен превоз на товари – пшеница по маршрут с.
Сливо поле – с. Езерово. На автомобилен път в об. Девня, на 500 метра преди
входа на Пристанище „ТЕЦ Езерово“ бил спрян за проверка от служители на
ОО „АА“ – Варна. При проверката, от представената от водача товарителница
№**********/06.08.2024 г. било установено, че общата маса на управляваното
от жалбоподателя ППС е 52 140 кг., което надвишавало нормите за
максимално допустима маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществен от 40 000 кг. с 12 140 кг. Поради това контролните органи приели,
че водача е допуснал нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6 ал.
1 т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и му съставили АУАН,
който той подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт било
издадено обжалваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно
постановление, с което АНО наложил на въззивника санкция в максимален
размер.
Гореизложените фактически обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя и се установяват от всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства – показанията на разпитаните свидетели установили
лично процесното нарушение, товарителница, пътен лист. Съдът дава вяра на
свидетелските показания, като добросъвестно дадени, под страх от
наказателна отговорност за непосредствено възприети от лицата факти по
време на изпълнение на служебните им задължения. Същите се подкрепят и от
наличните по делото писмени доказателства.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
2
надлежно оправомощен съгласно представената Заповед № РД-08-
107/29.02.2024 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ възможност
на нарушителя да разбере за какво именно нарушение се ангажира
административно – наказателната му отговорност, за да може да организира
защитата си по правилен начин. Жалбоподателят не представя връчения му
екземпляр от АУАН, поради което съдът не може да прецени основателността
на възраженията му за накърнено право на защита поради „абсолютна
нечетливост на същия“.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
За процесното нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП е
направена констатацията по документи/талон на МПС, товарителница, пътен
лист, кантарна бележка/. Констатацията е за превишение на допустимата
максимална маса и тази констатация е отразена в съставения АУАН, който по
силата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното, поради което в тежест за оспорващия наказателното
постановление е да установи, че отразените факти относно констатираното
надвишаване на допустимата максимална маса не отговарят на това, което е по
документи. След като не е оборена констатацията в АУАН, то следва да се
приеме, че нарушението надлежно е било установено, а не се базира на
предположения. Липсва законова забрана това да бъде сторено чрез писмени
доказателства. Законът не указва при проверката да бъде ползвано определено
по вид средство за измерване, което очевидно и няма как да бъде инсталирано
във всеки момент на всякакъв пътен участък. Товарителницата, въз основа на
която контролните органи са приели, че ППС надхвърля допустимата маса,
представлява частен свидетелстващ документ, носещ подписа на водача
/жалбоподателя/, като при извършване на проверката той не е оспорил
верността му и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При
това положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и
обстоятелства да бъдат зачетени, както от актосъставителя, така и от
административно - наказващия орган. Жалбоподателят е получил съставения
АУАН срещу подпис, като не е вписал обяснения и/или възражения по
съдържанието му и не е представил други доказателства в хода на
3
административно - наказателното производство. Видно от представената от
самия жалбоподател товарителница , общата маса на управляваното от него
ППС възлиза на 52 140 кг. Очевидно е, че тя надвишава максимално
допустимата стойност, поради което правилно и обосновано е заключено
извършването на нарушение по чл. 139 ал.1 т. 2 пр.2 от ЗДвП.
Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че не е знаел за
претоварването, то същото, дори и да е вярно не го оневинява, доколкото
задължение на всеки водач е преди да поеме управлението над което и да е
ППС е да се увери както в изправността на същото, така и че то съответства на
изискванията за превозван товар.
Съдът намира, че след като правилно е посочен нарушеният
материален закон, на който съответства и описанието на нарушението, както и
съответната му санкционна норма, административно – наказващия орган не е
съобразил обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН при определяне на размера
на следващото се наказание.
Вярно е, че претоварването в случая е с 12 140 кг. , което надхвърля
максимално допустимата маса от 40 000 кг. с повече от 20 %. Очевидно е, че
подобно значително претоварване на ППС сериозно уврежда пътната
инфраструктура, а освен това създава значителни рискове за безопасността на
движението по пътищата. Поради изложеното, стойността на претоварването
следва да се съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Същевременно административно - наказващият орган не е съобразил
подбудите за извършване на нарушението, а именно, че в конкретния случай,
жалбоподателят не е собственик на товара и на превозното средство, а работи
по трудово правоотношение и е изпълнявал разпореждания на своя
работодател, съответно не е съобразено и имотното състояние на нарушителя,
както изисква разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, като в настоящия случай
липсват данни наказаното лице да реализира доходи, освен такива от работна
заплата. Липсват и данни за други влезли в сила НП, с които са констатирани
нарушения на приложимите към обществения превоз или управлението на
МПС нормативни актове. Посочените обстоятелства следва да се вземат
предвид като смекчаващи такива. Поради изложените съображения, съдът
намира, че нарушението е осъществено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Санкционната норма на чл. 177 ал. 3 т. 1 пр.2 от
ЗДвП предвижда наказание глоба от 500 до 3 000 лева за водач, който
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Поради което справедливият размер на
административната санкция е под средния такъв, а именно - в размер на 1 000
лева. Поради това съдът прецени, че следва да измени обжалваното НП по
отношение на размера на наложената санкция в посока намаление.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното административно нарушение по
4
нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици не е в
състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от
категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици
/обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на
изпълнителното деяние.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде
изменено, като размера на наложеното наказание бъде намален от 3 000 лева
на 1 000 лева.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./ в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът
съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
делото съразмерно на уважената част от иска /в случая жалбата/.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част
на НП. Съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
5
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
като съдебното заседание не е продължило повече от обичайното за подобен
род дела, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата /изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, а именно
сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с
ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално на изменения
размер на административната санкция, а именно сумата от 26, 67 лева.
Съразмерно с размера на изменената част на обжалваното НП следва
да се уважи и претенцията на жалбоподателя за заплащане на разноски,
съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения
договор за правна помощ и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателят е възложил на адв. Ч. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по настоящото
дело. Договореният в случая адвокатски хонорар в размер на 700 лева не е
прекомерен и е съобразен, както с размера на наложената санкция, така и с
обема на извършената работа от проц. представител на жалбоподателя,
включваща и явяването му в с.з. Затова и възражението на ответната страна за
неговата прекомерност е неоснователно. Претенцията на жалбоподателя за
присъждане на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение следва да се
уважи, като се намали претендираната сума пропорционално на изменения
размер на административната санкция, а именно сумата от 466, 67 лева.
Последните следва да се възложат в тежест на ОО"АА" – Варна, към чиято
структура се числи наказващият орган.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 5 т. 1 б. „а“ и чл. 63д ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0003289 от 08.10.2024 г.,
издадено от Началник ОО „АА“ – Варна, с което на Д. Х. Д., ЕГН: **********
за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6 ал. 1 т. 3 б. „а“ от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер 3 000 лева, като НАМАЛЯ
размера на наложеното административено наказание глоба от 3 000 лева на
1 000 лева /хиляда лева, 00 ст./
ОСЪЖДА Областен отдел "Автомобилна администрация " - Варна
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б*********сумата
от 466, 67 лева /четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
6
възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б******* ДА
ЗАПЛАТИ на Областен отдел "Автомобилна администрация " - Варна сумата
от 26, 67 лева /двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7