Решение по дело №607/2021 на Районен съд - Варна

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          19.07.2021г.         гр. В

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд                                                                       гражданско отделение

На двадесет и четвърти юни                                        две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                            

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 607 по описа за 2021 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава  „ХVІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от В.Г.Г., с която претендира да бъде осъден ЧСИ Н.П.Г. с рег. № 716 на КЧСИ да му заплати сумата от 273 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в издаване на постановление за разноските по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Н. Г., инкорпорирано в ПДИ изх. № 7329/14.08.2020 г., отменено с влязло в сила решение № 1760/15.12.2020 г. по в.гр.д. № 3351/2020 г. по описа на ВОС в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативноустановения размер от 218,64 лв. до определения такъв от 395,65 лв., което обезщетение е формирано като  сбор от следните суми: сумата от 48 лв., представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н. Г. за администриране на жалба вх. № 5993/07.10.2020 г. по описа на ЧСИ, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата, и сумата от 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.10.2020г., до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: на 29.06.2020г. по молба на Община В, ЧСИ Н. Г. е образувал изп. д. № *** срещу ищеца за принудително събиране на сумата от 572,10 лв. въз основа на влязъл в сила на 12.08.2019 г. акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № МД-АУ-4300/27.06.2019г., като в молбата взискателят упълномощил съдебния изпълнител да предприема всички изпълнителни действия за събиране на вземането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. На 08.09.2020г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 7329/14.08.2020 г. с посочено в нея задължение по изпълнителното дело в общ размер на 967,75лв., от които 572,10 лв. неолихвяеми вземания и 395,65лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ. Тази обща сума била преведена по сметка на съдебния изпълнител на 04.09.2020 г. от третото задължено лице – „ЦКБ“ АД, в изпълнение на наложения запор върху банковата сметка на длъжника, открита в посочената банка. Срещу определения размер на разноските по изпълнението, посочени в ПДИ, ищецът е депозирал жалба, по която е образувано в.гр.д. № 3351/2020 г., приключило с окончателно решение № 1760/15.12.2020г., с което било отменено постановлението в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативноустановения размер от 218,64 лв. до определения такъв от 395,65 лв. Във връзка с гражданското дело ищецът е сторил на 15.10.2020г. разноски в общ размер на 273 лв., от които 25 лв. за държавна такса, 48 лв. за такси по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата и 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Ищецът счита, че тези разноски са сторени в резултат от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение по изп. д. № ***, поради което ответникът следва да поеме отговорността за същите, на основание чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗКЧСИ. По – конкретно твърди, че чрез извършения на 04.09.2020 г. паричен превод от третото задължено лице дългът е бил погасен изцяло, поради което с последващата този превод ПДИ не е следвало да се начисляват такси за предприетите по инициатива на съдебния изпълнител изпълнителни действия за изпълнителни способи, които изобщо не са приложени, респ. попадат в изключението на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, сред които: такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ за справки в НОИ, ТП-В, СГКК-В и ОД на МВР-В, такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор на МПС, такса по т. 10 ТТРЗЧСИ за налагане на възбрана върху недвижим имот, такси по т. 4 ТТРЗЧСИ за изпратени по пощата уведомления и такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за изпращане на съобщения за наложения запор на МПС и възбрана. Отделно намира, че наложените обезпечителни мерки и предприети изпълнителни способи не са съразмерни с размера на задължението по смисъла на чл. 442а, ал. 1 ГПК. По изложените съображения ищецът намира, че в негова тежест е следвало да бъдат възложени само разноските за образуване на изпълнителното дело (24 лв.), връчване на ПДИ (24 лв.), справка РББС при БНБ по т. 3 ТТРЗЧСИ (6 лв.), налагане на три запора върху банкови сметки (54 лв.) и пропорционална такса (68,65 лв.). Счита, че като е определил разноски по изпълнението в по-голям размер, ответникът е действал незаконосъобразно, поради което носи отговорност за претърпените от това негово поведение имуществени вреди. На 11.01.2021г. ищецът е получил от ответника 176,65лв. на основание надвенесна сума по изп. дело, с което е налице конклудентно признание на иска. По същество моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.    

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска изцяло. Не оспорва образуваното изпълнително дело с посочените негови страни, както и овластяването му от взискателя по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че въз основа на така възложените му правомощия е предприел следните действия за проучване имущественото състояния на длъжника и налагане на мерки за обезпечаване принудителното събиране на задължението, а именно: ПДИ, справка за актуално състояние на действащите трудови договори, справка за банкови сметки и сейфове на физическо лице, справка в Агенция по вписванията за собственост на недвижими имоти, справка до ОДП В – „ПП“ за собственост върху МПС, запорно съобщение до ОДП В за налагане на запор върху МПС, запорно съобщение до „ПИБ“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно съобщение до „ЦКБ“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно съобщение до „Тексим Банк“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга и искане за вписване на възбрана върху собствената на длъжника ½ ид.ч. от апартамент № 605, находящ се в гр. В, идентификатор 10135.2570.12.6.53. Излага, че тези действия са извършени на 14.08.2020г., тоест преди постъпилия на 04.09.2020г. банков превод от „ЦКБ“ АД, а след него е изпратил съответните съобщения за вдигане на наложените запори и възбрани. Затова и счита, че действията му са правомерни, а изпълнителните способи – приложени. Намира, че претърпените от ищеца вреди са резултат от собственото му неправомерно поведение, изразяващо се в продължително неплащане на публични задължения, въпреки финансовата му възможност за това, от което е недопустимо да черпи права. Изтъква, че в производството по гр.д. № 3351/2020 г. по описа на ВОС сторените от ищеца разноски не са възложени в тежест на взискателя, тъй като е прието, че същият не е дал повод за завеждане на делото, както и че преди да сезира съда ищецът е имал възможност да поиска от него намаляване на разноските по изпълнителното дело, но не е сторил това.  Счита, че решението на ВОС за отмяна на постановлението за разноските няма сила на пресъдено нещо относно процесуалната незаконосъобразност на действието, като се позовава на съдебна практика. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.   

По искане на ответника ЧСИ Н.П.Г. с рег. № 716 на КЧСИ, съдът е конституирал като негов помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК третото лице „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от когото е постъпило писмено становище за неоснователност на иска, поради липса на настъпили вреди за ищеца.

             Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – гр.д. № 3351/2020г. по описа на ВОС, съдържащо копие на изп.д. № ***; копия на извлечение от сметка 11012021 и платежно нареждане; застрахователна полица,   се установява, че:  на 29.06.2020г. ЧСИ Н. Г. ***8 срещу  В.Г.Г. за принудително събиране на сумата от 572,10 лв. въз основа на влязъл в сила на 12.08.2019г. акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № МД-АУ-4300/27.06.2019г. С молбата взискателят е упълномощил съдебния изпълнител да предприема всички изпълнителни действия за събиране на вземането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. От ЧСИ са извършени пет броя справки за установяване на имущество (активи) на длъжника върху които да се насочи изпълнението. Съгласно справката от БНБ длъжникът има открити сметки в три банки, върху които са наложени запори. Наложен е запор върху МПС, както и възбрана върху притежаван от длъжника от недвижим имот, находящ се в гр. В. На 08.09.2020г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 7329/14.08.2020 г. с посочено в нея задължение по изпълнителното дело в общ размер на 967,75лв., от които 572,10 лв. неолихвяеми вземания и 395,65лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, която сума била преведена по сметка на съдебния изпълнител на 04.09.2020г. от третото задължено лице – „ЦКБ“ АД, в изпълнение на наложения запор върху банковата сметка на длъжника, открита в посочената банка. Срещу определения размер на разноските по изпълнението, посочени в ПДИ, ищецът е депозирал жалба пред ВОС, по която е образувано гр.д. № 3351/2020г., приключило с окончателно решение № 1760/15.12.2020г., с което било отменено постановлението в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативноустановения размер от 218,64 лв. до определения такъв от 395,65 лв. Във връзка с гражданското дело ищецът е представил доказателства за извършени  разноски в общ размер на 273 лв., от които 25 лв. за държавна такса, 48 лв. за такси по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата и 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. На 11.01.2021г. ищецът е получил от ответника 176,65лв. на основание надвенесна сума по изп. дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.

Според разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, а съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК, отговорността на частният съдебен изпълнител за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл. 45 ЗЗД.

Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, като законосъобразността му следва да се преценява независимо от това дали е било обжалвано и какво е решението по жалбата.

Предвид горепосочената правна квалификация, основателността на предявения иск се обуславя от установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни /противоправни/ действия или бездействия на частния съдебен изпълнител, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване дейността на частният съдебен изпълнител и причинна връзка между действията му и настъпилата вреда. Вината на делинквента – ЧСИ се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.  

В конкретния случай това означава осъществено от ответника, в качеството му на съдебен изпълнител, противоправно поведение (действие или бездействие) при, по повод или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия по осъществяване на принудителното изпълнение – издаване на постановление за разноски по изп.д. № *** в размер, надвишаващ дължимите такива от длъжника; претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от поведението на съдебния изпълнител – извършването на разходи от ищеца във връзка с водения съдебен процес по обжалване постановлението на съдебния изпълнител, както и техния размер.

Респективно ответникът следва да установи обстоятелствата, на които основава своите правоизключващи и правопогасяващи възражения - че е наложил обезпечителни мерки и предприел изпълнителни способи по изпълнителното дело в рамките на предоставените му от взискателя правомощия, както и че същите са били необходими и съразмерни с размера на задължението, отчитайки всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

На основание чл. 146 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно: образувано изп.д. № *** по описа на ЧСИ Н.П.Г.,*** действие ОС – В с взискател Община В и длъжник В.Г.Г.;  че на 08.09.2020г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело; че на 04.09.2020 г. „ЦКБ“ АД е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от  967,75лв.,  лв. в изпълнение на наложения запор върху банковата сметка на ищеца в банката; че срещу постановлението на ЧСИ Н. Г. за разноските по изпълнителното дело ищецът е депозирал жалба пред ВОС по която е образувано в.гр.д. № 3351/2020г., приключило с окончателно решение, с което е отменено постановлението в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативноустановения размер от 218,64 лв. до определения такъв от 395,65 лв.

По реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.  В този смисъл е налице практика на ВКС - решение №281/10.12.2014 по дело №3219/2014 на ВКС, ГК; №.264/08.04.10г. по г.д.№.474/09 на ВКС, ІV ГО, и №.120/08.07.11г. по т.д.№.1123/10 на ВКС, ТК, ІІ ТО.

   Решението постановено по реда  на чл. 435 ГПК /каквото е процесното по гр.д. гр.д. № 3351/2020 г. на ВОС/, не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е задължително за настоящия съд разглеждащ иск по чл. 441 ГПК, но в случая не са налице основания за възприемане на различни правни изводи при гореустановената фактическа обстановка.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът им се определят с тарифа – чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ. От съдържащите се в изпълнителното дело доказателства, е видно, че към 14.08.2020г. размерът на дълга по изпълнителния титул е 572,10 лева. Съобразно чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК, длъжникът не дължи разноските за налагане на запор върху л.а. рег. № В *** РН, както и разноските за налагането и вписването на възбрана върху недвижим имот, доколкото извършването на тези разноски са за изпълнителни способи, които не са приложени. Определяйки разноски и за тези действия, ЧСИ е допуснал процесуално нарушение, което пряко е въздействало върху имуществената сфера на ищеца – длъжник, тъй като от него е събрана по-голяма сума от дължимата по закон. За да се защити от това неправомерно засягане, ищецът се е възползвал от правото си залегнало в чл. 435 ГПК да обжалва действието на ЧСИ – постановление за определяне на разноски, което е било ревизирано от съда. В това производство ищецът е заплатил суми за държавни такси и адвокатска защита, които са намалили имуществото му и са в причинно-следствена връзка от незаконосъобразното определяне на размера на разноските по изп. дело. Тези суми следва да му бъдат възстановени именно от ЧСИ, доколкото взискателят го е оправомощил по негов почин да налага обезпечителни мерки и едновременно с това неправилното пресмятане на таксите също не зависи от волята на иницииращия производството.

Налице е и безспорно извършено плащане от ЧСИ към длъжника на надвзетия размер от тези разноски, съобразно решението на ВОС по чл. 435 ГПК, преди образуване на настоящото дело, което следва да се приеме като конклудентно признание от ЧСИ на незаконосъобразността на действието му.

Отделно от това, следва да се има предвид, че в случая се претендират разноски направени по повод на жалба по чл. 435 ГПК, а не суми посочени в постановлението за разноски. Да се отрече правото на жалбоподателя да му се репарират направени разноски по жалбата, при положителен изход за него, означава да се отрече принципното разрешение на чл. 78 ал. 1 ГПК.

Предвид изложените доводи, ВРС намира, че са налице гоеобсъдените предпоставки за ангажиране отговорността на ЧСИ, поради което искът следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – вносна бележка за държавна такса са на обща стойност 50 лева. Следва в хипотезата на чл. 38 ЗА да се присъди адвокатско възнаграждение на представлявалия го адвокат.

             Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ  ЧСИ Н.П.Г. с рег. № 716 на КЧСИ да заплати на В.Г.Г. ЕГН ********** сумата от 273 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в издаване на постановление за разноските по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Н. Г., инкорпорирано в ПДИ изх. № 7329/14.08.2020г., отменено с влязло в сила решение № 1760/15.12.2020г. по в.гр.д. № 3351/2020г. по описа на ВОС в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативноустановения размер от 218,64 лв. до определения такъв от 395,65 лв., което обезщетение е формирано като  сбор от следните суми: сумата от 48 лв., представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н. Г. за администриране на жалба вх. № 5993/07.10.2020 г. по описа на ЧСИ, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата, и сумата от 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.10.2020г., до окончателно изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЧСИ Н.П.Г. с рег. № 716 на КЧСИ да заплати на В.Г.Г. ЕГН ********** сумата от 50 лева – разноски в настоящото производство.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА ЧСИ Н.П.Г. с рег. № 716 на КЧСИ да заплати на Адвокатски дружество „Д. и Г“ ЕИК ********* сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Решението е постановено при участието на Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, като трето лице помагач на ответника ЧСИ Н.П.Г. с рег. № 716 на КЧСИ

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

                                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: