П Р И С Ъ Д А

№

Гр. Габрово, 17.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Габрово, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ

 

При участието на секретаря Елисавета Илиева и на прокурор Митко Илиев, като разгледа докладваното от съдия СТАВРЕВ НОХД № 401 по описа за 2020 година и по данни от делото и Закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.Л., роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неосъждан /реабилитиран/, не работи, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че в с. Яворец, общ. Габрово, след като е бил осъден с Решение № 139/14.07.2015 г. по гр. дело № 37/2015 г. по описа на Окръжен съд-Габрово, в сила от 05.08.2015 г., да издържа свой низходящ – сина си В.А.А., ЕГН: **********, заплащайки му чрез неговата майка и законен представител Д.К.П. месечна издръжка в размер на 120 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно – двадесет и девет месечни вноски за периода месец ноември 2015 г. - месец февруари 2020 г. вкл. общо в размер на 3 480 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „Три месеца лишаване от свобода”, изпълнението на което отлага на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от Три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред Окръжен съд - Габрово.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                   

                                               

         МОТИВИ по НОХД 401/2020 г. на Районен съд-Габрово:

Районна прокуратура - Габрово е повдигнала обвинение против А.А.Л. ***, след като е бил осъден с Решение № 139/14.07.2015 г. по гр. дело № 37/2015 г. по описа на Окръжен съд-Габрово, в сила от 05.08.2015 г., да издържа свой низходящ – сина си В.А.А., ЕГН: **********, заплащайки му чрез неговата майка и законен представител Д.К.П. месечна издръжка в размер на 120 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно – двадесет и девет месечни вноски за периода месец ноември 2015 г. - месец февруари 2020 г. вкл. общо в размер на 3 480 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

           Представителят на РП – Габрово намира обвинението за категорично доказано от обективна и субективна страна, поради което моли за осъдителна присъда с налагане на по-лекото от двете предвидени в текста на чл. 183, ал.1 от НК наказания „Пробация“ при следните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от Осем месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от Осем месеца.

А.Л. в дадените обяснения признава вината си, обяснявайки виновното си бездействие със здравословни проблеми. При осъдителна присъда моли да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ с приложение на чл. 66, ал.1 от НК, което би му позволило да полага труд в чужбина.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимият А.А.Л. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неосъждан /реабилитиран/, не работи, ЕГН: **********.

          С Решение  № 139/14.07.2015 г. по гр. дело № 37/2015 г. по описа на Окръжен съд-Габрово, в сила от 05.08.2015 г., е признато за установено, че  подсъдимият е баща на детето В.А.А., родено на *** г. Със същия съдебен акт родителските права върху детето били предоставени на неговата майка и законен представител Д.К.П., а А.Л. бил осъден да му заплаща чрез нея месечна издръжка от 120,00 лева. Въпреки възникналото задължение, подсъдимият в периода месец ноември 2015 г. - месец февруари 2020 г. не заплащал ритмично възложените му издръжки, като проявил бездействие по отношение тези от м. ноември 2015 г. до м. февруари 2016 г. вкл., м.юли и м. ноември 2016 г., м. февруари, м. юли  и м. декември 2017 г., м. януари, м. м. април, м. юли, м. август, м. октомври и м. декември 2018 г., както и за времето от м. февруари 2019 г. до м. февруари 2020 г., или общо двадесет и девет месечни вноски в размер на общо 3 480 лева. Поради това Д.К.П. подала и жалбата, станала причина за образуване на настоящото наказателно производство.

Спор по така възприетата фактическа обстановка отсъства, като обективната съставомерност на вмененото престъпление се извежда от редица писмени и гласни доказателства. На преден план в кориците на делото е приложено в заверено копие  Решение № 139/14.07.2015 г. по гр. дело № 37/2015 г. по описа на Окръжен съд-Габрово, в сила от 05.08.2015 г., с което именно подсъдимият е признат за баща на детето В.А.А., родено на *** г. С диспозитива на същия съдебен акт родителските права върху детето са възложени на неговата майка и законен представител Д.К.П., като А.Л. е осъден също така да му заплаща чрез нея месечна издръжка в размер на 120,00 лева. Въпреки обективираното в процесния съдебен акт осъждане, подсъдимият проявил бездействие и не заплатил на правоимащото лице  двадесет и девет месечни вноски в следните периоди: от м. ноември 2015 г. до м. февруари 2016 г. вкл., м.юли и м. ноември 2016 г., м. февруари, м. юли  и м. декември 2017 г., м. януари, м. м. април, м. юли, м. август, м. октомври и м. декември 2018 г., както и за времето от м. февруари 2019 г. до м. февруари 2020 г., или общо в размер на 3 480 лева. Този факт се установява от приложените по делото извлечения от банковата сметка на Д.К.П., при запознаването с които е видно в кои периоди А.Л. е заплащал на своя син чрез надлежни преводи дължимата му се издръжка за процесните месеци и кога е имало пасивност. Съвсем не на последно място подсъдимият в дадените обяснения признава изцяло своето бездействие, което бе потвърдено също така в показанията на свидетелите Д.К.П. и В.И.С. – баба на В.А.А., полагаща грижи за него.

Деянието категорично е осъществено при условията на пряк умисъл, при осъзнатост на общественоопасния характер на бездействието от страна на подсъдимия. Същият безусловно е могъл и е следвало да положи нужната активност, за да не допусне доказаното свое виновно бездействие по отношение на малолетното си дете, като липсват каквито и да установени по категоричен начин пречки с непреодолим характер, които да са направили обективно неизпълнимо това му задължение.

Въз основа всичко гореизложено съдът призна подсъдимия А.А.Л. за ВИНОВЕН в това, че в с. Яворец, общ. Габрово, след като е бил осъден с Решение № 139/14.07.2015 г. по гр. дело № 37/2015 г. по описа на Окръжен съд-Габрово, в сила от 05.08.2015 г., да издържа свой низходящ – сина си В.А.А., ЕГН: **********, заплащайки му чрез неговата майка и законен представител Д.К.П. месечна издръжка в размер на 120 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две вноски, а именно – двадесет и девет месечни вноски за периода месец ноември 2015 г. - месец февруари 2020 г. вкл. общо в размер на 3 480 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

     За процесното деяние законодателят е предвидил при условията на алтернативност две наказания – „Лишаване от свобода” за срок до една година и „Пробация”, като съдът намира по – тежкото от двете за отговарящо на обществената опасност на деянието и неговия автор. Касае се за продължително бездействие с висок съвкупен размер на незаплатени месечни издръжки. Ето защо именно то съответства на степента на противоправност на извършеното и на дееца, като конкретното негово измерение в случая трябва да е минимално възможното от „Три месеца лишаване от свобода“ с оглед направените от А.Л. самопризнания и декларираното желание за последващо отстраняване на настъпилите общественоопасни последици. Според настоящия състав също така изпълнението на определеното наказание категорично подлежи на отлагане по реда на чл. 66, ал.1 от НК при това за минимално възможния срок от Три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда. Налице са императивните за това предпоставки, а именно - продължителността на наложената санкция и неналагането и преди на дееца, на когото освен това с оглед критичния поглед върху извършеното следва да се предостави гарантираната от законодателя възможност за превъзпитаване и преосмисляне на поведението без изолиране в затвор.

При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: