РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 20.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1440
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от „АСМ“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, Област Монтана, Община Монтана, ул.
*** срещу ЗП М.В.М. ЕГН **********, с адрес *** ***.
В исковата молба се твърди, че ACM" ЕООД,
ЕИК ********* осъществява дейност в областта на селското стопанство, като
търгува с продукти за растителна защита, семена, торове, доставя горива за
селското стопанство и произвежда селскостопанска продукция.
Дружеството е в търговски взаимоотношения с ответника. Той в качеството му
на земеделски производител закупил от ищеца семена, торове и препарати за
растителна защита, на обща стойност от 34999,65 лв. Част от сумата е погасена
на своевременно съгласно падежа на фактурите, друга част е погасена с просрочие
което е описано по-долу.
За предадените стоки са издадени фактури и са извършвани плащания както
следва:
Фактура №********** от 13.04.2018 г., на стойност 5992,49 лв., с падеж
30.09.2018 г., по която на 18.12.2018 г., е извършено частично плащане в размер
на 910,00 лв., с остатък за плащане в размер на 5082,49 лв.. Към фактурата е
съставен Приемо - предавателен протокол с номер 089482 от 13.04.2018г..
Размерът на лихвите по фактурата е: за времето от 30.09.2018 г. до 18.12.2018
г. 133,16 лв.; за времето от 19.12.2018 г. до 26.07.2019 г. 310,57 лв.. Общ
размер на лихвите 443,37 лв.
Фактура №********** от 26.04.2018 г., на стойност 392,00 лв., с падеж
30.09.2018г.. Към фактурата е съставен Приемо - предавателен протокол с номер
092082 от 26.04.2018г.. Размерът на лихвите по фактурата за времето от
30.09.2018 г. до 26.07.2019 г. е 32,67 лв..
Фактура №********** от 02.05.2018 г., на стойност 559,37 лв., с падеж
30.09.2018г.. Към фактурата е съставен Приемо - предавателен протокол с номер
092804 от 30.04.2018г.. Размерът на лихвите за времето от 30.09.2018 г. до
26.07.2019 г. е 46,58 лв.
Фактура №********** от 28.05.2018 г., на стойност 4257,59 лв., с падеж
30.09.2018г.. Към фактурата е съставен Приемо - предавателен протокол с номер
0080410 от 26.05.2018г.. Размерът на лихвите за времето от 30.09.2018 г. до
26.07.2019 г. е 354,75 лв..
Фактура №********** от 05.10.2018 г., на стойност 430,20 лв., с
падеж 05.11.2018 г. Към фактурата е съставен Приемо - предавателен протокол с
номер 40000001531 от 05.10.2018г.. Размерът на лихвите за времето от 05.11.2018
г. до 26.07.2019 г. е 31,53 лв.
Ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и на 29.07.2019 г. и е издадена Заповед за изпълнение № 720 по ч.г.д. №
1095/2019 г..
Длъжникът, М.В.М. е подал писмено възражение, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение, поради това е подаден настоящия
иск.
Иска се да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1095/2019г.
по описа на ПРС. Иска се присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор от ответника.
В
него се излага, че страните не са в търговски отношения, защото ответника не е
търговец, а земеделски производител.
Твърди,
че липсва идентичност между заповедното и исковото производство.
Твърди,
че между страните се водят преговори за уреждане на отношенията им и че
ответника не иска да затруднява или осуетява заплащането им.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове
и моли за уважаването им. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От Фактура №********** от 13.04.2018 г. се
установява, че ищецът е продал на ответника опус топ – 60 литра, дерби супер –
2 кг., агрия – 40 литра на обща стойност 5992,49 лв., с падеж на вземането
30.09.2018 г.. Към фактурата е съставен Приемо - предавателен протокол с номер
089482 от 13.04.2018г., с който продадените вещи са предадени от представител
на ищеца на ответника.
От Фактура №********** от 26.04.2018 г., се установява, че ищецът е продал
на ответника царевица – 2 unit на
стойност 392,00 лв., с падеж на вземането 30.09.2018г.. Към фактурата е
съставен Приемо - предавателен протокол с номер 092082 от 26.04.2018г. с който
продадените вещи са предадени от представител на ищеца на ответника.
От Фактура №********** от 02.05.2018 г., се установява, че ищецът е продал
на ответника тримур 0.100 кг. на стойност 559,37 лв., с падеж на задължението
30.09.2018г.. Към фактурата е съставен Приемо - предавателен протокол с номер
092804 от 30.04.2018г., с който продадените вещи са предадени от представител
на ищеца на ответника.
От Фактура №********** от 28.05.2018 г., се установява, че ищецът е продал
на ответника ажил – 50 л., рекорд нов – 1 пакет, белуре 2х50 гр. на обща стойност
4257,59 лв., с падеж на вземането 30.09.2018г.. Към фактурата е съставен Приемо
- предавателен протокол с номер 0080410 от 26.05.2018г., с който продадените
вещи са предадени от представител на ищеца на ответника.
От Фактура №********** от 05.10.2018 г., се установява, че ищецът е продал
на ответника раксил – 10 литра
на стойност 430,20 лв., с падеж на вземането 05.11.2018 г. Към
фактурата е съставен Приемо - предавателен протокол с номер 40000001531 от
05.10.2018г. с който продадените вещи са предадени от представител на ищеца на
ответника.
От ЧГД № 1095/2019г. по описа на РС Провадия
се установява, че по него е издадена заповед за изпълнение № 720/29.07.2019г.
за следните суми в размер на 10 721.65 лева (десет хиляди седемстотин
двадесет и един лев и 65 ст.), представляваща главница по фактури с №№
**********/13.04.2019 г. за сумата от 5992.49 с падеж 30.09.2018 г. по която на
18.12.2018 г. е извършено частично плащане в размер на 910 лв.;
*********/26.04.2018 г. на стойност 392 лв. с падеж 30.09.2018 г.;
**********/02.05.2018 г. на стойност 559.37 лв. с падеж 30.09.2018 г.; **********/28.05.2018
г. на стойност 4257.59 лв. с падеж 30.09.2018 г.; **********/05.10.2018 г. на
стойност 430.20 лв. с падеж 05.11.2018 г.; в размер на 909.26 лева (деветстотин
и девет лева и 26 ст.), представляваща дължима лихва, а именно: по фактура № **********/13.04.2019
г. за периода 30.09.2018 г. до 18.12.2018г. – 133.16 лв., за периода 19.12.2018
г. до 26.07.2019 г. – 310.57 лв.; по фактура № *********/26.04.2018 г. в размер
на 32.67 лв.; по фактура № **********/02.05.2018 г. в размер на 46.58 лв.; по
фактура № **********/28.05.2018 г. в размер на 354.75 лв.; по фактура №
**********/05.10.2018 г. в размер на 31.53 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2019
год. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 232.62 лв. (двеста тридесет и два лева и 62 ст.),
представляваща сторени в заповедното производство разноски за държавна такса,
на основание чл.78, ал.8 ГПК.
По издадената заповед длъжникът е подал възражение, че не дължи
посочените суми, поради това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя
са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той е сторил.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ЧГД № 1095/2019г. по описа на РС Провадия.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът носи
доказателствената тежест да докаже, че страните са в договорни отношения по повод
покупко-продажба на фактурираните стоки, че е доставил същите и е изправна
страна по договорите.
Ответникът няма факти, за които да носи
доказателствена тежест.
От представените
по делото доказателства безспорно се установи, че страните са в трайни
търговски взаимоотношения предвид сключваните по между им на търговски продажби
на движими вещи през периода 13.04.2018г. – 05.10.2018г.. Съдът намира, че
сключените сделки са търговски продажби предвид разпоредбата на чл.318, чл.286
– чл.287 ТЗ.
На основание чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът –
ответник дължи заплащане на цената на заплатените стоки, което той не доказа по
отношение на претендираните от ищеца в настоящото производство суми. Поради
това исковете за главници в размер на общо 10 721.64 лева, от които по Фактура
№********** от 13.04.2018 г. в размер на 5082,49 лв., по
Фактура №********** от 26.04.2018 г., в размер на 392,00 лв., по Фактура
№********** от 02.05.2018 г., в размер на 559,37 лв., по Фактура №********** от
28.05.2018 г., в размер на 4257,59 лв., по Фактура №********** от 05.10.2018
г., в размер на 430,20 лв., които
са с настъпил падеж са основателни и
следва да бъдат уважени.
На основание чл.309а от ТЗ поради забавата за
плащането на продажната цена ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата по всяко едно вземане, който е денят
следващ падежа му. Съдът използвайки програмен продукт, находящ се на http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp изчисли дължимото обезщетение за забава. По Фактура
№********** от 13.04.2018 г. за главница в размер на 5992,49 лв., дължимото
обезщетение за забава за времето от 01.10.2018 г. (денят следващ датата на
падежа на фактурата) до 18.12.2018 г. - 131.50
лв.; върху оставащата главницата от 5082 лева за времето от 19.12.2018 г. до
26.07.2019 г. - 310,59 лв.. Общ размер на лихвите по тази фактура са 442.09 лв.. По Фактура №********** от 26.04.2018 г., за
главница в размер на 392,00 лв. дължимото
обезщетение за забава за времето от 01.10.2018
г. до 26.07.2019 г. е 32,56 лв.. По Фактура №********** от 02.05.2018 г., за
главница в размер на 559,37 лв., дължимото обезщетение за забава за времето от 01.10.2018 г. до 26.07.2019 г. е в
размер на 46.46 лева. По Фактура №********** от 28.05.2018 г., за главница в
размер на 4257,59 лв., дължимото обезщетение за забава за времето от 01.10.2018 г. до 26.07.2019 г. е
353.64 лева. По Фактура №********** от 05.10.2018 г., за главница в размер на
430,20 лв., дължимото обезщетение за забава за
времето от 06.11.2018 г. (денят следващ падежа на вземането) до
26.07.2019 г. е в размер на 31.43 лева. Общата сума на дължимите обезщетения за
забава е в размер на 906.18 лева. Поради това исковете за обезщетение за забава
следва да бъдат уважени до общ размер от 906.18 лева и отхвърлени за разликата
от предявения размер от 909.26 лева до уважения размер. Исковете следва да
бъдат отхвърлени и за деня 30.09.2018г., който е деня на падежа по Фактура №********** от 13.04.2018 г., по
Фактура №********** от 26.04.2018 г., по Фактура №********** от 02.05.2018 г. и
по Фактура №********** от 28.05.2018 г., както и за деня 05.11.2018г., който е деня на падежа
по Фактура №********** от 05.10.2018 г..
С оглед изхода на спора,
доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от последния
разноски по делото съразмерно с уважената част от предявените искове. Претендираните
разноски от ищецът са следните: 232.62 лева – държавна такса в исковото
производство, 232.62 лева – държавна такса в заповедното производство, 516 лева
– такса за първото обезпечително производство, 101.40 лева – такса за първото
обезпечително производство, юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.2 от НЗПП определя на 300 лева
предвид ниската правна и фактическа сложност по делото. Останалите претендирани
от ищеца разноски за такси по второто обезпечително производство не следва да му
се присъждат предвид липсата на доказателства за тяхното плащане. Поради това съразмерно
с уважената част от предявените искове на ищеца следва да се присъдят разноски
в общ размер на 1382,27 лева.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията на „АСМ“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Монтана, Област Монтана, Община Монтана, ул. *** към ЗП М.В.М. ЕГН **********, с адрес *** ***, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 720/29.07.2019г. по ч.гр.д.1095/2019г. по
описа на РС Провадия
ПО ОТНОШЕНИЕ НА следните суми в размер на 10 721.65 лева (десет хиляди седемстотин двадесет и един лев
и 65 ст.), представляваща главница по фактури с №№ **********/13.04.2019 г. за
сумата от 5992.49 с падеж 30.09.2018 г. по която на 18.12.2018 г. е извършено
частично плащане в размер на 910 лв.; *********/26.04.2018 г. на стойност 392
лв. с падеж 30.09.2018 г.; **********/02.05.2018 г. на стойност 559.37 лв. с
падеж 30.09.2018 г.; **********/28.05.2018 г. на стойност 4257.59 лв. с падеж
30.09.2018 г.; **********/05.10.2018 г. на стойност 430.20 лв. с падеж
05.11.2018 г.; в
размер на 906.18 лева представляваща дължимо обезщетение
за забава в размер на законната лихва, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва за
разликата от претендирания размер от общо 909.26
лева до уважения размер от общо 906.18 лева и по отношение на първия ден от периода,
за който е начислено обезщетението за забава, а именно: по фактура № **********/13.04.2019
г., отхвърля иска за дължимо обезщетение за забава за деня 30.09.2018г. и за
разликата от претендирания размер от 133.16
лв. за периода 30.09.2018г. – 18.12.2018г. до уважения размер от 131.50 лв.; по фактура № *********/26.04.2018 г. отхвърля иска
за дължимо обезщетение за забава за деня 30.09.2018г. и за разликата от претендирания размер от 32.67 лв. до уважения
размер от 32,56
лева; по фактура № **********/02.05.2018
г. отхвърля иска за дължимо обезщетение за забава за деня 30.09.2018г. и за
разликата от претендирания размер от 46.58
лв. до уважения размер от 46,46 лева; по фактура № **********/28.05.2018 г. отхвърля
иска за дължимо обезщетение за забава за деня 30.09.2018г. и за разликата
от претендирания размер от 354.75 лв. до
уважения размер от 353.64
лева; по фактура №
**********/05.10.2018 г. отхвърля иска за дължимо обезщетение за забава за деня
05.11.2018г. и за разликата от
претендирания размер от 31.53 лв. до уважения размер от 31.43 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗП М.В.М. ЕГН **********, с
адрес *** *** да заплати
на „АСМ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Монтана, Област Монтана, Община Монтана, ул. ***, сумата
от 1382,27 лева,
представляваща сторените разноски по заповедното производство по ЧГД № 1095/2019г.
по описа на РС Провадия и по настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..