Решение по дело №297/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 57а, ал.3 и чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на В. К. В., от [населено място], [улица], против заповед № 8-Z-87/17.01.2025 г. на кмета на община Созопол, с която е наредено да бъде премахнат преместваем обект: дървен навес към каравана, поставен без разрешение за поставяне/монтаж в поземлен имот с [идентификатор] в [населено място].

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Намира, че процесният обект не представлява преместваем обект по смисъла на чл.56 и чл.57 от ЗУТ, а е градински и/или парков елемент, за който съгласно чл.151, ал.1, т.12 от ЗУТ не се изисква разрешение са строеж, като по аргумент от тази разпоредба твърди наличие на строеж. Относно незаконосъобразността на заповедта твърди, че са налице две проведени производства, в едното от които обектът е категоризиран като строеж, а в другото, предмет на настоящото производство е определен като преместваем обект.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, иска отмяна на акта като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Депозира писмени бележки.

Ответникът – кмет на Община Созопол, представя административната преписка, по която е издаден оспореният акт. Пред съда, чрез упълномощен представител, пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Депозира писмени бележки.

Факти

С писмо с рег. № 91-97-41/16.02.2024 г. областният управител на област Бургас изпратил на кмета на община Созопол за процедиране по компетентност сигнал с твърдения за незаконно изградени къмпинги, находящи се на морски плаж „Градина“ (л.41).

С писмо с рег.№ 94-00-4256 от 31.10.2024 г. (л.39) кметът на Община Созопол уведомил жалбоподателя, в качеството му на собственик на ПИ с кадастрални номера 81178.58.19, 81178.58.21, 81178.58.29 и 81178.58.30, м. Герени, [населено място], че при извършена проверка са установени поставени каравани, с изградени към тях дървени конструкции (навеси) без необходимото разрешение за поставяне. В тази връзка Община Созопол образувала административно производство за премахване на обектите по реда на чл.57а, ал.1 от ЗУТ и на основание чл.26, ал.1 от АПК предоставила на В. възможност в 7-дневен срок от уведомяването му да представи становище и документация. Писмото е получено от жалбоподателя на 22.11.2024г. (л.40).

На 26.11.2024 г. работна група от служители на Община Созопол, извършила проверка на обект: „дървен навес и подиум към каравана“, находящ се в [ПИ], м. Герени, [населено място]. За проверката е съставен констативен протокол № 29/26.11.2024 г. (л.34), в който е посочено, че в описания имот е монтирана дървена конструкция – навес, подиум, с приблизителни размери 8/5 м. Обектът е за временно обитаване, захранен с електрическа енергия и вода, без да е издавано необходимото за това разрешение за поставяне съгласно разпоредбите на ЗУТ. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗУТ. В констативния акт е посочено, че установеното нарушение е основание за започване на административно производството по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване. Предоставена е възможност на собственика на ПИ да направи възражения. Към акта е приложена схема. Констативният акт е получен от В. на 07.01.2025г. (л.32-33).

Въз основа на съставения констативен акт и събраните в административното производство доказателства е издадена оспорената заповед № РД-8-Z-87/17.01.2025 г. на кмета на Община Созопол, с която е разпоредено на В. В. да премахне обект: „дървен навес към каравана“, находящ се в [ПИ], м. Герени, [населено място]. Посочено е, че обектът е преместваем според характеристиките на конструкцията – дървена, сглобяема, без трайно фундиране към терена. За обекта не е издавано разрешение за поставяне. Поради това административният орган, на основание чл.57а, ал.1 от ЗУТ и чл.57а, ал.3 и ал.6 от с.з. наредил неговото премахване (л.30).

По искане на жалбоподателя по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. В заключението експертът, след оглед на място, установил наличието на дървен навес и санитарен възел. Вещото лице е направило извод, че дървеният навес може да бъде разглобен на необходимите елементи и преместен в пространството без да губи своята индивидуализация и без да изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, върху която се поставя или отделя. Експертът е посочил, че санитарният възел, в която е излят бетон не може да се премести в пространството, без да бъде излят отново бетонов фундамент. Изливането на бетон изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята, върху която се поставя или отделя. От направения оглед вещото лице прави извод, че обектът се използва за временно обитаване с цел отдих.

В о.с.з. вещото лице уточнява, че е възможно да бъде премахнат само дървеният навес, както и че в поземления имот има и други каравани, навеси и че е изграден къмпинг. Посочва също така, че трите елемента – каравана, дървен навес и тоалетна са една съвкупност, като могат да се разделят едно от друго. Навесът и тоалетната обслужват караваната и могат да бъдат премахнати по отделно.

Правни изводи:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.02.2025 г. (л.28-29). Жалбата против нея е подадена в Административен съд Бургас на 18.02.2025 г. (л.2) в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.215 от ЗУТ.

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт.

Предвид изложеното, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По предмета на спора съдът намира за необходимо да уточни следното:

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е установил на място наличието на дървен навес и санитарен възел. Съобразно направената в оспорената заповед индивидуализация на дървен навес към каравана и даденото от експерта заключение по отношение на дървения навес, съдът приема, че предмет на настоящото производство е само дървеният навес към каравана, а установеният на място санитарен възел, доколкото не е описан в констативния акт и в заповедта, е извън предмета на производството. Следва да бъде съобразен и фактът, че трите елемента – каравана, дървен навес и тоалетна са една съвкупност, като могат да се разделят един от друг. Навесът и тоалетната обслужват караваната и могат да бъдат премахнати по отделно.

Съгласно чл.57а, ал.3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл.56, ал.1 от ЗУТ, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение.

При издаването на заповедта са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл.57а, ал.2 от ЗУТ, съгласно който обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването.

Административното производство се основава на констативен акт № 29/26.11.2024 г. съставен от служители на общинската администрация. Спазена е задължителната процедура за връчване, като е указана възможността за възражения. В. не се е възползвал от правото на възражения.

Данните по делото сочат, че В. е собственик на ПИ, в който е установен обектът. Последното обстоятелство не се оспорва, поради което правилно жалбоподателят е определен като адресат на задължението за премахване.

Фактите, установени със съставените в хода на административното производство актове са достатъчно ясни и позволяват индивидуализация на обекта, предмет на заповедта. В констативния акт, с който е започнало административното производство, обектът е надлежно описан по вид, размери и по местонахождение. Приложена е схема на разположението, в която процесният обект е маркиран.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗУЧК в зона А и в зона Б извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Според ал.2 местата по ал.1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията.

Според настоящия съдебен състав процесния обект не може да бъде определен като архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите, тъй като предназначението им е за курортни нужди с цел туризъм, установено е наличието на къмпинг, т.е. търговско предназначение.

Дървеният навес към каравана не спада и към градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ. Видно от описанието процесния обект не е преместваем градински или парков елемент - пейки, фонтани, статуи, люлки и други подобни.

Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, за да се квалифицира като преместваем даден обект, следва да има предназначение за увеселителни, административни, търговски или други обслужващи дейности, както и за временно обитаване при бедствия.

Разпоредбата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ гласи, че „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Според §1, т.31 от Закон за туризма, къмпинг е охраняван терен със съответната инфраструктура и с необходимите условия за пребиваване на туристи със собствена или наета палатка или каравана, както и за паркиране на автомобили и предлагане на туристически услуги. На територията на къмпинга може да се разполагат бунгала, каравани (временно стационарно подвижно (колесно) място за настаняване без задължително изискване за кухненски бокс и санитарен възел), други места за настаняване, хранене и търговия.

В случая по своето предназначение, макар и изпълняващи функцията на дървена носеща и покривна конструкция, обектът обслужва каравана, използвана за туристическа цел чрез отдаването им под наем. Описанието на процесния обект, води до извод, че същият се ползва като обслужващ елемент към основния обект, чрез който се осъществява дейност и съответно реализира приходи. Търговският характер на обекта се извлича от факта, че проверката е започнала по сигнал за наличието на къмпинг, а този факт се потвърди и от вещото лице. Още повече, че жалбоподателят не доказа факти, различни от посочените. В случая се установява наличието на първата предпоставка – процесните обекти са поставени и се ползват за нуждите на търговски обекти – места за подслон през летния сезон, като се отдават под наем с търговска цел.

Съгласно неоспореното заключение на вещото лице процесният обект – дървен навес, може да бъде разглобен на необходимите елементи и преместен в пространството без да губи своята индивидуализация и без да изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, върху която се поставя или отделя.

Предвид изложеното съдът намира, че съгласно описаните от вещото лице конструктивни особености на обекта и неговото търговско предназначение, същият следва да се определи като „преместваем обект“ по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че същият е поставен при спазване на законовите изисквания. В случая такова доказване не се осъществи. След като е доказано поставяне на преместваем обект без разрешение и без одобрена схема, то той подлежи на премахване.

Не могат да бъдат споделени, направените от жалбоподателя възражения, че същият обект е определен като строеж в друго проведено производство. По делото не се събраха доказателства, това производството да е приключило със заповед за премахване на процесния обект и в този смисъл оспорения в настоящото производство акт се явява единствен и не противоречи на друг такъв от същата или по-горна степен.

Разпоредбата на чл.57а, ал.6 от ЗУТ указва на административния орган да разпореди на дружествата, доставчици на вода и енергия, да прекратят доставките до определения за премахване обект. От данните по делото се установи, че обектите са свързани към довеждащите и отвеждащите мрежи за електричество и вода. Следователно обектите са електрифицирани и водоснабдени, поради което в изпълнение на горепосочената разпоредба ответникът правилно е разпоредил дружествата – доставчици на ел. енергия и вода да прекратят доставките до определените за премахване обекти.

Не се установява несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. В процедурата по издаване на заповеди по чл.57а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установяване на обекти, които не са поставени по законовия ред, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването им. В този смисъл действията, предприети от общинската администрация са пропорционални на предвидената в закона цел.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], против заповед № 8-Z-87/17.01.2025 г. на кмета на община Созопол.

ОСЪЖДА В. К. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати в полза на Община Созопол сумата от 1 500 лв. разноски по делото.

На основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ решението е окончателно.