Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ - 40
09.08.2019г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и трети април 2019 година
В публичното заседА.е в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1275 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение № 48/15.06.2018г., постановено по гр. дело № 514/2017г. по описа на Районен съд – Средец е
отхвърлен предявения от С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К., А.Г.Б. и З.Г.В. против Я.С.Ч.
и Я.И.Ч. – двамата от гр. Средец, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
– да се приеме за установено по отношение на двамата ответници, че ищците са
собственици по наследство на ¼ ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот №
501.46 в кв. 3 по плана на с. Росеново, Община Средец, с площ от 1 290
кв.м., ведно с построена в него масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната
площ 130 кв.м., оставени от общия за ищците и ответника Я.С.Ч. наследодател – С.
Г.Ч., починал на 15.03.1997г., ведно с искането с правно основА.е чл. 537, ал.
2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт № *, том *, рег. № *6, нот. дело № */21.06.2017г.
за ¼ ид.ч. от имота.
С цитираното
решение е отхвърлен и иска, предявен от С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К., А.Г.Б.
и З.Г.В. против А.М.А. от гр. Бургас, иск с правно основА.е чл. 108 от ЗС – да
се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по
наследство на ¼ ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот №501.46 в кв. 3
по плана на с. Росеново, Община Средец, с площ от 1 290 кв.м., ведно с
построена в него масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната площ 130 кв.м.,
оставени от общия за ищците и ответника Я.С.Ч. наследодател – С. Г.Ч., починал
на 15.03.1997г. и за предаване на собствеността и владението на тези идеални
части от имота.
С цитираното
решение е отхвърлен и иска, предявен от С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К., А.Г.Б.
и З.Г.В. против А.М.А. от гр. Бургас, Я.С.Ч. и Я.И.Ч. – двамата от гр. Средец,
иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС – за изкупуване на ¾ ид.ч. от
недвижим имот – поземлен имот № 501.46 в кв. 3 по плана на с. Росеново, Община
Средец, с площ от 1 290 кв.м., ведно с построена в него масивна двуетажна
жилищна сграда с разгъната площ 130 кв.м., за сумата от 2 550 лева,
представляваща ¾ от платената цена по Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № */21.06.2017г. за
покупко-продажба, като заменят ответника-купувач А.М.А. при условията по
сделката.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К.,
А.Г.Б. и З.Г.В., с която претендират да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде отменено изцяло постановеното първоинстанционно решение и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените
искови претенции. Във въззивната жалба се посочва, че атакуваното решение е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на
процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се посочва, че съдът
неправилно е приел, че предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС по отношение на процесния недвижим имот се явяват
неоснователни и недоказани поради това, че въззиваемите А. С.Ч. и Я.И.Ч. са
станали собственици на процесния имот на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност при осъществено от тях недобросъвестно владение, което
изключва правата на наследниците – въззивници в съсобствеността. В жалбата се
сочи, че не са налице предпоставките, за да се приеме, че е налице изтекла
придобивна давност при осъществявано от ответниците явно владение на процесните
имоти, в това число идеалните части на ищците. Сочи се, че решаващият съд,
неправилно, в разрез с разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС и по аргумент от
разпоредбата на чл. 81 от ЗС, е заключил, че правото на собственост върху
недвижимия имот е придобито по давност с непрекъснато владение в продължение на
десет години, което е явно. Посочва се, че от момента, в който имотът е станал
съсобствен от родителите на ищците, а в последствие и от тях самите, и до
настоящия момент, те са своили имота, а своенето не означава задължително
фактическо обитаване на имота. Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивниците чрез своя процесуален представител поддържат жалбата и считат, че
следва да бъде уважена.
Ответната
страна по въззивната жалба – Я.С.Ч. и Я.И.Ч. – двамата от гр. Средец депозират
по делото писмен отговор, в който посочват, че първоинстанционното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Не се
отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
ответниците по въззивната жалба не се
явяват, не изпращат представител и не взимат конкретно становище по
основателността на жалбата.
Ответната
страна по въззивната жалба – А.М.А. депозира по делото писмен отговор, в който
посочва, че изложените в жалбата основания за отмяна. на атакуваното решение на
РС – Средец са неоснователни. Посочва се, че по делото безспорно се установява,
че ответниците Ч. са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти в
продължение на повече от 10 години, от смъртта на С. Ч. до депозиране на
исковата молба. Сочи се, че по делото липсват данни, от които да се направи
заключение, че са извършвани каквито и да било действия, които нарушават
необезпокояваното осъществяване на фактическата власт на Ч., а в тази връзка по
делото не се установява и обстоятелството А.А. да владее без правно основание
¼ ид.ч. от процесните имоти. Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
ответника по въззивната жалба – А.М.А. чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното
решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
два обективно съединени иска от С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К. и З.Г.В. против Я.С.Ч.,
Я. С. Ч. и А.М. А., с които се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответниците, че ищците собственици на общо ¼ ид.ч. от
процесните имоти и да бъде осъден ответника А.М.А. на основание чл. 108 от ЗС
да предаде на ищците владените върху ¼ ид.ч. от описаните имоти и да
бъде отменен съставения констативен Нотариален акт № *, том *, нот. дело № */2017г. по описа на
Нотариус Кирилова в частта на ¼ ид.ч. от процесните имоти. Предявен е и
иск, с който се претендира да бъде постановено изкупуване от ищците на ¾ ид.ч. от процесните имоти за
сумата от 2 550 лева. В исковата молба се посочва, че процесният имот е
придобит от техния наследодател – С. Г.Ч. на оригинерно придобивно основание –
давностно владение, като за целта на 27.11.1983г. е съставен нотариален акт за
собственост на недвижим имот и С. Г.Ч. е признат за собственик на имота въд
основа на изтекло в негова полза давностно владение. В исковата молба се
посочва, че след смъртта на общия на страните наследодател процесния имот е
преминал в патримониума на неговите наследници – преживяла съпруга – З. Д.Ч. и
неговите три деца – Я.С.Ч., Н. С.А. и Р. С.Н.. Посочва се, че през 2017г. синът
на общия на страните наследодател се е снабдил с нотариален акт въз основа на
изтекла в негова полза давностно владение и веднага след това се е разпоредил с
имота в полза на трето лице – А.М.А. чрез сключен Договор за покупко-продажба с
нотариален акт. В исковата молба се твърди, че от момента на придобиване на имота от страна на родителите на
ищците до настоящия момент този имот се владее от техните наследници и не е
възможно да е изтекла придобивна давност в полза на Я.С.Ч. и неговата съпруга.
В исковата молба изрично се посочва, че се твърди, че не е изтекла придобивна
давност в полза на ответниците по делото Я. Ч. и Я.Ч. и съответно – те не са
могли валидно да прехвърлят своите права на третия ответник в производството – А.М.А..
След
неколкократни уточнения на петитума на исковата молба – ищците претендират да
бъде прието за установено, че всички ищци са собственици на ¼ ид.ч. от
описания по-горе имот. При условията на кумулативно съединяване предявяват и
иск за изкупуване от страна на ищците ¾ ид.ч. от процесния недвижим
имот, като в резултат на постановеното изкупуване ответника – А.М.А. да бъде
осъден да им предаде на основание чл. 108 от Закона за собствеността владението
върху посочените ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот.
Ответната
страна по иска – Я.С.Ч. в отговора на исковата молба посочва, че е упражнявал
давностно владение по отношение на процесния имот и в негова полза е изтекла
придобивна давност. Посочва, че владението му е било спокойно и непрекъсвано
повече от 20 години и никой не е предявявал претенции по отношение на имота.
Посочва, че между общия наследодател на страните и неговите две дъщери е имало
уговорки в негова полза да му бъде прехвърлен процесния недвижим имот, но наследодателят
С. Ч. е починал и тази сделка е останала неосъществена.
Ответната
страна по иска – А.М.А. в отговора на исковата молба посочва, че е придобил
имота на валидно правно основание – договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт. Посочва и обстоятелството, че неговите праводатели са се
легитимирали като собственици въз основа на изтекло в тяхна полза давностно
владение и при снабдяването им с тези документи, нотариусът е проверил всички
обстоятелства, на които те основават своите права. При условията на
евентуалност предявява насрещен иск против всички ищци, като предендира да
бъдат осъдени да му заплатят сума в размер от 2 112, 25 лева,
представляваща ¼ от общо извършените подобрения в имота на обща стойност
от 8 449 лева. В своята искова молба, ищецът по насрещния иск сочи, че
претендира сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на
извършените от него подобрения в имота, като се посочва точно какви дейности са
извършени в имота от момента на закупуването му.
Предявен е и
обратен иск от А.А. против Я. и Я. Ч., с който се претендира при условията на
евентуалност – в случай, че спрямо него бъде уважен първоначално предявения от
ищците иск, то да бъде постановено решение, с което да бъде развален сключения
Договор за покупко-продажба с Нотариален акт № *, нот. дело № */2017г. по описа
на Нотариус с район на действие – Районен съд – Средец.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е
представено Удостоверение за наследници от 19.07.2017г., изд. от Община Средец,
от което е видно, че С. Г.Ч. е починал на 15.03.1997г. и е оставил за свои
законни наследници З. Д.Ч. – негова съпруга, починала през 2008г., Я.С.Ч. –
негов син – ответник в първоинстанционното производство, Н. С.А. – негова
дъщеря, починала през 2009г., Р. С.Н. – негова дъщеря, починала през 2003г.
Видно от
представеното Удостоверение за наследници след своята смърт през 2003г. Р. С.Н.
– дъщеря на общия наследодател е оставила за свои законни наследници – Т.Г.Н. –
неин син, В.Г.К. – нейна дъщеря, А.Г.Б. – неин син и З.Г.В. – нейна дъщеря –
всички внуци на общия наследодател и ищци в първоинстанционното производство.
Видно от
представеното Удостоверение за наследници след своята смърт през 2009г. – Н. С.А.
– дъщеря на общия на страните наследодател е оставила за свои законни
наследници – С.А.А. – неин син и З.А.Г. – нейна дъщеря – внуци на общия на страните
наследодател и ищци в първоинстанционното производство.
По делото е
представен Нотариален акт № * от 27.09.1983г., том *, нот. дело № */83г. по
описа на Нотариус при Районен съд – Бургас, от който е видно, че С. Г.Ч. е
признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот – дворно
място, находящо се в с. Росеново, обл. Бургаска от общо пространство от 870
кв.м. по плана на селото и построената в него масивна двуетажна жилищна сграда,
при граници – юг – улица, север – П. Б., изток – Д. К.и запад – Г. Д..
По делото е
представен Нотариален акт № *от 21.06.2017г., том *, нот. дело № */2017г. по
описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Средец, от който е видно,
че Я.С.Ч. и Я.И.Ч. – негова съпруга са признати за собственици по давностно
владение на следния недвижим имот – поземлен имот № 501.46, кв. 3 по плана на
с. Росеново с площ от 1 290 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с разгъната застроена площ от 130 кв.м.
По делото е
представен и Нотариален акт № * от 21.06.2017г., том *, нот. дело № */2017г. по
описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Средец, от който е видно,
че Я.С.Ч. и Я.И.Ч. са продали на А.М.А. недвижим имот, находящ се в с.
Росеново, Община Средец, а именно - поземлен имот № 501.46, кв. 3 по плана на
с. Росеново с площ от 1 290 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с разгъната застроена площ от 130 кв.м.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан К.
С. Т.,
от показанията на когото се установява, че отдавна познава Я.Ч. и неговите
родители и познава и имота в с. Росеново. Свидетелят посочва, че е виждал в
имота родителите на Я.Ч., който често е посещавал имота и се е грижил за своите
родители, а след смъртта на своя баща е продължил да посещава майка си – З..
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан К. И. К., от показанията на когото се
установява, че познава Я.Ч. от преди 2000г. и помни, че през периода от 2000г.
до 2007г. Я.Ч. всеки ден е отивал да посети майка си в с. Росеново както сутрин
когато отиват на работа, така и вечер като се прибират от работа, но посочва,
че след 2007г. не е посещавал с. Росеново.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана Г. С.
Т., от показанията на която се установява, че познава всички страни по делото и
знае, че Я. и Я. Ч. имат наследствена къща в с. Росеново, като един път през
2009г. със З.В. са се опитали да посетят тази къща, но Я.Ч. им е казала, че
ключът за къщата се намира у Я.Ч. и те не са успели да посетят къщата. Посочва,
че З.В. я е помолила да плати данъка за тази къща през миналата година
(свидетелката е разпитана на 15.05.2018г.), но когато е отишла да плати
данъците е разбрала, че всичко е платено и след направени справки е разбрала,
че къщата е продадена и се е обадила на З.В., за да й каже.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана М. Д. Г., от показанията на която се
установява, че познава и двете страни по делото, а с Я.Ч. са били съседи и
познава имота в с. Росеново. Свидетелката посочва, че е посещавала къщата преди
10 години когато баба З. е била жива и тя ги е посрещнала. Свидетелката
посочва, че сега не е виждала къщата.
По отношение
на претенцията, предявена от ищците по делото – С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К.,
З.Г.В. и А.Г.Б. против Я.С.Ч. и Я.И.Ч., съдът намира следното:
На основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
На основание чл.
68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
На основание чл.
69, ал. 1 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
С оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по тълкувателно дело №
1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с два основни призната –
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерение да се държи
вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи
вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима
законна презумпция. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективният признак на
владението – намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт – обективния признак на владението – упражняване на фактическа
власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички
лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е
доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
В цитираното
решение се приема, че владението е факт, а не право и като фактическо състояние
за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на
правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява
фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението
му. С цитираното решение се приема, че
независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си.
С Решение № 41 от
26.02.2016г., постановено по гр. дело № 4951/2015г. по описа на ВКС на РБ по
реда на чл. 290 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е
допуснато по въпроса за необходимостта да се демонстрира промЯ. в намерението
за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване
на фактическа власт към момента на установяването й. С цитираното решение е
прието, че въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание
за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на презумпцията по
чл. 69 от ЗС в хипотеза, при която е налице основание за упражняване на
фактическата власт върху недвижим имот към момента на установяването й, и
необходимостта да се демонстрира промЯ. в намерението, с което тази фактическа
власт се упражнява спрямо собственика. По така поставения въпрос, ВКС на РБ
приема, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт
върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика),
презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическа
власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на
имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето
лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС – налице е основание вещта да се държи не за
себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт
във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това
разрешение следва да намери приложение и в отношенията между лицето, което е
придобило право на собственост върху вещта по силата на прехвърлителна сделка и
лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху
имота с намерение за своене след сключването на сделката по волята на
прехвърлителя, както и ако помежду им съществува уговорка за ползването. В този
смисъл е и Решение № 12/19.02.2014г., постановено по гр. дело № 1840/2013г. по
описа на ВКС на РБ, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата
власт върху недвижим имот е придобита на правно основание (сключен договор за
заем за послужване по чл. 243 от ЗЗД) и липсва уведомяване на собственика за
промЯ. на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно
владение, презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение. В своето решение,
цитирано по-горе, ВКС на РБ приема, че презумпцията по чл. 69 от ЗС намира
приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си.
В исковата молба,
ищците посочват, че техният наследодател – С. Г.Ч.,*** е придобил на оригинерно
основание – давностно владение следния недвижим имот – дворно място, находящо
се в с. Росеново, Бургаски окръг, с площ от 870 кв.м. по плана на селото и
построената в него масивна двуетажна жилищна сграда. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че общият на страните наследодател – С. Г.Ч.,***
е придобил на оригинерно основание – давностно владение на следния недвижим
имот – дворно място, находящо се в с. Росеново, Бургаски окръг, с площ от 870
кв.м. по плана на селото и построената в него масивна двуетажна жилищна сграда.
При положение, че към момента на позоваване на изтеклото в полза на С. Ч.,***
същият е бил в брак и безспорно е упражнявано съвладение заедно с неговата
съпруга – З. Д. Ч., починала през 2008г., поради което и следва да се приеме,
че осъщественото владение от двамата съпрузи е основание за възникване на
съпружеска имуществена общност и неговата съпруга е станала съсобственик на
имота при условията на съпружеска имещуствена общност – в този смисъл и Решение
№ 170 от 16.07.2013г., постановено по гр. дело № 3013/2013г. по описа на ВКС на
РБ. За това обстоятелство е съставен и представения по делото Нотариален акт №
* от 27.09.1983г., том *, нот. дело № */83г. по описа на Нотариус при Районен
съд – Бургас.
При това положение,
съдът намира, че след смъртта на общия на страните наследодател – правото на
собственост по отношение на ½ ид.ч. от процесния имот е преминало в
патримониума на неговите наследници, като всеки един от тях е придобил поравно
идеална част от имота – З. Д.Ч. – негова съпруга – ¼ ид.ч., Я.С.Ч. –
негов син – ¼ ид.ч., Н. С.А. – негова дъщеря, починала през 2009г. –
¼ ид.ч. и Р. С.Н. – негова дъщеря, починала през 2003г. – ¼
ид.ч., тоест – съсобствеността върху процесния имот към момента на смъртта на С.
Ч.,*** се е разпределила между наследниците при следните квоти: 5/8 ид.ч. за З.
Д. Ч., починала през 2008г. и от по 1/8 ид.ч. за всеки от останалите наследници
– Я.С.Ч., Н. С.А., починала през 2009г. и Р. С.Н., починала през 2003г. След
смъртта на двете дъщери на С. Ч.,*** – Н. С.А., починала през 2009г. и Р. С.Н.,
починала през 2003г. техните наследствени квоти в съсобствеността са преминали
в патримониума на всички техни наследници – ищци в настоящото производство – С.А.А.
и З.А.Г. – наследници на Н. С.А., а Т.Г.Н., В.Г.К., З.Г.В. и А.Г.Б. –
наследници на Р. С.Н..
В исковата молба се
твърди, че на 26.01.2005г. З. Д.Ч., починала през 2008г. е прехвърлила на Я.С.Ч.
срещу задължение за издръжка и гледане 5/8 ид.ч. от процесния недвижим имот,
ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда и по този начин се
твърди, че Я.Ч. е придобил правото на собственост по отношение на процесния
имот – общо върху 6/8 ид.ч. (5/8 плюс 1/8 ид.ч.) или равнявяща се на ¾
ид.ч. от процесния имот. Следва изрично да се отбележи, че по делото не е
представено доказателство за извършената сделка, по силата на която се твърди,
че З. Ч. се е разпоредила в полза на Я.Ч. с цялата своя идеална част от имота -
5/8 ид.ч., доказателство за това обстоятелство не е представено и от страна на
ответниците, за които този факт е благоприятен и от който следва да черпят
своите права. Това обстоятелство обаче не се оспорва от страните – въвежда се
от ищците, за които този факт е неблагоприятен и в съответствие на това тяхно
твърдение е обстоятелството, че претенцията по отношение на идеалните части в
съсобствеността е съобразена именно с осъществяването на тази сделка – зачитат
нейния вещно-прехвърлителен ефект и не оспорват правата на ответниците в имота
до размера на ¾ ид.ч., а предмет на спора е единствено тяхната
наследствена квота в съсобствеността – ¼ ид.ч. от процесния недвижим
имот.
От друга страна –
дори и да се приеме, че тази сделка не се е осъществила и правото на собственост
по отношение на идеалната част, притежавана от З. Ч. не е прехвърлена приживе в
полза на нейния син, то предвид претенцията на ищците по делото, които
претендират, че са собственици само на ¼ ид.ч. от процесния имот и
всички претенции са свързани именно с тази квота в съсобствеността, то дори и
да се установи различна квота в съсобствеността, то съдът не би могъл да
присъди повече от поисканото.
От събраните по
делото доказателства се установява и обстоятелството, че на дата – 21.06.2017г.
ответниците по делото – Я.С.Ч. и неговата съпруга – Я.И.Ч. са признати за собственици по давностно владение на следния
недвижим имот – поземлен имот № 501.46, кв. 3 по плана на с. Росеново с площ от
1 290 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с
разгъната застроена площ от 130 кв.м., като за целта е съставен Нотариален акт №
*от 21.06.2017г., том *, нот. дело № */2017г. по описа на Нотариус с Район на
действие – Районен съд – Средец. По делото се установява, че още на същия ден –
21.06.2017г. двамата съпрузи – Я.С.Ч. и Я.И.Ч. са сключили Договор за
покупко-продажба на недвижим имот с А.М.А. недвижим имот, находящ се в с.
Росеново, Община Средец, по силата на който са прехвърлили собствеността по
отношение на целия недвижим имот, представляващ поземлен имот № 501.46, кв. 3
по плана на с. Росеново с площ от 1 290 кв.м., ведно с построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 130 кв.м., като
за целта е съставен Нотариален акт № * от 21.06.2017г., том *, нот. дело № */2017г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Средец.
От събрА.те по
делото доказателства се установява обстоятелството, че след придобиването на
имота ответника по делото – А.М.А. е извърши редица строително-монтажни работи,
като за целта за ангажирани съдебно-технически експертизи.
Както бе отбелязано
по-горе от събраните по делото доказателства се установява, че след смъртта на общия
на страните наследодател – С. Г.Ч.,***, починал през 191997г. правото на
собственост по отношение на процесния имот е преминало в патримониума на
неговите наследници – преживяла съпруга и неговите три деца. От свидетелските
показания на свидетелите К. Т.и К. К.се установява, че познават родителите на Я.Ч.
отдавна и познават и имота, за който се води спора. Посочват, че след смъртта
на С. Ч. те често са виждали в имота единствено Я.Ч., който е идвал да помага
на своята майка. Свидетелят Т.посочва, че не е виждал в имота други хора, а
знае, че Я.Ч. е отглеждал животни в двора на този имот и през деня е посещавал
имота, за да се грижи за животните, а вечер се е прибирал в гр. Средец, но
свидетелят посочва, че от пет години не е посещавал имота и няма информация за
ползването му. Свидетелят К. посочва, че за периода от 2002г. до 2007г. са
превозвали дърва и всеки ден са посещавали имота във връзка с работата, която
са изпълнявали и на последния курс са спирали и Я. е отивал при своята майка да
я види. Свидетелят посочва, че Я. се е отбивал и сутрин при своята майка – да я
види и да свърши и своя работа. Свидетелят К. изрично посочва, че от 2007г. не
е посещавал имота.
При това положение,
БОС намира, че не може да се приеме, че още към момента на установяване на
фактическа власт върху имота Я.Ч. и неговата съпруга Я.Ч. са имали качеството
на „владелци“ по отношение на имота. По делото се установява, че Я.Ч. е
посещавал имота, за да се види със своята майка и да се погрижи за нея,
отглеждал е и животни в двора, но от тези му действия не може да се установи,
че упражняваната от него фактическа власт представлява владение – за целта е следвало
той да демонстрира промЯ. в намерението си спрямо собственика останалите
собственици на имота – след смъртта на неговия баща – да демонстрира промЯ. в
намерението си спрямо своята майка и двете си сестри, а след тяхната смърт – и
по отношение на техните наследници. За да се трансформира така установената
фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промЯ.та
в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промЯ. на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно.
Безспорно е по делото, че самият Я.Ч. е съсобственик в имота, неговата майка е
живяла там и е безспорно, че той е имал собствено основание да посещава имота,
да го обработва и да се грижи за своята майка, но тези му действия не могат да
се окачествят като промЯ. в негово намерение да трансформира своето държане на
имота във владение. По делото е безспорно, че до своята смърт през 2008г.
майката на Я.Ч. – З. е живеела в имота и дори и да се приеме, че през 2005г. тя
се е разпоредила със своята идеална маст от имота в полза на Я.Ч., то по делото
не се установява демонстриране на поведение на Я.Ч. спрямо останалите
съсобственици в имота – ищци в настоящото производство.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция приема, че упражняваната от Я.Ч. фактическа
власт върху имота по съществото си представлява държане по смисъла на чл. 68,
ал. 2 от ЗС – налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго.
За да се приеме впоследствие, че упражняваната фактическа власт представлява
владение, то е следвало да се демонстрира промЯ. в намерението спрямо
собственика на имота. При това положение, настоящият състав намира, че
основният спорен въпрос по делото е манифестирането на промЯ. в намерението на Я.Ч.
и неговата съпруга да превърнат своето държане на имота във владение. Както бе
посочено по-горе - за да промени държането във владение, държателят трябва да
демонстрира промЯ. в намерението за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика. От събраните по делото свидетелски показания се
установява, че след смъртта на своята майка – З.Ч., починала през 2008г. – Я.Ч.
е продължил да обработва имота, но по делото не са ангажирани други
доказателства, от които да се направи извод за промЯ.та в намерението за своене
на имота за наследодателя на ищците. Действително свидетелите Т.и К. посочват,
че са виждали Я.Ч. и след смъртта на своята майка да обработва имота, но
свидетелят Т.посочва, че няма наблюдения върху имота от 2013г., а свидетелят К.
посочва, че след 2007г. не е посещавал имота. Следва да се отбележи обаче, че
по делото не се сочат никакви данни за съпругата на Я.Ч. – Я.Ч., която на
собствено основание твърди, че е придобила имота въз основа на изтекло в нейна
ползва давностно владение. По делото не се установяват други действия след смъртта
на неговата майка, от които да се направи извод за промяна в неговото намерение
– никой от свидетелите не посочва самият Ч. да е заявял собствени права върху
имота, да демонстрира това свое намерение спрямо своите сестри и това да стане
достояние на други хора, не е предприемано каквото и да е застрояване или
някакви други действия извън самото обработване на имота. При това положение,
БОС намира, че от представените по делото доказателства не може да се направи
извод, че ответниците по делото – Я.Ч. и Я. Ч.
са променили своето намерение да държат имота, представляващ поземлен
имот № 501.46, кв. 3 по плана на с. Росеново, Община Средец, с площ от
1 290 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с
разгъната застроена площ от 130 кв.м.
От събраните по
делото доказателства не може да се установи, че имотът е придобит от страна на Я.Ч.
и неговата съпруга въз основа на изтекло в тяхна ползва давностно владение,
поради което и съдът намира, че ищците по делото не са изгубили своето право на
собственост, поради което и предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде прието за установено по отношение на Я.Ч. и Я. Ч., че ищците
по делото – С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К., А. Г.Б. и З.Г.В. са собственици на
следния недвижим имот – ¼ ид.ч. от поземлен имот № 501.46, кв. 3 по
плана на с. Росеново, Община Средец, с площ от 1 290 кв.м., ведно с
построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ
от 130 кв.м. по отношение на Я.С.Ч. и Я.И.Ч..
С оглед на
уважената претенция на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК и като последица от
установяване на правата на ищците по отношение на процесния имот, то следва да
бъде отменен и Нотариален акт №
*от 21.06.2017г., том *, нот. дело № */2017г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Средец в частта, в която Я.С.Ч. и Я.И. Ч. са признати
за собственици в частта над ¾ ид.ч. от следния недвижим имот - поземлен имот № 501.46, кв. 3 по плана на
с. Росеново, Община Средец, с площ от 1 290 кв.м., ведно с построената в
него масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 130 кв.м.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че настоящата инстанция достига до различни
правни и фактически изводи от тези, които е направил първоинстанционния съд
намира, че в тази му част решението следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде уважен предявения от
ищците установителен иск.
По отношение на
претенцията за изкупуване на имота на основание чл. 33 от Закона на
собствеността, предявена от ищците по делото по отношение на всички ответници,
съдът съобрази следното:
На основание чл.
33, ал. 1 от Закона за съсобствеността съсобственикът може да продаде своята
част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса
писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази
част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е
приел това предложение. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако
декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи
частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите
съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при
действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок
от продажбата.
С оглед практиката
на ВКС на РБ, изразена в Решение № 121 от 21.06.2013г., постановено по гр. дело
№ 862/2012г. по описа на ВКС на РБ съдът се произнася с решение независимо дали
иска е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок, тъй като
изтичането на срока погасява материалното право на изкупуване по чл. 33 от ЗС,
а преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято
защита е предявен иска, е част от спорния предмет, прави се от съда след
преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните
и се обективира в съдебоното решение. В цитираното решение се приема, че ако
искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС, то правото на
изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, тоест
изводите дали е спазен срока или не във всички случаи се правят при спазване на
процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата и са относими
към основателността на иска, а не към неговата допустимост.
В конкретния случай
ищците – С.А.А. и З.Г.В. в исковата молба изрично посочват, че са узнали за
извършена продажба на имота от страна на Я. и Я. Ч. на дата – 26.07.2017г., а
ищците З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К. и А.Г.Б. са узнали за извършената продажба на
28.07.2017г
Безспорно е, че
искът е предявен на дата – 26.09.2017г. – в рамките на двумесечния срок, който
е съобразен с твърденията на страните за узнаване на атакуваната сделка.
От свидетелските
показания на свидетеля Г. Т., разпитана
в първоинстанционното производство се установява, че тя е била помолена от З.В.
да заплати данъка за къщата в с. Росеново и когато е отишла в общината, за да
плати е разбрала, че данъкът за тази къща вече е платен и след като е направила
справка е узнала, че къщата е придобита по давност и след това продадена и
веднага се е обадила на З.В., за да й съобщи, след което тя е уведомила
останалите роднини и те веднага са дошли в гр. Средец. Изрично свидетеля
посочва, че тези факти са се случили през средата на месец юли – 2017г.
При това положение,
настоящата инстанция приема, че ищцата З.В., а чрез нея и останалите ищци са
узналаи за извършената сделка през средата на месец юли – 2017г. и следва да се
приеме, че двумесечният срок за предявяване на иска следва да изтече през
средата на месец септември – 2017г., а както бе посочено по-горе искът е
предявен на 26.09.2017г., поради което и съдът приема, че искът е предявен
извън двумесечния преклузивен срок, поради което и следва са бъде отхвърлен.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск от С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н.,
В.Г.К., А.Г.Б. и З.Г.В. против Я.С.Ч., Я.И.Ч. и А.М.А., с който се претендира
да бъде постановено изкупуване на следния недвижим имот: ¾ ид.ч. от
поземлен имот № 501.46, кв. 3 по плана на с. Росеново, Община Средец, с площ от
1 290 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с
разгъната застроена площ от 130 кв.м. за сума в размер от 2 550 лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При положение, че
Районен съд – Средец е достигнал до същия правен резултат, макар и при изложени
други фактически и правни изводи, настоящата инстанция намира, че в тази му
част атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на
предявената претенция от ищците по делото против А.М.А., с която се претендира
да бъде осъден ответника да им предаде собствената им ¼ ид.ч. от
процесния имот, съдът намира следното:
На основА.е чл. 108
от Закона за собствеността собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважен
предявен иск с правно основание следва да бъдат установени по делото три
кумулативни предпоставки – ищецът да е собственик на вещта, ответната страна да
ползва вещта и то без годно основание за това. По делото както бе отбелязано
по-горе – по делото се установява наличието на правото на собственост по
отношение на ¼ ид.ч. от процесния имот по отношение на всички ищци по
делото по отношение на ответниците по делото – Я.Ч. и Я.Ч.. Безспорно е, че
ответника А.М.А. черпи правата си от прехвърлителна сделка – Договор за
покупко-продажба а недвижим имот с
Нотариален акт № * от 21.06.2017т., том *, нот. дело № */2017г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Средец, но предвид
обстоятелството, че Я. и Я. Ч. не са собственици по отношение на целия недвижим
имот, то за идеалната част, собствена на ищците по делото този договор не е
могъл да произведе вещно-прехвърлителен ефект и А.М.А. не е могъл да придобие
собствеността върху ¼ ид.ч. от процесния имот, тъй като никой не би
могъл да прехвърли права, които не са в неговия патримониум.
Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде прието за установено по отношение на А.М.А., че ищците са
собственици на ¼ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот №
501.46, кв. 3 по плана на с. Росеново, Община Средец, с площ от 1 290
кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната
застроена площ от 130 кв.м. и да бъде осъден ответника да предаде този имот.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че настоящата инстанция достига до различни
правни и фактически изводи от тези, които е направил първоинстанционния съд
намира, че в тази му част решението следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде уважен предявения от
ищците ревандикационен иск.
С оглед уважаването
на първоначално заявената претенция, то е налице и вътрешнопроцесуалното
условие да бъдат разгледА. предявените при условията на евентуалност насрещен
иск от А.А., предявен против ищците по делото и обратен иск от Я
А.А., предявен против ответниците по делото.
По отношение на
предявения насрещен иск от А.М.А. против С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К., З.Г.В.
и А.Г.Б.,, с който се претендира всеки един от тях да бъде осъден да му заплати
сума, съразмерна на дела в съсобствения имот, представляваща стойността на
извършените от негова страна подобрения в имота, съдът намира следното:
На основание чл.
70, ал. 1 от Закона за собствеността владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание.
На основание чл. 72
от ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил,
сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване на съдебното
решение.
По делото е
безспорно, че ответната страна – А.М.А. е закупил процесния недвижим имот въз
основа на сключен Договор за покупко-продажба с Нотариален акт № * от
21.06.2017г., том *, нот. дело № */2017г. по описа на Нотариус с Район на
действие – Районен съд – Средец и предвид обстоятелството, че е придобил
собствеността на основание годно да го направи собственик, то е безспорно, че
по отношение на имота той има качеството на добросъвестен владелец и има право
да му бъдат заплатени направените в имота подобрения към деня на постановяване
на съдебното решение.
Пред въззивната
инстанция е извършена съдебно-техническа експертиза от 15.04.2019г., от
неоспореното заключение на която е видно, че увеличената стойност на имота,
вследствие на извършените подобрения възлиза на сума в размер от 9 686 лева,
поради което и съдът намира, че ¼ от тази сума се дължи от страна на
ищците на ответника – А.М.А., представляваща стойността на извършените
подобрения в имота, съобразно притежаваната от тяхна страна идеална част в
имота. С оглед забраната съдът да присъжда повече от поисканото на А.М.А. следва
да бъде присъдена сумата от 2 112, 25 лева, като всеки един от ищците бъде
осъден да му заплати сума, която се равнява на припадащата се сума на всеки от
съсобствениците съобразно квотата им в съсобствеността. При това положение и
като взе предвид квотите, които притежава всеки един от ищците в
производството, съдът намира, че всеки един от тях следва да заплати следната
сума – С.А.А. следва да бъде осъден да заплати 528, 06 лева, З.А.Г. следва да
бъде осъдена да заплати 528, 06 лева, Т.Г.Н. следва да бъде осъден да заплати
264, 03 лева, В.Г.К. следва са бъде осъдена да заплати 264, 03 лева, З.Г.В.
следва да бъде осъдена да заплати 264, 03 лева и А.Г.Б. следва да бъде осъден
да заплати 264, 03лева.
По отношение на
предявения иск от А.М.А. против Я.С.Ч. и Я. И.Ч., с който се претендира да бъде
развален сключеният между тях Договор за покупко-продажба на недвижим имот с
Нотариален акт № * от 21.06.2017г-, том *, нот. дело № */2017г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Средец, съдат намира следното:
На основание чл.
189 от ЗЗД ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може
да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да
върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както
и необходимите и полезни разноски за вещта. На основание чл. 190 от ЗЗД ако
само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с
права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по
съдебен ред и обезщетение по предходния член, когато според обстоятелствата
трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това. С оглед
обстоятелството, че А.М.А. не би закупил недвижим имот в съсобственост с други
лица, то настоящата инстанция намира, че и този иск е основателен и следва да
бъде уважен, като бъде развален сключения с ответниците Я.С.Ч. и Я.И.Ч. Договор
за покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № * от 21.06.2017г., том *, нот. дело № */2017г. по
описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Средец и като последица от развалянето на
договора да бъдат осъдени ответниците да върнат получената по договора цена в
размер на 3 400 лева.
По отношение на
направените по делото разноски, съдът намира за установено следното:
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на въззивната страна – ищци в първоинстанционното производство
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с уважените
претенции – сума в размер на 510, 66 лева, представляваща направените по делото
разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 33 лева,
представляваща направени по делото разноски във въззивното производство,
платими от Я.С.Ч. и Я. Николова Ч. за уважения установителен иск и сума в
размер на 510, 66 лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство и сума в размер на 33 лева, представляваща
направени по делото разноски във въззивното производство, платими от А.М.А. за
уважения спрямо него ревандикационен иск.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на А.М.А. качеството му на ищец по предявения насрещен иск
следва да бъдат присъдени 517, 11 лева, представляваща направените по делото
разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 450 лева,
представляваща направените по делото разноски във въззивното производство,
платими от ищците по делото – ответници по предявения насрещен иск.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на А.М. А. качеството му на ищец по предявения обратен иск
следва да бъдат присъдени 517, 11 лева, представляваща направените по делото
разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на 450 лева,
представляваща направените по делото разноски във въззивното производство,
платими от Я.С.ч. и Я. Н. Ч. - ответници по предявения обратен иск.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тяхна
страна разноски от ищците, предвид обстоятелството, че предявеният иск за
изкупуване на идеална част от имота е отхвърлен – сума в размер от 200 лева за
първоинстанционното производство и сума в размер от 160 лева за въззивното
производство, като бъдат осъдени ищците да ги заплатят.
Предвид
разпределяне на разноските съобразно уважените и отхвърлени претенции, то
първоинстанционното решение в частта за разноските също следва да бъде
отменено.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 48/15.06.2018г.,
постановено по гр. дело № 514/2017г.
по описа на Районен съд – Средец в частта, в която е отхвърлен иска на С.А.А., З.А.Г.,
Т.Г.Н., В.Г.К., З.Г.В., А.Г.Б. против Я.Ч., Я.Ч., с който се претендира да бъде
прието за установено, че ищците са собственици на ¼ ид.ч. от следния
недвижим имот - поземлен имот № 501.46,
кв. 3 по плана на с. Росеново, Община Средец, с площ от 1 290 кв.м., ведно
с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена
площ от 130 кв.м., в частта, в която
е отхвърлен иска на посочените по-горе ищци да бъде осъден ответника А.М.А. да
им предаде ¼ ид.ч. от описания имот, в частта, в която е оставено без
уважение искането да бъде отменен съставения констативен нотариален акт за
размера над ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот, както и в частта на
разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.И.Ч.,
ЕГН ********** ***, че С.А.А., ЕГН ********** ***, З.А.Г., ЕГН ********** ***, Т.Г.Н., ЕГН **********
***, В.Г.К., ЕГН ********** ***, З.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.Б., ЕГН **********
*** са собственици на ¼
ид.ч. от следния недвижим имот - поземлен имот № 501.46, кв. 3 по плана на с. Росеново, Община Средец, с
площ от 1 290 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна
сграда с разгъната застроена площ от 130 кв.м.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № *от
21.06.2017г., том *, нот. дело № */2017г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд – Средец в частта, в която Я.С.Ч., ЕГН ********** и Я.И.Ч.,
ЕГН ********** *** са признати за собственици в частта над ¾ ид.ч. от
следния недвижим имот - поземлен имот № 501.46, кв. 3 по плана на с. Росеново, Община Средец, с площ
от 1 290 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда
с разгъната застроена площ от 130 кв.м.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.А.,
ЕГН ********** ***, че С.А.А., ЕГН ********** ***, З.А.Г., ЕГН ********** ***, Т.Г.Н., ЕГН **********
***, В.Г.К., ЕГН ********** ***, З.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.Б., ЕГН **********
*** са собственици на ¼
ид.ч. от следния недвижим имот - поземлен имот № 501.46, кв. 3 по плана на с. Росеново, Община Средец, с
площ от 1 290 кв.м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна
сграда с разгъната застроена площ от 130 кв.м.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** *** да предаде на С.А.А., ЕГН ********** ***, З.А.Г., ЕГН ********** ***, Т.Г.Н., ЕГН **********
***, В.Г.К., ЕГН ********** ***, З.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.Б., ЕГН **********
*** следния недвижим имот: ¼ ид.ч. от поземлен имот № 501.46, кв. 3 по
плана на с. Росеново, Община Средец, с площ от 1 290 кв.м., ведно с
построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ
от 130 кв.м., при грА.ци за
имота: имот № 501.42 – двор на М. П. К., имот № 501.45 – двор на М. Л. Б., имот
№ 501.47, имот № 501.9501 – улица, имот № 501.9511 – улица
ОСЪЖДА ищците (ответници по предявения
обратен иск от А.А.) да заплатят на А.М.А., ЕГН ********** ***, следните суми:
С.А.А., ЕГН ********** *** да заплати сума
в размер на 528, 06 (петстотин двадесет и осем лева и шест стотинки) лева,
З.А.Г., ЕГН **********
*** да заплати сума в размер от 528, 06 (петстотин двадесет и осем лева и шест
стотинки) лева,
Т.Г.Н., ЕГН **********
*** да заплати сума в размер на 264, 03 (двеста шестдесет и четири лева и три
стотинки) лева,
В.Г.К., ЕГН **********
*** да заплати сума в размер от 264, 03 (двеста шестдесет и четири лева и три
стотинки) лева,
З.Г.В., ЕГН **********
*** да заплати сума в размер на 264, 03 (двеста шестдесет и четири лева и три
стотинки) лева и
А.Г.Б., ЕГН **********
*** да заплати сума в размер на 264, 03 (двеста шестдесет и четири лева и три
стотинки) лева.
РАЗВАЛЯ по предявения иск от А.М.А., ЕГН ********** *** против Я.С.Ч., ЕГН **********
и Я.И.Ч., ЕГН ********** *** сключеният между тях Договор за покупко-продажба
на недвижим имот с Нотариален акт № * от 21.06.2017г., том *, нот. дело № */2017г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Средец, по силата на
който Я.С.Ч. и Я. И.Ч. са продали на А.М.А. следния недвижим имот, находящ се в
с. Росеново, Община Средец, област Бургаска, а именно – поземлен имот № 501.46,
кв. 3 по плана на с. Росеново с площ от 1290 кв.м., ведно с построената в имота
масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 130 кв.м., при
граници за имота: имот № 501.42 – двор на М. П. К., имот № 501.45 – двор на М.
Л. Б., имот № 501.47, имот № 501.9501 – улица, имот № 501.9511 – улица за сума
в размер от 3 400 лева.
ОСЪЖДА Я.С.Ч., ЕГН ********** и Я.И.Ч., ЕГН ********** *** да заплатят на А.М.А.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 3 400 (три хиляди и четиристотин) лева,
представляваща заплатена от страна на купувача цена за покупката на недвижимия
имот, предмет на разваления договор.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48/15.06.2018г., постановено по гр. дело № 514/2017г. по описа на Районен съд – Средец в
частта, в която е отхвърлен предявения иск от С.А.А., З.А.Г., Т.Г.Н., В.Г.К., З.Г.В.,
А.Г.Б. против Я.С. Ч, Я.И.Ч. и А.М.А. да бъде постановено изкупуване на
¼ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на Договор за покупко-продажба на
недвижим имот с Нотариален акт № * от 21.06.2017г., том *, нот. дело № */2017г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Средец, а именно -
поземлен имот № 501.46, кв. 3 по плана на с. Росеново с площ от 1290 кв.м.,
ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгъната
застроена площ от 130 кв.м.
ОСЪЖДА Я.С.Ч., ЕГН ********** и Я.И.Ч., ЕГН ********** *** да заплатят на С.А.А., ЕГН ********** ***,
З.А.Г., ЕГН ********** ***, Т.Г.Н., ЕГН ********** ***, В.Г.К., ЕГН ********** ***,
З.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.Б., ЕГН ********** *** сума в размер на 510,
66 (петстотин и десет лева и шестедесет и шест стокинки) лева, представляваща
направените по делото разноски в първоинстанционното производство и сума в
размер на 33 (тридесет и три) лева, представляваща направени по делото разноски
във въззивното производство, дължими за уважения установителен иск
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** *** да заплати на С.А.А., ЕГН ********** ***, З.А.Г., ЕГН ********** ***, Т.Г.Н.,
ЕГН ********** ***, В.Г.К., ЕГН ********** ***, З.Г.В., ЕГН ********** *** и А.Г.Б.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 510, 66 (петстотин и десет лева и шестдесет
и шест стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство и сума в размер на 33 (тридесет и три) лева,
представляваща направени по делото разноски във въззивното производство,
дължими от А.М.А. за уважения спрямо него ревандикационен иск.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** ***, З.А.Г.,
ЕГН ********** ***, Т.Г.Н., ЕГН ********** ***, В.Г.К., ЕГН ********** ***, З.Г.В.,
ЕГН ********** *** и А.Г.Б., ЕГН ********** *** да заплатят на А.М.А., ЕГН ********** *** в качеството му на ищец по предявения
насрещен иск сума в размер на 517, 11 (петстотин и седемнадесет лева и
единадесет стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство и сума в размер на 450 (четиристотин и
петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното
производство, дължими от ищците по делото – ответници по предявения насрещен
иск.
ОСЪЖДА Я.С.Ч., ЕГН ********** и Я.И.Ч., ЕГН ********** *** да заплатят на А.М.А., ЕГН ********** *** в качеството му на ищец по предявения
обратен иск следва да бъдат присъдени 517, 11 (петстотин и седемнадесет лева и
единадесет стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство и сума в размер на 450 (четиристоин и
петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното
производство, дължими от ответници по предявения обратен иск.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН ********** ***, З.А.Г.,
ЕГН ********** ***, Т.Г.Н., ЕГН ********** ***, В.Г.К., ЕГН ********** ***, З.Г.В.,
ЕГН ********** *** и А.Г.Б., ЕГН ********** *** да заплатят на Я.С.Ч., ЕГН ********** и Я.И.Ч., ЕГН **********
*** сума в размер на 200 (двеста) лева,
представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно с отхвърлената част на претенцията, както и сума в
размер на 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща направените по делото
разноски във въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Върховния касационен съд на Република
България.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.