РЕШЕНИЕ
№ 1374
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502084 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.422, ал.1 , вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД град Пловдив, ЕИК ***, чрез
юрисконсулт Х. Х., против решение №156/29.05.2022 г., постановено по
гражданско дело №2023/2021 г. на РС - Асеновград, ІV гр. състав, с което е
отхвърлен предявеният иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да
бъде признато за установено вземането му по отношение на Д. Т. П. в размер
на 453,77 лв. - главница, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер
на 97,83 лв. от 31.12.2014 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното плащане.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на решението. Неправилно е прието, че не са доказали
твърдението си за количеството доставена и отведена вода в имота на
ответника за процесния период, като се излагат и подробни съображения в
тази насока. Иска се решението да се отмени и да се уважи изцяло
предявеният иск, като на страната се присъдят и разноските.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
1
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилна е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив е поискало
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено
вземането му по отношение на Д. Т. П. в размер на 453.77 лв. главница, ведно
с мораторна лихва върху главницата в размер на 97.83 лв. от 31.12.2014 г. -
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане. Претендира разноски. Твърди, че ответникът имал
задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода в размер на 453.77 лв. за обект, находящ се в ***. За
потребените количества вода са издадени фактури за период на потребление
01.10.2014 г. - 16.04.2021 г. Ответникът не е заплатил дължимите суми в
предвидения срок, поради което дължи и обезщетение за забава в
претендирания размер. За вземането си ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение в образуваното ч.гр.д. №1164/2021 г. на
Асеновградски РС.
Ответникът твърди, че е сигнализирал ВиК Пловдив, че на втория
етаж няма водомер, а той е на първия, но те не са взели отношение, а са му
начислили разликата от централния водомер. Твърди, че водомера му работи
точно.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието, че ищецът е представил справка за неплатени
задължения към 22.07.2021 г., в която е посочена дължима сума от ответника
за абонатен №***за водомер **за периода 01.10.2014 г. -15.04.2021 г. в
размер на 453.77 лв. главница и 97.83 лв. лихва. Прието е, че представеният
опис фактури не е ясно от кого е изготвен, поради което не се коментира. Със
заповед №10288/21.08.2018 г. на управителя на „ВиК“ ЕООД Пловдив е
наредено прекъсване водозахранването и каналното отклонение на абонат
***- Д. П. за процесния имот, връчена при условията на отказ на ответника.
До ответника са били изпратени покани за доброволно плащане
/връчени отново при условията на отказ - на 20.07.2018 г. и 22.06.2018 г./ за
заплащане дължимите към 15.05.2018 г. суми в размер на 244.96 лв. главница
и 24.50 лв. лихва и за заплащане на сумата от 216.24 лв. главница и 23.38 лв.,
дължими към 15.04.2018 г. Представено е и известие за нередовен водомер от
22.06.2018 г., касаещо водомер № ***, поради необходимостта от
метрологична проверка на водомера, както и констатирана липса на
метрологична пломба на корпуса.
В представените в заверен препис карнети за отчетената от
водомер № ***, находящ се на ет. 1, монтиран на 17.03.2003 г., питейна вода
за периода 25.11.2013 г. - 26.05.2016 г., 23.06.2016 г. - 22.08.2018 г. е
отбелязано „отказан достъп“, за периодите 27.03.2017 г. - 25.10.2017 г.;
31.09.2018 г. - 14.12.2020 г. и 22.01.2020 г. - 17.08.2020 г. - „не е отчетена
разлика в показанията“. Ищецът е бил предупреден, че в случай, че не
заплати дължимата сума, ще се пристъпи към преустановяване на
водоснабдяването.
Съдът е приел, че предявеният иск е допустим – предявен е от
кредитора, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, в законоустановения срок след постъпило възражение от
длъжника, като сумите – предмет на исковото производство, съответстват на
тези, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че
ответникът е потребител на питейна и отведена канална вода, че е доставил в
периода 31.12.2014 г. - 30.04.2021 г. твърдяното количество вода, и размера на
претенциите си, както и, че между страните няма спор, че ответникът е
собственик на водоснабдения имот, в който е монтиран водомер № ***.
Съдът е приел, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
смисъла на §1, ал.1, т.1 от ЗРВКУ, като за него е възникнало задължението да
заплати стойността на доставените ВиК услуги. За правоотношението между
страните са приложими публично известните общи условия на доставчика,
като според тях потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят услуги,
както и наематели за срока на наемното правоотношение. Съгласно чл.33 ал.2
от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
3
от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а възражения
срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се
правят писмено пред В и К оператора в 30-дневния срок за плащане по
фактурата.
Ищецът обаче не доказал твърдението за количеството доставена
и отведена вода в имота на ответника за процесния период. В представените в
заверени преписи карнети липсвал подпис на потребител в периода
22.01.2018 г. - 23.05.2018 г., липсват и представени доказателства за
причините, поради които в периода 21.09.2018 г. - 25.11.2019 г. е вписано
идентично количество от 5 куб. м, както и за служебно начисляване на водата
в периода след 15.01.2021 г. Доказателства в подкрепа на твърдението за
доставеното количество питейна и отведена вода, както и, че същото е
начислено съобразно данни от карнети, не са ангажирани.
Решението е правилно и законосъобразно като краен резултат,
макар и съображенията на въззивната инстанция да са по – различни от
изложените.
Дружеството - жалбоподател е ВиК оператор по смисъла на чл.
198о, ал.1 от Закона за водите (и по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги) и предоставя
ВиК услуги на потребители срещу заплащане за територията на гр. ***.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., потребители
на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води.
На правото на собственост и ползване се позовава и самият ищец
в исковата молба, но за притежавани от ответника права върху имота не са
представени доказателства. Самият той твърди, че има и други лица,
обитаващи втория етаж от сградата, които ползват ВиК услуги. Не са
ангажирани доказателства, установяващи права на ответника върху имота за
процесния период. Самият той не оспорва, че е ползвател на услуги, но
изводът, че е собственик на имота, е произволен.
Представените от ищцовото дружество карнети не могат да
послужат като годно доказателство относно възникването на облигационно
правоотношение, тъй като представляват частни свидетелстващи документи,
съдържащи благоприятни за издалата ги страна данни, като липсват подписи
на потребител за голяма част от целия период. Вярно е, че липсата на подпис
в карнетата не води до недължимост на натрупаните задължения, в какъвто
4
смисъл са доводите във въззивната жалба. Следва обаче самите задължения
да са доказани, а в случая не е установено по безспорен и категоричен начин
доставяне в имота на посоченото в карнетите количество вода. Нещо повече –
макар и в карнетата да има отбелязване, че няма разлика на общия водомер и
е посочена консумация 0 куб.м, е издадена фактура, видно от справката, и са
начислени суми, които да се заплатят от въззиваемата страна.
Във въззивната жалба се твърди, че въз основа на карнетите са
издадени и фактури, които са съобразени със Закона за счетоводството. Както
вече се посочи, не е доказано доставка на ВиК услуги в имота за посочените в
карнетите количества. Без значение е колко и какви документи въз основа на
това ще бъдат изготвени – касае се за мултиплициране на документи, без да е
установен факта на доставяне на услуги, респективно – размерът на
ползваните от ответника такива. Нужно е да се отбележи, че самите фактури
не са приложени по делото, а единствено опис на същите. Не доказват
посочения факт на доставка на услуги в конкретен обем и връчените на
въззиваемата страна два броя покани за доброволно изпълнение, както и
заповедта за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение в
имота. Начисляването служебно на определено количество вода, имащо за
цел да санкционира определено поведение на ползвателя на услуги, също не
доказва реално ползване на вода в конкретния имот.
С въззивната жалба не е поискано събиране на доказателства,
включително и на искани с исковата молба, по които първоинстанционният
съд не се е произнесъл, като такова искане не е направено и в съдебно
заседание. Не са наведени и конкретни доводи във въззивната жалба в тази
насока. Липсата на ангажирани доказателства за това, че са доставени ВиК
услуги в конкретен обем и ползването им води до извод за недължимост на
начислените суми. Искът за признаване за установено, че се дължат, е
неоснователен и правилно е отхвърлен като такъв. Жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение – да се
потвърди.
Разноски са поискани от жалбоподателя, но, с оглед изхода на
делото, не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №156/29.05.2022 г.,
постановено по гражданско дело №2023/2021 г. по описа на РС - Асеновград,
IV граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6