Р Е Ш Е Н И Е №
313
гр. Стара Загора, 21.07.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски административен съд, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: КРЕМЕНА КОСТОВА-Г.А
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кр. КОСТОВА-Г.А административно дело №735 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, подадена от К.И.Ш., против ГДИН-София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева за периода от 29.07.2020 г. да датата на завеждане на исковата молба-04.12.2020г., причинени от репресии против личността на ищеца, унижение, психически тормоз и поставяне в неблагоприятни условия от служител на ответника.
Ищецът сочи в първоначалната си искова молба, че в период от пет дни /от 24.11. до 27.11.2020г. не се бил хранил, тъй като обявил гладна стачка с декларация, която прекратил на 28.11.2020г. За тези четири дни никой от администрацията на затвора в град Стара Загора не го потърсил за провеждане на разговор, каква била причината да обяви гладната стачка. В последващо подадено „уточнение“ на исковата молба, ищецът мотивира, че на 18 октомври 2020г. по време на дежурство на инст. Р.С., при свиждане на Ш. със съпругата му, служителят на ответника го унижил, като не му позволил да получи копие от дипломата си за завършено средно образование и така бил лишен от участие в курс по дървообработване.
Ищецът, редовно призован в с.з. се явява лично. Поддържа
иска си. Отново сочи, че нанесените му неимуществени вреди били в резултат на
действията на инсп. Р.С., които се изразявали в отправени от служителя към
ищеца обиди, а когато нямало камери, към Ш. били отправяни ритници, удари,
груби действия. за първо път претендира, че периодът на търпене на вредите бил
от 29.07.2020г. след преместването му в пет група, когато системно започнали
обидите по отношение на него от страна на инсп. Р.С..
Ответникът – ГД „Изпълнение на наказанията“, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва подадената
искова молба. В подаден отговор по нея сочи своите правни аргументи за
неоснователността на иска. Допълнително в пледоарията си след даване ход на
делото по същество се мотивират доводи за неоснователността на иска и за липса
на незаконосъобразна дейност от служители на ответника.
Представителят на ОП Стара Загора дава становище за
неоснователност на иска и че не били установени незаконосъобразни действия от
служители на ответника, нито били доказани негативни изживявания на ищеца, като
липсвали и доказателства за претърпени болки и страдания.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
С Определение по чнд №351/2020 на ОС Стара Загора било
определено общо наказание по присъда по нохд № 1183/2014, нохд № 2489/2015г. и
нохд № 97/18 в размер на четири години „лишаване от свобода“. Същият постъпил в
затвора в град Стара Загора на 04.02.2019г.
До Началника на затвора в Стара Загора било подадено и
регистрирано писмо № 14-1091-2 от 26.08.2020г. за провеждане на обучение за
част от професия „работник в дървообработването“, специалност „производство на
мебели“, с начален момент 19.10.2020г. /л.62/. На 18.10.2020г. в затвора между К.Ш.
и съпругата му било проведено свиждане. По време на това свиждане дежурен е бил
инсп. Р.С., от който била подадена до Началника на затвора докладна записка
рег. №554 от 05.02.2021г. /л.64/. На 25.11.2020г. от мл. Инсп. Й. до Началника
на затвора била подадена докладна записка рег. № 5844, с която се изнасят данни
за инцидент от 24.11.2020г., в който л.св. Ш. е предявил претенции относно
грамажа на предоставения му обяд и невъзможността същия да си „закупува“ храна
от друг л. св., а именно А. И.. На
същата дата К.Ш. дал обяснения за случая
/л.71/, в които обявил намерение за даване на гладна стачка, която
прекратил с декларация от 28.11.2020г. /л.72/. В информация на л.90 от делото
се сочат и изискванията и критериите към лицата, които могат да кандидатстват
за обявения курс за обучение за „работник в дървообработването“, както и данни,
че обявите са поставени на 10.09.2020г. с краен срок за подаване на молбите –
30.09.2020г. Постъпилите молби като окомплектована документация били изпратени
в ЦПО към ФЗД на 12.10.2020г. Курсът бил проведен съвместно със СУ „поп Минчо
Кънчев“.
По делото се прилагат още: Заповед № 10-04-642/28.11.2018г.
/л. 39/ и приложение към него Списък на разрешените лични вещи, предмети и пр.,
които могат да се получават, ползват и държат от лишените от свобода /л.
40-41/; писмо рег. № 04-03-04 от 2017т. /л.42/; таблица за състава на дневната
дажба и полагащите се хранителни продукти /л. 43/; седмично меню за периода
23.11-29.11.2020г. /л. 51-52/; седмично меню за периода 07.09.-13.09.2020г.
/л.53-54/; седмично меню за периода 22.06.-28.06.2020г. /л. 55-56/; седмично
меню за периода 16.03.-22.03.2020г. /57-58/; седмично меню за периода
13.01.-19.01.2020г. /л. 59-60/; становище от 19.02.2021г. /л. 61/; обяснение от
С. И. /л.66/; свидетелско обяснение на И.С.Н. /л. 67/; обяснение от л.св. Добри
Д.Н.Б. /л.68/; обяснение от А. И. /л.69/; докладна записка на мл. инсп. П.С.
/л.70/; заповед № з-1-3261-2 от 08.10.2020г. на Изп. Директор на ДП ФЗД /л.92/;
Съдът допусна и събиране на гласни доказателствени
средства.
От показанията на св. Ц.Й. се установява, че е надзирател в Затвора в Стара Загора от 2000г. и познавал ищеца, който бил в пета група, аз свидетелят бил постови надзирател на тази група. На 18.10.2020г. не си спомнял дали бил на работа. Написал бил докладна относно храната на ищеца и това било на 24.11.2020г.
Когато приемали групата сутрин, застъпвали се, като лишени от свобода по му съобщиха, че ищецът купувал от друг лишен от свобода - А. И., храна срещу цигари. Извикал А. И. и го предупредил, че това не било правомерно да се извършва. Казал, че щял да ги раздели да не сядали заедно на храна на обяд. А. съобщил веднага на Ш.. Тогава слезли долу на обяд, където затворниците имали право на 20 минути хранене. Тогава ищецът казал, че порцията му била малка. Свидетелят извикал ОТК, който също бил лишен от свобода и който следял за храненето. Отишли да премерят и като се върнало ОТК-то казало, че храната била в норма като грамажи. Тогава ищецът казал, че нямал нищо против сервитьорите и ОТК-то, а към надзорно-охранителния състав.
Свидетелят посочи, че в затвора не се разрешавало да се купуват и продават по този начин неща. Той написал докладна, след като се нахранили. Ищецът на други хранения, докато бил в пета група, не бил предявявал. По негови наряди не е имало някакви фрапиращи нарушения в поведението на ищеца. Не можел да каже дали такива имало по наряди на други колеги.
Когато приемали смяната от другия колега, приемали килиите, гледали здравословното състояние на лишените от свобода, брой, дали имало счупено нещо в групата. Колегата от предната смяна предавал, ако имало такива неща. Не можел да си спомня от кого съм приел смяната на 24.11.2020г. Не бил получавал указания от Р.С. за специфично отношение и наблюдение над ищеца. Като приемали смените, си предавали за всичко - дали имало някакви произшествия и това ставало още на развода. С Р.С. никога не били давали смени заедно. Имало е случаи, в които бил приемал смени от него.
В групата били много спални помещения, правил се обиск, претърсвания по графици, по сигнали проверявали постоянно. Влизали в групата, но ако нямало нужда от проверки и претърсвания, стояли отвън пред заключените помещения, които били с решетки. Вътре килиите били отключени и лишените от свобода имали свободен достъп, имали си умивалник.
Свидетелят сочи, че за първи път чувал, че имало конфликт между ищеца и Р.С.. Не бил чувал изобщо за някакво специално отношение към ищеца от Р.С.. Ако е имало такова нещо, това щяла да се чуе още в дежурната част, лишените от свобода щели да му кажат какво ставало в групата. Всеки ден имало проблемни ситуации. Различните ситуации се обсъждали между колегите, какво ставала и си ги предавали, за да имали готовност. Не бил чувал за някакво специално отношение от Р.С. към ищеца.
Освен този случай на 24.11.2020г., ищецът не бил заявявал никакви други претенции за храна по отношение количеството предоставена храна. На мои дежурства нито един друг път той не бил предявявал претенции за храната. След случая на 24.11.2020г. Ш. и А. били разделени, не контактували помежду си. На 24.11.2020г. други лишени от свобода му казали, че К.Ш. срещу цигари или някакви други неща от лавката, вземал на А. храната на обяд. Няколко дни след това ищецът написал декларация за отказ от храна, правил гладна стачка за няколко дни, няколко дни след това направил декларация.
На всеки един л. св. се осигурявало ядене и докато групата се хранела в столовата, пред ищеца винаги имало храна, а дали ядял това ядене или отказвал, защото не му харесва, свидетелят не можел да знае. Твърдя, че по време на периодите за редовното време за хранене в столовата К.Ш. присъствал в помещението за хранене, сервирана му била храна за периода, в който декларирал, че прави гладна стачка, но дали я консумирал или не, не знаел. На всеки лишен от свобода се полагала храна, независимо дали бил в гладна стачка. Храната стояла задължително пред него. След това се махала. Като тръгнела групата, сервитьорите махали храната, изчиствали масите и сервирали за другата група. Лишените от свобода освен в столовата и в спалните помещения също си държали храна, имало магазин, от който можели да си пазаруват. Храненията се извършвали само долу в столовата и било забранено да се качва храна от столовата в помещенията. Само с медицинска бележка от лекарката по медицински показания се разрешавало да се качва храна. Каквото се консумирало във времето за консумиране и сервирано в столовата, се консумирало там, каквото не се консумирало, оставало в столовата.
Св. М.Ш. сочи, че в момента бил в Затвора в Стара Загора. Познавам Ш., в един отряд били заедно, в пета група. Познавал го от затвора, сигурно от 7-8 месеца. Като цяло нищо не знаел. Свидетелят не можел да пише и помолил друг да му напише молбата за отказ от свидетелстване, а той само се подписал, подписът бил негов. По пътя разбрал, че бил призован тук за една риба, така му било обяснено.
Познавал А. и Р., били в един отряд. Седели на една маса четирима човека всеки ден и той бил с този А., който не ядял месо и риба. Свидетелят сочи, че познавал и старшината Р. /мл. инспектор Р.С./. Старшината Р. го учил на карето, дните понеделник до петък, дните в които се работело, го обучавал на четмо и писмо, изпитвал го дали познавал буквите. Не бил свидетел на конфликтни ситуации между старшината Р. и К.Ш..
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът
намира следното:
По допустимостта на исковата претенция:
Предявеният
от К.Ш. иск следва да бъде квалифициран като иск по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че търпи неимуществени вреди в резултат на действия на служител на ответника и претендира, че в резултат на това е поставен в неблагоприятните условия, при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора ва град Стара Загора. Искът се предявява против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", което е юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т. ч. Затвора в град Стара Загора. Ето защо исковата молба следва да се приема за подадена от лице с правен интерес, което и понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“, срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.
Чрез предявения от К.Ш. срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, същият обосновава настъпване на тези вреди, следствие от поведение на служители на затвора по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, което се определя от него като нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, в следствие на което и претендира, че търпи унижения и други негативни емоционални усещания. Ето защо, Съдът приема, че искът е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода в резултат на нарушения на чл. 3, т. е на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно, отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание "лишаване от свобода"; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.
В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно последните уточнения на петитума на исковата молба, релевираното като основание на исковата претенция нарушение на чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС от К.Ш. е, че е унижаван пред съпругата си на 18.10.2020г., когато инсп. Р.С. не му разрешава да вземе дипломата си за завършена степен на образование, която съпругата на Ш. носи при свиждането на тази дата, като в резултат на това ищецът не успява да се запише за курс по придобиване на професия „работник в дървообработването“. Едва в хода на съдебното дирене се въвежда и оплакването за лишаване на Ш. от дължимата му се дажба храна по време на обедно хранене на дата 24.11.2020г., което го принуждава да обяви гладна стачка за четири дни, въпреки, че имал медицински противопоказания.
Съгласно чл.86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на свиждане най-малко два пъти в месеца, като условията за тяхното провеждане се доразвиват в чл.73 от ППЗИНЗС. Така в ал.6 на текста, законодателят установява, че по време на провеждане на свижданията се забранява предаването и приемането на каквито и да е предмети между лишените от свобода и посетителите им. По делото се установява, че по време на такова регламентирано свиждане на дата 18.10.2020г., при свиждането на Ш. и съпругата му, последната носи и иска да предаде на ищеца дипломата му за завършена образователна степен на образование, което предаване дежурният служител инсп. Р.С. не разрешава. Съобразявайки законовото положение, Съдът намира, че с това си действие служителят на ответника не допуска нарушение, нито поставя в неблагоприятни условия лишеният от свобода. Няма данни Ш. да е лишаван през процесния период от възможността да получава кореспонденция, което е начинът да получи въпросният документ. Още по-малко се явява основателно оплакването му, че поради невъзможността да получи дипломата си на свиждането на 18.10.2020г., той е лишен от възможността да се включи в организирания курс за добиване на професия „работник в дървообработването“. Данните сочат, че курсът е сведен до знанието на лишените от свобода на 10.09.2020г. и с краен срок за одобряване на списъка на желаещите да участват в курса до 10.10.2020г. /вж. л.91, гръб/ Eто защо, фактът, че на 18.10.2020г. Ш. не разполага с дипломата си по никакъв начин не влияе на нереализираната за него възможност да бъде включен във въпросния образователен курс. Напълно недоказани остават твърденията на Ш., че от страна на инсп. Р.С. в заявения като процесен период е демонстрирано грубо, унижаващо лишения от свобода отношение, чрез отправяне на обидни и унизителни думи, дори и чрез физическо съприкосновение.
Относно допълнително мотивирания довод, че на 24.11.2020г., Ш. е лишен от дължимата му се хранителна дажба, Съдът намира и него за неоснователен. Данните по делото сочат, че на въпросната дата ищецът претендира, че порцията месо /пилешко/, която се съдържа в обяда, не е по грамаж, който се следва. Установява се, че инцидентът на обяда е провокиран от друг лишен от свобода - А. И., /вж. обясненията/, който по нерегламентирана договорка с ищеца, преотстъпва храната си на последния, в замяна на купувани от Ш. цигари и др. стоки от магазина при затвора. Именно намесата на дежурните служители, след като разбират за това „съдружие“ водят и до реакцията на Ш. на обедното хранене на 24.11.2020г., а в последствие и до желанието му да обяви гладна стачка за срок до 28.11.2020г. Съдът намира, че пред него няма налични данни лишеният от свобода нито на тази дата, нито през който и да е момент от процесния период, да е лишаван от храна и то такава, каквато се следва, съобразно утвърдените количества и калории, вкл. и съобразно неговия пол, възраст и здравословно състояние. Видно от утвърденото обедно меню за дата 24.11.2020г. /л.51/ общия грамаж на готовото ястие за обяд – пиле фрикасе е 300 гр., а по делото се удостоверява, че сервираното на Ш. месо е било с 72 гр., което е в отклонение от приетите норми /вж. л. 43/. Липсват данни през процесния период Ш. да се нуждае по здравословни причини от определен хранителен режим и той да не му осигуряван от страна на ответника.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че К.Ш. изтърпява наложеното му наказание в Затвора в град Стара Загора през заявения процесен период в условия, които отговарят на законовото предписание и без да има допуснати от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Липсата на такива нарушения на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС права на лишения от свобода не обосновават извод и за причиняване на неимуществени вреди у него, вкл. унижение, обида и пр. психични усещания, нито водят до неудобства, които да надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наказанието или които да водят до понасяне на значителни по интензитет трудности, до негативни емоционални преживявания и страдания.
При липса на установеност на всички кумулативно изискуеми се предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на ответника по иска, последният следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от К.И.Ш., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Стара Загора, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв., за претърпени от ищеца неимуществени вреди за времето от 29.07.2020г. до 04.12.2020г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: