Р Е Ш Е Н И Е
№165
гр.
Хасково, 07.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №1190 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по
жалба, подадена от М.А.Б., с посочен постоянен адрес ***, подадена чрез адв. Ч.,
против Решение №1012-26-484-3/01.12.2022г. на директора на ТП на НОИ – Хасково,
с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу разпореждане № **********/2140-26-950/28.09.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.69б, ал.2, чл.68, ал.1 -3 от КСО му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че
неправилно от страна на пенсионния орган е приложен материалния закон, относно
незачитане периода на редовна военна служба от 28.09.1974г. до 30.10.1976г. –
02 години, 01 месец и 03 дни дни, като действителен стаж. Твърди се, че нормата
на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО няма ретроактивно действие и определянето му
като такъв следва да бъде съгласно нормативната уредба действаща към момента на
полагането му. Обжалваното решение установявало, че безспорният доказан
„действителен трудов стаж“ на жалбоподателя е 13 год. 11 месеца и 20 дни, без в
същия да е включен незачетения стаж от редовна военна служба, като при
правилното му зачитане ще се удостовери наличието на повече от 15 години общ
трудов стаж. Предвид изложеното се моли за отмяна на оспореното решение и на
потвърденото с него разпореждане и се иска връщане на административната
преписка на директора на ТП на НОИ – Хасково, с указания за правилното
прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и тези в
административното производство.
Ответникът, директор
на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли като неоснователна. Сочи, че от доказателствата в
административната преписка е видно, че жалбоподателя няма необходимия стаж, за
да придобие право на пенсия за ОСВ по регламентирания в КСО ред. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд
Хасково, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, като
подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана
по същество, е и основателна.
От данните по
административната преписка се установява, че жалбоподателят М.А.Б.
*** заявление с вх. № 2113-26-1562/30.08.2022г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно с необходимите документи за това.
С разпореждане № **********/2140-26-950/28.09.2022г.
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково е отказало
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя,
поради липса на предпоставките по чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО.
Съгласно мотивите към разпореждането на Б. е зачетен осигурителен стаж от втора
категория труд – 11г. 10м. 07 дни и осигурителен стаж от трета категория труд –
04г. 02м. 14 дни, от които наборна военна служба - 02г. 01м. 03 дни. Прието е,
че общия осигурителен стаж за Б. съгласно чл.104 от КСО превърнат към трета
категория труд е 19г. 00м. 08 дни, от които действителен осигурителен стаж 13г.
11м. 18 дни. Към дата на подаване на заявлението за пенсия 30.08.2022г. Б. има
навършена възраст 67г. 04м. 10дни, като сбора от осигурителен стаж и възраст е
86г. 04м. 18дни. По отношение приложимостта на разпоредбата на чл.69б от КСО
длъжностното лице по пенсионно осигуряване е посочило, че съгласно ал.2 на
чл.69б от КСО през 2022г. лицата, които са работили 15 години при условията на
втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили възраст 58г. и
10 м. за втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст
100 за мъжете. Съгласно чл.69б, ал.5 от КСО пенсия по ал.1-4 се отпуска, когато
лицата не са придобили право на пенсия по чл.168 или са променили осигуряването
си по чл.4в. Приело е, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО на Б. не се следва
пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй
като има навършена възраст 66г. 10м. и 04 дни, но няма 15 г. втора категория
труд, а има 11г. 10м. 07 дни и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а
има 86. По отношение приложимостта на разпоредбата на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО
длъжностното лице по пенсионно осигуряване е посочило, че за да придобие право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022г. лицето следва да има
навършена възраст 64г. и 05 м. за мъжете и придобит осигурителен стаж 39г. и 02
месеца. В случая Б. не отговарял на условията на посочения текст, тъй като има
навършена възраст 67г., 04м. и 10 дни, но няма изискуемия осигурителен стаж 39
години и 02 месеца, а има 19г. 00м. и 08 дни. Длъжностното лице по пенсионно
осигуряване е приело, че жалбоподателя не отговаря и на условията на чл.68,
ал.3 от КСО, тъй като съгласно посочената разпоредба в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал.1 и ал.2 на чл.68 от КСО през 2022г. те придобиват право
на пенсия при навършена възраст 66 години и 10 месеца за жените и за мъжете и
не по-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Посочило е, че съгласно
чл.15, ал.4 от НПОС, при преценяване правото на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО осигурителният стаж от първа и втора категория труд се превръща в трета
категория труд, но така цитираната разпоредба не се прилагала при преценяване
правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, т.е. осигурителния стаж не се превръща
към трета категория труд. В разпореждането е съобразена и легалната дефиниция
на понятието „действителен стаж“ дадена в §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Съгласно
която действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Поради това пенсионният
орган е приел, че зачетеният стаж за времето, през което Б. е отбил редовната си
военна служба за периода от 28.09.1974г. до 30.10.1976г. с продължителност 02г.
01м. 03 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12
от ДР на КСО. При което е обосновал извода, че на М.А.Б. не се следва пенсия по
условията на чл.68, ал.3, тъй като същия има навършена възраст 67г., 04м. и 10
дни, но няма изискуемия действителен осигурителен стаж – 15 години, а има 13г.,
11м. и 18 дни.
Горепосоченото
разпореждане е обжалвано от М.Б. пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с
решение №1012-26-484-3/01.12.2022г. е отхвърлил жалбата срещу него, споделяйки
изводите на ръководителя на пенсионното осигуряване, че военната служба не
попада в хипотезата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и следва да бъде изключена
от общия действителен осигурителен стаж на лицето.
Решението на директора на ТП на НОИ – Хасково е съобщено на жалбоподателя чрез адв. Ч., който в законоустановения
срок го е обжалвал пред Административен съд
Хасково.
При тази фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Първоначално следва
да се посочи, че настоящият състав на съда дължи изрично произнасяне по
жалбата, независимо от постъпилото след приключване на съдебното дирене и
обявяване за решаване на настоящото дело становище от административния орган, с
което се оттегля оспорения акт. Това се налага от обстоятелството, че самият
жалбоподател чрез пълномощника си адв. Ч. с молба вх. № 1370/20.02.2023г. не е
дал съгласие за оттегляне на процесното решение.
В тази връзка съдът
приема, че оспореното решение е постановено от компетентен административен
орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на
материалния закон.
За да откаже отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО,
административният орган е приел, че жалбоподателя няма 15 години действителен
осигурителен стаж, като не е зачел за действителен осигурителен стаж времето,
през което той е отбивал редовната си военна служба. Следователно няма спор по
делото, че Б. има осигурителен стаж от втора категория труд – 11г. 10м. 07 дни
и осигурителен стаж от трета категория труд – 04г. 02м. 14дни, от които военна
служба - 02г. 01м. 03 дни, както и че притежава изискуемата по чл.68, ал.3 от КСО възраст. Спорът между страните се концентрира единствено върху това дали
наборната военна служба на жалбоподателя за периода 28.09.1974г. – 30.10.1976г.
се приравнява на действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67 – годишна възраст.
По силата на чл.9, ал.7 от КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, като съгласно чл.44 от НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. С тези
норми законодателят ясно е изразил волята си да се зачете за осигурителен стаж
при пенсиониране наборната военна служба, аргумент за което е и препращането
към действащото по време на изпълнението й законодателство. Съгласно
приложимата редакция на чл.24 от ЗВВСНРБ (отм.) срокът на редовната военна
служба за релевантния период във всички родове войски е 24 месеца, а за
специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана – три
години. С оглед на това положената от М.Б. задължителна военна служба от 02г.
01м. 03 дни следва да бъде зачетена за осигурителен стаж от трета категория.
С
разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО (обн. ДВ, бр.107/2014 г., в сила от
01.01.2015 г., изменена ДВ, бр. 8/2023г.) е дадена легална дефиниция на
понятието „действителен стаж“, съгласно която това е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация
на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Така посочената дефиниция в редакцията и към ДВ, бр. 8/2023г. е
в съответствие с наложилата се до този момент безпротиворечива съдебна
практика, а именно, че периодът на редовна военна служба се зачита не само за трудов и осигурителен
стаж при пенсиониране, но и за действителен, така както изисква разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО.
Следователно
след признаване на периода на наборната военна служба (02г.01м.03 дни) общият действителен осигурителен стаж на М.А.Б. надвишава 15 години към датата
на подаване на заявлението. С оглед на това и с оглед на навършената възраст от
67 г. 04 м. 10 дни следва да се
приеме, че по отношение на жалбоподателя са налице условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл.68, ал.3 от КСО.
Като е приел обратното, директорът на ТП на НОИ Хасково е постановил един неправилен и
незаконосъобразен акт, който противоречи на приложимите материалноправни
разпоредби. Поради това обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане
следва да бъдат отменени, а преписката да бъде
изпратена
на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към настоящото решение.
Съобразно изхода от
спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.120, ал.2 от КСО,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените от него
разноски в размер на 500 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Като в случая не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
същото е определено към минимума посочен в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който е 500 лева. В тази връзка възражението на процесуалния
представител на ответника за редуциране на адвокатското възнаграждение следва
да бъде оставено без уважение. Претендираните разноски в размер на 500 лева
направени в хода на административното производство не подлежат на репариране в
настоящото производство.
Водим от изложеното,
както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-484-3/01.12.2022г. на
директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане № **********/2140-26-950/28.09.2022г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на М.А.Б.,
на основание чл.69б, ал.2, чл.68, ал.1 -3 от КСО му е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявление с вх. №2113-26-1562/30.08.2022г., подадено от М.А.Б. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при
съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на М.А.Б.,
ЕГН ********** ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, направени по делото
разноски.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: