Мотиви към Присъда № 13 от 20.01.2017 г.
по н.о.х.дело № 3809 на Старозагорския
районен съд
по описа за 2016 година:
Обвинението срещу
подсъдимия П.Г.А.
- роден на *** ***, с постоянен адрес ***, понастоящем изтърпява присъда в
Затвора – гр. Бургас, български гражданин, без образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 19.03.2016 г. в с.
Дълбоки, общ. Стара Загора, в съучастие с Г.Г.В., като извършител, отнел чужди
движими вещи – 1 брой кобила, порода „Каракачанка“, на възраст 5 години, на
стойност 600.00 лева и 1 брой конче, порода „Каракачанка“, на възраст 1 година,
на стойност 400.00 лева, всички вещи на обща стойност 1000.00 (хиляда) лева, от
владението на П.И.Д.,***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1,
във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1, във вр. чл.29, ал.1, буква “а“ и буква ”б” от НК.
Обвинението срещу
подсъдимия Г.Г.В.
- роден на *** ***, с постоянен адрес ***, понастоящем задържан по настоящото
досъдебно производство с мярка за неотклонение „Задържане под стража” в Затвора
– гр. Стара Загора, български гражданин, без образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 19.03.2016 г., в с. Дълбоки, общ.
Стара Загора, в съучастие с П.Г.А., като извършител, отнел чужди движими вещи –
1 брой кобила, порода „Каракачанка“, на възраст 5 години, на стойност 600.00
лева и 1 брой конче, порода „Каракачанка“, на възраст 1 година, на стойност
400.00 лева, всички вещи на обща стойност 1000.00 (хиляда) лева, от владението
на П.И.Д.,***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с
чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1, във вр. чл.29, ал.1, буква “а“ и буква ”б” от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението. Предлага на всеки от подсъдимите да се наложи
наказание лишаване от свобода около четири години
размер, при първоначален „строг” режим, което да се редуцира по чл.58а, ал.1 от НК с една трета.
Служебният защитник
- адв. С.С. *** пледира, че подзащитните
му признават вината си за престъплението, в което са обвинени с внесения
обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Стара Загора и признават изцяло фактите
посочени в обвинителния акт. Предлага, в случай на осъдителна присъда да се
наложи наказание една година лишаване от
свобода с редукцията по чл.58а ал.1 от НК. Сочи подробни съображения.
Подсъдимият П.Г.А. заявява,
че е съгласен с казаното от
защитника му и моли за по – ниско наказание.
Подсъдимият Г.Г.В. заявява,
че е съгласен с казаното от
защитника му, съжалява за извършеното престъпление и моли за ниска присъда.
Подсъдимите
в съдебно заседание се признават за виновни. Изразяват съжаление и критично
отношение към престъплението, за което са дадени на съд.
Разпитани на
досъдебното производство в качеството на обвиняеми за това престъпление,
подсъдимите са се признали за виновни и са дали обяснения на досъдебното
производство, правят искане за
разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие.
В съдебно заседание
подсъдимите правят самопризнания по чл.371, т.2 от НПК като признават изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват
да не се събират доказателства за тези факти.
Делото е разгледано
и решено по Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Пострадалият П.И.Д.
е конституиран като граждански ищец. По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск за сумата 1000.00 лева причинени имуществени вреди, ведно със
законните последици.
Съдът,
съобразявайки доводите и становищата на страните, самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК, ведно със събраните доказателства,
приема следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият П.Г.А.
е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора – гр. Бургас,
български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Г.Г.В. е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора – гр. Стара Загора, български
гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Пострадалият П.И.Д.
***. Той притежавал кобила, порода „Каракачанка“, черна на цвят, с бяло петно
на челото. Към датата на деянието, предмет на настоящото производство, животното
било 5–годишно, добре охранено. Около една година по–рано кобилата била родила
конче – женско, от същата порода, което също било черно на цвят, с бяло петно
на челото. На животните не били поставени чипове. За животните не били издавани
и паспорти.
На 19.03.2016 г.,
пострадалият П.Д. изкарал кобилата и кончето на паша.
До около 12 часа на обяд той бил с тях, след което ги оставил да пасат – на
поляна в края на село Дълбоки, завързани с въже и синджир, а той се прибрал в
дома си.
Същия ден –
19.03.2016 г., по обяд, подсъдимите П.А. и Г.В., които били в приятелски
отношения помежду си, пристигнали в с.Дълбоки, с автомобил от гр.Шивачево,
управляван от свидетеля Любомир Узунов. За услугата те му заплати сумата от 25.00
лева. Узунов ги оставил в единия край на селото и отпътувал. Двамата подсъдими
прекосили пеш селото и се озовали на поляната в другия край на селото, където
пострадалият П.Д. бил оставил вързани кобилата и кончето. Подсъдимите
забелязали животните и решили да ги откраднат, за да си набавят средства, като
по–късно ги продадат. Огледали се и като не видели хора наоколо се приближили
до животните. Отвързали ги и ги повели в северна посока, извън селото. Подсъдимите
водили кобилата за въже, а кончето вървяло само след нея. Така двамата, водейки
животните, се отправили пеш към гр.Шивачево. Вървели през цялата нощ и сутринта,
на 20.03.2016 г., пристигнали в гр.Шивачево. Отвели кобилата и кончето в дома
на подсъдимия А.,***.
Още същия ден подсъдимият
А. се обадил по телефона на свидетеля АД.Т. Д. и му казал, че имал животни за
продажба. Д. ***, занимавал се с търговия на животни и бил известен в района
като „Али търговеца“. Свидетелят Димитър Д. незабавно отишъл с микробус до дома
на подсъдимия А., където видял кобилата и кончета. Харесал ги, като според него
животните изглеждали добре гледани. Решил да ги купи и предложил на подсъдимия А.
сумата от 450.00 лева за двете животни. А. се съгласил и му дал животните, за
произхода на които му обяснил, че били негови – придобил ги, като ги разменил
срещу друг кон. Получените пари – сумата от 450.00 лева, подсъдимият А. поделил
с подсъдимия В..
Свидетелят Димитър Д.
закарал кобилата и кончето в дома си в с.Чинтулово, където ги гледал около един
месец, след което ги препродал на друг търговец, неустановен по делото.
Видно от заключението
на ветеринарно-медицинска експертиза пазарната стойност на процесната кобила,
към датата на деянието е 600.00 лева, а пазарната стойност на кончето – 400.00
лева /л.61-63 от ДП/.
Заключението не е
оспорено от страните, а съдът го приема за добросъвестно и компетентно.
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя от самопризнанията на подсъдимите по реда на чл.371, т.2
от НПК, кореспондиращи със събраните в хода на съкратеното съдебно следствие
доказателства - протоколи и други документи от досъдебно производство №
822/2016 г. по описа на Първо Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора
от значение за изясняване на обстоятелствата: уведомление за образуване на
досъдебно производство от 25.08.2016 г.; докладна записка, вх. №
1959-зм-822/25.08.2016 г.; протокол за разпит на свидетел П.И.Д. от 28.08.2016
г. и от 27.09.2016 г.; протокол за
разпит на свидетел И.М.И. от 25.08.2016 г.; протокол за разпит на свидетел Л.С.У.
от 25.08.2016 г.; протокол за разпит на свидетел АД.Т. Д. от 10.09.2016 г.; искане
и справка за съдимост, рег. № 2899/25.08.2016 г., на П.Г.А.; искане и справка
за съдимост, рег. № 2898/25.08.2016 г., на Г.Г.В.; справка от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – София, рег. № И-11741/10.09.2016 г.;
постановление за назначаване на служебен защитник на Г.Г.В. от 01.11.2016 г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на Г.Г.В.
от 01.11.2016 г.; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от
01.11.2016 г. за задържане на Г.Г.В. за срок до 72 часа; протокол за разпит на
обвиняем Г.Г.В. от 01.11.2016 г.; декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на Г.Г.В. от 01.11.2016 г.; постановление за назначаване на
съдебна ветеринарно-медицинска експертиза по писмени данни; заключение на
ветеринарно-медицинска експертиза; определение № 1725/02.11.2016 г. по ч.н.дело
№ 3232/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” на Г.Г.В.; постановление за назначаване на
служебен защитник на П.Г.А. от
01.11.2016 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение на П.Г.А. от 07.12.2016 г.;
протокол за разпит на обвиняем П.Г.А. от
07.12.2016 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на П.Г.А. от 07.12.2016 г.; 2 бр.
протоколи за предявяване на разследване от 07.12.2016 г.; заключително мнение
от 08.12.2016 година; приетите като писмени доказателства справка за съдимост,
рег. № 170/18.01.2017 г. за подсъдимия П.Г.А.
ведно с преписи от съдебни бюлетини; справка за съдимост, рег. № 169/18.01.2017
г. за подсъдимия Г.Г.В. ведно с преписи от съдебни бюлетини.
Доказателствата са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и взети в съвкупност обрисуват в пълнота
картината на случилото се. Ето защо не се налага излагане на съображения от
Съда защо и кои от доказателствените източници се кредитират
с доверие.
Самопризнанията се
подкрепят от доказателствата събрани в хода на разследването, не са налице противоречия.
Самопризнанията, които след проверка съдът прецени, че се подкрепят от
събраните в хода на наказателното производство доказателства, следва да се
ползват и като изходна база за изводи от съставомерен
характер.
Подсъдимият П.Г.А.
е осъждан многократно, като влияние върху квалификацията на деянието предмет на
настоящото производство оказват следните осъждания:
С присъда по НОХД №
1967/2011 г. по описа на РС – Сливен за извършено на 04.07.2011 г. престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и
т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. В сила от
28.03.2012 г. Наказанието е изтърпяно на 21.08.2013 г.
С присъда по НОХД №
544/2015 г. по описа на РС – Сливен за извършено на 20.04.2015 г. престъпление
по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, при първоначален
„строг” режим на изтърпяване. В сила от 08.07.2015 г. Наказанието е изтърпяно
на 20.11.2015 г.
Предвид тези
осъждания, деянието на А., предмет на настоящото производство е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй
като е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и към датата на
извършване на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията
по предишните присъди съгласно чл.30, ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.Г.В.
е осъждан многократно, като влияние върху квалификацията на деянието предмет на
настоящото производство оказват следните осъждания:
С присъда по НОХД №
554/2011 г. по описа на РС – Сливен за извършени на 29/30.11.2010 г.
престъпления по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 и по чл.216, ал.1 от НК,
му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири
месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. В сила от 24.06.2011 г.
С присъда по НОХД №
555/2011 г. по описа на РС – Сливен за извършено през периода от 23.11.2010 г.
до 26.11.2010 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. В
сила от 25.11.2011 г. Със същата присъда, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е допусната кумулация между това
наказание и наказанието, наложено на В. по НОХД № 554/2011 г. по описа на РС –
Сливен, като му е било определено едно общо наказание, а именно - лишаване от
свобода за срок от три години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Общото наказание е изтърпяно на 20.06.2014 г.
С присъдата по НОХД
№ 555/2011 г. по описа на РС – Сливен, на основание чл.68, ал.1 от НК, е било
приведено в изпълнение наказанието наложено на В. с присъда по НОХД № 647/2006
г. по описа на РС – Сливен, а именно лишаване от свобода за срок от две години
за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
С определение на РС
– Сливен от 21.03.2012 г. по НОХД № 555/2011 г. , на осн.
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, била допусната
кумулация на наказанието, наложено на В. по НОХД № 647/2006 г. по описа на РС –
Сливен с наказанията, наложени му по НОХД № 490/2005 г., 524/2005 г. и НОХД №
1749/2005 г. – всички по описа на РС – Сливен, като му е било определено едно
общо наказание, а именно - лишаване от свобода за срок от две години, при
първоначален „строг” режим на изтърпяване и глоба в размер на 200 лева. Това
общо наказание лишаване от свобода е изтърпяно от В. на 25.02.2012 г.
Предвид тези
осъждания, деянието на В., предмет на настоящото производство е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй
като е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и към датата на
извършване на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията
по предишните присъди съгласно чл.30, ал.1 от НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът приема за установено, че
подсъдимите П.Г.А. и Г.Г.В. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпление чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194,
ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1,
буква “а“ и буква ”б” от НК, тъй като на
19.03.2016 г., в с. Дълбоки, общ. Стара Загора, в съучастие с П.Г.А., като
извършители, отнели чужди движими вещи – 1 брой кобила, порода „Каракачанка“,
на възраст 5 години, на стойност 600.00 лева и 1 брой конче, порода
„Каракачанка“, на възраст 1 година, на стойност 400.00 лева, всички вещи на
обща стойност 1000.00 (хиляда) лева, от владението на П.И.Д.,***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено
в условията на опасен рецидив.
Деянието,
с оглед конкретните условия на време, обстановка и начин на извършване, както и настъпилите обществено опасни последици не разкриват характерните белези на
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Динамиката на този
вид престъпления /по глава пета, раздел първи от НК/ в страната към дадения
момент, както и личността на извършителите, с оглед обстоятелството, че са осъждани
за други тежки умишлени престъпление от общ характер, не полагат обществено
полезен труд /не работят/, обуславят по-висока степен на обществена опасност на
деянието и извършителите.
В
случая подсъдимите са участвали в самото отнемане предмета на престъплението,
отвели са от поляната на селото,
оставените на паша вързани кобила и конче, с което са преустановили досегашната
фактическа власт на свидетеля П.Д. върху вещите предмет на престъплението и са
установили своя фактическа власт и са се разпоредили с вещите така както
намерят за добре и в свой интерес.
Подсъдимите са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, предвиждали са обществено опасните
последици от него и са искали настъпването му. Подсъдимите са съзнавали, че
отнемат чужди движими вещи, които не им принадлежат и с това прекъсват
владението на собственика върху вещите, искали са и са целели настъпваното на
вредоносните последици.
Вещите са чужди, тъй като не са
собственост на подсъдимите, последните не могат правомерно да упражняват
фактическа власт над същите, респективно да се разпореждат с тях.
В случая
подсъдимите са участвали в самото отнемане предмета на престъплението, изнесли
са заедно от местопрестъплението процесните кобила и конче. След като двамата
са преустановили досегашната фактическа власт върху вещите и са установили своя
трайна власт върху тях. Напуснали са местопрестъплението и са установили своята
власт върху вещите, с намерение противозаконно да ги присвоят като водили
кобилата за въже, а кончето вървяло само след нея и така двамата, водейки
животните се отправили пеш към гр.Шивачево. Сутринта на 20.03.2016 г.,
пристигнали в град Шивачево и отвели
кобилата и кончето в дома на подсъдимия А.,***. На другия ден кобилата и кончето
били продадени на свидетеля Димитър Д. за сумата от 450.00 лева. Получената от
продажбата сума била разделена между двамата подсъдими.
Налице е съучастие
по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като всеки от подсъдимите е участвал в самото
изпълнение на деянието.
С оглед изложеното,
подсъдимите са действали от субективна страна при пряк умисъл за отнемане на
чужди движими вещи и специална цел за своене на
вещите – предмет на престъплението, при наличие на общност на умисъла. От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, предложение първо от НК – всеки подсъдим е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването на тези последици. На този извод сочат както
механизма, начина на извършване на престъплението, но и самопризнанията на
подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК, обхващащи, както фактите, изложени в
обвинителния акт и касаещи обективната страна на престъплението, така и
фактите, изложени от прокурора в обвинителния акт относно субективната страна
на престъплението.
ВИД И
РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ на подсъдимия П.А.:
При определяне вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият
принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две
до десет години.
Съдът отчете като:
смекчаващи вината
обстоятелства - изразеното съжаление за извършеното, направените признания още
в хода на досъдебното производство, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина.
отегчаващи
отговорността обстоятелства – обременено съдебно минало извън осъжданията
обуславящи правната квалификация.
В случаите на чл.372,
ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя при условията на
чл.58а, ал.1 от НК.
Съдът, след като
съобрази горните обстоятелства и не ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия, предвид предходните
осъждания, определи наказание при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, под средния размер.
Ето
защо, съдът на основание чл.196,
ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с
ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква “а“ и буква ”б” от НК, във връзка с
чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка с чл.371, т.2 от НПК определи наказание 3
години и 9 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК
намали с една трета и осъди
подсъдимия на 2 години и шест лишаване от свобода, при първоначален „строг”
режим в затворническо заведение от „закрит” тип, съобразно чл.61, т.2, във
връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС /чието приложение се обуславя от
материално-правното основание – предишни осъждания на Лишаване от свобода, определящо го
като рецидивист по смисъла на параграф 3 от ДР на ЗИНЗС/.
За пълнота следва
да се посочи, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни по
характер смекчаващи отговорността обстоятелства, определящи като несъразмерно
тежко и най–лекото предвидено в закона наказание. В този смисъл, съдът приема,
че не установи
основания за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ на подсъдимия Г.В.:
При определяне вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият
принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две
до десет години.
Съдът отчете като:
смекчаващи вината
обстоятелства - изразеното съжаление за извършеното, направените признания още
в хода на досъдебното производство, оказано съдействие за разкриване на
обективната истина.
отегчаващи
отговорността обстоятелства – обременено съдебно минало извън осъжданията
обуславящи правната квалификация.
В случаите на
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя при
условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Съдът, след като
съобрази горните обстоятелства и не ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия, предвид предходните
осъждания, определи наказание при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, под средния размер.
Ето
защо, съдът на основание на
основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква “а“ и буква ”б” от НК,
във връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка с чл.371, т.2 от НПК
определи наказание 3 години и 9 месеца Лишаване от свобода, което на основание
чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета
и осъди подсъдимия на 2 години и шест Лишаване от свобода, при първоначален
„строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип, съобразно чл.61, т.2,
във връзка с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС /чието приложение се обуславя от
материално-правното основание – предишни осъждания на Лишаване от свобода,
определящо го като рецидивист по смисъла на параграф 3 от ДР на ЗИНЗС/.
За пълнота следва
да се посочи, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни по
характер смекчаващи отговорността обстоятелства, определящи като несъразмерно
тежко и най–лекото предвидено в закона наказание. В този смисъл, съдът приема,
че не установи
основания за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
С оглед постигане
целите на специалната и генерална превенция съдът счита наказанията за
достатъчни с оглед възрастта на всеки деец и възможността същият да се поправи,
превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си. Съдът счита,
че всяко от така определените наказания ще изпълни в пълнота целите на
наказанието и ще спомогне, както за превъзпитаването на подсъдимите, така ще
подейства предупредително спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
От събраните по
делото доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимите са автори
на деликт – с действията си са причинили непозволено увреждане на конституирания
граждански ищец като са налице и всички елементи на деликтната
отговорност - противоправно поведение, вредоносен резултат – увреждане, вина на
подсъдимите и причинна връзка между тях. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на чл.45 и сл.
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и
неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на сума, представляваща
причинени имуществени вреди.
Предвид
установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че на ищеца са
причинени от подсъдимите имуществени вреди, които следва да бъдат възмездени.
Изхождайки от заключението
на вещото лице за стойността на процесните вещи, съдът приема предявения граждански
иск за основателен и доказан, поради което осъди подсъдимите да заплатят
солидарно на гражданския ищец П.И.Д., сума в размер на 1000.00 (хиляда)
лв., представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието – 19.02.2016 година до окончателното изплащане на
сумата.
Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител му дължи. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това
задължение той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на
непозволеното увреждане. С оглед на тези съображения следва да се присъди и
законната лихва върху горната сума, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК съдът възложи по - равно в
тежест на подсъдимите направените разноски. Съдът осъди всеки от подсъдимите да
заплати: - по бюджетната сметка на ОД на МВР – град Стара Загора сума в размер
на 57.90 лв., представляваща
направени разноски на досъдебното производство; - сума в размер на по 25.00
(петдесет) лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Причини и условия
за извършване на деянието – ниско правно съзнание, стремеж за лично облагодетелстване
по престъпен начин.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: