РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Благоевград, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210201507 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „А*****, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: Б******, бул. „С*******, представлявано от управителя С* А*,
подадена чрез адв. П* С*, с адрес за призоваване гр.Б*, ул.“С*******, ****, против
Наказателно постановление№ 42-0002554/29.08.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация“ София, с което на дружеството-жалбоподател за административно
нарушение по чл.57, ал.7 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, на основание чл.96, ал.5, т.1,
б.“а“ от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на
1000.00 лева.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, твърди се, че атакуваното
наказателно постановление е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на
ЗАвПр, оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Иска се от съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, по същество излага
доводи за незаконосъобразност на НП, както и за липса за нарушение. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган директорът на РДАА гр. София и Районна
прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират представители по делото. В
придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 11.07.2022 г., около 16:30 ч., в сградата на наказващия орган в гр.Благоевград,
бул.“Св. Д. Солунски“ № 77А, е извършена проверка на дружеството-жалбоподател.
Проверката е осъществена от инспекторите К. М. и К. Р., като за нея дружеството-
жалбоподател е било предварително уведомено с Известие /Писмо/ № 12-00-00-
405/61/10.06.2022 г, получено от упълномощено от дружеството лице – Антон Смуков, с
1
което са изискани множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството,
подробно описани в известието, като сред тях бил и дневник за извършени предпътни
технически прегледи и квалификация на лицето, което ги извършва. На 11.07.2022 г. в
сградата на наказващия орган се явил св. А. М., който представил част от изисканата
документация. Сред представените документи липсвал документ, удостоверяващ, че
дружеството има назначено лице, което да извършва предпътен технически преглед на
МПС. Констатациите били отразени в КП и свидетеля Р. в присъствието на св.М. и св.М.
съставил на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение
№ 325900 от 11.07.2022 г., в който било прието, че превозвачът не е организирал
извършване на предпътните прегледи от лице, което притежава нужното образование и
квалификация, посочени в приложение №28 от Наредба №11/2002г. на МТС, като
констатираното било квалифицирано като нарушение по чл.57, ал.7 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТС. Акта бил подписан от св.М., удостоверяващо представителната
му власт в обичайната търговска дейност на дружеството, /Пълномощно /л. 18/, същият
подписал акта, като отразил, че има възражения, а в графата получил препис е посочено, че е
получен от управителя С* А*, който представил /,. На същата дата пред наказващия орган
била депозирана молба от А* С* с приложен диск, за който било посочено, че съдържа
търсената информация. На представения диск е извършена проверка от служител на
РД“АА“, като с писмо същия е посочил, че на диска липсва извлечение от карта на водач
Като възприел идентична фактическа обстановка и въз основа на съставения акт на
29.08.2022 г. Директорът на РД “Автомобилна администрация“ София издал и обжалваното
Наказателно постановление№ 42-0002554, с което на дружеството-жалбоподател за
административно нарушение по чл.57, ал.7 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, на
основание чл.96, ал.5, т.1, б.“а“ от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00 лева. НП е връчено на 20.09.2022 г., като в
законоустановения срок била подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на двамата свидетели по акта М. и Р., същите твърдят, че констатирали
описаното в акта нарушение на дружеството жалбоподател на база проверка и документи,
които проверили за дейността и извършваните превози на товари на дружеството-
жалбоподател. Поддържат констатациите си.
В хода на съдебното производство предвид констатиран документи на чужд език е
извършен превод на същите, от който се установява, че представените документи,
обективират извършен превоз с автомобили на дружеството.
В хода на съдебното производство е допуснат и разпитан и св. М., който чрез
показанията си установява своето участие в проверката, както и че управителя не е
присъствал на тази проверка.
По искане на защитата управителят е дал кратки обяснения, чрез които установява, че
не е бил на проверката, тъй като се е лекувал.
В хода на съдебното производство e изискано и представено по делото известие за
проверка, като от посоченото в него се установява по какъв начин дружеството е било
уведомено за проверката, както и от страна адв.С**** са представени договор за наем на
гаражна площ, установяващ мястото на извършване на прегледи и граждански договор с
лице, което да извършва тези прегледи.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установено въз основа на
приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по
делото свидетели М., Р., частично на св. М., чиито показания съдът кредитира относно
обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с
неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и
непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
2
като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи,
за което по делото са представени безспорни доказателства, поради което възраженията в
обратна насока са неоснователни. Неоснователни са и доводите за допуснато съществено
процесуално нарушение във връзка с съставяне и връчване на АУАН на ненадлежно лице.
По делото е представено и прието като доказателство Пълномощно /л.18 от делото/, от което
е видно, че представляващият дружеството е упълномощил М. да го представлява пред
всички държавни и общински органи с правата да подписва, подава и получава всякакви
документи, , свързани с фирмата, която представлява, Изразът да получава всякакви
документи от тези органи има се предвид и РД“АА“, съдът приема, че това включва и актове
за установяване на административни нарушения, доколкото в ЗАНН няма специфични от
общите изисквания за представителство на юридическите лица в административно
наказателното производство. /В този смисъл Решение №1284/2016г., постановено по кнахд
№390/2016г. по описа на Административен съд гр.Благоевград/. Съществено процесуално
нарушение е налице тогава, когато с него съществено се засяга правото на защита на лицето
да разбере за какво нарушение е подведен под отговорност, за да може да организира
защитата си в пълен обем, като тези нарушения представляват отменителни основания, ако
са допуснати в хода на административнонаказателното производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство започва
със съставянето на АУАН, който в случая е съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството жалбоподател. Актът му е бил предявен да се запознае със
съдържанието му и да го подпише на същата дата, като му е била осигурена възможност да
направи писмени възражения, каквито са и направени предвид депозираната молба, поради
което съдът намира, че в случая не може да се правото на защита на санкционираното лице.
С оглед горните изводи и посоченото от съда, относно това кога е налице съществено
процесуално нарушение, не може да бъде прието за съществено нарушение и
констатираното в хода на съдебното следствие,чрез показанията на св.М. и обясненията на
управителя на дружеството, че подписа на получил препис на е на С****А*****явен е на
същия и се е запознал със съдържанието му, поради което и не може да се приеме, че е
нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател.
Неоснователни се явяват и доводите за нарушение на чл.43 от ЗАНН. В конкретния случай
3
актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на св.
М****, който чрез показанията си установява, че е присъствала и при установяване на
нарушението и при съставяне на АУАН, поради което изискването за двама свидетели не е
приложимо.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи
неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради
следните съображения:
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят
на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото
извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател
нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно
и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната
теза.
На първо място нито в АУАН, нито в НП се съдържа необходимата
индивидуализация на датата/период от време (в случаите когато е невъзможно да се посочи
точна дата), за който период превозвачът не е изпълнил задължението си да организира
извършването на предпътен технически преглед от лице с необходимото образование. От
друга страна при такова описание на фактическото обвинение не става ясно в случая за
какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателя, дали, че не е извършен преглед,
дали, че преглед е извършван от лице без необходимото образование, или че няма назначено
такова лице, допълнителна неяснота внася и липсата на каквито и да е обстоятелства
относно това извършвани ли са превози, къде и кога, в случай че обвинението е за
извършване на предпътен преглед от лице без нужната квалификация. В случая наказващият
орган е бил длъжен да събере необходимите доказателства и да установи времето на
извършване на санкционираното нарушение, като е било задължително същото да намери
своето отражение в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Ако
се приеме, че нарушението се изразява, че няма назначено лице с нужната квалификация за
извършване на предпътен преглед изисква от съда да установи към кой момент не е имало
възникнало отношение /трудово или облигационно/ с конкретно лице. Като не е посочена
датата на нарушението, съдът не може да установи релевантни за предмета на
производството факти. Следователно административният орган е бил длъжен да отрази
факти, касаещи конкретното му разбиране дали и кога не е имало лице, което да
осъществява предпътния преглед, притежавайки нужната квалификация – образование.
Описание на подобни обстоятелства в двата акта липсва. Това осуетява възможността на
субекта на отговорността да установи кои са параметрите на соченото нарушение, като по
този начин засяга правото му на защита.
На следващо място администартивният орган е описал като обстоятелства
изграждащи нарушението "завършено висше или средно образование със специалност
посочена в Приложение 28а от Наредбата". Подобно словесно изписване на съдържанието
на правната норма на чл. 57, ал.7 от Наредбата не е изпълнение на задължението на
4
контролния орган да опише словесно обстоятелствата, очертаващи извършеното нарушение.
Същия е длъжен да посочи какво е фактическото му разбиране за установеното
обстоятелство – имало ли е назначено лице или не, съответно то с какво образование е било,
ако е имало такова лице, за да може субектът на отговорността да установи какво всъщност
твърди контролния орган, респективно организира защитата си.
От друга страна в АУАН и НП не е посочено и място на извършване на
нарушението, като и при двете хипотези на нормата на чл.57, ал.7 не е сградата на ОО "АА"-
Благоевград, където е извършена тематичната проверка, а е съответния експлоатационния
център, където дружеството е следвало да организира извършването на процесните
предпътни технически превози на МПС преди извършването на съответния превоз и да
осигури лице за извършването им. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 7, изр. първо от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г., лицето по чл. 2, ал. 1 организира извършването на
предпътните прегледи по ал. 6. Според ал. 8 и ал. 10 на същата разпоредба предпътният
преглед се извършва преди всяко излизане на превозното средство от експлоатационния
център и се регистрира от лицето, което го е извършило, в дневник по образец приложение
№ 28б. По аргумент на цитираните разпоредби, мястото на извършване на нарушението,
осъществено чрез бездействие, е мястото, на което е следвало да бъде изпълнено
задължението. В настоящия случай, нито в АУАН, нито в НП, е посочен адресът на
експлоатационния център или на мястото, където се извършва техническото обслужване на
процесното МПС, съответно местоработата на лице, което да ги извършва. Неяснотата,
касаеща времето и мястото на извършване на нарушението затруднява съществено правото
на защита на санкционираното дружество, като същевременно препятства съда да извърши
съответната преценка за извършване на конкретно нарушение на чл. 57, ал. 7, изр. 2
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Налице е пълна неяснота относно волята на наказващия орган, досежно това, какво точно
нарушение е извършено, което съществено е ограничило правата на санкционираното лице,
което се установява и от линията на защита поддържана в хода на съдебното следствие.
Визираната липса на посочените релевантни за обективната съставомерност елементи на
инкриминираното нарушение, съществено засяга правото на защита на обвиненото в
нарушение лице и му отнема възможността да разбере в какво точно е обвинено, като
представлява неспазване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Очертаване рамките на предмета на доказване е изключително правомощие на
административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не могат да бъдат
допълвани или извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на какво
деяние е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната норма, както
и да упражни евентуално правомощието си за преквалификация, доколкото в случая не е
ясно какво точно нарушение се твърди, че е извършено. По тези съображения съдът в случая
не може да прецени и дали представените в хода на съдебното производство договор за наем
на гаражно помещение и граждански договор с К. М.оборват обвинителната теза, доколкото
при липсата на дата на нарушението и неяснота относно това какво точно е то, не може да
бъде направен извод дали дружеството жалбоподател е изпълнило задълженията си по
5
чл.57, ал.7 от Наредба №11/31.10.2002г.
С оглед горните съображения НП следва да бъде отменено, доколкото се констатираха
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице.
Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното
наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя,
и като взе предвид, че в хода на съдебното производство, са сторени разноски за извършен
превод на документи, представени от наказващия орган в размер на 85 лв., намира, че РД
“Автомобилна администрация“, София следва да бъде осъдена да заплати сторените по
делото разноски в размер на 85 лв.
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното:
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на дружеството жалбоподател, като с цел да установи правото си
същият е ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 350.00 лв.,
установимо от приложено по делото пълномощно. От друга страна е направено изрично
искане за присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на
делото, в който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед на
обстоятелството, че страните имат право на присъждане на разноски, намира, че РД
“Автомобилна администрация“, София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., като възражението за
прекомерност е неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Благоевградският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление№ 42-
0002554/29.08.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация“ София, с което на
„А*******, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б******, бул. „С***
********, представлявано от управителя С***** А****** за административно нарушение
по чл.57, ал.7 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, на основание чл.96, ал.5, т.1, б.“а“ от
Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00
лева.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати по сметка на Районен
съд гр.Благоевград, сторени в хода на съдебното производство разноски в размер на 85
лева.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на „А****“, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: Б*****, бул. „С*********, представлявано от
управителя С*** А******* сторени от дружеството разноски за адвокат в размер на 350.00
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6