П Р О Т О К О Л
Година 2021 Град Варна
Варненският районен съд Двадесет и
седми състав
На двадесет и девети април Година две хиляди двадесет и първа
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: С.Б.Т.А.
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Прокурор: ГЕОРГИ МАНАСИЕВ
Сложи за
разглеждане докладваното от Председателя НОХД
№ 431/2021г. по описа на ВРС.
------------------------------------------------------
На именно повикване в 09:35
часа се явиха:
-----------------------------------------------------
ПОДС. Р.Х.Г. – явява се лично, води се от органите на
РД „Охрана“ гр. Варна и с адв. Б.Б.,
редовно упълномощен в хода на ДП и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛАТА Л.Т.М. – уведомена от предходно
с.з. чрез адв. Б., не се явява. За нея се явява адв. Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ПОСТРАДАЛАТА Т.Б.М. – уведомена от предходно
с.з., не се явява. За нея се явява адв. Б., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
ПОСТРАДАЛАТА Г.А.Ж. – уведомена от предходно с.з. чрез своята майка Д. П., не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА Д.В. П. – явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ. Б.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОСТРАДАЛАТА П.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
АДВ. Б.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОДС. Г.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи според нормите на НПК страни са в съдебната зала.
Съдът намира,
че неявяването в днешното съдебно заседание на пострадалата Г.Ж., която е
редовно призована и не е посочила уважителни причини за неявяването си, не е
пречка за даване ход на разпоредителното заседание предвид изричната норма на
чл.247в, ал.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят провери самоличността на
явилите се лица.
ПОДС. Р.Х.Г. - родена на ***г***, българка, българска
гражданка, с начално образование, омъжена, осъждана, не работи, ЕГН **********.
ПОСТРАДАЛАТА Д.В.П. – родена на 03.02.2071г. в гр. Варна, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********, без родство с подсъдимата.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени
ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са
връчени на подсъдимата на 15.02.2021г., на пострадалата Л.М. на 17.02.2021г.,
на пострадалата Т.М. на 17.02.2021г., на пострадалата Г.Ж. на 19.02.2021г. и на
пострадалата Д.П. на 19.02.2021г.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод
и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила
определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи.
АДВ. Б.: Нямам искания за отводи.
ПОСТРАДАЛАТА
П.: Нямам искания за отводи.
АДВ.
Б.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. Г.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба от пострадалата Л.Т.М., с която предявява гр. иск срещу подс. Р.Х.Г. за сума в размер на 1 903.16 лева за причинени имуществени вреди като желае да бъде конституирана като гр. ищец и частен обвинител.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба от пострадалата Т.Б.М., с която предявява гр. иск срещу подс. Р.Х.Г. за сума в размер на 2 801.11 лева за причинени имуществени вреди като желае да бъде конституирана като гр. ищец.
АДВ. Б.: Поддържам така подадените молби.
ПОСТРАДАЛАТА П.: От мое име предявявам гр. иск срещу подс. Р.Х.Г. за сума в размер на 3 929.80 лева и моля да бъда конституирана като гр. ищец и частен обвинител по делото.
На осн.чл. 248, ал.2 от НПК съдът разяснява на страните, че ще
изслуша становищата им по така направеното искане и ще се произнесе по същото
след изслушване на становищата на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на
прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Не са налице
условия за разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК предвид размера на
предвиденото от закона наказание, както и по реда на Глава 29 от НПК, доколкото
голяма част от вредите не са възстановени. Разглеждане на делото при условията
на Глава 27 от НПК зависи от становището на защитата и на подсъдимата.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
Моля, да
насрочите делото за с.з. като призовете лицата посочени в приложението към обв. акт.
Гр. искове и
искането за конституиране като частни обвинители са своевременно предявени,
няма да затруднят разглеждането на делото и следва да бъдат приети, и
молителите следва да бъдат конституирани в съответното качество.
АДВ. Б.: Изцяло се придържам към казаното от
представителя на РП – Варна. В хода на ДП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили процесуалните права на
пострадалите.
Поддържам
подадените молби и моля доверителката ми Л.М. да бъде конституирана като гр.
ищец и частен обвинител, а доверителката ми Т.М. като гр. ищец.
ПОСТРАДАЛАТА П.: Съгласна съм със становището на
прокурора. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения
Моля, да бъда
конституирана като гр. ищец и частен обвинител.
АДВ. Б.: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на
т. 4 бихме могли да сключим споразумение като в тази връзка сме водили разговор
с представителя на РП – Варна и имаме такава нагласа, но за съжаление от
кориците на делото не е ясно от неграмотно написания протокол за претърсване и
изземване от къде и какво точно е иззето, и съответно какво е върнато. Не е
ясно какво от иззетите вещи от лицата, които Вие ще конституирате като гр. ищци
им е върнато, тъй като съпруга на подсъдимата, който е занесъл тези златни вещи
в заложната къща е заявил в разпитите си, че тези вещи са били иззети от
заложните къщи и би следвало да са върнати в своята пълна цялост. Тези златни
предмети, които са на по-голяма значителна стойност са лични на семейството и
по съществото си обезпечават евентуалния гр. иск, който се предявява днес за
съответните суми. Не е изчистено, няма яснота относно този факти, които ограничават
правото ни да сключим споразумение.
Аз считам, че
следва да се изиска допълнителна информация относно обстоятелството какви вещи
точно са били иззети, кои са лични, кои са на страните, за да може да се
прецени дали гр. искове са обезпечени, за да преценим по кой ред да протече
делото.
Ние сме склонни
за сключване на споразумение, но ако такова не може да се сключи поради
обстоятелствата, че примерно претендираните суми се
явят не обезпечени с оглед имотното състояние на моята доверителка ще се ползваме
от правото си на провеждане на съкратено следствие било то по т. 1 или по т. 2
като по този начин ще търсим развитие на процеса.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
Ако има яснота
относно веществените доказателства и обезпечеността на гр. искове ще сключим
споразумение, в противен случай ще търсим вариант за провеждане на делото по
реда на чл. 371 и чл. 372 от НПК.
Предявените
искове от пострадалите са допустими и следва да бъдат приети за съвместно
разглеждане. Няма пречка и за конституирането им като частни обвинители.
ПОДС. Г.: Придържам се към казаното от моя
защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Възраженията на защитата са по отношение на доказателствата и аз не виждам по делото приложени веществени доказателства. Въпросите за доказателствата не са основание за прекратяване на разпоредителното заседание, а ще се решават в хода на съдебното следствие.
СЪДЪТ, след тайно съвещание и като взе
предвид становището на страните, и материалите по делото намира следното:
Делото е
образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК срещу Р.Х.Г.. То е родово и местно
подсъдно на ВРС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
Делото е
родово и местно подсъдно на Районен съд Варна като първа инстанция;
Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Доколкото
съдът е длъжен служебно да следи за допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемите или на пострадалите намира, че такива са допуснати по отношение
на правата на обвиняемата да научи за
какво престъпление е привлечена в това качество- т.е. допуснато е нарушение
визирано в разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 т НПК. Съдът констатира и
нарушение в правата на пострадалите да участват в производството т.е. наличие
на отстранимо съществено процесуално нарушение
визирано в разпоредбата на чл.249, ал.4, т.2 от НПК.
При
изготвянето на ОА е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемата Г. да научи за какво престъпление е привлечена в това
качество.
Съображенията на съда са
следните:
Обвинителният
акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се
развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира
недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. Съдът, може да
разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с
обвинителния акт.
В обвинителния
акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи
престъплението, извършено от обвиняемите, като
в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други
съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно – “времето, мястото и начинът на извършването
му, пострадалото лице/лица и размерът на вредите“. ВКС в свое Решение от
19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно
решение № 2/2002 год. не е загубило своята актуалност и този извод според ВКС
не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за
изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04.
08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на
съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на
досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил
именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно
не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на
обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК.
Следователно ВКС е приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.
С настоящия ОА
Г. е предадена на съд за продължавана престъпна дейност, реализирана в периода
от 15.04.2020 г. до 22.04.2020 г. включително, в гр. Варна, при което с цел да
набави за себе си имотна облага, обв. възбудила
заблуждение, че ще развали любовна магия у общо 2 пострадали лица- Л.Т.М.
и Г.А.Ж. и с това причинила имотна вреда
на общо четири лица- на двете по-горе посочени пострадали и на техните
родители, съответно на Т.Б.М. и Д.В.П..
Посочена е и общата стойност на имотната вреда причинена на Л.М. /2562,22 лв./, имотна вреда причинена
на майка й Т.Б.М. / размер на 3596,77 лв./, имотна вреда на стойност 370,85 лв.
причинена на Г.Ж. , както и имотна вреда, причинена на майка й Д.В.П. в размер
на 3929,80 лв.
На първо
място, съдът намира, че ОА
изготвен от прокурора страда от вътрешно противоречие и неяснота относно това, което прокурорът е
приел по отношение на имотната вреда, причинена на Л.М. и Т.М.. Прокурорът е
посочил във фактите по ОА, че на различни дати в период от 15.04. до
22.04.2020г. / на 15.04., 17.04., 19.04, 21.04. и 22.04.2020г./ Л.М. е предала на обвиняемата пари, дрехи,
бижута и други вещи, нейна собственост и собственост на майка й. В диспозитива на обвинителния акт прокурорът е избрал да
посочи общата стойност на причинената
имотна вреда на всяка една от
пострадалите, без да конкретизира вещи.
Във фактите е посочено следното: На 15.04.2020г. св.
М. дала на обв. Г. сумата от 40 лв. На 17.04.2020г.
св. М. дала на обв. Г.: лачена чанта „Прада", чифт кожени сандали с токчета,
два броя калъфки за възглавници, парфюм „Виктория Сикрет",
грим, фон дьо тен на „Мейбълин", парфюм в
тъмно-кафяво шише и 45 лева, които трябвали за развалянето на магията.На
19.04.2020 г., обв.Г. поискала за разваляне на
магията и св.М. й дала:155 лв. ; абитуриентската й рокля, мъжки часовник „Ситизен". златно кюлче, чифт златни обеци, колие с
перли от бял и розов цвят, още едно златно кюлче, две сребърни монети. На
21.04.2020 г., обв.Гергиева
поискала под лъжливия претекст, че й трябват за разваляне на магията , а св.М.
и дала дамски часовник „Таймекс", кожен елек от
лисица с качулка, плетена жилетка, пухен елек от изкуствена кожа марка „Ланшифей", кафяво кожено яке с яка и ръкавели от
лисица.,златен синджир - 14 карата със златна буква „Л" на него и
камъчета,мъжка гривна със златист цвят, имитираща злато и сребро, два броя
златни обеци; златен пръстен с червен рубин - 7 гр.; златна сватбена халка - 2
гр.; златна сватбена халка - 7 гр.;златни халка от 1,5 гр.; златен пръстен с
кехлибар; златен синджир с котвичка и сърце; златен
медальон „Дева Мария", златен медальон с форма на главата на Нефертити; 2 бр. златни коронки; златно кръстче; чифт
златни обеци, закупени от Малта;сребърни обеци с бял камък; една златна висулка
тип „златно сърце"; златна висулка тип „листо";златен пръстен със
символ, наподобяващ символ на безкрайността. На 22.04.2020 г. за
разваляне на магията св. М. за пореден път дала на обв.
Г. позлатен синджир, един камък, стар позлатен часовник „Гучи",
8-9 златни топчета по един грам всяко.
По-нататък
във фактическата обстановка на ОА, прокурорът посочил, че периода от 15.04.2020 г. до 22.04.2020 г. под лъжливото
внушение на обв. Г., св. Л. М. предала на обвиняемата
свои вещи и пари, като ги изброил конкретно в последния абзац на страница три
от ОА, посочил е и тяхната левова равностойност, която кореспондира с посочената
имотна вреда в диспозитива. На страница четири,
прокурорът посочил, че освен това в същия период св.Л.М. дала на обв.Г. вещи, собственост на майка й Т.М., като изброил
конкретно вещите, както и тяхната парична равностойност, кореспондираща с
посочената имотна вреда в диспозитива.
При
съпоставка обаче на посочените като предадени от св.Л.М. вещи и пари на
конкретните дати -15.04., 17.04., 19.04, 21.04. и 21.04.2020г. и
описаните в абзац втори на страница три като предадени в инкриминирания период
вещи собственост на Л.М., както и
описаните на страница четири като предадени вещи собственост на Т.М. е налице
противоречие и липса на вещи описани за конкретните дати. Така например
прокурорът е посочил, че Л.М. е предала на три пъти парични суми на обв.Г. – 40 лв. на 15.04.20г., 45 лв. на 17.04.20г. и
155лв. на 19.04.20г., като обикновената аритметична сметка сочи, че техният
сбор прави сумата от 240 лв., а в последствие е приел, че парите част от
имотната вреда причинена на Л.М. са 195лв. Така не става ясно в крайна сметка
за предаването на кои суми прокурорът е повдигнал обвинение. Пак по правилата
на аритметиката би могло да се предположи, че се касае за сумата от 40 лв. / за
която се сочи, че е дадена на 15.04./ + сумата от 155 лв. / от дата
19.04.2020г./, но волята на прокурора по този въпрос следва да е ясна, а не да
се гадае и предполага.
Голяма част от вещите, за които е посочено, че са
предадени на конкретните дати не кореспондират с тези посочени като предадени в
периода посочен от прокурора, или поне описанието им изключва възможността да
бъде съпоставено дали се касае за едни и същи вещи. Така например абсолютно
неясна е волята на прокурора по отношение на причинената имотна вреда под
формата на предадени златни обеци от страна на Л.М.. Първоначално прокурорът
сочи, че на 19.04. М. дала на обв. чифт златни обеци,
на 21.04. дала два броя златни обеци / не е ясно дали се касае за 2 бр.
различни обеци или два броя равняващи се на чифт/, както и чифт златни обеци
закупени от Малта. По-нататък / на стр.3 и стр.4/ прокурорът сочи, че Л.М. е
дала на обв.Г. своите един чифт златни обици по един
грам всяка - проба 585 - 14 карата на стойност 102,74 лв., два чифта златни
обици с рубин всеки чифт с тегло от 6 грама злато -проба 585 -14 карата на
стойност 616.44 лв., както и един чифт
златни обици с тегло 4 грама - проба 585 -14 карата на стойност 205.48 лв.,
собственост на майка й. Така първоначално са описани, че са предадени три чифта
обеци / ако се приеме, че двата броя се равняват на един чифт/, а по-нататък е
повдигнато фактическо обвинение за четири чифта обеци.
По отношение на описаните като предадени две
сребърни монети, също не е ясно дали са идентични с тези съдържащи изображение
на Дева и Козирог. Посоченото като предадено на 21.04.20г. златно кръстче,
отново не е ясно дали е идентично с посочената по-нататък висулка тип“кръстче“,
собственост на Т.М.. Абсолютно неразбираема е волята на прокурора и относно
посочения „един камък“ като предаден на 22.04.2020г. Какъв е този камък, може
само да се гадае и да се предполага, дали той е идентичен със сувенирния камък,
посочен като собственост на Л.М..
По отношение на златните топчета: Във фактите
прокурорът сочи, че на 22.04. Л.М. е дала на обв. 8-9
златни топчета, а по нататък сочи, че предадените от нея нейна собственост
златни топчета са 8 бр. по 1 грам всяко. В крайна сметка за колко броя златни
топчета е повдигнато обвинението не е ясно от описаното в ОА.
За златната буква „Т" покрита с бели ситни
камъчета фианит с тегло 1 грам - проба 750 - 18
карата руско злато на стойност 65.87 лв. и златен синджир за ръка тип гривна с
тегло 2 грама скъсан -проба 585 - 14 карата на стойност 102.74 лв., посочена като собственост на Т.М. не се
съдържат факти, относно датата на тяхното предаване, а са посочени, че са част
от имотната вреда причинена на Т.М..
Неяснота има и по отношение на предадените два броя
калъфки за възглавници, посочени като предадени на 17.04.2020г. относно
обстоятелството дали са идентични с тези посочени като собственост на Т.М.- 2
бр. копринени калъфки за възглавници със златист цвят по средата с бродерия и
камъчета за украса на стойност.
По идентичен начин стои въпроса и с посочения като
предаден на 17.04.2020г. парфюм в тъмно-кафяво шише и този сочен като
собственост на Т.М. парфюм в тъмно-кафяво шише от 100 мл. с надпис на капачката
„Monteblanc" на
стойност 97.79 лв. Неяснота има и по отношение на посочените като предадени
грим и Фон Дьо Тен на „Мейбалин" / доколкото
като предадени на 17.04. се сочат грим, Фон Дьо Тен на „Мейбалин"/,
а приетата имотна вреда е описана от прокурора като грим Фон Дьо Тен на „Мейбалин" на стойност 6.00 лв. Дали се касае за грим
под формата на фон дьо тен или се касае за фон дьо тен и други гримове също не
е ясно от съдържанието на ОА.
Волята
на прокурора не трябва да се гадае и предполага, нито да се извлича по
тълкувателен път от материалите по делото или от тези които ще бъдат събрани в
един бъдещ процес, тъй като това нарушава както правото на защита на обвиненото
лице, така и възможността на съда да се произнесе, тъй като не може да определи
рамките на обвинението и всяка негова констатация би могла да бъде нарушение на
забраната за съществено изменение на обвинението / в този смисъл е и Р
№143/1995 г. 1 НО/.
По отношение на описанието на отделните
деяния включени в продължаваната престъпна дейност:
Константната е практиката на ВКС, че
отделните деяния, включени в продължавана престъпна дейност трябва да бъдат
конкретизирани като време, място, начин на извършване /Р 220/1988 г. 2 НО/. В
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат отразени всички състовемерни обстоятелства, относими
към всяко едно от предявените обвинения /Р 484/2008 г. 1 НО, Р №157/2006 г. 1
НО и много други/.
Следва да се
посочи, че съобразно теорията и константната съдебна практика престъплението
измама се осъществява най-често с поредица от действия, които целят да въведат
или поддържат заблуждение у другиго /активна измама/ или да се използване
незнанието, или неосведомеността или неопитността на другиго /пасивна измама/.
При въвеждането в заблуждение, каквото обвинение е повдигнато в случая
доколкото прокурорът е повдигнал обвинение за възбуждане на заблуждение у М. и Ж., у пострадалото лице първоначално
не съществува представи за факти или обстоятелства, а дееца чрез свои активни
действия цели да създаде и създава неверни представи у заблудения въз основа,
на които той да формира решение за извършване на акт на имуществено
разпореждане като си мисли, че действа на годно правно основание. В контекста
на горното в ОА следва да се посочат конкретно, ясно и недвусмислено
действията, с които обв.Г. е възбуждала
заблуждение у пострадалите лица на всяка
една от датите посочени в ОА. Такова описание за всички посочени дати в периода
на продължаваното престъпление липсва.
Такова
описание на изпълнителите деяния на визираните деяния реализирани в условията
на продължавано престъпление нарушава
процесуалните права на обвиненото лице, тъй като не му позволява да организират
пълноценно защитата си по фактите. Липсата на конкретно, точно и ясно обвинение
ограничава възможността на обвиняемият да осъществи в пълен обем правото си на
защита, тъй като в обстоятелствената част на ОА прокурорът задължително трябва
да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на дееца – чрез конкретните му действия в
осъществяването му.
Нещо повече
относно пострадалата Ж. прокурорът е повдигнал обвинение, за това , че в
периода от 15.04.2020 г. до 22.04.2020 г. включително, в гр. Варна, обв. с цел да набави за себе си имотна облага: възбудила у Г.А.Ж.
заблуждение, че ще й развали любовна магия и с това й причинила имотна вреда,
както и имотна вреда на майка й Д.В.П.. Т.е. съгласно диспозитива
инкриминирания период за тази пострадала включва и 22.04.20г. Във фактическото
обвинение прокурорът обаче не е посочил никакви факти касателно
действията на подсъдимата по възбуждане на заблуждение на дата 22.04.20г. Нещо
повече сам във фактите прокурорът на стр.6, последен абзац е посочил, че спрямо
тази пострадала периодът е до 21.04.2020г. Там е записано : „…..Така в периода
от 15.04.2020 г. до 21.04.2020 г., включително, под лъжливото внушение на обв. Г., св. Ж. предала на обвиняемата………..“ . Т.е. налице
е противоречие между фактическото и юридическото обвинение касателно
края на периода на продължаваното престъпление с пострадал Ж.. Диспозитивът на акта,
представлява юридическата формулировка на обвинението и напълно следва
да произтича от описателната част на обвинителния акт, както и да следва
нейните рамки. С диспозитива на ОА, обв.Г. е предадена на съд за деяние извършено от нея от 15.04.2020 г. до 22.04.2020 г.
включително, като края на периода включва дата един ден след приетата във
фактическото обвинение, т.е. налице е противоречие между фактическото
обвинение, отразено в обстоятелствената част, и неговата юридическа
формулировка в диспозитива по отношение на времето на
извършване на деянието, което е съществен реквизит на ОА, изискван от закона.
Между съществените елементи на деянието отразени в обстоятелствената част на ОА
и неговия диспозитив е недопустимо да има
противоречие, каквото се наблюдава в настоящия случай. В случая, допуснатото
противоречие съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до
нарушаване правото на защита т.к води до невъзможност обвиняемият да разбере в
какво точно е обвинен по отношение на времето на деянието. Това противоречие
няма как да бъде преодоляно от съда по правилата на НПК. В горния смисъл е и
съдебната практика, включително и тази на ВОС- например Определение
№165/08.07.2016г. по ВЧНД №858/2016г. на ВОС, Определение по ВЧНД № 830 по
описа за 2017 г. на ВОС, произнесено по идентични случаи.
Поради това,
съдът приема, че по този начин изготвения ОА не отговаря на изискванията на
НПК, съгласно който в същия следва да бъдат описани времето, мястото и начинът
на извършване на престъплението, размерът на вредите и то по начин, който да не
налага предположения, досежно предметните рамки на
обвинението, както за обвиняемите, така и за съда. Следва да се посочи, че
волята на прокурора относно приетата за
установена фактическа обстановка или т.н. фактическо обвинение, следва да бъде
ясна и недвусмислена, а не да се гадае и извлича по тълкувателен път от
съдържанието на ОА или още по-малко от материалите по делото. Нещо повече диспозитивът на обвинението трябва да следва фактическите
рамки на ОА. Горните неясноти, противоречията между диспозитива
и фактическото обвинение и липсата на конкретни факти представляват отстранимо съществено процесуално нарушение, което води до
ограничаване правото на защита на обвиняемата да разбере в какво точно е
обвинена, а също така е ограничена и възможността на съда да разбере какви са
предметните рамки на обвинението и какви факти и обстоятелства подлежат на
доказване в процеса. Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност
във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото
средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за
повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на
чл.249 ал.4 т.1 НПК охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности
информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3
б.“а“ от ЕКЗПЧОС /. В този смисъл е и практиката на ВОС по идентичен казус –
Определение по ВЧНД № 418/21.05.2018г. Ето защо съдът приема, че посочените
по-горе недостатъци на прокурорския акт обосновават нарушение на това право на
обвиняемата и в частност на правото й да научи в какво е обвинена, респективно
„да научи за какво престъпление е привлечена в това качество“.
Съществени
процесуални нарушения са били допуснати и по отношение на пострадалите, тъй
като по отношение на конкретни лица – Л.М. и Т.М. е нарушено тяхното право да
участват в производството в неговата досъдебна фаза. Свидетелката Л.М. е разпитвана общо три пъти
в досъдебната фаза – на 23.04.20г., 24.04.2020г. и 26.06.20г., а свидетелката Т.М.
е разпитвана два пъти – на 19.06.2020г. и на 26.06.2020г. При тези разпити
пострадалите са били уведомени за правата им по НПК, като същите са изразили
становище, че не желаят материалите по делото да им бъдат предявявани. На
10.07.2020г. двете пострадали са подали изрични молби до наблюдаващия прокурор
при ВРП, находящи се на лист 42 и л.44 от том 3 на
ДП, като са уведомили прокурора, че са упълномощили повереник
– адв.Б. и са заявили изрично желание да участват в
производството, както и да им бъдат предявени материалите по делото, като са
посочили адрес за призоваване – кантората на повереника. Молбите на
пострадалите са препратени от наблюдаващия прокурор до водещия разследването. Въпреки
горното разследващите органи са нарушили правата на пострадалите, като дори не
са ги призовали за запознаване с материалите по делото и разследването е
приключило, нарушавайки правото на последните да участват в производството,
което съставлява остстранимо съществено процесуално
нарушение, визирано изрично в разпоредбата на чл.249, ал.4, т.2 от НПК. Горното
е неотстранимо във фазата на съдебното производство, тъй като процесуалните
действия в наказателното производство се извършват в последователност,
императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на
пострадалото лице да участва в производството от самото му начеване във фазата
на ДП, е задължителна предпоставка визирана от законодателя за валидност и
условие за извършване на следващото процесуално действие.
По изложените
съображения, съдът намира, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато
на ВРП за отстраняването им. Посочените процесуални нарушения касаещи нарушения
на правата на обвиняемата и пострадалите, както бе споменато по-горе не могат
да бъдат отстранени в съдебната фаза, защото процесуалните действия в
наказателното производство се извършват в последователност, императивно
определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита,
респективно правото на участие в производството на пострадалите, е задължителна
предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално
действие. Като в този смисъл е без значение редът, по който ще протече
впоследствие делото в съдебната фаза.
С оглед
становището на съда, че на ДП са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемата и на пострадалите, съдът намира, че не
следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8, а
именно по въпросите: налице ли са
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; разглеждането
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови
доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него, относно конституирането на страни в процеса и относно
предявените искове, тъй като производството по делото не би могло да премине в
по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на сочените
процесуални нарушения, което безспорно изисква не само връщане на делото във
фазата на ДП с оглед съблюдаване на правата на пострадалите лица, но и
впоследствие изготвяне на нов ОА.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 и т.2 вр.чл. 249, ал. 1 вр.чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №
431/2021г. по описа на ВРС за 2021 година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна
прокуратура, за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване на правата на обвиняемата и пострадалите, посочени
по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от
НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 10:35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: