№ 675
гр. Плевен , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500314 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от Н. Б. Ф., чрез пълномощник, срещу
инкорпорирано в заповед за изпълнение № 102/2021 г., издадена по ч.гр.д.№
298/2021 г. по описа на ПлРС, разпореждане за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.Счита
обжалваният акт за неправилен и незаконосъобразен в тази му част.Прави се
искане да се отмени атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в заповед за изпълнение № 102/2021 г., издадена по ч.гр.д.№
298/2021 г. по описа на ПлРС.
За ответника по частната жалба – „***“Ад със седалище гр.София, чрез
пълномощник, е депозиран отговор, в който се изразява становище, че
подадената частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Частната жалба по чл.419 от ГПК е депозирана в преклузивния срок,
от надлежно легитимирана страна, като е приложено и възражение по чл.414
ГПК, а по същество е основателна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба.
1
С разпореждане № 74/13.01.2021 г. по гр.д.№ 20214430100298 по описа за
2021 г., предмет на обжалване в настоящето производство в тази му част, е
постановено незабавно изпълнение на основание чл.418, ал.1 ГПК и издаване
на ИЛ (заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен
в частта за разноските съгласно чл.413 ГПК).
Разпоредено е да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417, т.3 ГПК в полза на заявителя „***“АД
гр.София против Н. Б. Ф. за сумата от 2 280.07 евро, представляваща
изискуема договорна лихва по 8 броя анюитетни месечни вноски (вноски от
7-ма до 14-та по погасителния план) за периода от 15.05.2020 г. до 15.12.2020
г.
Съгласно чл.419, ал.3 ГПК съдът отменя разпореждането, когато не са
налице предпоставките на чл.418, ал.2, изречение първо и ал.3, както и когато
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
Депозираното е заявление от „***“АД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за суми, дължими съобразно договор за
кредит от 29.10.2019 г. с нотариална заверка на подписите.
Прието е, че представеният документ по чл.417, т.3 ГПК е редовен от
външна страна, като съдържа всички изискуеми реквизити.
В частната жалба на първо място са изложени доводи, че в договора за
кредит са инкорпорирани множество неравноправни клаузи, като по
отношение на претендираните суми важно е клаузата, касаеща договорната
лихва, дължима по кредита, относно т.1.1 и т.3.1.
В договора за кредит е посочено, че той е сключен на основание Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители и Закона за потребителския
кредит, като страни по него са кредиторът „***“АД, потребителят Н.Ф. и
друго лице като ипотекарен длъжник.
В т.1.1 от договора за кредит от 29.10.2019 г. е посочено, че кредиторът
„***“АД е предоставило на потребителя Н.Ф. ипотечен кредит в общ размер
на 9 612.29 евро, равняващи се на 18 800 лв. по фиксинга на БНБ за еврото, за
2
срок от 36 месеца при фиксиран лихвен процент в размер на 3% на месец, а
потребителят се е задължил да го върне, заедно с договорената лихва, такси,
разноски и неустойки, в случай, че такива се дължат.
В чл.3.1 от договора за кредит е посочено, че потребителят се е задължил
да върне на кредитора предоставеният му кредит в общ размер 9 612.29 евро,
равняващи се на 18 800 лв. по фиксинга на БНБ за еврото за деня на
плащането, заедно с фиксираната договорна лихва в размер на 3% на месец,
на 36 месечни погасителни вноски, както следва: 35 равни месечни
погасителни вноски за лихва, всяка от които в размер на 288.37 евро и
последната месечна вноска, включваща месечната вноска за лихва в размер на
288.37 евро и дължимата главница в размер на 9 612.29 евро.
На следващо място в частната жалба е посочено, че с договора за кредит
страните са уговорили размер на договорна лихва, възлизащ на общо 36%
годишна лихва.
Сочи се, че съгласно константната практика на ВКС, за да съответства на
добрите нрави, договорната лихва не може да надвишава 30%, а в случай, че
договорът е обезпечен с ипотека, не може да надхвърля два пъти размера на
законната лихва, а в процесния случай така договорената лихва надвишава
всички допустими размери.
На следващо място е посочено, че видно от погасителния план, крайната
сума е в размер на 19 993.61 евро, която сума е повече от два пъти по-голяма
от размера на предоставената главница.
Сочи се, че неравноправна клауза е и уговореният начин за погасяване -
през целия период на кредита, който е доста кратък (36 месеца) се дължи
месечната вноска единствено и само за лихва без в нея да е включена
главница.По този начин главницата стои цяла през целия период на кредита,
поради което същата не намалява и се олихвява в цялост ежемесечно.
Частният жалбоподател се позовава и на чл.143 ЗЗП, чл.146, ал.1 ЗЗП.
Излагат се и доводи, че клаузите в договора за кредит не са индивидуално
уговорени и той не е имал възможност да влияе върху тях, като му е даден
като бланка и не е имал възможност да влияе върху тях.Същият препраща и
към Общи условия, които не са предоставени от кредитора.
3
Прави възражение за нищожност на процесния договор за кредит на
основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД във вр. с чл.430, ал.2 ТЗ (неуговаряне
на необходимите реквизити, при писмена форма за валидност), чл.39 от ЗБ,
съответно чл.58, ал.1, т.2 и чл.58, ал.2 от ЗКИ (липса на изрично и
изчерпателно изброени разходи по кредита), чл.366 ЗЗД, чл.70, ал.3 ЗЗД
(плащане преди срока при лихвоносно парично задължение), чл.35 и чл.37 от
ЗЗППТ, респ. чл.143 и чл.146 от ЗЗП (нищожност поради
неравноправност).Направено е и възражение за нищожност на процесния
договор поради противоречие със закона - на основание чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД - противоречие с добрите нрави,
във вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, чл.39 от ЗБ, респ. чл.5 от ЗКИ, а така също и поради
липса на съгласие по предмета на договора на основание чл.26, ал.2, предл.2
ЗЗД, така и липса на основание /цел на договора/ на основание чл.26, ал.2,
предл.4 ЗЗД.
От ответника са направени възражения, че не е налице нито една от двете
хипотези, визирани в чл.419, ал.3 ГПК, а и частният жалбоподател не се
позовава на първата хипотеза.
Сочи също така, че производството по чл.419 ГПК е с ограничен обхват и
в него не могат да се разрешават по същество въпроси, касаещи
действителността на отделни клаузи от процесния договор за кредит, а в
производството по чл.422 ГПК.
Това следва и от системното тълкуване на цитираните разпоредби с чл.420,
ал.2, т.2 ГПК, а с определението от 22.03.2021 г. заповедният съд е уважил
направеното от длъжника искане за спиране по чл.420 ГПК.
Счита,че частната жалба е неоснователна и следва да се остави бе уважение
въз основа на гореизложеното.
В тази насока съдът намира следното.
В процесния случай са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изречение
първо и ал.3 ГПК.
Производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
4
е различно от исковото производство по чл.422 ГПК, предвидена е
самостоятелна обжалваемост на разпореждането, с което се уважава молбата
за незабавно изпълнение.
Съгласно чл.420, ал.2, т.2 ГПК може да се спре изпълнението, когато
искането е подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на
договор, сключен с потребител.Постановено е определение № 633/02.03.2021
г., но няма данни същото да е влязло в сила, макар и то да подлежи на
незабавно изпълнение независимо от обжалването му.
Съгласно чл.419, ал.3 ГПК съдът отменя разпореждането, когато вземането
се основана на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Двата съдебни акта са самостоятелни и подлежат на отделно обжалване, а
и с оглед на гореизложеното следва да се съобрази дали са налице
предпоставките, визирани в горепосочената разпоредба, тъй като процесният
договор от 29.10.2019 г. е сключен с потребител.
Следователно в рамките на настоящето производство по чл.419 ГПК може
да се преценява само дали вземането на заявителя се основава на
неравноправна клауза, сключена с потребител.
В тази насока от ответника е посочено, че с оглед на т.5.1 от договора за
потребителски кредит, който е обезпечен с договорна ипотека върху
недвижим имот, са приложими разпоредбите на ЗКНИП.
Годишният процент на разходите е дефиниран в чл.29, ал.1 ЗКНИП, а в
§1, т.17 от ДР на закона е посочено какво включва общият разход по кредита
за потребителя.
Според чл.29, ал.9 от ЗКНИП, на който също се позовава ответника, ГПР
не може да бъде по-висок от 5 пъти на законната лихва по просрочени
задължения в левове и в чуждестранна валута, определени с ПМС.Счита, че
ГПР включва в себе си и възнаградителната лихва като разход.При актуален
размер на законната лихва от 10% на година, максималният ГПР по кредита,
включващ и възнаградителната лихва, не може да надвишава 50 %.По
аргумент за противното от чл.29, ал.10 ЗКНИП счита, че клаузи в договора за
кредит, които не надвишават размера по ал.9, не се смятат за нищожни.
5
Изложени са и съображения, че при изчисляване на процесния ГПР е
включен единствено разходът за възнаградителна лихва, тъй като други
такси, комисионни и възнаграждения съгласно същия договор, не се дължат.
Видно от т.6.5 от договора за кредит, ГПР, изчислен по начина, посочен в
Приложение №1 към чл.29 от ЗКНИП, е в размер на 42,5761%.
Счита също така, че чл.29, ал.9 от ЗКНИП изключва приложението на
чл.26, ал.1, предл.3 относно размера на възнаградителната лихва.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че условията по
процесния договор за кредит не са индивидуално договорени.Договорите за
потребителски кредит имат нормативно съдържание, определено в чл.24
ЗКНИП.Между страните са сключени три договора за кредит при различни
лихвени проценти, като договорът от 29.10.2019 г. и от 30.05.2019 г. е с 3%
месечна лихва за сумата от 18 800 лв., съответно 12 000 лв., респ.ГПР 42,5761
и ГПР 45,5760.
Позовава се също и на обстоятелството, че е небанкова финансова
институция, на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ.
В тази насока съдът намира следното.
Съгласно чл.40 ЗКНИП за договорите за кредит се прилагат и чл.143-
чл.148а от ЗЗП.
В процесния случай в заповедното производство се претендира сумата от 2
280.07 евро, изискуема договорна лихва за 8 броя анюитетни месечни вноски
за периода от 15.05.2020 г. до 15.12.2020 г.
Тази лихва, доколкото тя по естеството си е възнаграждение за ползвания
финансов ресурс, е възнаградителна.
Предпоставките за определяне, че една договорна клауза е неравноправна,
са: клаузата да не е индивидуално уговорена; да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; за създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията-съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; да е сключена
във вреда на потребителя ( определение № 382/16.07.2018 г. на ВКС по к.т.д.
6
№ 752/2018 г., ІІ т.о.).
Потребител, който се позовава на неравноправен характер на клауза от
договора, не следва да конкретизира твърденията си чрез посочване с коя от
хипотезите, предвидени в чл.143 ЗЗП, е налице противоречието.
Съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът счита, че неравноправна клауза в потребителски договор в
процесния случай е налице при наличието на общата предпоставка по чл.143,
ал.1 ЗЗП.
Видно от погасителния план, крайната дължима сума е в размер на 19
993.61 евро, за срок от 36 месеца, при главница от 9 612.29 евро, т.е.
възнаградителната лихва възлиза на 10 381.32 евро и превишава по размер
главницата.
Въз основа на гореизложеното следва да бъде отменено обжалваното
разпореждане от 13.01.2021 г., с което е постановено незабавно изпълнение на
основание чл.418, ал.1 ГПК и издаване на изпълнителен лист.
Вместо това следва да се постанови оставянето без уважение на искането
на заявителя „***”АД със седалище гр.София за незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение по отношение на длъжника Н.Ф., както и молбата за
издаване на изпълнителен лист по отношение на длъжника Н.Ф., частен
жалбоподател в настоящето производство.
При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът по
частната жалба да заплати на частния жалбоподател разноски по делото за
настоящата инстанция в размер на 215 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 74/13.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 20214430100298
7
по описа за 2021 г. на Плевенски районен съд в обжалваните му части, в
които е постановено незабавно изпълнение на основание чл.418, ал.1 ГПК и
издаване на изпълнителен лист по отношение на длъжника Н. Б. Ф. от
гр.Плевен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”***”, ул.”***”,бл.58, офис №
6, за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, както и молбата за
издаване на изпълнителен лист, против длъжника Н. Б. Ф., ЕГН **********
от гр.Плевен, ж.к.”***”, бл.***, вх.В, ет.6, ап.17.
Осъжда „***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.”***”, ул.”***”,бл.58, офис №6, да заплати на Н. Б. Ф., ЕГН
********** от гр.Плевен, ж.к.”***”, бл. ***, вх.В, ет.6 ап.17, разноски по
делото за настоящата инстанция в размер на 215 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8