Р Е Ш Е Н
И Е
№ 285 09.07.2021г.
Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На осми юни 2021г в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Прокурор: Гриша Мавров
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело №77 по описа за 2021г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на „ПСК ВИАСТРОЙ“
ЕООД ЕИК:********* гр. Гълъбово, представлявано от С.Н.Б.против
РА №Р-16001620000458-091-001/08.10.2020г., издаден от Г.Н.- Началник сектор,
възложил ревизията и З.Т.на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №5/04.01.2021г на
Директор дирекция „ОДОП“ Пловдив, в обжалваната му част: непризнат данъчен
кредит в размер на 95 986.76лв главница и 20 842.20лв прилежащи лихви
и лихва в размер на 137.03лв.
В
ревизионния доклад са посочени следните факти, подведени под чл.70 ал.5 от ЗДДС:
За данъчен период 01.04.2018г до 30.04.2018г. в СД №24002025023/14.05.2018г е
включена фактура №**********/30.04.2018г, издадена от ПЪТРЕМОНТ-18 ЕООД с
предмет на доставка – транспортна услуга, с ДДС с ПДК в размер на
22 391.87лв., както и фактури за закупено гориво с деклариран ПДК в размер
на 2078.95лв, по отношение на които е установено, че липсва доставка по смисъла
на чл.9, не е възникнало данъчно събитие по чл.25 и не са изпълнени условията
на чл. 68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС. За данъчен период 01.05.2018г до
31.05.2018г не се признава на същите правни основания декларирано ДДС с ПДК в
размер на 3 581.00лв по фактура №**********/31.05.2018г, издадена от
„М-КОМЕРС 18“ ЕООД с предмет на доставката транспортна услуга, и декларирано
ДДС с ПДК в размер на 1878.17лв по фактури с предмет на доставката гориво. За
данъчен период 01.06.2018г до 30.06.2018г не се признава декларирано ДДС с ПДК
в размер на 5861.00лв по фактура №**********/30.06.2018г, издадена от М КОМЕРС
18 ЕООД с предмет на доставката СМР, и декларирано ДДС с ПДК в размер на 2 312.57лв
по фактури с предмет на доставката гориво. За данъчен период 01.07.2018г
-31.07.2018г не е признато право на ДК по декларирано ДДС с ПДК в размер на
34 000лв по фактура №**********/31.07.2018г издадена от М-КОМЕРС 18 ЕООД с
предмет на доставката услуга, както и декларирано ДДС с ПДК по фактури за
покупка на гориво в размер на 1019.05лв. За данъчен период 01.08.2018г
-31.08.2018г не е признато декларирано ДДС с ПДК по фактури за доставка на
гориво в размер на 1388.61лв., За данъчен период 01.09.2018г -30.09.2018г не е
признато декларирано ДДС с ПДК по фактури за доставка на гориво в размер на
710.04лв. За данъчен период 01.10.2018г -31.10.2018г не е признато декларирано
ДДС с ПДК в размер на 3621.86лв по фактури за доставка на гориво. За данъчен
период 01.11.2018г-30.11.2018г не е признато ДДС с ПДК в размер на 1331.40лв по
фактури за доставка на гориво. За данъчен период 01.12.2018г-31.12.2018г не е
признато декларирано ДДС с ПДК в размер на 14803.00лв по фактура №**********/31.12.2018г
издадена от ППС ВИАСТРОЙ ЕООД с предмет на доставката СМР, както и декларирано
ДДС с ПДК по фактури за доставка на гориво в размер на 1008.74лв.
По
фактура №**********/30.04.2018г, издадена от ПЪТРЕМОНТ-18 ЕООД с предмет на
доставка – транспортна услуга, с ДДС в размер на 22 391.87лв, фактура №**********/31.05.2018г,
издадена от „М-КОМЕРС 18“ ЕООД с предмет на доставката транспортна услуга, с
ДДС в размер на 3 581.00лв, по фактура №**********/30.06.2018г, издадена
от „М КОМЕРС 18“ ЕООД с предмет на доставката СМР с ДДС
в
размер на 5861.00лв., по фактура №**********/31.07.2018г издадена от М-КОМЕРС
18 ЕООД с предмет на доставката услуга и ДДС в размер на 34 000лв, по фактура
№**********/31.12.2018г издадена от ППС ВИАСТРОЙ ЕООД с предмет на доставката
СМР и ДДС в размер на 14 803.00лв, е
прието в РД и от решаващия орган, че: ПЪТРЕМОНТ -18 ЕООД, М-КОМЕРС -18 ЕООД и
ППС ВИАСТРОЙ ЕООД са издали фактури и документи, които имат не вярно
съдържание. Данните по тях не съответстват на обективната действителност, тъй
като няма извършени доставки на СМР и транспортни услуги. В този случай,
посочва се в РД, не е необходимо за данъчната злоупотреба с ДДС да се доказва
знание у получателя и претендиращия ПДК, че доставчиците са сключвали
симулативни сделки и нямат необходимите ресурси за извършване на доставките
тоест РЛ да знае, че не посочения доставчик е този, който реално му доставя
предмета на сделката. В случай, в който няма изобщо реална доставка, получателя
по фактурата не може да знае този обективен факт и съответно той самия
съзнателно злоупотребява, претендирайки право на данъчен кредит за
несъществуващи доставки. „ПЪТРЕМОНТ-18“ ЕООД с ЕИК *********, издал фактура
№1/30.04.2018г с ДДС на стойност 22 391.67лв представя не заверени копия на договор от
16.02.2018г, сключен с РЛ в качеството му на възложител за извършване на
транспортна услуга по маршрут Стара Загора – Созопол и обратно, за срок от една
година и на стойност 112 000лв без ДДС. Транспортната услуга трябва да се
извършва с техника по Приложение №1 което не е представено в хода на ревизията.
Следователно не е ясно с каква техника са извършвани превозите, нито има
доказателства тази уговорена услуга да е заплатено от страна на възложителя,
същия РЛ. От своя страна „ПЪТРЕМОНТ-18“ ЕООД сключва договор като възложител с
изпълнителя „ВИА ТРАНС СЗ“ ЕООД на същата дата 16.02.2018г, като в този договор
е вписан БУЛСТАТ ********* принадлежи на
РЛ 0 ПСК ВИАСТРОЙ ЕООД с управител С.Б.. В договора е описано, че ПЪТРЕМОНТ -18
ЕООД с управител Д.Г.Д.възлага на ВИА ТРАНС СЗ ЕООД с
БУЛСТАТ 20312590 / на РЛ/ с управител С.Н.Б.– същия е управител на РЛ – ПСК
ВИАСТРОЙ ЕООД да извърши транспортната услуга от град Стара Загора до град
Созопол и обратно за срок от една година и на стойност 111 000лв. без ДДС
с техника, описана в приложение №1. Представено е приложение №1 към този
договор за транспортна услуга, сключен между доставчика ПЪТРЕМОНТ -18 ЕООД и
ВИА ТРАНС СЗ ЕООД, в което са описани Форд Транзит №***, Форд Транзит №***, Волво
ФХ 16 502 с № ***. Няма свидетелства за регистрация на посочените МПС,
както и документи за собственост или наемане на тези превозни средства от ВИА
ТРАНС СЗ ЕООД, което има за управител същото лице – С.Б.. След направена справка
в съответните регистри е установено, че описаните МПС не са собственост на
ПЪТРЕМОНТ 18 ЕООД, а действителния ЕИК по БУЛСТАТ на ВИА ТРАНС СЗ ЕООД е
*********, но управителя е същия – С.Н.Б.и това
дружество също не е собственик на описаните в приложение №1 към договора ППС.
Представени са 100броя незаверени копия на пътни
листове и две товарителници, в които е записано, че са извършени 49 на брой
пътувания между Стара Загора –Созопол-Стара Загора с Форд Транзит №*** с водач Т.Д.,
49 пътувания по същия маршрут с Форд Транзит №*** с водач М.А., както и две
пътувания с влекач Волво ФХ 16502 с №***с водач Б.П..
Водачите нямат сключени договори с ВИА ТРАНС СЗ ЕООД, а дружеството няма наети
лица през периода на издаване на пътните листове за транспортни услуги, не е
назначало работници от 28.10.2015г като всички трудови договори са прекратени
на 25.12.2015г, а през 2018г това дружество не е декларирало в дневниците си за
покупки по ЗДДС получени доставки на услуги – транспортни или наем на МПС. ВИА ТРАНС СЗ ЕООД издава към ПЪТРЕМОНТ 18
ЕООД фактура №**********/30.04.2018г на стойност 110 936.20лв и ДДС
22 187.24лв, а „ПЪТРЕМОНТ 18“ ЕООД издава на ПСК ВИАСТРОЙ ЕООД процесната
фактура №0/30.04.2018г за транспортна услуга на стойност 111 958 и ДДС
22 391.67лв. ПЪТРЕМОНТ -18 ЕООД не представя свидетелства за регистрация
на МПС, договор за наемането им, фактури за платен наем или фактури за
транспортни услуги от трети лица. Няма заплащане по процесната фактура, няма
доказателства какво е превозвано по този маршрут, на кой обект е доставяно.
ПЪТРЕМОНТ 18 ЕООД е регистрирано в ТР три дни след сключване на договора с ПСК
ВИАСТРОЙ – 19.02.2018г , а три от пътните листи са с дати от 16.02.2018г и
15.02.2018г, ведно с товарителница от 15.02.2018г. Договорът за обществена
поръчка сключен между Община Созопол и ПСК ВИАСТРОЙ ЕООД /РЛ/ е от 21.06.2018г
тоест след като е издадена процесната фактура, доставката по която се твърди от
РЛ, че е във връзка с изпълнение на този договор.
Фактурата
от ППС ВИАСТРОЙ ЕООД №*********/31.12.2018г с предмет СМР услуги с ДДС на
стойност 14 803.00лв: В първата по
ред ревизия, управителя на РЛ е посочил, че е избрал ППС ВИАСТРОЙ ЕООД и
М-КОМЕРС 18 ЕООД поради лични контакти с управителя им Д.Д., но в хода на
повторната ревизия заявява, че не са му известни никакви адреси, форми за
контакт и каквито и да било данни за тези две дружества. РЛ представя в хода на
повторната ревизия договор с ППС ВИАСТРОЙ ЕООД от 14.07.2018г за възлагане на
дейности по обществената поръчка с община Созопол – изграждане на улица
„Професор Иван Венедиков“ от о.т.171 до о.т.180, местност Буджака,
Община Созопол, и други дейности. Възнаграждението е 74 015.00лв без ДДС,
платимо по банков път в 14 дневен срок от датата на подписване на
приемо-предавателните протоколи, с които се предават изпълнените работи от под
изпълнителя към възложителя и след издаването на съответните актове за
установяване на завършените и подлежащи на заплащане СМР. Сумата е за цялата
работа, цената на вложените материали, разходи за труд, механизация, енергия,
складиране и други, както и печалба за изпълнителя. Строителните материали ще
се осигуряват от възложителя. От РЛ не са представени доказателства да е
предавало строителни материали на ППС ВИАСТРОЙ ЕООД съгласно договора, нито
документи за разплащане по договора. Представляващия дружеството Д.Д. е заявил,
че не притежава никакви документи на фирмата от самото й създаване, тъй като е
обсебена от С.Ж., за което е сезирал МВР и съответните прокуратури. Декларира,
че не е извършвал дейност с ППС ВИАСТРОЙ ЕООД.
М-КОМЕРС
18 ЕООД издал фактури № 2/31.05.2018г, 03/30.06.2018г, и №6/31.07.2018г,
съответно с предмет транспорт, СМР и само услуга. „М-КОМЕРС-18“ ЕООД се представлява
също от Д.Д., както „ППС ВИАСТРОЙ“ ЕООД и „ПЪТРЕМОНТ -18“ ЕООД. На 30.03.2018г
е сключен договор с М-КОМЕРС 18 ЕООД с предмет дейности по изпълнение на
обществена поръчка по договор между РЛ и Община Мъглиж. Възнаграждението по
договора между М КОМЕРС 18 ЕООД и РЛ е 47 210лв, за които няма данни да са
платени, а съдържанието му е идентично по условия като това, сключено с ППС
ВИАСТРОЙ ЕООД за изпълнение на договора за обществена поръчка, сключен с община
Созопол от РЛ. Представен е Акт №2 от 14.04.2018г за завършени от М КОМЕРС 18
ЕООД и подлежащи на плащане СМР от възложителя ПСК ВИАСТРОЙ ЕООД на стойност
17 904.96лв без ДДС за доставка и полагане на 4см износващ пласт настилка
за които е издадена фактурата от 31.05.2018г на стойност 17 905лв, но тя
пък е с предмет транспортна услуга. Акт №1 от 15.04.2018г за установяване на
извършени СМР по този договор на стойност 29 305.25лв без ДДС и фактура за
тях от 30.06.2018г на стойност 29 305лв без ДДС с предмет СМР. Наличен е
договор за услуга и наем от 03.01.2018г между М КОМЕРС 18 ЕООД и РЛ за
пренаемане на МПС и строителна техника, които са наети от РЛ, съгласно
приложение №1 към договора, както и за доставка на СМР с персонала на М КОМЕРС
18 ЕООД, съгласно списък Приложение №2. Наемната цена на МПС и техника е общо
75 000лв без ДДС за целия период. Цената на труда от предоставения
персонала, както и разходи за административно обслужване и транспорт в размер
на 95 000лв без ДДС. Възнаграждението се заплаща на пренаемодателя
М КОМЕРС 18 ЕООД еднократно към 31.07.2018г в тази връзка е издадена фактура
№6/31.07.2018г с ДДС 34 000лв при
ДО 170 000лв. с предмет услуга по договор. Приложения №1 и №2 за техниката
и работниците, които доставчика отдава на РЛ не са представени. Няма
доказателства РЛ да е предоставяло строителните материали, нужни на М КОМЕРС
2018г ЕООД за да изпълни СМР по договора с Община Мъглиж вместо РЛ. Д.Д. в
качеството си на управител на М КОМЕРС 18 ЕООД е заявил, че фирмата е обсебена
от С.Ж. и не извършва дейност.
Въз
основа на тези факти – свързаност на доставчиците и никакви доказателства за
реални доставки по издадените от тях фактури е отказано да се признае право на
данъчен кредит, което е заявено с подадените СД за съответните данъчни периоди.
Относно 598броя фактури, описани в РД и
съдържащи се по делото, РЛ е приспаднало ДДС в общ размер от 15 350лв, за
заплатени от него доставки на гориво –дизел, бензин, газ. Дружеството притежава Влекач Волво ***, полуремарке ***, които
са използвани за пренос на пътно транспортна техника до обектите и обратно по
сключените договори за изпълнение на обществени поръчки с предмет СМР с община
Созопол и Община Мъглиж. Гумен валяк за обекта в община Мъглиж, Товарен
автомобил МАН ***, не е използван, според обясненията на управителя на РЛ, Опел
Зафира е използван за снабдяване с материали и резервни части, за работа по
обектите. Автомобилите са управлявани от Т.И.Д., И.М.И., И.С.Д., С.Г.Ц.и С.В.Ж., наети по договор с наемодател „ПЪТСТРОЙ“
ООД. Договора не е представен, а при проверка се установява, че има отразена
фактура с дан основа 49 000лв издадена от ПЪТСТРОЙ ООД, което не е
регистрирано по ЗДДС, а като предмет на доставката е посочен наем, съгласно
Договор от 01.01.2018г. Т.Д. е бил назначен до 27.08.2018 като шофьор на влекач
при ПЪТСТРОЙ ООД, И.И.от 11.10.2018г до 01.03.2019г
като шофьор на товарен автомобил, И.И.от 24.11.2017г
до 11.07.2019г като нискоквалифициран работник, С.Ц.от
16.09.2015г до 06.09.2019г като шофьор снабдител. Видно е, че И.И.и С.Ж.са назначени в ПЪТСТРОЙ
ООД след приключване на СМР в община Созопол и община Мъглиж. Горивата са
зареждане от град Ловеч, град Казанлък, град Ямбол, град Нова Загора и други, а
обектите са в Община Созопол и Община Мъглиж, като освен това дизеловото гориво
е под 50литра, което отговаря на вместимост на резервоар на лек автомобил, а не
на товарни МПС. Освен това по част от фактурите са купувани бензин и газ, а
автомобилите на РЛ са само на дизелово гориво, съгласно свидетелствата за
регистрация. След като горивото е за влекач с полуремарке, което да превози
тежка техника до Созопол и община Мъглиж, то се налага извода, че зареждането
му с дизелово гориво с малки количества не е обективна истина.
Жалбата е
подадена на 27.01.2021г по пощата / стр.46, том І-ви/, при връчване на решение
№5/04.01.2021г, извършено на 14.01.2021г, и срещу Ревизионен акт, който е
потвърден по реда на задължителния административен контрол, съответно от лице,
срещу което е издаден обжалвания ревизионен акт – допустима. С жалбата се
твърди, че следва да се вземат предвид представените от ПЪТРЕМОНТ 18 ЕООД пътни
листи и товарителници, които доказват доставките и са достатъчни за признаване
правото на данъчен кредит с оглед изискването за реална престация на
фактурираното. Собственика на превозните средства е установен като това е
„ПЪТСТРОЙ“ ООД, но данъчните органи не са изследвали дали превозните средства
не са предоставени под някаква форма на изпълнителя на транспорта „ВИА ТРАНС
СЗ“ ЕООД, след като ПЪТСТРОЙ ООД има назначени и шофьори. ПСК ВИАСТРОЙ ЕООД има
договори с община Созопол отпреди посочения в РД от 21.06.2018г. Представени са
фактури, издавани от РЛ към община Созопол и предавателни протоколи за СМР
отпреди 21.06.2018г. Те не са били обект на анализ, но по повод на тях е
възложена и изпълнена въпросната транспортна услуга от страна на ПЪТРЕМОНТ 18
ЕООД, който наел от своя страна ВИА ТРАНС СЗ ЕООД. ПЪТРЕМОНТ 18 ЕООД си е наел
още един подизпълнител ВИА ТРАНС СЗ ЕООД, който е обезпечен с транспортна
техника. Уточнена е техниката в договора между доставчика ПЪТРЕМОНТ 18 ЕООД и
ВИА ТРАНС СЗ ЕООД. Доставчика е ползвал подизпълнител, съгласно договора между
тези две дружества. Но не е направена проверка на дружеството, което е
собственик на техниката, за да се установи как е предоставена тази техника на
ВИА ТРАНС СЗ ЕООД. Реалното ползване на техниката се установява от
представените товарителници. Трябвало е да се транспортират работниците на РЛ
до община Созопол с оглед отдалечеността от град Стара Загора. Собственика на
превозните средства ПЪТСТРОЙ ООД не е регистриран по ЗДДС, поради което няма
как при доставка от негова страна на услуга наем на превозните средства, в
дневниците си за покупки наемателя ВИА СТРОЙ СЗ ЕООД да отрази това събитие
като данъчно. По доставките от ВИА СТРОЙ СЗ ЕООД към ПЪТРЕМОНТ 18 ЕООД са
установени транспортните средства, пътните листи и товарителниците и
следователно реалността на доставката по фактурата от ПЪТРЕМОНТ 18 ЕООД към ПСК
ВИАСТРОЙ ЕООД. Очевидно е, че ПЪТСТРОЙ
ООД е предоставило техника и работници на ВИА ТРАНС СЗ ЕООД, която от своя
страна е подизпълнител на ПЪТРЕМОНТ 18 ЕООД, а той пък на РЛ. Но в хода на
ревизията не са проследени сключените договори между ПЪТСТРОЙ ООД и ВИА ТРАНС
СЗ ЕООД. По същия начин не са анализирани и издирени документи за М КОМЕРС-18
ЕООД и неговия подизпълнител ППС ВИАСТРОЙ ЕООД. ППС ВИАСТРОЙ ЕООД е представило
всички документи за изпълнение на доставката, която е фактурира от М КОМЕРС 19
ЕООД на ПСК ВИА СТРОЙ ЕООД тоест реална е доставката. Изложена е подробна
аргументация, изведена от Решенията на Съда на ЕС по отношение правото на
данъчен кредит и основанията, при които може да бъде отказано неговото
упражняване, а в писмената защита е направен анализ на заключенията на вещото
лице по допусната СЧЕ, които според жалбоподателя доказват реалност на
доставките и необективно отношение по време на ревизионното производство,
извършено от един и същи служител при повторната и първата ревизия, който е
направил ревизия и на доставчика ПЪТРЕМОНТ 18 ЕООД и е предубеден като
избирателно не взема предвид, че обясненията на Д.Д. са изгодни за него факти,
но не сочат на извод, че дружествата, които той представлява не са извършвали
дейност. Претендира отмяна на РА и всички разноски по делото, съгласно списък.
Ответника
– Директор Дирекция „ОДОП“ в писмената си защита разглежда подробно всички
факти, описани в РД и се позовава на заключението на вещото лице, което ги
потвърждава като иска то съда да приеме, че няма доказателства за реална
доставка по посочените в РД фактури и РА е законосъобразен с оглед липсата на
право на данъчен кредит предвид чл.70 ал.5 от ЗДДС. Претендира възнаграждение
за юрисконсулт.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на
жалбата е предлага на съда да бъде отхвърлена.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателството и закона, намира за установено следното:
По делото
липсва Приложение №1 към договора от 16.02.2018г, сключен от РЛ и първия
доставчик „Пътремонт 18“ ЕООД с предмет транспортна
услуга. Няма спор и, че този доставчик не притежава никакви МПС, нито наети
работници, а наетия от него подизпълнител „Виа Транс
СЗ“ ЕООД има за управител същото лице, което е управител и на РЛ „ПСК ВИАСТРОЙ“
ЕООД. Тук е мястото да се каже, че в тази връзка РЛ няма пречки и е в негова
тежест да представи доказателства, че „Виа Транс СЗ“
ЕООД е наело транспортни средства от „ПЪТСТРОЙ“ ООД, но такива доказателства
няма представени, а освен това и ревизираното дружество притежава влекач Волво с рег. №***и полуремарке ***, които според обясненията на управителя са
използвани са превоз на материали и резервни части, необходими за работа по
обектите в Созопол и Мъглиж. Въпреки това обаче, видно от заключението на
вещото лице, фактурираните от „Пътремонт 18“ ЕООД транспортни услуги са извършвани с
влекач Волво с рег. №***, за което няма данни да е собственост
на доставчика или да е наемано от него, нито е собственост или наето от
подизпълнителя „Виа Транс СЗ“ ЕООД. „Пътремонт 18“ ЕООД от своя страна сключва договор с „Виа Транс СЗ“ ЕООД от 16.02.2018г, на която дата е сключен
договора между доставчика и РЛ. Към този договор вече има приложение №1, в
което са описани Форд Транзит с рег №*** – пътнически
бус, Форд Транзит с рег №*** товаро-пътнически
бус и Волво ФХ16 520 с рег. №***- влекач –
собственост на ПЪТСТРОЙ ООД. „Виа Транс СЗ“ ЕООД с
управител същото физическо лице което е управител и на дружеството –
жалбоподател, издава фактура към „Пътремонт 18“ ЕООД
№26/30.04.2018г, а „Пътремонт 18“ ЕООД издава фактура
към РЛ №1/30.04.2018г на стойност ДДС -22 391.67лв. Виа
Транс СЗ ЕООД издава пътни листи 100броя, на листи 152-202 том ІІ, проверени от
вещото лице и описани в заключението му, по които водачи са съответно Т.Д., М.А.
и Б.П.. Към пътен лист от 30.04.2018г има издадена товарителница от същата дата
за превоз на товари: Зил водоноска СТ1962 Созопол-
Стара Загора, Годунатор СТ 7473 Созопол- Стара
Загора, Компресор от Созопол до Стара Загора, с превозвач Виа
Транс СЗ ЕООД, изпращач и получател Пътремонт 18
ЕООД, ППС е влекача Волво с рег. №***. Към пътен лист
от 15.02.2018г има товарителница за превоз от Созопол до Стара Загора Зил Водонска, Годунатор и Компресор
със същия влекач, превозвач, изпращач и получател тоест на 15.02.2018г, ден
преди да се сключат и двата договора, посочените Зил Водонска,
Гудонатор и Компресор са пристигнали в град Стара
Загора и после на 30.04.2018г отново са пристигнали в град Стара Загора от град
Мъглиж, без да е ясно кога са се върнали в Созопол, за да се изпълни доставката
по договора от 16.02.2018г. за транспортни услуги. Превозните средства Форд
Транзит и влекач Волво №*** са дълготрайни материални
активи на Пътстрой ООД, като Т.Д. е назначен на трудов договор – шофьор на
влекач до 27.08.2018г, П. е от 15.02.2018г до 09.07.2018г, М.А. обаче не работи
в ПЪТСТРОЙ ООД в периода от 02.2018г до 04.2018г. След като РЛ и подизпълнителя
Виа Транс СЗ ЕООД имат един и същи управител, остава
без отговор въпроса защо този управител сключва договор с Пътремонт
18 ЕООД, което дружество няма никакви технически и кадрови възможности да
изпълни договора, но което в последствие ще сключи друг договор с Виа Транс СЗ ЕООД, представлявано от управителя на РЛ. Така
се създава верига за префактуриране на една и съща
услуга, за която няма доказателства да е извършена, съгласно процесната фактура.
Транспортната услуга, която Пътремонт 18 ЕООД
фактурира на РЛ не може да се установи като реална престация от представените
не заверени пътни листи, съставени от Виа Транс СЗ
ЕООД за „Пътремонт 18“ ЕООД, защото те не съдържат
факти относно товара – кои работници са превозвани от Стара Загора до Созопол и
обратно по тези пътни листи, съответно техника, а двете товарителници от
15.02.2018г и от 30.04.2018г удостоверяват товар, който е пътувал от Созопол
към Стара Загора, но не и обратно тоест няма факти, които в логическа
последователност да сочат, че Виа Транс СЗ ЕООД с
управител същото лице като дружеството – жалбоподател е извършило транспортните
услуги, които са доставени на РЛ, чрез Пътремонт 18
ЕООД. Тези сто броя пътни листи имат маршрут и лица, които са управлявали
автомобилите, но единия от тях в периода 02.2018г до 04.2018г изобщо не е бил
на трудов договор в ПЪТСТРОЙ ООД, от който се твърди, че е бил нает, но според
РЛ, ревизиращия екип не е положил усилия да установи, че „Виа
Транс СЗ“ ЕООД е наело пътни транспортни средства и работници, за да изпълни
договора си с Пътремонт 18 ЕООД. След като управителя
на Виа Транс СЗ ЕООД и управителя на РЛ са едно и
също лице, то няма пречка да се представят доказателства за наемане на
работници от техника от под изпълнителя. Тук е мястото да се каже, че
изпълнението на договорите за обществена поръчка не означава, че СМР-та по тях
са доставени на РЛ от издателите на процесните фактури. След като управителя на
РЛ е избрал Пътремонт 18 ЕООД поради лични контакти с
управителя му Д.Д., то следва да е бил наясно с възможностите на дружеството да
изпълни договора за транспортни услуги, но след като на същата дата 16.02.2018г
се сключва следващ по веригата договор с Виа Транс СЗ
ЕООД с управител същото лице, което управлява и ревизираното дружество, то
съзнанието, че няма реална доставка е налично – управителя знае с какви
средства за изпълнение на договора разполага Виа
Транс СЗ ЕООД. Фактурата издадена от Пътремонт -18
ЕООД с предмет транспортна услуга с ДДС 22 391.67, за което не е признато
право на данъчен кредит, фактурира доставка, която не е реално извършена с
оглед посочените по-горе факти, а именно установено е единствено, че на
15.02.2018г и на 30.04.2018г, съгласно представените и описани от вещото лице
товарителници, от Созопол към Стара Загора е пътувала техника с превозвач „Виа Транс СЗ“ ЕООД, натоварена на МПС Волво
***, чиято собственост е на ПЪТСТРОЙ ООД, а ревизираното дружество притежава
Влекач Волво с рег. №*** полуремарке
***, които според обясненията на управителя са използвани за превоз на
материали и резервни части, необходими за работа по обектите в Созопол и
Мъглиж. Тук е мястото да се обсъди и договора от 03.01.2018г, който РЛ сключва
с М-Комерс 18 ЕООД с предмет пренаемане на работници и строителна техника. Той
предхожда наемането на подизпълнителя Пътремонт 18
ЕООД с договор от 16.02.2018г. Договорът от 03.01.2018г има за предмет наемане
от страна на ПСК ВИАСТРОЙ ЕООД на МПС и строителна техника, съгласно приложение
№1 и доставка на СМР с персонал на М-Комерс 18 ЕООД, съгласно приложение №2,
срещу наемна цена на МПС и строителна техника то 75 000лв без дДС и цена на доставката на труда на персонала, ведно с
разходите за транспорт в размер на 95 000лв. Договореното възнаграждение
се заплаща от РЛ еднократно към 31.07.2018г, като на тази дата е издадена
фактура №6/31.07.2018г с ДДС 34 000лв с предмет „услуга по договор“. Към
договора не са приложени цитираните в него приложения 1 и 2, като вещото лице е
установило, че липсват каквито и да било други документи за доставките, освен
договора и фактурата, но те само установяват сделката, не и нейното реално
изпълнение. На 30.03.2018г се сключва нов договор между РЛ и М-Комерс 18 ЕООД
за възлагане на дейности на подизпълнител – извършване на СМР Възстановяване на
пътна настилка в участъка от изхода на село Тулово до табелата на град Мъглиж и
цялостно пре асфалтиране на ул. „Стара планина“ в
село Ветрен и други дейности, като е приложен акт образец 19 от 15.04.2018г.
Издадена е фактура №3/30.06.2018г на стойност 29 305лв и ДДС
6 861.00лв. По тази сделка единствено акт образец 19 / Акт №1 и Акт №2/ са
документите, различни от диспозитивните за сключване на сделката, но той
документира само съгласие на страните, че се приемат СМР, като е частен
свидетелстващ документ, съдържащ изгодни за страната факти, които следва да
бъдат подкрепени от другите доказателства по делото, каквито няма. В самите Акт
№1 и Акт №2 на стр. 4-14 том ІV по делото е посочено, че се съставят въз основа
на отчетни документи, а такива липсват. М-Комерс 18 ЕООД няма наети работници,
няма собственост върху техника, а управителя отново е Д.Д., който е управител и
на другите две дружества, издали спорните фактури, заявил, че дружествата на
практика се използват от управителя на ПЪТСТРОЙ ООД – С.Ж., съгласно справка в
Търговски регистър. ПЪТСТРОЙ ООД е дружеството – собственик на влекач Волво с рег. №***, посочен в товарителниците на Виа Транс СЗ ЕООД. Тези факти сочат на знание у управителя
на РЛ за всички условия, при които са съставяни коментираните документи –
фактури, пътни листи, товарителници и най-вече за това кому принадлежат
вписаните в тези пътни листи и в товарителниците МПС с марка Форд Транзит и
влекач Волво с рег. №***. Следователно той е бил
наясно, че извършва злоупотреба с правото си на данъчен кредит, когато
управляваното от него Виа Транс СЗ ЕООД съставя пътни
листи, товарителници и фактури към Пътремонт 18 ЕООД
и съответно, когато изисква данъчен кредит по фактурата от Пътремонт
18 ЕООД издадена на база фактурата от Виа Транс СЗ
ЕООД. ПЪТСТРОЙ ООД не е регистрирано по ЗДДС дружество, което обяснява, предвид
свързаността между управителя на РЛ и Виа Транс СЗ
ЕООД от една страна, и управителя на Пътстрой ООД с трите дружества, издали
процесните фактури, защо се е наложило това префактуриране.
След като в пътни листи и приложение №1 към договора между Виа
Транс СЗ ЕООД и Пътремонт 18 ЕООД присъстват МПС и
водачи, които са собственост или на трудов договор при ПЪТСТРОЙ ООД.
Следователно логично идва извода, че не издателите на фактурите са извършвали
транспортни услуги и СМР за РЛ, което е сключвало договори за обществени
поръчки с предмет ремонт на улици, тротоари и шахти в град Созопол и в община
Мъглиж. Подобни факти има предвид и подробно цитираната от двете страни по
делото практика на Съда на ЕС, която може да се обобщи към настоящия случай, за
да се даде отговор и на жалбоподателя – няма значение за правото на данъчен
кредит липсата на финансова и кадрова обезпеченост у доставчика тоест неговото
поведение, когато получателя на доставката и претендиращ право на данъчен
кредит е добросъвестен и е получил реално престацията, дори тя да не изхожда от
издателя на фактурата, получателя на тази доставка не следва да има съзнанието,
че участва в злоупотреба с право. В настоящия казус не може да се заключи, че
управителя на РЛ е добросъвестен и не е имал знание за това кой търговец престира услугите, както и че фактурите не документират
вярно обективната действителност. Дори и договорите за обществени поръчки да са
изпълнени, това не доказва, че по спорните фактури има реални доставки. Акт
№1/15.04.2018 и Акт №2 от 14.04.2018г
имат следното съдържание – съобразно отчетните документи, установихме,
че са извършени и подлежат на заплащане изброените СМР. Няма обаче отчетни
документи, нито данни М-Комерс 18 ЕООД да има каквито и да било ресурси –
технически или човешки да изпълни тези СМР.
Фактура №**********/31.05.2018г, издадена от „М-КОМЕРС 18“ ЕООД с
предмет на доставката транспортна услуга, с ДДС в размер на 3 581.00лв, по
фактура №**********/30.06.2018г, издадена от „М КОМЕРС 18“ ЕООД с предмет на
доставката СМР с ДДС в размер на 5861.00лв., по фактура №**********/31.07.2018г
издадена от М-КОМЕРС 18 ЕООД с предмет на доставката услуга и ДДС в размер на
34 000лв, не документират реални доставки, поради което основанието по чл.70
ал.5 от ЗДДС е изпълнено и не се следва признаване на правото на данъчен
кредит.
Относно
ППС ВИАСТРОЙ ЕООД – фактура №2/31.12.2018г на стойност ДДС 14 803лв с
предмет СМР по договор, сключен на 14.07.2018г за възлагане на дейности на
подизпълнител – „Изграждане на улица „Професор Иван Венедиков“ местност Буджака, община Созопол по договора за обществена поръчка,
сключен на 21.06.2018г. Не са представени други документи за извършената
доставка в хода на ревизията, нито са установени такива от вещото лице. Счетоводствата на дружествата, цитирани до
тук се водят от едни и същи лица.
Относно
възражението на жалбоподателя, че договорите с Пътремонт
18 ЕООД и Виа Транс СЗ ЕООД логично предхождат
21.06.2018г, когато е сключен договора с Община Созопол, следва да се каже, че
вещото лице е проследило договорите, по които ПСК ВИАСТРОЙ ЕООД изпълнява СМР, превъзложени на цитираните дружества и фактурирани от тях
на РЛ и е заключило следното: договор за
обществена поръчка е 01.03.2018г с община Мъглиж за възстановяване на пътна
настилка в участъка от изхода на село Тулово до табелата на град Мъглиж – 2км,
цялостно асфалтиране на улица Стара Планина в село Ветрен 110м/7м. Следващия
договор е от 28.03.2018г отново с община Мъглиж за доставка на техника за
почистване на общинско сметище, 26.04.2018г отново с община Мъглиж за
почистване на територии за обществено ползване, с община Созопол от 21.06.2018г
за улица „Професор Иван Венедиков“, и от 10.10.2017г отново с община Созопол.
Установило е префактуриране от страна на РЛ към
общините – възложители по договорите, но фактура №6/31.07.2018г издадена от
М-Комерс 18 ЕООД на РЛ не може да бъде отнесена към нито един обект, тъй като в
договора от 30.03.2018г няма данни за ползването на техниката и персонала, а
освен това префактурирането по договорите за
обществена поръчка на процесните фактури, за които няма данни да свидетелстват
за реални доставки, не ползва правото на данъчен кредит. Услугите по всички
процесни фактури не са доставени на РЛ от посочените техни издатели и не може
да се направи такъв извод въз основа на частните диспозитивни документи –
договори и фактури, като последните в една част са и свидетелстващи, относно
доставката, поради което и следва да бъдат подкрепени с други доказателства по
делото, сочещи на фактическа промяна в реалността, а не само документално
оформяне на несъществуващи факти.
В тази
връзка логично обосновани и неопровергани по делото
са фактическите изводи относно фактурите за покупка на гориво – дизел, бензин и
газ. Влекач Волво на РЛ не е логично да се зарежда с
гориво до най много 50литра, при това различно от дизел. Товарния автомобил на
РЛ е декларирано, че не се използва и тогава остава въпроса кои МПС на
дружеството, използвани за стопанската му дейност са получили гориво по
процесните фактури. Те не се и коментират от РЛ в жалбата му. Изложените факти
сочат на хипотезата на чл.70 ал.5 от ЗДДС, на която законосъобразно са се
позовали ответните органи на приходната администрация. Правата се упражняват
добросъвестно и се документират вярно действителни факти с данъчни последици,
като в противен случай съзнателното съставяне на документи с цел ползване на
право на данъчен кредит, не може да има за последица претендираната от
жалбоподателя отмяна на РА. Извършвано е префактуриране
на дейности, които не са изпълнени от издателите на фактурите и не те са авторите на
СМР по посочените договори за обществени поръчки, доколкото управителя
на РЛ е наясно, че техниката и работниците, които единствено са установени по
делото като реално съществуващи и ползвани, принадлежат на ПЪТСТРОЙ ООД, което
не е регистрирано по ДДС и престираните от него
услуги няма да се ползват с данъчен кредит.
По
компетентността и спазване на процесуалните правила за ревизионното
производство: Ревизията е втора по ред, след като с Решение №4/06.01.2020г
Директор ОДОП е отменил РА от 24.10.2019г и е върнал преписката на органа,
възложил ревизията за издаване на нова възлагателна
заповед и нова ревизия по ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2018г до 31.12.2018г
с указания да се провери възможността доставките да са изпълнени от издателите
на фактурите, включително да се установят конкретни обекти, вид и обем на
доставките, кадрова и материална обезпеченост и как са разплатени между
контрагентите. Разплащане по фактурите няма, но и този факт не е решаващ за
извода, че липсва реалност, а само косвено може да потвърди този отрицателен
елемент, който е основание да се заключи, че данъкът е начислен неправомерно –
без право на ДК. Издадена е Заповед от 28.01.2020г от Г.Н. – Началник отдел,
подписана с валиден КЕП, с която са определени З.Т.на
длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, и А.Т.–
инспектор по приходите за същия данъчен период и вид на задълженията. Връчена е
по електронен път на РЛ на 30.01.2020г, на адреса по чл.28 ал.2 от ДОПК. Срокът
първоначално е три месеца, като на 27.04.2020г със Заповед за изменение е
продължен до 30.06.2020г. тоест с още два месеца. По молба на РЛ от 13.05.2020г
Ревизията е спряна със Заповед от 21.05.2020г за срок от един месец. На
29.06.2020г с нарочна заповед е възобновено производството и е определено да приключи до
07.08.2020г, съобразно датата на връчване на заповедта за възобновяване
-06.07.2020г. Съобразно Заповед №РД-09-1 на Директор ТД на НАП Пловдив от
03.01.2017г Г.Н., тогава в качеството си на началник сектор в отдел „Ревизии“ с
месторабота град Стара Загора е била определена за компетентен орган по
възлагане на ревизиите. З.Т.по силата на Заповед
№РД-09-1801/28.09.2018г на Директор ТД на НАП Пловдив е компетентна да бъде
ръководител на екип. РД е издаден на 21.08.2020г тоест в рамките на
инструктивния 14-дневен срок от приключване на ревизията, а след 07.08.2020г не
са събирани доказателства, които да не могат да бъдат използвани.
Претенцията за възнаграждение за
юрисконсулт е основателна предвид изхода от спора и се присъжда в размер
на 3699.656лв, съгласно чл. 8 ал.1 т.5
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ПСК ВИАСТРОЙ“ ЕООД ЕИК ********* против РА №Р-16001620000458-091-001/08.10.2020г
издаден от ТД НАП Пловдив за непризнат данъчен кредит в размер: главница
95 986.76лв, лихви 20 842.20лв и лихва в размер на 137.03лв. общо в
размер на 116 965.99лв.
ОСЪЖДА
„ПСК
ВИАСТРОЙ“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 3699.65лв /три хиляди шестстотин деветдесет и девет и шестдесет и пет/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: