О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр.Враца,
31.12.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V - ти състав в закрито заседание на 31.12.2019
г. в
състав:
Административен
съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Раденкова адм. дело № 905 по описа на АдмС-Враца за 2019
г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.
127ж и чл.
121а, ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Ф.Е.“ ЕООД ***, ЕИК
***, представлявано от управителя Д.К.Д.,
действащ чрез пълномощника си адв. Г.Г. срещу Решение №281/09.12.2019г.
на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е
отхвърлена жалбата на дружеството срещу действия на органи по приходите при
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства,
свързани с движение на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск №
182501409530_3/28.11.2019г.
Иска се отмяна на
оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушения на производствените правила, отмяна на извършените действия по
обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол № 182501409530_3/28.11.2019г. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски от 1190,00 лева, от които 50,00 лева държавна такса, 570,00
лева, с ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение в настоящето производство и
570,00 лева, с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение при
обжалването пред горестоящия административен орган.
Ответникът по делото
– Директора на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител,
ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.
Претендира за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Оспореното
решение е постановено на 09.12.2019г. Жалбата срещу него е подадена по пощата
на 16.12.2019г. и входирана в ТД на НАП – В. Търново на 17.12.2019 г., в срока по чл.
41, ал. 3, изр. първо от ДОПК, от лице, имащо правен интерес и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 28.11.2019 г., в 19,46 часа в с.Хърлец, общ.Козлодуй е извършена проверка на място
на разтоварване/получаване на стока с висок фискален риск, находящо се в с.Х.,
общ.К., ул. „А. С.“ №***, Бензиностанция „Дунав Петролиум“, от инспектори по
приходите към Главна дирекция „Фискален контрол“, като проверката е извършена в
присъствието на И.П.А. –
упълномощено лице.
Констатирано е
съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и
количество на стоката, както и че поставеното техническо средство за контрол не
е с нарушена цялост. При извършена проверка в информационните масиви на НАП са
установени различия в количествата горива в литри получени по документи и
количествата потвърдени през ЕСФП; номерата на документите за доставка не се
намират в системата „Контрол на горивата“; регистрирани 200 съобщения за „нарушена
връзка“ и „възстановена връзка“ за периода 01.08.2017г.-31.12.2018г. и
нарушаване на разпоредбите на чл. 59а от Наредба Н-18/2006г. на МФ.
Така
установените факти са мотивирали служителите на приходната администрация да
направят извод, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при
реализацията на стоката ще бъде невъзможно или значително затруднено. Съставен
е протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №182501409530_3/28.11.2019г., с който е определено
обезпечение в размер на 3337,33 лева, представляващо 30 % от пазарната цена на
стоката от 11124,42 лева. Със същия протокол стоката е иззета със срок на
действие 72 часа, освободена след плащане на обезпечението.
Впоследствие от „Ф.Е.“ ЕООД е подадена жалба срещу действията на
органите по приходите от Дирекция „Фискален контрол“, обективирани в Протокол № 182501409530_3/28.11.2019г. до директора на ТД на
НАП – Велико Търново. По тази жалба решаващия орган по чл.
41, ал. 3, изр. първо от ДОПК се е произнесъл в срока, посочен в същия
текст с решение, с което е отхвърлил подадената жалба. Това решение и
потвърдените с него действия на органите по приходите са предмет на настоящето
оспорване.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно
е, че процесната стока – 2710 20 11 Газьол, попада в обхвата на Заповед №
ЗМФ-1092 от 16.11.2017 г. за утвърждаване на Списък на стоки с висок фискален
риск с кодове по Комбинираната номенклатура, допълващ списъка на стоки с висок
фискален риск, утвърден със Заповед № ЗМФ-4 от 2.01.2014 г. на МФ, с която на
основание чл.
127а ал. 7 от ДОПК е утвърден списъка на стоките с висок фискален риск. При
това положение движението й на територията на РБ, независимо от мястото на
получаване/разтоварване след като не е под митнически режим подлежи на фискален
контрол по реда на Глава
петнадесета „а“ от ДОПК.
При
служебно извършената проверка на основание чл.
160, ал. 2, във вр. с чл.
144, ал. 2 от ДОПК, съдът установи че обжалваните действия са извършени от
оправомощени органи в рамките на тяхната компетентност, въведена с нормите на чл.
12, ал. 2 и ал.
6 от ДОПК. По делото не е спорно, че съставилите протокола инспектори по
приходите имат качества на органи по приходите, оправомощени да извършват
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.
В контекста на горното и съобразно установеното от
фактическа страна, съдът приема, че при издаване на оспорения протокол не е
допуснато грубо нарушение на материалния закон, което да обуславя неговата нищожност.
Действията на органа по приходите обаче са в
нарушение на материално-правните разпоредби. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по
приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за
обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали в размер не
по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: 1.
нарушаване целостта на техническото средство за контрол; 2. неспазване на
забраната на чл. 13, ал. 3 и ал. 4; 3 несъответствие между посоченото в
документите и установеното при проверката по вид и/или количество на стоката: 4
- неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на
стоката на мястото на получаване/разтоварване. Съгласно ал. 2 на същия текст
мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
В
случая органът по приходите при извършване на фискалния контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск е приел наличието на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. В протокола обаче
липсват мотиви които да обосновават наличието на тази хипотеза и които да
установяват обезпечителната нужда.
В
тази връзка настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в
протокола не са налице съображения относно конкретна доставка и евентуалните
последици от последващи такива, както и защо се приема, че при последващото
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще е невъзможно или
значително ще се затрудни. Самото цитиране или възпроизвеждане на текста на
законовата разпоредба в протокола, без изложение на относимите към нея
конкретни факти, е достатъчно основание за неговата отмяна. В случая
единствените твърдения са, че в съответен минал период от време има различия в
количествата горива получени по документи и количествата потвърдени през ЕСФП;
номерата на документите за доставка не се намират в системата „Контрол на
горивата“; регистрирани 200 съобщения за „нарушена връзка“ и „възстановена
връзка“ и нарушени разпоредби на Наредба Н-18/2006г. на МФ. Пряка
причинно-следствена връзка между описаните факти и събираемостта на данъците,
които биха възникнали по повод движението на процесните стоки с висок фискален
риск, съдът не може да изведе.
По
делото липсват данни дружество да има непогасени публични задължения. Органът
по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства
водещи до извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. В тази връзка
следва да се посочи, че мерките по чл. 121а от ДОПК представляват
предварително обезпечаване при фискален контрол. Следователно тези мерки целят
да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а са за
вземания за данъци, които биха възникнали. В случая нито в протокола на
органите по приходите, нито в решението на Директора на ТД на НАП-В.Търново има
изложени такива обективни и конкретни данни, които дават възможност
недвусмислено да се заключи, че именно при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Същевременно,
пряко отношение към възможността за събиране на данъците има и въпроса за
техния размер, който при фискалния контрол
все още не е установен, но това съвсем не освобождава органа по
приходите от задължението му да изложи фактически данни за размера, който се
очаква да възникне.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорените от жалбоподателя действия
са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК,
на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 620,00 лева, от които 50,00 лева – държавна
такса и 570,00 лева, с ДДС - платено в брой адвокатско възнаграждение за
съдебното обжалване, съгласно договор за правна защита и съдействие от
10.12.2019г.
Неоснователно се явява възражението на ответния административен орган за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В
настоящия случай се касае за оспорване на действия на органите по приходите
пряко и непосредствено засягащи имуществената сфера на жалбоподателя, което
определя настоящия административноправен спор като такъв с материален интерес.
Следва да се отбележи, че фактическата и правна сложност на настоящото дело, не
зависи от обстоятелството дали делото се разглежда в открито или закрито
съдебно заседание. В този смисъл, заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 570,00 лева, с ДДС е съответно на минималния размер съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
По разноските направени при обжалването пред горестоящият
административен орган:
В законодателството липсва специален ред, по който страната в оспорване
на административен акт по административен ред може да търси направените разходи
по повод на оспорването, така както е налице специален ред за разпределяне и
присъждане на разноските при съдебното обжалване - чл. 161 от ДОПК. В глава
осемнадесета на ДОПК - чл. 152 - чл. 155 „Обжалване на
ревизионния акт по административен ред“, липсва разпоредба, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от
страните разноски при обжалването по административен ред; няма нарочна уредба в
субсидиарно приложимия АПК, нито в уреждащия гражданското съдопроизводство ГПК.
Налице е законова празнота и в ДОПК, и в АПК
относно процесуален ред за присъждане на понесените от страната разноски в
производството по административно обжалване. На органа по приходите не е
вменено задължение да се произнесе за разноски във фазата на административното
обжалване, така както съдът дължи произнасяне при направено искане в хода на
съдебно обжалване. В случая решението на решаващия орган не съдържа
разпореждане относно разноските, а и решаващият орган не разполага с подобно правомощие. При липсата на друг специален ред за обезщетяване, за страната, направила разноски в производство по
оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се
претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че липсва основание за предприемане на
действия по чл.
121а, ал. 3, във вр. с чл. 40 от ДОПК и същите са извършени незаконосъобразно, в противоречие с материалния
закон. Жалбата е основателна и като такава следва да се уважи, а оспорените
действия за обезпечаване на доказателства да се отменят като незаконосъобразни, с всички законни последици от това.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 41, ал. 3 от
ДОПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
действията на органи по приходите по обезпечаване на доказателствата,
обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 182501409530_3/28.11.2019г., потвърдени с Решение №281/09.12.2019г. на Директора
на ТД на НАП-Велико Търново.
ОСЪЖДА ТД на НАП –Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.Е.“ ЕООД ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.К.Д. разноски в общ
размер на 620,00 /шестотин и двадесет/ лева и ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в размер на 570 лева за адвокатско възнаграждение в
административното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 41, ал. 3 от ДОПК.
Да се уведомят страните,
като им се изпрати препис от настоящото определение.
Административен
съдия: