Р Е Ш Е Н И Е № 37
гр.Бургас 07.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А :
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на …осми май……….. …………. ……………..…….…….……….
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Иван Воденичаров
при секретаря …Пенка Шивачева.………………..…………….……..и в присъствието на
прокурора …….……………....…………..……………… , като разгледа докладваното от
съдията………...……………….…Р. Манкова….………………в.гр.д. № 112 по описа
за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Месембрия 77“ ЕООД, гр. Несебър против решение № 3 от 01.02.2019 г. по гр.дело № 1641/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против П. И. М. от гр. С. иск по чл.108 ЗС за собственост на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 51500.501.163.2 по КККР на гр. Н., с предназначение: сграда за обществено хранене от 66 кв.м.,състояща се от антре, зала за хранене, топла кухня с барплот, мазе от 55 кв.м. и открита тераса, в която сграда има един самостоятелен обект с идент. 51500.501.163.2.1 - ресторант градина, брой нива на обекта 2, площ на първо ниво-55 кв.м. и на второ ниво-114 кв.м., в едно с прилежащата към обекта открита тераса с площ от 49 кв.м.
Иска се отмяна на решението като неправилно, поради необоснованост и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Навеждат се оплаквания, че съдът не е изследвал съществения за делото въпрос – правото на собственост на ищеца върху процесния имот, който е от значение и за действителността на ипотеката, в резултат на която М. е закупил имота на публична продан. Обектът неправилно е определен от съда като лятна кухня, вместо ресторант и неправилно, в противоречие с разпоредбите на ЗУТ, е констатирано, че той няма пространствена обособеност и самостоятелно функционално предназначение, поради което е несамостоятелна реална част от сградата. Оспорва се и изводът относно датата и действията, в резултат на които е възникнал ресторантът като самостоятелен обект на правото на собственост. Неправилно е интерпретирано заключението на вещите лица, като не са обсъдени възраженията на въззивника, че част от това заключение е основано на друго, извършено по делбено производство. Не са обсъдени и доводите относно твърденията за незаконен характер на строежа. Приетото от съда време на изграждане на обекта не съответства на поясненията по визите за проектиране. Неправилната интерпретация на писмените доказателства е довела до превратно тълкуване и на свидетелските показания по делото и неправилния извод, че процесният ресторант е идентичен с бивша лятна кухня. Неточно е определено придобивното основание на праводателя на ищеца - М. Д. Видно от нотариалния акт, с който тя е закупила имота, продажбата не включва лятна кухня. Не е обсъдено заявеното при условията на евентуалност придобиване на имота чрез изтекла в нейна полза придобивна давност. На следващо място, решението се сочи за неправилно в частта, относно допуснатата в ипотечния договор грешка и въпроса за нейната отстранимост чрез тълкуване волята на страните. Съществените индивидуализиращи белези на процесния имот – административен адрес, пространствени граници, площ и етажност, не могат да бъдат отнесени към имота, описан в ипотечния нотариален акт. Претендират се разноски.
Отговор на въззивната жалба е подаден от въззиваемия ответник П. И. М. Твърди, че съдът е изследвал правото на собственост на ищеца, обсъдил е всички доказателства, относими към спора и е достигнал до обоснования правен извод, че правата на ищеца са непротивопоставими на правата на ответника. Проследена е поредицата правни сделки и правата на праводателите от делбеното производство от 1998 г. до издаване на констативен нотариален акт от 2014 г., с който М. Д. е призната за собственик на част от едноетажна сграда за обществено хранене с площ от 66 кв.м. с идентификатор № 51500.501.163.2. Заявено е, че посочената част не е самостоятелно обособена, нито обособяема като самостоятелен обект. По делото е доказано и чрез експертизи, че процесният имот е пристройка, образувана от преустройството на бившата лятна кухня, разположена до сградата на къщата. Твърденията за придобиване на имота по давност не са доказани, тъй като владението не е упражнявано от М. Д., а и владението е смутено от наложената върху имота възбрана. Изложени са съображения, относно допусната неточност при описание на ипотекираната лятна кухня в договора за ипотека. Поддържа се твърдението, че ипотекарните длъжници са извършили незаконно преустройство в имота, тъй като не е издавано разрешително за нов строеж или за архитектурни промени. Наведен е довод, че ответникът е станал собственик на имота и на основание чл. 92 ЗС, при съобразяване на ТР по ТД №5/2015 г. на ОСГК на ВКС. Като непротивопоставими на въззиваемия се сочат извършените от М. Д. прехвърлителни сделки от 2017 г., изповядани след възбраната. Относно твърденията на въззивника, че се касае за нов имот, се сочи, че понастоящем правно значение имат единствено вписванията в поименните партиди на лицата, а не имотните партиди, които съществуват експериментално. Направено е искане за отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна и потвърждаване на атакуваното решение, в едно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
След съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд отхвърлил предявеният от „Месембрия 77“ , гр. Нусубър против П. М. от гр. С. иск за установяване право на собственост в полза на ищеца върху процесния имот и за осъждане на ответника да предаде владението на имота на ищеца. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост на въведеното в процеса основание – покупко-продажба. Изложил е съображения, че имотът е собственост на ответника М., който го е придобил при проведено законосъобразно принудително изпълнение по отношение на ипотекирания имот, а правата на ищцовото дружество не могат да се противопоставят на взискателя М., тъй като извършените разпоредителни действия на ипотекарния длъжник и праводател на ищеца, М. Д., като собственик на възбранен по изпълнителното дело имот, са недействителни спрямо ответника.
Така постановеното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е произнесен от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен и допустим иск и при редовно развило се исково производство.
По правилността на решението:
Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
От фактическа страна безспорно е по делото, че с влязло в сила решение №273 от 26.01.1998г. по гр.д. №225/1996г. на Несебърския районен съд е извършена съдебна делба и в общ дял на Т. Г. Д. и сина му Г. Т. Д. е поставен следния недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място от 340 кв.м., съставляващо урегулиран парцел **** в кв.28 по плана на гр. Н., ведно с изградената в него лятна кухня на площ от 24 кв.м., преустроена в заведение за обществено хранене и самостоятелно обособено жилище, находящо се в жилищната сграда в парцела, състоящо се от първи етаж стаята със западно изложение с изглед към улицата, стаята с източно изложение с изглед към двора и половината салон, т.е. частта към двора, като посочените помещения от първия етаж са обособени в обслужващи помещения към заведението, същите стаи и половината салон от втория етаж, както и половината от избата, т.е. частта под упоменатите стаи и половината салон с входа-стълбище към тази част от жилищната сграда. На основание съдебното решение е издаден нотариален акт №1* от 04.05.2***г., с който Т. Д. и Г. Д. са признати за собственици на описания имот. С нотариален акт №6* от 05.03.2***г. двамата са продали на М. Д. част от собствения си имот – самостоятелно обособено жилище в гр. Н. на ул. „Е.“ № *, представляващо двуетажна с изба жилищна сграда на площ от 55 кв.м. на етаж, построена в парцел *** в кв.28 по плана на гр. Н., урегулиран от 344 кв.м., в едно с ½ ид.ч. от парцела, т.е. извършена е продажба на жилищната сграда, възложена при делбата, без лятната кухня от 24 кв.м, преустроена в заведение за обществено хранене.
С разрешение за
строеж №174/15.10.2002г. на Т. Д. и Г. Д. е разрешено изграждането на
„Ресторант с лятна градина“ по одобрени проекти от 06.06.2002г.
Издадено е разрешение за ползване №156/08.04.2003г., с което е разрешено
ползването на строеж „Ресторант с лятна градина“ – преустройство на част от
съществуваща жил. сграда, с инвеститори Т. Д. и Г. Д.
С молба от 12.02.2007г. до Банка „ДСК“ ЕАД Т. Д. и Г. Д. са заявили искане за жилищен кредит в размер на 200 000 лв., като за обезпечение са предложили къща с ресторант в гр. Н. на ул. „Е.“ №/, собственост на М. Д., т.е. целият продаден ѝ имот през 2001г. имот, очевидно в едно и с тяхната лятна кухня, преустроена в заведение. За целта е изготвена експертна оценка на предложения за обезпечение имот, съгласно която ресторантът е оценен на стойност 260 893 лв., а жилищният етаж – 166 119 лв. Кредитът е разрешен и е отпуснат по силата на договор за жилищен кредит от 14.03.2007г., при описано в т.8 обезпечение: ипотека на двуетажна жилищна сграда с „ресторант с лятна градина“ в гр. Н., ул. „Е.“ № *. С нотариален акт № 5* от 29.03.2***г. за договорна ипотека върху недвижим имот, за обезпечаване на вземането на Банка „ДСК“ ЕАД по отпуснатия жилищен кредит от 200 000 лв., на Т. Д. и Г. Д., те двамата и М. Д. са учредили в полза на банката договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Н. на ул. „Е.“ № * , а именно: ½ ид.ч. от поземлен имот №51500.501.163. на площ от 344 кв.м., бивш парцел **** в кв.28, в едно с изградената в него двуетажна с изба жилищна сграда на площ от 55 кв.м. на етаж, с идентификатор 52500.501.163.1, със застроена площ от 100 кв.м., с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи:2, ведно с лятна кухня на площ от 24 кв.м., преустроена в заведение за хранене, с идент. 51500.501.163.3, със застроена площ от 33 кв.м., с предназначение: сграда за обществено хранене, брой етажи:1.
С констативен нотариален акт № * от 14.01.2***г. на нот. Л. Ч. М. Д. е призната за собственик на следния недвижим имот, придобит на основание договор за покупко-продажба и извършено строителство, а именно: сграда с идентификатор 51500.501.163.2, на площ от 66 кв.м., разположена в поземлен имот 51500.501.163. по КК на гр. Н., брой етажи:1, предназначение: сграда за обществено хранене, представляваща по одобрен проект от 06.06.2002г. ресторант с лятна градина, находащ се в жилищна сграда – паметник на културата и изграден с разрешение за строеж №174/15.10.2002г. на Община Н. в УПИ ***, кв.28 по плана на гр. Н., която се състои от антре, зала за хранене, топла кухня с барплот, мазе от 55 кв.м. и открита тераса.
За събиране на вземането на Банка „ДСК“ по отпуснатия жилищен кредит са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №302/2014г. на БРС и е образувано изп. д. №490/2014г. на ЧСИ Р. С., рег. №706. На 26.06.2014г. в Службата по вписванията – гр. Н. е вписана възбрана върху ипотекирания по кредита имот.
С нотариален
акт № 1** от 22.04.2***г. на нот.
С. А. М. Д. продава на Х. Г. Х. недвижимия имот, за който ѝ е издаден
констативният нотариален акт №
* от 14.01.2***г.
С нотариален акт № * от 17.07.2*** г. въззиваемият П. М. е закупил другата ½ ид. част от поземлен имот с идент. 51500.501.163, в едно с половината от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идент. 51500.501.163,1, в едно с лятна кухня с площ от 32 кв.м., а съгласно скица – 33 кв.м. с идент. 51500.501.163.3.
С договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 12.04.2017г., цедентът Банка „ДСК“ ЕАД е прехвърлил на цесионера П. И. М. своите вземания към длъжниците Г. Д. и Т. Д. по договора за ипотечен кредит от 14.03.2007г., заедно с всички обезпечения и ипотеката, учредена с нот. акт №5*/29.03.2***г. С нотариална покана, получена на 20.04.2017г., банката е уведомила М. Д. за прехвърленото вземане на банката.
С нотариален акт №3* от 22.05.2*** г. на нот. Л. Ч., имотът по нот. акт №1**/22.04.2***г. е препродаден от Х. Х. и съпругата му Д. Т. Х. на въззиваемия ищец „Месембрия 77“ ЕООД, представлявано от Д. Х., дъщеря на М. Д. Последната покупко-продажба е придобивното основание, на което се позовава ищецът в разглеждания спор.
Въззиваемият ответник М. е конституиран като взискател по изп. д. №490/2014г. на ЧСИ Р. С. на мястото на Банка „ДСК“ ЕАД. След проведена публична продан на ипотекирания в полза на банката имот, с постановление за възлагане, влязло в сила на 22.08.2017г. имотът е възложен на П. И. М., въведен в имота на 24.10.2017г., видно от протокол на съдебния изпълните.
Основният спорен по делото въпрос е дали закупеният от въззивното дружество имот е идентичен с този по договора за ипотека в полза на банка „ДСК“, придобит от въззиваемия на основание публична продан.
Предвид горната хронология на титулите за собственост, настоящата инстанция намира, че претендираният от въззивника недвижим имот е предмет на ипотечния договор, поради което същият е надлежно придобит от въззиваемия ответник. Твърдението в исковата молба, че имотът не е ипотекиран за обезпечение на съответното задължение на длъжниците в изпълнителното производство, се опровергава от доказателствата по делото.
Пред първата
инстанция е изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в одобрената със заповед №РД-18-46/18.08.2006г. кадастрална
карта на гр. Н. са отразени три сгради в процесния
поземлен имот – 1. сграда №1 на ул. „Е.“ №
*, със застроена площ от 100 кв.м., брой етажи:
2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, 2. сграда №2 на ул. „Е.“ № *, застроена площ от 66
кв.м., брой етажи:1, предназначение: сграда за обществено хранене и 3. сграда
№3 на ул. „Е.“ №*,
застроена площ: 33 кв.м. и предназначение: постройка на допълващо застрояване.
По кадастралната основа на одобрения през 1981г. ЗРП на гр. Н. сградите в имота
са отразени както следва: „2пМЖ“ -двуетажна полумасивна
жилищна, разделена в имота на две части в два двора „северна“ и „южна“ с
отделен достъп от улицата и режим на ползване, съпоставима на сграда 1 по КК,
във всеки от двата двора по една постройка „КЛ“ – санитарен възел и по една „пМЖ“ -полумасивна жилищна“, като
тази в северната част от двора попада в североизточната част на сграда №2 по
КК, а тази в южната част е съпоставима със сграда №3 по КК в южната дворна
част, както и в северния двор до разделителната ограда е отразена и една „пМС“ – полумасивна сграда. По ЗРП
двуетажната жилищна сграда – паметник на културата се запазва. Предвидено е
петно за „нова“ жил. сграда на 1 етаж в
североизточната част на имота, попадащо върху контура на заснетата там по
кадастралната основа „пМЖ“, а другата „пМЖ в южната част на двора не се запазва.
Експертите са посочили, че процесният ресторант-градина, според всички приложени по делото скици, „визи“ за проектиране и проектите, налични в община Н. и представени за съгласуване с НИПК, е реализиран в настоящия си вид след: 1. Преустройство на едноетажната постройка в северната част на поземления имот, обозначена като „пМЖ“ в кадастралната основа от 1981г. и назовавана от собствениците в техни молби и заявления като „лятна кухня“ или „салма“, като площта на същата попада в част от площта на „зала за хранене“ към ресторанта, 2. Преустройство на помещения от I-ви етаж /приземен/ и сутерен /изба/ в северната част на двуетажната жилищна сграда-паметник на културата, като на първия етаж са устроени стая за персонала, санитарен възел за персонала и студена кухня /подготовка на зеленчуци, пиле и салати/, 3. пристройка – разположена на улично-регулационната линия по ул. „Е.“ и свързваща бившата „лятна кухня“ с двуетажната жил. сграда, с обособено антре /от него с вътрешна стълба се осъществява достъп до жилището на втория жил.етаж, т.е. антрето представлява обща жилищна част/, топла кухня и част от зала за хранене, 4. Пристрояване и преустройство на сграда в източната част с обособяване на санитарен възел за клиенти и две сепарета. От документацията в НИПК експертите установяват кореспонденция, която сочи на искане за узаконяване на „заведение за хранене“, съществувало още от 1992г. В одобрената проектна документация към разрешение за строеж №174 от 2003г. е отразено, че се касае за „съществуваща стара къща“ и „съществуваща пристройка“, т.е. не се касае за ново строителство, а за преустройство на помещения в съществуващи сгради. В конструктивното становище няма текст или чертеж, изобразяващ направа на нова конструкция. Разрешението за ползване от 2003г. е конкретизирано като: Ресторант с лятна градина – преустройство на част от съществуваща жилищна сграда. Ресторантът в действителност по проект и на място е разположен в сграда с идентификатор 51500.501.163.2 /сграда №2/ и част от сграда с идентификатор 51500.501.163.1 /сграда №1/. Видно от заявление от Х. Х. от 10.07.2017г. до Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Б. /л. 187/, нанасянето на самостоятелен обект в сграда с идент. 51500.501.163.2.1 е извършено едва към посочената дата, за което е издадена и схема №15-327395/11.07.2017г. на СГКК-Б. /л.34/. Отразеното в схемата, че обектът „за обществено хранене“ е разположен в сграда №2 е невярно, с оглед установеното от експертизата, че процесният ресторант-градина е разположен и в част от сграда №1.
При горните фактически констатации, се налага изводът, че претендираният от ищцовото дружество имот, сграда за обществено хранене – ресторант, обхваща част от сграда с идент. 51500.501.163.1, цялата представляваща двуетажна с изба жилищна сграда, описана в нот. акт №6* от 05.03.2***г. за собственост на М. Д. /в същия и съответната ½ от поземления имот/ и сграда с идентификатор 51500.501.163.2, представляваща преустроена в съответните части от ресторанта бивша „пМЖ“, обозначена като „лятна кухня“ по делбеното решение и нот. акт №1* от 2***г. за собственост на Т. Д. и Г. Д. Посочените два нотариални акта са цитирани като обосновали правото на собственост на ипотекарните длъжници по нот. акт №5* от 29.03.2***г. за договорна ипотека. В същия, ипотекираният имот обхваща дворното място и построените в него жилищна сграда и преустроена в заведение лятна кухня, т.е. всичко притежавано от М. Д., Т. Д. и Г. Д. в поземлен имот 51500.501.163. Този извод се потвърждава и от молбата за жилищен кредит /л.80/, в която кредитополучателите са заявили, че за обезпечение на кредита предлагат недвижим имот – къща с ресторант в гр. Н., ул. „Е.“ №*. Оценката на така предложения за обезпечение имот също обхваща ресторанта в неговата цялост и неделимост, изграден по строителното разрешение №174/15.10.2002г. и въведен в експлоатация през 2003г. В нотариалния акт за ипотека жилищната сграда е описана с безспорна идентификация, а преустроената в заведение за хранене лятна кухня е посочена със грешен идентификатор 51500.501.163.3, вместо 51500.501.163.2. Сгрешеният идентификатор съответства на сградата в северната част от поземления имот, представляваща „постройка на допълващо застрояване“ по кадастралната карта, която е била имот на трети лица. Въпросната грешка не се отразява на действителността на учредената ипотека за имота в процесното дворно място, тъй като както в молбата за учредяване на ипотеката, така и в актове /нотариалните и строителните книжа, анализирани от експертизата/, въз основа на които се подава тя, сочещи на волята на ипотекарните длъжници, не съществува неизвестност за тъждеството на ипотекирания имот, представляващ къща с ресторант, обхващащ част от къщата - сграда 51500.501.163.1 и сграда 51500.501.163.2 за обществено хранене, последната след разрешено и извършено към 2003г. преустройство на бивша допълваща постройка - лятна кухня. Ерго, не са налице основанията на чл.170 ЗЗД за недействителност на ипотеката.
Издаденият по-късно констативен нот. акт №* от 14.01.2***г. за собственост на М. Д. за сграда 51500.501.163.2, посочена в акта като сграда за обществено хранене – част от ресторант с лятна градина, а в същото време с описание и на частта „мазе от 55 кв.м.“ в сграда 51500.501.163.1, за съставянето на който са послужили нот. акт №1* от 04.05.2**г., нот. акт №6* от 05.03.2***г.одобреният проект от 06.06.2002г., разрешение за строеж №174/15.10.2002г. и разрешение за ползване №156/08.04.2003г., касае изцяло обхванатия от нотариалния акт за ипотека имот, включващ дворно място, къща и лятна кухня, преустроена в заведение за хранене. Същата част от ипотекирания имот е и предмет на нот.акт № 1** от 22.04.2***г., с който М. Д. е продала имота на Х. Х., както и на нот. акт №3* от 22.05.2***г., с който „Месембрия 77“ ЕООД обосновава претендираното право си на собственост върху „сграда и един самостоятелен обект в нея – ресторант“ /по исковата молба/.
Предвид обстоятелството, че въззивното дружество е закупило имота, обхванат от учредената с нот. акт №59 от 29.03.2007г. и вписана на същата дата договорна ипотека в полза на Банка „ДСК“ ЕАД, то неговите права са непротивопоставими на ипотекарния кредитор. Съгласно чл.173, ал.1 ЗЗД, кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Никакви подлежащи на вписване актове на разпореждане с ипотекирания имот, вписани след договора за ипотека, не могат да бъдат противопоставени на кредитора по договора за ипотека.
При горните съображения, следва изводът за надлежно проведено принудително изпълнение по изп.д. №490/2014г. на ЧСИ Р. С., образувано от ипотекарния кредитор по процесния нотариален договор за ипотека Банка „ДСК“, заместена като взискател от въззивника П. М., придобил правата по обезпеченото вземане с договор за цесия с банката. Насоченото изпълнение върху ипотекирания имот и извършената публична продан, приключила с постановление за възлагане на имота в полза на М., са редовни и имат действие спрямо въззивника, закупил имота след вписване на ипотеката. Въззиваемият ответник е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание приключилата с влязло в сила постановление за възлагане публична продан.
Несъстоятелно е позоваването на въззивното дружество на собственост върху спорния имот в полза на М. Д. на основание придобивна давност, с оглед осъществено владение от 2001г. до 2014г. Упражняването на фактическа власт от Д. с намерение за своене на ресторанта се опровергава от издаденото на Г. Д. и Т. Д. разрешение за строеж №174/15.10.2002г. за изграждане на „ресторант с лятна градина“, както и разрешението за ползване на строежа №156/08.04.2003г. на „инвеститор и строителен предприемач: Т. Г. Д. и Г. Т. Д.“, а така също и от участието в учредяване на договорната ипотека на Т. Д. и Г. Д., наред с М. Д., като ипотекарни кредитори по нотариалния акт от 2007г. Изброените доказателства категорично сочат на знание у Д. за правата на Т. Д. и Г. Д., признаване на тези права към посочените дати и липса на осъществявано от нея държане на имота като свой.
При изложените
мотиви, предявеният осъдителен иск за собственост е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Въззивнекът-ищцец не се легитимира
като собственик на претендирания имот на посоченото в
исковата молба основание – договор за покупко-продажба по нот.
акт № 3* от 22.05.2***г., тъй като с влязло в
сила на 28.08.2017г. постановление за възлагане по изп.д.
№490/2014г. на ЧСИ Р. С., имотът е придобит в собственост от въззиваемия ответник на основание публична продан.
Като е стигнал
до същия извод и е отхвърлил иска, Бургаския окръжен съд е постановил правилно
решение, което е обосновано от доказателствата по делото и приложимия закон,
поради което следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция споделя изложените
в съдебния акт мотиви и препраща към тях, съгласно предвиденото в чл.272 ГПК.
Водим от горните съображения, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 от 01.02.2019 г., постановено по гр.дело №1641/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Месембрия 77“ ЕООД, гр. Н. да заплати на П. И. М. от гр. С. сумата от 5 105,60 лв., представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: