М о т и в и
Към Присъда № 89 /29.05.2014г.
Постановена по НОХД №274/2014г. по описа на Окръжен
съд-Бургас
Бургаска
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против З.Х.А. - родена на ***г. в с. Чукарка, ***, *** гражданин,
с *** образование,***, ***, ***, с постоянен адрес: с. Р., ул.”В. Л.”, №**, ЕГН
********** за това,че : През периода от 01.01.2009г. до
30.04.2009г. в гр. Бургас,избегнала установяване и плащане на данъчни задължения
в големи размери, а именно 3726,80 лева (три хиляди седемстотин двадесет и шест
лева и осемдесет стотинки/, като не подала годишна данъчна декларация по чл. 50
от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗЗДФЛ) за придобитите
през 2008г. доходи от управлявания от нея едноличен търговец “М. 83-З.Х.”,като
на основание чл.255 ал.1,т.1 НК.
В съдебно заседание защитата на
подсъдимата А. прави искане съдебното производство да протече по реда на глава
двадесет и седма - по чл.371 т.2 от НПК.Подсъдимата заявява,че признава изцяло
обстоятелствата изложени в обвинителния акт и не желае да се събират нови
доказателства,като се ползват събраните до момента такива в досъдебното
производство.
Представителят на Бургаска окръжна
прокуратура не възразява съдебното производство да протече по реда на съкратено
съдебно следствие.Същият поддържа повдигнатото обвинение,счита същото за
доказано по несъмнен и категоричен начин.Предлага на подсъдимата А. да се
наложи наказание в съответствие с редакцията на НК към момента на извършване на
деянието /ДВ бр.27 от 2009г./,като наказанието се определи при условията на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК,а именно лишаването от свобода да бъде заменено с
пробация с налагане на двете задължителни пробационни мерки 1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и безвъзмезден труд в полза на
обществото за срок от 150 часа годишно за срок от една година.
Служебният защитник на З.А. също пледира
наказанието да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НК
,като на подзащитната й бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки за
срок от 6 месеца,като третата пробационна мярка бъде включване в обществени програми.
В последната си дума подсъдимата изразява съжаление и разкаяние за
случилото се. Признава вината си.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,като взе предвид становището на
страните,приема за установено следното:
З.Х.А. е родена на ***г. в с. Чукарка, ***,
*** гражданин, с *** образование,***, ***, ***, с постоянен адрес: с. Р., ул.”В.Л.”,
№**, ЕГН **********.Подсъдимата признава вината си и всички факти описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт,изразява категорично съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Към 2004г. св.А. А. работел като работник към Държавно
горско стопанство-Айтос и се занимавал със сеч на дърва. След извършена
реформа в областта на горското стопанство, св.А. останал без работа и тогава
той и съпругата му – подсъдимата З.А., решили последната да се регистрира като
едноличен търговец, за да продължат да се занимават с дърводобив.
С решение по ф.дело № ***/2004г. по описа на Окръжен
съд-Бургас
З.А. била вписана в регистъра за еднолични търговци на
същия съд като едноличен търговец с фирма „М.-83-З.
Х.”, със седалище и адрес на управление с. Р., ул. „В.Л.” №**. Търговецът се
управлявал и представлявал от подсъдимата А. и бил регистриран като данъчно
задължено лице в ТД на НАП-
Бургас. Предметът на дейност на ЕТ ”М.-83-З.Х.” включвал сеч и извоз на дърва
на територията на Държавно горско
стопанство-Айтос и се извършвал основно от св.А. и синовете му
А. /св.А. А./ и Д. чрез използването на моторни триони и
кон и каруца.
По същото време св.А. Б. управлявал и представлявал
„Г. и.” ООД с. В., чийто предмет на дейност включвал
дърводобив и лесокултурни мероприятия, търговия с дърва за огрев и
дървен материал. Посоченото дружество извършвало сеч и извоз на
дървесина на територията на различни горски стопанства, включително и
ДГС-Айтос. Св.Б. възлагал на св.А. и синовете му извършването на дърводобива,
като посочвал обектите, където ще се извърши и два пъти месечно приемал
извършената работа. Съгласно изискванията на Закона за счетоводството, за
извършените услуги ЕТ ”М. 83-З.Х.”, като доставчик, следвало да издава фактури
на „Г. и.” ООД, като получател. Тъй като А. не владеела писмено български език,
фактурите се съставяли в офиса на посоченото дружество и се попълвали, както от
св.Б., така и от св.Е. Б. - счетоводител и св.Н. К. -заместник-управител. В
графа „съставил” вписвали имената на подсъдимата З.А., но подписите се полагали
от самата подсъдима.
Според заключението на извършената графическа експертиза
не
може да се установи изпълнителя на подписите, положени в графи
„съставител”, „име и фамилия” във фактурите, издадени от ЕТ ”М.
83-З.Х. /т.2, л. 184-216/. Ръкописните буквени текстове в графи
„Наименование на стоката /услугата/, стойност, получател, доставчик” в
приложените по делото фактури са
изпълнени от св.А.Б. ,от св.Н.К. и от св.Е.Б.
Плащането на цените на услугите, описани във фактурите,
издадени
от ЕТ ”М.-83-З.Х.” се извършвало по банков път, като
дължимите суми се превеждали по разплащателната й сметка в Уникредит
Булбанк - банкова сметка №****, открита на 03.05.2004г.
Освен в полза на „Г. и.” ООД, ЕТ ”М.-83-З.
Х.” издавала фактури за извършени услуги по сеч и извоз на
дървесина и в полза на „Л.” ЕООД.
Считано от 2007г. св.И.Щ. бил управител на „Л.”
ЕООД, което са занимавало с дърводобив и продажба на
дървесина. Дружеството участвало в търгове за услуга, добив на
дървесина, провеждани от държавните горски стопанства и при
спечелване на търга, наемало фирми-подизпълнители, сред които и ЕТ „М.-83-З.Х.”,
които да извършат сечта. След извършването на сечта,
държавното горско стопанство издавало приемо-предавателен протокол за
свършената работа, в който били посочени количествата отсечена
дървесина. Въз основа на този протокол фирмата, извършила сечта
издавала фактура, в която посочвала какво количество работа е извършена
и съответната цена. След получаване на фактурата, дружеството
превеждало съответните суми по банков път на фирмата на подсъдимата.
Получаването на доход от подсъдимата А. представлява
данъчно събитие, което я превръща данъчно
задължено лице.
През 2008г. по разплащателната сметка на подсъдимата З.А.,в
качеството й на едноличен търговец ЕТ ”М.-83-З.Х.” били получени следните
парични преводи:
На 07.01.2008г. е получена сумата 7 200,00 лева -
плащане по
фактура № **/27.12.2007г., с наредител „Г.” ООД.
На 28.01.2008г. е получена сумата 3478,15 лева - плащане
по
фактура №**/28.01.2008г., с наредител „Л.” ЕООД.
На 05.02.2008г. е получена сумата 1067,82 лева - плащане
по
фактура №**/05.02.2008г., с наредител „Л.” ЕООД.
На 14.02.2008г. е получена сумата 3397,94 лева - плащане
по
фактура №**/14.02.2008г., с наредител „Л.” ЕООД.
На 18.03.2008г. е получена сумата 4478,24 лева - плащане
по
фактура №**/17.03.2008г., с наредител „Г.” ООД.
На 23.04.2008г. е получена сумата 221,00 лева - плащане
по фактура
№**/23.04.2008г., с наредител „Г.” ООД.
На 09.06.2008г. е получена сумата 6909,00 лева - плащане
по
фактура №**/31.05.2008г., с наредител „Г.” ООД.
На 10.06.2008г. е получена сумата 791,00 лева - плащане
по фактура
№**/09.06.2008г., с наредител „Г.” ООД.
На 20.06.2008г, е получена сумата 2626,00 лева - плащане
по
фактура №**/26.06.2008г., с наредител „Г.” ООД.
На 22.07.2008г. е получена сумата 3984,50 лева - плащане
по
фактура №**/22.07.2008г., с наредител „Г.” ООД.
На 20.08.2008г. е получена сумата 5622,50 лева - плащане
по
фактура №**/20.08.2008г., с наредител „Г.” ООД.
На 08.10.2008г. е получена сумата 3675,00 лева - плащане
по
фактура №**/07.10.2008г., с наредител „Г.” ООД.
На 20.10.2008г. е получена сумата 2820,00 лева - плащане
по
фактура №**/19.10.2008г., с наредител „Г.” ООД.
На 03.11.2008г. е получена сумата 1537,50 лева - плащане
по
фактура №**/31.10.2008г., с наредител „Г.” ООД.
На 30.12.2008г. е получена сумата 4800,00 лева - плащане
по
фактура №**/29.12.2008г., с наредител „Г.” ООД.
В хода на разследването не е установено ЕТ ”М.-83-З.
Х.” да е извършвала плащания на доставчици или други разходи,
свързани с търговската й дейност. След всяко постъпление по
разплащателната сметка, А., посредством нареждане-
разписка е теглела постъпилата сума, като през 2008г. е изтеглила от
сметката си сумата 52 585,00 лева.
От заключението на извършената допълнителна
съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че данъчната основа за облагане за доходът,
придобит през 2008г., е в размер на 24845,65 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ /ред.
ДВ,
бр.113/2007г., в сила от 01.01.2008г./ размера на данъка върху годишната
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец
се определя, като годишната данъчна основа се умножи по данъчна ставка
15% или за годишния доход от 24845,65 лева дължимия данък е 3762,80 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗДДФЛ подсъдимата З.А.
е следвало в качеството си на данъчнозадължено лице да подаде годишна данъчна
декларация пред ТД на НАП-Бургас за облагаемия си доход,
придобит през 2008г., в срок до 30.04.2009г. /по аргумент чл. 53 от
ЗДДФЛ/.
Констатациите на допълнителната съдебно-счетоводната
експертиза съответстват на приложения ревизионен доклад №****/05.05.2010г.
поописа на ТД на НАП-Бургас ,от който също се установява, че З.А. не е подавала
годишна данъчна декларация по чл. 50-53 от ЗДДФЛ и не е
декларирала доходите си, получени през 2008г. в качеството й на
едноличен търговец.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от самопризнанията
на подсъдимата А.,от събраните в досъдебната фаза и присъединени към
доказателствата по делото по реда не чл.283 НПК свидетелски показания на св.А.А.,
св.Ж.Ж., св.А. А.,св.А.Б., св.Е.Б.,св. Н.К., Протоколи за доброволно предаване
от 07.10.2011г.,Съдебно-графическа експертиза от 18.01.2012г.,Удостоверение за
актуално състояние на ЕТ „М.-83-З.Х./ ,изд от Търговския регистър , фактури , Ревизионен
доклад от 05.05.2010г. ,Ревизионен акт,банкови извлечения,банкови нареждания за
изплащане на суми по банков път,допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза,фактури.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Понятието „данък“ не е изрично законодателно
дефинирано,но е несъмнено,че данъкът представлява публично държавно
вземане,установено на базата на задължителност,безвъзмездност и
безвъзвратност,като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда.Задължението
за плащане на данъци обаче възниква с
настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж,без значение дали
това задължение е определено с акт на данъчната администрация.
От изложената фактическа обстановка е видно, че описаното деяние на подсъдимата З.А. е
съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимата се явява субект на
горното престъпление,доколкото е действала като физическо лице-представляваща
ЕТ „М.-83-З.Х.. От обективна страна
деянието се изразява в избягване на установяване и плащане на данъчни задължения
в големи размери,а именно 3 726,80 лв.,като деянието е извършено от подсъдимата чрез бездействие,като не е подала годишна данъчна декларация по
чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ за придобитите
през 2008г. доходи от търговската дейност на управлявания от нея едноличен
търговец “М. 83-З.Х.”. Подсъдимата не е
платила дължимия данък ,който е в големи размери съгласно чл.93 т.14 от НК,а именно данъкът да надхвърля 3000
лв.Безспорно по делото е установено,че престъплението е довършено,тъй като
подсъдимата не е платила дължимия данък
в размер на 3 726,80 лв.Престъпният резултат е отрицателен по своето
съдържание и се изразява в непостъпване в държавния бюджет на дължимия данък в
големи размери.
Разпоредбата на
чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ е категорична,че местните физически лица,каквото в
случая е подсъдимата А. са задължени да подават годишна данъчна декларация по
образец за придобитите през годината доходи,подлежащи на облагане с данък върху
общата годишна данъчна основа.Безспорно от приетата по делото допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза,от приобщените като доказателства банкови
извлечения за парични преводи , може да се направи обоснован извод,че
подсъдимата в качеството й на едноличен търговец безспорно е генерирала през
2008г. доходи от търговска дейност,които подлежат на облагане с данък ,който е
трябвало да плати до 30.04.2009г.Установено е по несъмнен начин,че А. не е
декларирала получените си доходи за 2008г. в НАП,чрез подаване на годишна
данъчна декларация по образец респективно не е внесла в законовия срок дължимия
данък,като по този начин е избегнала установяването и плащането на данъчно
задължение в размер на е 3762,80 лева./три хиляди седемстотин шестдесет и два
лева и осемдесет стотинки/.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
форма на
вината-пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Обвиняемата е имала
ясна представа за общественоопасния характер на извършеното, съзнавала
е естеството на бездействието си, изразяващо се в неподаването на
изискващата се по закон декларация и е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици от него - неплащане на дължимите на
държавата данъци.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
За извършеното престъпление по чл.255 ал.1 т.1 от НК към
момента на извършване на деянието,законът предвижда наказание лишаване от
свобода до 5 години и глоба до 2000 лв.Съдът прецени,че в настоящия случай и на
основание чл.2 ал.2 от НК следва да приложи по-благоприятния закон,като
несъмнено такъв се явява законът преди изменението в ДВ бр.26/2010г. по отношение на
наказанието,тъй като от момента на извършване на деянието до настоящия момент
са последвали няколко изменения на материално-правните разпоредби,касаещи
правилата за индивидуализация на наказанието. От друга страна предвид прилагането
на диференцираната процедура предвидена в чл.371 т.2 от НПК,съдът при
определяне на наказанието следва да се
съобрази с редакцията на чл.58а от НК към момента на извършване на
престъплението ,т.е. редакцията на чл.58а НК - ДВ бр.27 от 2009г.,където
изрично е посочено,че в производството по чл.372 ал.4 НПК,когато съдът
постанови осъдителна присъда определя наказанието при условията на чл.55 от НК,тъй като в настоящия случай липсват предвидени алтернативно различни
наказания.В този случай съдът не е длъжен да изследва налице ли са или не
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,а е длъжен да приложи
института на чл.55 от НК.От преценката на измененията ,направени през горните
времеви периоди, съотнесени към момента на деянието и настоящият такъв следва
извод,че най-благоприятен за подсъдимата закон във връзка с индивидуализацията
на наказанието е първоначалната редакция на чл.373 ал.4 от НПК,която препраща
към чл.58а от НК /ред.ДВ бр.27/2009г/,а именно към безусловно
приложение на чл.55 от НК,а не към чл.58а /настояща редакция/вр.чл.55 от НК.
Предвид горните съждения съдът определи
наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като замени
предвиденото наказание лишаване от свобода
с пробация, предвид обстоятелството,че няма определен минимум на наказанието.При определяне вида и
срокът за изпълнение на пробационните
мерки съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимата А.,нейното
разкаяние и съжаление за случилото се,съдействието,което е оказала на предварителното
производство,ниската степен на обществена опасност на личността на дееца,
ниската степен на грамотност ,нисък социален статус и занижено правно съзнание на същата.От друга страна
съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието.Взе предвид
обществените отношения,които са засегнати,а именно тези свързани с данъчната
система в Република България.Данъчните престъпления в последните години отчитат
завишен ръст и водят до сериозно
ощетяване на държавния фиск, респективно тези престъпления сериозно засягат
социалната, икономическа и културна политика на държавата,които се издържат от
държавния бюджет.Предвид това съдът прецени,че
следва да се наложат първите две задължителни пробационни мерки ,а именно: 1.Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от ОСЕМ месеца , 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ
месеца,както и 3.Безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 120 часа годишно за срок от една
година.Настоящият съдебен състав счита,че в достатъчна степен с това наказание ще се осъществят целите на наказанието
предвидени в чл.36 от НК,ще се превъзпита осъдената и ще окаже предупредителен
ефект върху обществото.
За престъплението по чл.255 ал.1 т.1 НК е предвидено
комулативно наказание глоба до 2000
лв.,която съдът на основание чл.55 ал.3 от НК прецени,че не следва да се
налага,предвид ниската степен на обществена опасност на личността на
подсъдимата и тежкото й материално положение.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата З.А.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР-Бургас направените разноски
по проведеното досъдебно производство в размер на 729,11 лв. /седемстотин
двадесет и девет лева и единадесет стотинки/.
Предвид гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: