М О Т И В И към Решение № 576 по НАХД№1612/2019г.
по описа на ПлРС.
Производството е по
реда на чл. 375 и сл. от НПК.
В Районен съд – гр.Плевен е постъпило Постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание от РП – Плевен
по реда на чл.375 от НПК на Р.А.К., с ЕГН – **********,***
за това, че на 16.11.2018г. в гр. Плевен не е
изпълнена Заповед на Районен съд – Плевен №45/24.08.2017г. по Закона за защита
срещу домашното насилие по гр.д. №6548/2017г. по описа на РС-Плевен, с която Р.А.К.,
ЕГН: ********** е била задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо П.А.И., ЕГН ********** живущ на адрес *** - престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
За Районна прокуратура – Плевен
редовно призована, не се явява представител и в този смисъл не взема становище
по така направеното предложение.
Обвиняемата Р.А.К. се явява
лично. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да й наложи минимално
наказание.
Съдът като
прецени становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемата Р.К. ***. Същата
живяла на съпружески начала до 2017г.
със свидетеля П.И., също жител ***, като от общото им съжителство имали дете А.И.,
родена на ***г. След раздялата им през 2017г., отношенията между обвиняемата К.
и свидетелят И. рязко се влошили. Стигнало се до чести скандали между двамата
на битова основа. Свидетелят И. през 2017г. депозирал молба до Районен съд –
Плевен за издаване заповед за защита от домашно насилие, като по повод неговата
молба било образувано гр.д. №6548/2017г. по описа на РС-Плевен.
На 26.09.2017г. Районен съд –
Плевен издал заповед по Закона за защита от домашно насилие, с която постановил
мярка за закрила по отношение на свидетеля П.И. като задължил обвиняемата К. да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.. Също така на
обвиняемата К. било забранено да се приближава до жилището на свидетеля П.И.,
находящо се в гр. Плевен, ж.к. *** *** на разстояние не повече от 30 метра.
На 16.11.2018г. обвиняемата Р.К.
решила да се саморазправя със свидетеля П.И.. Въпреки издадената заповед за
защита от домашно насилие и наложената й забрана същата отишла до жилището му,
находящо се в гр. Плевен, жк. *** ***. Обвиняемата К.
позвънила на входната врата. Отворил свидетелят П.И., като същата се нахвърлила
спрямо него с думите „***”. Хванала го за врата и го одраскала, при което
скъсала тениската, с която бил облечен свидетеля И.. Свидетелят А. И. (*** на П.И.)
сигнализирал за инцидента на тел.112. Като чула, че свидетелят И. звъни на
съответните полицейски служби обвиняемата Р.К. избягала от местопроизшествието.
На 19.11.2018г. свидетелят П.И.
депозирал жалба до Районна прокуратура – Плевен, която станала повод за
образуване на настоящото наказателно производство.
По случая започнало и проведено
досъдебно наказателно производство срещу Ж.С.Б.за престъпление по чл.345, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от приетите
и вложени в делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства –
обяснения на обвиняемата Р.К. дадени в хода на съдебното следствие, протокол за
разпит на обвиняем; протоколи за разпит на свидетели П.А.И., Д. В. И.а, А. П. И.,
Д. С.П.и С. И. П., приложени към делото по досъдебно производство № Д-63/2019
г. по описа на РП-Плевен.
В хода на досъдебното следствие
от разпита на свидетеля П.А.И.се установява, че на 16.11.2018г. вечерта, обвиняемата
Р. К. е посетила адрес ***, където живее свидетелят П.И.. След като свидетелят
отворил входната врата на апартамента, обвиняемата започнала да го обижда, да
го нарича „***“, вдигнала скандал. В совите показания свидетелят твърди, че
обвиняемата го хванала за тениската, при което го е одраскала по врата и
скъсала тениската, като в този момент е излязла и *** му – Д. И.а. Обвиняемата К.
наричала свидетелката И.а „***“. Впоследствие
излязъл от апартамента и *** на свидетеля И., който позвънил на 112. Свидетелят
П.И. посетил Съдебна медицина, за да си извади Медицинско удостоверение, в
което се описват нанесените му травми от Р. на 16.11.2018г. В своите показания
свидетелят твърди, че обвиняемата е наркозависима и
след употреба на наркотици става агресивна, посещава дома му и го напада, прави
скандали.
От
показанията на свидетелката Д. И.а дадени в хода на досъдебното производство се
установява, че обвиняемата е агресивна, неуравновесена, не подлежи на нормална
комуникация с нея. На 16.11.2018г. свидетелката е била в дома си заедно със
съпруга си и негов колега – С. И.. В совите показания свидетелката твърди, че К.
е хванала синът й за тениската и го дърпала. Видяла, че тениската на П. беше
скъсана. Твърди се, че синът й е държал детето и то пищяло. Свидетелката
посочва, че обвиняемата я е нарекла „***“ и „***“, и посегнала да я удари.
Видно от
показанията на свидетелката Д. П. – *** на обвиняемата Р.К., че последната
постоянно е плачела, била е разстроена от това, че П. е отказвал да й даде
детето да го види в периода от месец септември до ноември 2018г. В своите
показания свидетелката П. твърди, че П.И. отказвал да даде детето. Свидетелката
извикала полиция, след което на П.И. бил съставен протокол за предупреждение.
След съставянето на протокола по отношение на И., същият започнал да предоставя
детето на ***та.
От
показанията на свидетеля А. И. – *** на П.И., се установява, че на 16.11.2018г.
същият е бил в дома си заедно със семейството си и негов колега С. П., който е
бил на гости. Свидетелят твърди, че след позвъняване на домофона и след като
синът му П.И. отворил входната врата е чул викове и обиди по адрес на сина си –
„идиот, ***, олигофрен, ще ви запаля цялата къща“. Свидетелят А. И. излязъл на
входната врата и видял обвиняемата К., която крещяла и наричала свидетелката И.а
на „***, ***“. А. И. видял, че тениската на синът му е раздрана и бил одраскан
по врата. Свидетелят позвънил на телефон 112.
От
показанията на свидетеля С. П. се установява, че на 16.11.2018г., около 21:30
часа е бил в дома на колегата му А.. След като на домофона се позвънило, момчето
на А. станал да види кой звъни. Свидетелят твърди, че чул викове, обиди и
псувни по адрес на П.И., както и обиди и заплахи по отношение на свидетелката И.а.
В совите показания свидетелят П., твърди че след като П. е влязъл в кухнята,
видял че тениската му е скъсана, а той е бил одран по врата и по едната скула
на лицето.
В своите обяснения обвиняемата Р.К.
твърди, че изложеното в жалбата не отговаря на истината. Като посочва, че наистина към онзи период от
време са имали сериозни пререкания, поради факта, че П. не е искал да й дава да
вижда детето, дори в указаните от съда дни. Твърди, че към настоящият момент
нямат пререкания с П., той й давал да си вида детето и поддържат нормални
отношения.
В хода на
съдебното следствие обвиняемата К. в своите обяснения твърди, че не е посягала
да удря и къса тениската на свидетеля П.И., а това е станало вследствие на
бутане от страна на И. и тъй като тя залитнала по стълбите се е хванала за
него, за да не падне, поради тази причина се е получило скъсването.
Съдът възприема изцяло изложената
по-горе фактическа обстановка, тъй като тя кореспондира с всички писмени
доказателства събрани в хода на досъдебното производство.
За така извършено от страна на
обвиняемата Р.А.К. престъпление, законът предвижда лишаване от свобода до три
години или глоба до пет хиляди лева. От извършеното противоправно
деяние не са настъпили имуществени вреди.
Преценката
дали постановената забрана е била нарушена или не, следва да се извършва с
оглед на особеностите на всеки отделен случай, а не може да има спор, че
влизането в жилищния блок, в който се намира жилището, приближаването на обвиняемата
към семейното жилище, в което се намира съпругът й и детето им попада в обхвата
на забраната. Постановената забрана, имайки предвид характера и целите на
защитата, която тя осигурява, обхваща и не приближаването на обвиняемата до
съпругът и детето, както и че разстоянието на това приближаване да изключва
възможна срещата на обвиняемата със съпругът й и детето.
Действително в
разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК е предвидена наказателна отговорност за
лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както
и Заповедта за незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на
различно основание и по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от
съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя
характер и естество ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл.
5 от ЗЗДН. Тези констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за
издаването на Заповедите, съответно
предназначението им. В този смисъл в разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК
законодателят използва термина „Заповед за защита от домашно насилие” по-общо,
като няма предвид единствено съдебния акт, издаден по реда на чл.15 от ЗЗДН.
Под "Заповед за защита от домашно насилие" следва да се разбира всеки
акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на
дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за защита
независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за обжалване и
т.н. В противен случай би се стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който
се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано особено като се
има предвид хипотезата по чл.18, ал.1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице. В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение
съдебен акт, който обвиняемата не изпълнява, след като й е известно
съществуването й и предписаните в същия мерки за защита. Видно от обясненията
на обвиняемата, тя не отрича за горните
обстоятелства, напротив-потвърждава, че е знаела за издадените срещу нея
заповеди за домашно насилие в полза на съпруга й – свидетеля П.И..
Обвиняемата К. е пълнолетна,
неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда Раздел IV
Глава VІІІ от НК.
Съвкупната
преценка на всички обстоятелства сочи на очевидна явна незначителност на
конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща
приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно деянието, което макар и формално
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. Както е известно, конкретиката на всеки процесен
случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията,
заложени в обсъждания законов текст. Прегледът на обстоятелствата по
настоящото дело дава възможност за осмисляне на предпоставки на
втората от двете алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така,
доколкото тук следва да се отчете както личността на обвиняемата, като част от
преценката за самата обществена опасност на престъплението, така и конкретиката на самото деяние.
Същата
още на досъдебното производство е признала вината си, съжалява за
стореното. Няма и специфичност или особеност на обстоятелствата, при които е
извършено деянието.
Съдът,
счита че режима за виждане с детето, който е крайно неблагоприятен по отношение
на обвиняемата и майчинското й чувство, са я мотивирали да пренебрегне
заповедта. Това й поведение е законово укоримо и
подлежи на санкция, но съдът счита, че личния мотив за който е извършено
обуславя приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Съдът
счита, че в случая обществената опасност на деянието извършено от обвиняемата Р.А.К.
е явно незначителна и деянието не е
престъпление по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК , поради което призна
обвиняемата Р.А.К. за невинна в това, че на 16.11.2018г. в гр. Плевен, ж.к. ***, пред ***
не изпълнила Заповед №56/26.09.2017г. на Районен съд – Плевен по Закона за
защита срещу домашното насилие по гр.дело №6548/2017г. по описа на РС-Плевен, с
която Заповед била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо П.А.И.ЕГН:********** *** - престъпление по чл. 296, ал.1 от НК. На
основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, вр. чл.304 от НПК
и чл.9, ал.2 от НК го оправдава по така повдигнатото й обвинение.
С оглед изложеното съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: