РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Пловдив,21.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието
на прокурора Б. М., като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 246 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Н.З.П. с ЕГН ********** ***, обжалва чрез
пълномощника си адв. П. Решение № 40 от 07.01.2022 г., постановено по АНД № 3842/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 7 н.с. С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш Серия К № 4549792 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който
на Н.З.П., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2,
т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Със същото решение жалбоподателят е бил осъден да заплати в полза на ОД
на МВР Пловдив сумата от 80 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като
неправилно и необосновано, както и за отмяна на потвърдения с него електронен
фиш, като се сочи, че съдебното решение е постановено при несъобразяване на
допуснатите при издаване на електронния фиш съществени нарушения на
процесуалните правила, в която връзка са изложени подробни съображения в
жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил и
не е изпратил представител. Депозирана е писмена молба от пълномощника му, с
която жалбата се поддържа, като са изложени подробни съображения по същество и
се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив е депозирал писмено
становище по касационната жалба, чрез процесуален представител юрисконсулт Пенкова,
с искане касационната жалба да не бъде уважавана, а решението на
първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Прави
се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП – Пловдив М., заявява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил на направените
със сезиралата го жалба възражения, като правилно е преценил, че оспореният
пред него електронен фиш е съответен на законовите изисквания относно
съдържанието му, като е счел, че събраните доказателства, сред които и протокол
по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и снимка на нарушението, в достатъчна
степен обосновават извода за доказаност на административното нарушение за
скорост и автомобила, с който то е осъществено. Въззивният съд е преценил и че
правилно е приложен материалният закон съобразно с установената правна
квалификация на нарушението и съответната му санкционна правна норма. Тези
изводи се възприемат и от касационния съдебен състав като обосновани и
правилни.
В тази
насока, по изложените подробни възражения в касационната жалба, настоящата
съдебна инстанция намира, че нито едно от тях не обосновава извод за
незаконосъобразност, или неправилност на решенето на първоинстанционния съд. От
страна на жалбоподателя, на първо място, се твърди, че районният съд бил достигнал
до необоснован извод относно точното място, на което е посочено да е отчетена
превишена скорост на заснетия автомобил, като се твърди в жалбата, че като
такова първоинстанционният съд бил приел км 49+860 метра на Републикански път II-64.
Следва да се има предвид, че такъв извод районният съд не е отразил в мотивите
към съдебния си акт, където ясно е отразено, че нарушението е засечено на
посочения път на км.49+800 метра, а знакът В26, въвеждащ ограничение от 60
км/час е бил позициониран на км.49+860 м., от което, въз основа и на събраните
писмени доказателства от АПИ, съдът е направил и обоснован извод, че засеченото
движение на автомобила на посочения километър е било в зоната на действие на
ограничаващия скоростта пътен знак, доколкото кръстовището, до което ограничението
е валидно е на км.49+736 м., а движението на автомобила е било в посока по намаляване
на километража на пътя. Изведените от страна на жалбоподателя изчисления в
касационната жалба относно километъра, на който е било разположено техническото
средство съгласно отразяването на това обстоятелство в приетия от
първоинстанционния съд и неоспорен от страната протокол по чл.10 от посочената
специална Наредба, не променят изводите относно мястото на извършване на
нарушението. Изрично в протокола е посочено, че мястото на контрол е именно км
49+800 м. на Републикански път II-64, като обстоятелството, че техническото средство
е записано в протокола да е било на 200 метра от пътния знак, ограничаващ
скоростта до 60 км/час и поставен на км.49+860 м., или както е изчислил
жалбоподателят на км. 49+660 метра, не сочи на противоречие относно мястото на
осъществения контрол, каквото се твърди от страна на жалбоподателя и не
определя различно място на извършване на
нарушението. Тук следва
да се има предвид, че е налице разлика между понятията място
на контрол и разстояние до пътен знак, въвеждащ ограничение, посочени
неслучайно в различни графи в протокола, като мястото на контрол е това място, където
АТСС извършва съответното заснемане в
зависимост от настройките на обхвата на действие на техническото средство с камера. В приложеното
ръководство за работа с въпросното техническо средство, извършило заснемането
на процесния автомобил, се съдържа понятието „контролирана зона“ и това е не
мястото, на което са поставени радарът и камерата на системата, а ограниченият
участък от пътя, където са насочени същите за осъществяване контрол и съответно
заснемане на нарушения. В ръководството също така е посочено, че участъкът от
пътя, в който ще се извършват измерванията на скоростта, трябва да е най-малко
100 метра, което в конкретния случай очевидно е било съобразено. С оглед
техническите характеристики и описанието в ръководството на принципа на работа
на въпросното АТСС, става ясно, че от
значение, за да се прецени дали камерата заснема само МПС, които се намират в
зоната на действие на пътния знак В26, е не дали
самата камера е разположена в зоната на действие на пътния знак, а дали
настройките на обхвата на заснемане на камерата са такива, че да заснема само тези
МПС, които са в зоната на действие на пътния знак В26. В протокола за използване на АТСС, на който се позовава и жалбоподателят
при излагане на своите възражения, изрично е отбелязано, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис на
удостоверилия го полицейски служител. В тази насока и не е
налице твърдяното противоречие от страна на жалбоподателя, като отразеното по
електронния фиш място на заснемане на въпросния автомобил, съвпада изцяло с
посоченото в протокола от използване на АТСС място на осъществен контрол, което
действително е различно от мястото на самото физическо позициониране на
техническото средство, но е мястото, на което техническото средство е било
настроено да извършва заснемане – контролирана зона и то категорично е в
обхвата на действие на ограничаващия скоростта пътен знак.
Неоснователно е възражението относно липсата на обвръзка между
представената снимка на автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид
липсата на отразени в протокола номера на първо и последно статични изображения
и липсата на номер на изображението на самата фотоснимка. Действително е налице
липса на описан реквизит по протокола, но последното не съставлява съществено
нарушение на процедурата по установяване на нарушението, защото е видно от
съдържанието на снимката на автомобила, че в същата е отразен номера на техническото
средство, което е извършило заснемането, съвпадащ с номера, отразен в
протокола, както и на датата, мястото, локацията и часовия диапазон на
осъщественото заснемане, което категорично обвързва това изображение с
осъществяваната с описаното в протокола техническо средство работа на датата
28.02.2021 г., а не 01.04.2021 г., както впрочем твърди жалбоподателят на
няколко места по жалбата си. Тоест, налице е пълно съвпадение на
данните, залегнали в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и тези
по снимката на автомобила. Нещо повече, отразената по снимката информация, с
оглед на записалото я техническо средство, съответства напълно на описаното
съдържание на снимката по чл.6 от приложените и приети по делото на РС Пловдив
организационно-технологични правила за работа със стационарно преносими уреди
за контрол на скорост CORDON-M2, с каквото е осъществено
заснемането.
Неоснователно
се явява и възражението, свързано с представената снимка от разположението на
АТСС по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Въпросната разпоредба
изисква съпровождане на протокола за използване на АТСС със снимка от
разположението на уреда, каквато в случая е приложена, без да въвежда конкретни
изисквания към същата. В тази насока и посоченото, че от снимката на
техническото средство не може да се определи разстоянието му до заснетия
автомобил, не може да бъде възприето като основателно възражение, доколкото
предназначението на временно разположеното на пътя техническо средство е да
засича движещи се автомобили. Отделно от това, видно е, че е изпълнено
изискването на чл.189, ал.8 от ЗДвП и в съпроводителното писмо на ОД МВР
Пловдив по изпращане на преписката в районния съд е посочено разположението на
техническото средство с точни географски координати, които впрочем са видни и от
снимковия материал на заснетия автомобил.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се
потвърждава електронният фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила
като законосъобразно постановено. Конкретиката на казусите по цитираните от касационния
жалбоподател дела на касационната инстанция не позволява механичното
възприемане на разрешението, дадено от съда по тези дела и прилагането му и към
настоящия казус, който следва да се разглежда индивидуално и преценката относно
наличието на съществено нарушение на процесуални правила да се прави не
формално, а на базата на това какви доказателства са налични и доколко всеки
пропуск в процедурата се е отразил върху крайния извод за наличието или липсата
на осъществено административно нарушение и дали недопускането му би довело до
извод за различна фактическа обстановка. В случая, дори и наличните допуснати
пропуски по протокола за използване на АТСС с неописване номера на първо и
последно статично изображение, което обаче е обусловено от типа техническо
средство и начина, по който същото, съгласно ръководството за работа, генерира
записите, а именно под формата на компресиран файл, съдържащ общо пет файла с
уникално име, не се отразява съществено върху крайния извод относно типа на
нарушението и начина на извършването и констатирането му, като категорично е
установено именно нарушение за скорост с описания в електронния фиш автомобил
на посочените във фиша дата и място. Приложената снимка, в качеството ѝ
на веществено доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП, не се спори от
жалбоподателя да не е изведена от паметта на посоченото в протокола за
използване на АТСС техническо средство.
При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда
на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон. Затова и ще следва
същото да се остави в сила.
С оглед този изход на делото и направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно
с нормата на чл.63д, ал.5,
вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПрПом, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и като съобразява
характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в
полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в
размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 07.01.2022 г., постановено по
АНД № 3842/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 7 н.с.
ОСЪЖДА Н.З.П. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на на ОД на МВР Пловдив с адрес гр.
Пловдив, ул.“Княз Богориди“ №7 сумата
от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.