Р Е Ш Е Н И Е
№2898/7.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на девети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3363 по описа на Варненски районен съд
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 15758/ 01.03.2019 г. от
„П.к.Б.” ЕООД,
ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответниците, в условия на солидарност дължат на ищеца
сумите от 1 500.00 лева, представляваща
непогасена главница по Договор № * за
потребителски кредит от 13.11.2017 год., 725.52 лева, представляваща
договорно възнаграждение по Договор
№ * за потребителски кредит от 13.11.2017
год. и 1125.12 лв.,
представляваща
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018
г. до окончателното им изплащане, за което
вземане по ч. гр. д. № 13053 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед №
6521/ 30.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и извършените
разноски.
В исковата молба
са изложени твърдения, че на 13.11.2017 год. между страните
е сключен договор за потребителски кредит,
по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит на ответника в размер
на 1 500 лева, който е следвало да бъде върнат в срок от 24 месеца. Ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, като е превел сумата от 1 500 лева по
банкова сметка *** Г.. От страна на кредитополучателя е поето задължение за
заплащане на договорно възнаграждение, а също и възнаграждение в общ размер на
1125.12 лева - за пакет от допълнителни услуги. Уговорено е връщане на
дължимата сума на 24- месечни вноски, с падеж 26- то число на месеца.
Ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
Ответникът – Г.А.Г. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Оспорва размера на исковата
претенция. Релевира възражение за нищожност на договора и общите условия към
него като противоречащи на ЗПК и ЗЗП, накърняващи добрите нрави и противоречащи
на европейското законодателство. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Ответникът – В.Ж.Ж.,
чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва
възникване на задължението по договора, а също и настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането. Релевира възражение за нищожност на договорните
клаузи за неустойка и такси по събиране на вземанията, като противоречащи на
ЗПК и ЗЗП. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 13.11.2017 год. между „П.К.б.“ ЕООД и Г.А.Г. („Клиент“) е сключен Договор за потребителски кредит П.
К. С. № *, по силата на който на клиента е отпусната
сумата от 1500.00 лв., за срок от 24 месеца. Видно от съдържанието на договора, между
страните е постигната съгласие, размерът на погасителната вноска по кредита да е
92.73 лева, годишният лихвен процент да е 41.17 %, а ГПР е 49.89 %. Общата
дължима сума по кредита е определена в размер на 2225.52 лв. В договора е направено отбелязване за избран и
закупен от клиента пакет допълнителни услуги, при цена от 1125.12 лв. Размерът на
вноската по пакета задължителни услуги е 46.88 лв. Общото задължение по кредита и по пакета за
допълнителни услуги е посочено в размер на 3350.64 лв., с обща погасителна вноска в размер на 139.61 лева. Падежът на вноските е 26- то число на месеца.
Видно от съдържанието на договора, солидарен длъжник
по съглашението е В.Ж.Ж..
Приобщено на л. 25-26 споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 13.11.2017
г., подписано от страните, в което са описани допълнителните услуги, които могат да бъдат
предоставени са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно споразумението страните приемат, че 15 % от възнаграждението по
закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева, представляват
стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит.
Представени са и Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към
договора за потребителски кредит.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и погасителния план към договора за кредит, видно от който първата вноска
по кредита е с падеж 26.12.2017 г., а последната 26.11.2019 г.
Видно от представено на л. 39 преводно нареждане, сумата
от 1500 лева е преведена от ищцовото дружество по посочената в договора за
кредит банкова сметка ***.11.2017 г.
Представено от ищеца е извлечение по сметка към договор
за потребителски кредит № *,
съгласно което по договора не са извършени погашения.
Приобщено на л. 41 е уведомително писмо от 30.03.2018 г., от „П.К.Б.“ ЕООД, адресирано до Г.А.Г., обективиращо
изявление за прекратяване на договор за кредит № *, считано от 06.03.2017 год.
Приобщено на л. 41 е уведомително писмо от 30.03.2018 г., от „П.К.Б.“ ЕООД, адресирано до В.Ж.Ж., обективиращо
изявление за прекратяване на договор за кредит № *, считано от 06.03.2017 год.
От заключението на вещото лице Р.Х. по
изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява
следното: размерът на отпусната главница е 1500.00 лв.; общият размер на
възнаградителната лихва, за целия период, е 725.52 лв.; начислената такса за
пакет за допълнителни услуги е в размер на 1125.12 лв.; по договора не са
извършвани погания.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД
Искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет
между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 13053/ 2018
год. на ВРС.
Процесният договор за кредит е потребителски (същият
попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит),
едновременно с което е сключен при действието на ЗПК (ред. ДВ бр. 14
от 20.02.2016 г.), като нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният
договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на отпуснатия кредит –
1500
лева. В представения по делото екземпляр от договора за
кредит, съдържа клаузи, уточняващи общия размер
на плащанията, лихвения процент върху усвоената сума (като същият е под 50 %), конкретните
падежни дати, поради което и изискванията по чл.
11, ал. 1, т. 9 - 12 ЗПК, следва да се приеме за
изпълнено. Налага се извод за действителност на договора съобразно
чл. 22 ЗПК.
Липсва и спор между страните, че след приспадане на извършените плащания,
размерът на непогасения остатък за главницата възлиза на 1500.00 лв., а на
договорната лихва – на 725.52 лв.
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните
облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, по който заемодателят
е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да
погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на съответните
падежни дати.
На следващо място, съдържанието на поетите от страните
задължения в раздел ІV от договора обуславя
извода, за задължаване от страна на втория ответник – В.Ж.Ж., солидарно,
заедно със кредитополучателя, да отговар за една и съща
престация към кредитора, който може да я поиска от всеки един от тях. С подписа си, положен на всяка страница на договора, общите му условия и
допълнителното споразумение, Ж. е изразява съгласие, че приема описаните
условия.
Налице е пасивна
солидарност, възникнала въз основа на договор, по силата на
който ответникът се явява съдлъжник заедно
със заемополучателя.
По отношение на
предсрочната изискуемост:
Съгласно т. 18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т. дело № 4/ 2013
година на ОСГТК, ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост
е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ,
даденото в цитираното Тълкувателно решение разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, следва да намери приложение. Същото
следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължения по договор за банков кредит (който по същността си е договор за
заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени
парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Отделно от това,
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции,
биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори
за банкови кредити.
В
настоящия случай от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочна
изискуемост на задължението му. Въпреки липсата на уведомяване за предсрочната
изискуемост, съдът на основание чл. 235, ал. ГПК следва да съобрази всички
факти, настъпили след предявяване на иска. След подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до датата на приключване на устните
състезания по делото съобразно погасителния план по договора за кредит поетапно
са падежирали всички вноски. При вземане, произтичащо от договор за кредит,
чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да бъде
игнорирана съществуващата облигационна връзка между страните, обосноваваща
конкретни задължения, поети от кредитополучателя. Липсата на точно изпълнение
на така поетите задължения, без настъпила предсрочна изискуемост за цялото
вземане, съобразно договореното по актуален погасителен план – главница и
лихви, води до извод, че тези обстоятелства следва да бъдат съобразени в исковото
производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът-ответник по иска дължи изпълнение, макар
и само до онази част от задължението по отношение, на която е настъпил падежът,
договорен от страните и доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може да се отрече
съществуване на самото вземане, като се отхвърли искът в обема на безспорно
установеното задължение по отношение на падежиралите вноски – в този смисъл
Решение № 15 от 09.05.2017г. по гр.д. № 60034/16 на ВКС, І т.о. По въпроса за
задължението на съда да установи падежиралите вноски по кредита в рамките на
иска по чл.422 от ГПК, въпреки ненадлежното обявяване на предсрочната
изискуемост вече е постановено и Тълкувателно решение № 8/2017г. на ОСГТК,
както и други решения на ВКС по чл. 290 ГПК
– Решение № 7 от 19.05.2017г. по гр.д. №
60053/16г., І т.о., Решение № 180 от 31.07.2017г.по т.д. 1357/16г., Решение №
103 от 07.08.2017г. по т.д. №851/ 16г.
на ВКС, І т.о., Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д. № 394/17г. на ВКС, І т.о.
и др.
В настоящата хипотеза, към момента на
приключване на устните състезания, са падежирали всичките 24 вноски,
съобразно погасителния план по договора за кредит, като дължимата главница по
тях е общ размер от 1500 лева, като съгласно
заключението по съдебно- счетоводната експертиза, по договора не са извършвани
погашени.
По отношение на таксата за пакет допълнителни услуги:
Установи се, че с договора между страните е уговорено заплащането
на възнаградителна лихва. Конкретни възражения относно основанието и размера на
това вземане не са релевирани от oтветника. Същевременно съдът не констатира
нарушение на императивна разпоредба при уговаряне на това задължение. Общият
размер на ГПР е 49,89 %, който формално не надвишава допустимата стойност
съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК, макар и да се
доближава до същата. По отношение на главницата подлежащи на връщане са всички 24
вноски, в предвид настъпване на падежа и на последната.
Установи
се от представения договор и споразумение към него, че е страните са уговорили
закупуването от страна на кредитополучателя на допълнителен пакет услуги, за
което същият се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 1125.12 лева.
Видно от съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на възнаграждението,
но не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на кредитора. Тази
договорна уредба, макар и формално да съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1
от ЗПК, по същество противоречи на закона. Предвид, че само 15 % покриват
разходите на кредитора, останалата част по същество е печалба за същия. С оглед
на изложеното следва изводът, че тази договорна клауза (това споразумение)
заобикаля императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално
допустимия процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските
кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.
Съгласно сключения между страните договор това възнаграждение не е включено в
ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането ѝ се явява нищожна,
по аргумент от 21, ал.1 от ЗПК.
Освен на горепосоченото основание, тази договорна клауза се явява
нищожна и поради противоречието ѝ с добрите нрави, тъй като същата е в
размер на предоставената в заем главница. От страна на ищеца не проведено
доказване индивидуална договореност между страните на конкретната клауца.
По изложените съображения, се налага извода, че споразумението за закупуване на допълнителен пакет от услуги,
което е инкорпорирано и в договора за кредит, е нищожно и поради противоречие с
добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Независимо от горното, следва да бъде отбелязано, че
извод за недължимост на таксата на пакет за допълнителни услуги се налага, до
колкото по делото не са ангажирани доказателства за реалното предоставяне на кредитополучателя на услугите, предмет на
споразумението.
По
изложените съображения се налага извод за основателност на исковете за
установяване на вземане за сумите от 1500.00
лева за главница и 725.52
лева за договорна лихва, поради което и същите следва да бъдат
уважени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията
за установяване на вземането за сумата от
1125.12 лв., представляваща такса за пакет
допълнителни услуги, е неоснователно,
поради което и същото
следва да бъде отхвърлено.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР № 4/
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца
следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски, които
съобразно уважената част на исковете, възлизат на 144.67
лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 694.77
лв. – разноски в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Ж.Ж., ЕГН: **********,
с адрес: ***, дължат солидарно на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
сумите от 1 500.00
(хиляда и петстотин)
лева, представляваща
непогасена главница по Договор № * за
потребителски кредит от 13.11.2017 год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018
г. до окончателното им изплащане и 725.52
лв. (седемстотин
двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки), представляваща
договорно възнаграждение по Договор
№ * за потребителски кредит от 13.11.2017
год., за което вземане по ч. гр. д. № 13053 по описа на ВРС за 2018 год. е
издадена Заповед № 6521/ 30.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Ж.Ж., ЕГН: **********,
с адрес: ***, иск
за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат, при условия на
солидарност,
на ищеца сумата от 1125.12 лв. (хиляда сто двадесет и пет лева и дванадесет стотинки), представляваща
цена по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка
с Договор № * за потребителски кредит от 13.11.2017
год., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплатят на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 144.67 лв. (сто четиридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплатят на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 694.77 лв. (шестстотин
деветдесет и четири лева
и седемдесет и седем стотинки),
представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: