Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.08.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 23-състав,
в открито заседание, проведено на петнадесети юли през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 14120/2017 г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 4 вр. чл.12, вр.
чл. 32 от унгарския Закон LXII от 2009 г. за Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие настъпила смърт при ПТП.
ИЩЕЦЪТ-
М.Г.Г., ЕГН **********, твърди, че на 22.08.2016г., в 02.10 час,а
N.Н., се движела на територията на Република Унгария, в лявата лента на
Автомагистрала M 1 от гр. Хегьешхалом към гр. Гьор с управлявания от нея лек автомобил марка “Сеат”,
модел “Ибиса” с регистрационен номер M-ER-2412. Достигайки до 145-248км, поради
невнимателно и непредпазливо шофиране, излиза на тревния банкет до вътрешното
платно и след като забелязва това завърта в дясно волана на автомобила, поради
което се блъска в лявата страна на движещия се в същата посока и спазвайки
правилата за движение микробус “Рено Трафик” с ремарке с peг. № ********и
следствие на удара микробусът се преобръща. В резултат на пътнотранспортното
произшествие на място умира В. М.Г. , който е негов син и се вози като пътник в
микробус “Рено Трафик”. Сочи, че по случая в Полйцейско
управление на гр. Мошонмагяровар, отдел “Пътна
Полиция”, е образувано дело N 08040/1031/2016.Вu. Повдиганато
е обвинение срещу
N.Н. от Прокурор на Районната Разследваща Прокуратура в гр. Гьор
и пред Окръжния съд в гр. Мошонмагяровар е образувано
дело № В15/2017/5, което е приключило с влязла в сила присъда на 22.03.2017г.
срещу виновния водач N.Н., която е осъдена за извършеното от нея престъпление. Излага,
че от влязлата в сила присъда е установил, че за водача на лек автомобил марка
“Сеат”, модел “Ибиса”, цвят черен, с немски peг. номер М *******, рама номер
VSSZZZ6JZDR068997 има валидна застраховка, сключена с немската застрахователна
компания V. А.AG, застрахователна полица № VM- **********, валидна към датата
на събитието. Съответно направил справка в официалната страница на НББАЗ и
установил, че за представител на посоченото застрахователно дружество на
територията на Република България е назначено дружеството ЗАД „А.Б.“ АД и по
тази причина на 12.01.2017 г. сезирал същото с искане за изплащане на
обезщетение за причинените му от смъртта на сина му неимуществени вреди.
Българският представител на застрахователя поискал допълнителни документи (с
писмо с изх. № 310-04-2283/11.04.17г.), които той предоставил своевременно с
молба от 14.07.17г. Твърди, че въпреки проведената кореспонденция, до датата на
предявяване на исковата молба нито застрахователят на увреждащото МПС, нито неговият
представител за уреждане на претенции на територията на Република България са
му изпратили мотивиран отговор по направеното искане за изплащане на
обезщетение. Предвид забавата на застрахователя, на 05.09.2017 г., той се
обърнал към НББАЗ с искане да му е изплати обезщетение, но получил отказ, като
Националното бюро приело, че не е компетентно да се произнесе по искането.
Направил проверка в Гаранционният фонд, от която се потвърдило, че увреждащият
автомобил има валидна застраховка за риска „гражданска отговорност“ при
застрахователно дружество V. А.AG, чиито представител за уреждане на претенции
в България е ЗАД „А.Б.“ АД. Предвид
установеното на 17.10.2017 г. отново сезирал НББАЗ с искане за изплащане на
обезщетение като в отговор му било изпратено писмо с изх. № 1-2906/18.10.2017
г., с което го уведомяват, че съгласно чл. 516, ал.5 КЗ НББАЗ не може да се намеси, тъй като ЗАД „А.Б.“
АД е изпратила до него мотивиран отговор с предложение за сключване на споразумение,
който е приложен с писмото. Излага, че в посочения от НББАЗ мотивиран отговор
на българския представител на застрахователя е посочено, че той приема
претенцията като назначен представител на унгарски застраховател, който е
различен от този, който действително е застраховал деликтната отговорност на
водача на увреждащия автомобил, а именно немското застрахователно дружество V. А.AG.
В тази връзка ищецът навежда, че към момента не е установено със сигурност, че
ЗАД А.Б. АД е представител на застрахователя V. А.AG, предвид което смята, че е
налице хипотезата на чл. 515, ал.1, т.2 КЗ. Освен това посочва, че писмото,
съдържащо мотивиран отговор от страна на ЗАД А.Б. АД не е изпратено до него в
рамките на изискуемия тримесечен срок от сезирането, предвид което е налице и
хипотезата на чл. 515, ал.1, т.1 КЗ. При така изложеното моли съдът да осъди
ответника НББАЗ да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат от смъртта на сина му в размер на 140 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на
главницата. Заявява, че смъртта на В. е тежък удар за него, който като родител
не може и няма да преодолее болката от тази загуба до края на живота си.
Изпитва силна мъка, страдания от внезапно прекъснатите отношения на обич,
привързаност, доверие и уважение. Твърди, че за него е налице емоционален срив
и психологическа травма, които са се отразили неблагоприятно на живота му в
социален план и контактите му в обществото. Лишен е завинаги от възможността да
чува гласа и смеха на детето си, да разчита на неговата подкрепа и помощта му в
бъдеще. Евентуално моли настоящият съд да осъди застрахователя на деликтната
отговорност на водача на увреждащия лек автомобил да му заплати претендираното
обезщетение, ведно с посочената законна лихва от датата на ПТП до окончателното
изплащане на главницата. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - V. А.AG, (Ф.А. АД), адрес: ********38112 Б., Федерална република
Германия, представлявано от Адвокатско дружество „Б.А., Д.”, чрез адв. Д.М.Д.,
оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че приложимо към настоящия случай е
унгарското национално право на основание чл. 4, ал.1 от Регламент (ЕО) №
864/2007 г. на Европейския парламент и Съвета (Рим II), като твърди, че не са налице основания да се
приеме приложението на чл. 4, ал.2 от същия. Излага, че представителят му за
територията на Република България е изпратил до ищеца мотивиран отговор, в
който е изложен приетия от застрахователя размер на обезщетението и е направено
предложение за сключване на споразумение. Намира претендирания с исковата молба
на обезщетението за прекомерен с оглед настъпилите вреди, унгарското
законодателство и наличието на съпричиняване. Заявява изрично възражение за
последното. Оспорва претенцията за лихва. Заявява възражение за погасяване на
претенциите по давност. Претендира разноски за производството.
Съдът, след
като
прецени събраните по делото доказателства
и обсъди направените
доводи, намира за
установено следното:
Представена е влязла в сила присъда от
22.03.2017 г. по дело № В.15/2017/5 по описа на Окръжен съд град Мошонмагяровар, Унгария, съобразно която във връзка с процесното ПТП N.Н. като водач на
лек автомобил Сеат Ибиза, peг. № ********е призната
за виновна в извършването на престъпление по чл. 235, ал.1, ал.2, т. Б от
Наказателния кодекс за причиняване на смъртта на В. Г. при управление на
посоченото МПС.
Представено е заявление от настоящия
ищец до ЗАД А.Б. ЕАД, в качеството на представител на VW Autoversicherumg AG, връчено на 12.01.2017 г.
С писмо от 11.04.2017 г. ЗАД А.Б. ЕАД
уведомява ищеца, че при него е образувана щета във връзка с направеното искане
и изисква представянето на допълнителни доказателства за наличието на родствени
връзки между ищеца и почиталия при ПТП, за механизма на настъпване на
последното и вината на дееца, както и да се представят банкови сметки за
изплащане на обезщетенията.
В отговор на писмото, ищецът е
представил на 14.07.2017 г. поисканите доказателства, без да представи данни за
банковата си сметка. Не са представени доказателства за уведомяване на ищеца от
представителя на застрахователя за определено обезщетение и за направено
предложение за сключване на споразумение.
На 05.09.2017
г. ищецът е сезирал българското НББАЗ с искане да му се изплати обезщетение.
НББАЗ е приел, че не са изпълнени формалните изисквания за ангажиране на
неговата компетентност, предвидени в чл. 515, ал.1 КЗ и е отхвърлил
претенцията(12.09.2017 г.). В тази
връзка е направена справка от 12.10.2017 г. на Гаранционен фонд България, въз
основа на предоставена информация от Информационния център на Гаранционния фонд
в Германия, за МПС с рег. ********към 22.08.2016 г., която е представена по
делото и от нея е видно, че към датата на настъпване на процесното ПТП за
увреждащото МПС е бил налице валиден застрахователен договор за риска
„Гражданска отговорност“ със застрахователно дружество V. А.AG, (Ф.А. АД),
адрес: ********38112 Б., Федерална република Германия. За представител на застрахователя
за Република България е посочено ЗАД А.Б. ЕАД.
С повторна
молба от 17.10.2017 г. ищецът отново е сезирал НББАЗ като в отговор от
18.10.2017 г. същият е уведомен, че производството по молбата се прекратява на
основание чл. 516, ал.5 КЗ, тъй като в срока за произнасяне по молбата
представителя на застрахователя са изпратили мотивиран отговор по направената
пред тях претенция. Копие от отговора на представителя на застрахователя е
изпратен ведно с писмото НББАЗ на ищеца, което се потвърждава и от неговите
твърдения в исковата молба, в които той заявява недвусмислено, че се е запознал
със съдържанието на отговора на ЗАД „А.Б.“ АД. От приложеното и по делото копие
от мотивирания отговор, предоставен на ищеца от НББАЗ, е видно, че ЗАД А.Б. ЕАД
е определило на ищеца обезщетение за причинените от смъртта на сина му
неимуществени вреди в размер на 400 000 HUF при отчитане на 50% съпричиняване поради непоставен
предпазен колан от починалия. Както е посочено горе по делото не са събрани
доказателства, от които да е видно, че представителя на застрахователя е
изпратил този мотивиран отговор и до самия ищец.
По делото не
се твърди и не се представят доказателства ответникът да е изплатил на ищеца
обезщетение за твърдените от него неимуществени вреди.
Ответникът не
оспорва иска за сумата над 400 000 HUF ( равностойност на 2217.996 лв.), които
кореспондират с определеното от него обезщетение съобразно невръчен на ищеца
мотивиран отговор от страна на представителя на застрахователя за Република
България.
По делото е приета и неоспорена от
страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, заключението
на която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно
последното процесното ПТП е настъпило на 22.08.2016г. около 02:10ч. на AM Ml на
територията на Унгария в участъка на километър 145-248, при което лек автомобил
Сеат Ибиза, peг. № ********напуска пътното платно от
ляво на платното за движение в посока от гр. Хегьешхалом
към гр. Гьор, след което се насочва на дясно към
десния край на пътното платно, като нанася удар на движещият се по дясната
лента микробус Рено Трафик, peг. № ********с ремарке peг.
№ ********. Следствие на този удар, микробусът напуска пътното платно от дясно,
попада в канавката и се удря в десния скат на канавката и се преобръща по
таван. Ремаркето се откъснало от влекача и също се преобърнало по таван, като возеният
лек автомобил изпаднал от ремаркето и се установил в канавката на дясната си
страна. Лек автомобил Сеат Ибиза,
peг. № ********е спрял на отбивката от дясната
страна. При удара в десния скат на канавката, пътникът, возел се отзад от
лявата страна на микробуса, е изхвърчал през страничното стъкло,
автокомпозицията се е „превъртяла“ през него, и това му е причинило толкова
тежки наранявания, че е починал на място. Починалият е намерен в канавката, при
задната част на микробуса. От техническа гледна точка първопричината за
настъпване на процесното ПТП е отклоняването на вниманието от страна на
водачката на лек автомобил Сеат Ибиза, peг. № M-ER –
241, при което е напуснала пътното платно от ляво и последващо рязко насочване
на дясно, при което е нанесла удар от ляво на преминаващия микробус, движещ се
по дясната лента. Няма данни по делото, от които да се съди за някаква външна
причина за отклоняването на лек автомобил Сеат Ибиза
наляво - автомобилът е стъпил с левите гуми върху левия банкет, като е изминал
по тревата 8,40м. Насочването на автомобила на дясно е следствие на чисто
субективни действия с органите за управление от страна на водачката на
автомобила. Ако водачката е следвала лентата по която се е движила, то
автомобилът не би се отклонил в ляво и не би настъпил последващият
вредоносен резултат.
Вследствие от настъпилото ПТП на В. Г.
са причинени следните травматични увреждания: Глава - рана в ляво на челото
11/4 см, охлузна рана на челото в ляво 4 /1 см., кръвонасядане в ляво 6/8 см., мозъчен оток; Гръден кош -
сплескан, охлузване в долната част на гърба в дясно с липса на кожа 15/2 см,
дясна страна на поясната област липса на кожа 8/4 см, хемоторакс
в ляво 600 мл, 500 мл в дясно, хемоперикард 150 мл, кръвонасядания на стените на сърцето, контузия и разкъсване
на белите дробове, разкъсване между IV и V гръдни прешлени, счупване на от II до VI десни
ребра, счупване по друга линия от I до VII десни ребра, разкъсване на плеврата
в дясно, нарушаване целостта на главната артерия; Корем - хемоперитонеум 500
мл, кръвонасядания на тънки и дебели черва,
разкъсване на слезката 6 см; Крайници - дясно рамо по
предна повърхност - охллузване 3/2 см, дясна китка -
охлузване 8/ 1,5 см; Причина за смъртта е тежката гръдно-коремна травма,
изразяваща се в разкъсване на вътрешните органи и несъвместим с живота
кръвоизливи в гръдната и коремната кухини - 1 750 мл. Между смъртта на В. Г. и процесното
ПТП има пряка причинно -следствена връзка. Вещите лица са посочили следния
механизъм на настъпване на самите увреждания: При завъртането на микробуса в
тревната канавка, В. Г. изпада от автомобила и вероятно е получил охлузванията
и раните по главата, тялото и крайниците. След изпадането му от автомобила е
притиснат от него и вероятно тогава е получил тежките травми на гръдния кош и
корема, изразяващи се в разкъсване на белите дробове, счупване на ребра,
множество натъртвания на сърцето, нарушаване целостта на главната артерия,
разкъсване на далака, които са довели до масивен кръвоизлив в гръдната кухина и
корема. Процесният микробус, в който се е возил като
пътник починалият е оборудван с
триточкови инерционни колани на всичките места в автомобила. Ако В. Г. е бил с правилно поставен
предпазен колан, не би изпаднал от автомобила и не би могъл да получил тежките
увреждания на вътрешните органи в гръдния кош и корема, довели до неговата
смърт.
По делото е разпитан свидетелят Е.С.Г.,
снаха на починалия, която установи с показанията си, че ищецът е преживял тежко
смъртта на сина си и до края на живота си е страдал за него. Ищецът бил жизнен
човек въпреки възрастта и живеел отделно от сина си.
В хода на производството по настоящето
ищецът М.Г.Г. с ЕГН ********** е починал и на негово
място са конституирани като страна по делото неговите наследници – М.М.Г., ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН ********** и Я.В.Г., ЕГН **********.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Приложимото право по иска, предявен
срещу V. А.AG, (Ф.А. АД) следва да е унгарското национално право на основание
чл. 4, ал.1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. от 11.07.2007 г. относно
приложимото право към извъндоговорни задължения( Рим II).
Приетото е съобразено с тълкуването на разпоредбата, направено с решение
на Съда, IV
състав от 10.12.2015 г. по дело С-350/14
г. (F. L.срещу A. SpA)-
вредите на наследниците на починало при ПТП лице се явяват непреки вреди и
съответно не определят приложимото право.
Съобразно представената по реда на
Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. на Съвета от 28.05.2001 г. за сътрудничество на
съдилищата на държавите- членки при събирането на доказателства по граждански и
търговски дела информация за съдържанието на приложимото към настоящия правен
спор унгарско право, се установява следното:
В унгарското законодателство
отговорността по застраховка „Гражданска отговорност" и използването на
моторни превозни средства – в зависимост от датата на произшествието - е
предмет на разпоредбите на Закон IV от 1959 г. относно Гражданския кодекс или
Закон V от 2013 г. за Гражданския кодекс, както и специалните правила на Закон LXII от 2009 г. относно Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Закон LXII от
2009 г. за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност" стопанинът на
всяко моторно превозно средство със седалище в Унгария е длъжен - с изключение
на моторните превозни средства, освободени по специално законодателство - да
сключи със застраховател по този закон застрахователен договор за покриване на
причинените по време на експлоатацията на превозното средство щети, съгласно
определените в този закон условия, и да поддържа във валидност плащането на
съответните премии. Отговорността на застрахователя обхваща и вредите,
причинени от друго лице, което управлява МПС към момента на настъпване на ПТП и
е обусловено от отговорността на водача като е пропорционална на същата- чл. 12
и чл. 32, ал.1.
Чл. 13, ал.1 от Закон LXII от 2009 г. за
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност" предвижда лимити на
отговорността на застрахователя като същите са в размер на 500 млн.
унгарски форинта за имуществени вреди и 1 600 000 000 унгарски форинта за
персонални нелесни повреди. Лимитът не може да се надхвърля и включва и суми за
лихви до датата на изпълнение, вкл. разходи за процесуално представителство.
Съобразно установеното в чл. 28, ал.1 и
чл. 32, ал.1 от Закон LXII от 2009 г. за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" пострадалият следва да се обърне към застрахователя по
договора за застраховка за риска „Гражданска отговорност“, след което, ако не е
доволен от определеното обезщетение, има право да предяви и иск пред съда в
гражданско производство.
Съгласно чл. 15 от Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" застраховката за риска „Гражданско
отговорност“ не покрива щети, които:
а) произтичат от предмети, разположени в
причинилото щетата превозно средство, ако те не са обекти за лично ползване от
пътниците на моторни превозни средства;
б) са възникнали по причинилото щетата превозно средство;
в) материални щети или пропуснати ползи,
произтичащи от претенциите на застрахователите на причинилото щетата превозно
средство;
г) произтичащи под въздействие на
радиация, токсични вещества и продукти или предмети, или от мерки, предприети
от здравните органи за премахване на неблагоприятните ефекти от радиацията;
д) възникнали на пътното платно без
автомобилът да е катастрофирал;
е) възникнали от използването на
превозното средство като работна машина, без участието му в пътното движение;
ж) възникнали при разтоварването или
товаренето на неподвижно превозно средство;
з) се считат за промишлена авария и са
възникнали по време на ремонта или поддръжката на превозното средство;
и) възникнали по време на състезателна
или необходимата за това тренировъчна дейност;
й) замърсяването на околната среда е
генерирано без произшествието на превозното средство;
к) причинени от постоянно увреждане на
друго материално имущество от експлоатацията на моторното превозно средство или
от влошаване на качеството;
л) възникнали в резултат на война, военни
действия, терористичен акт.
Чл.6:535, ал.1 от Гражданският кодекс
регулира т.нар. опасна оперативна отговорност като специална форма на
отговорност, като определя, че всеки който извършва дейност, свързана с повишен
риск, трябва да компенсира произлезлите от нея вреди. Кои дейности следва да се
квалифицират, като опасна оперативна отговорност се определя от съда във всеки
конкретен случай.
Във връзка с горното е посочено, че
съобразно съдебната практика в Унгария управлението на моторно превозно
средство е дефинирано като опасна оперативна дейност. В тези случай прекият
причинител на вредата може да се освободи от отговорност, ако докаже, че
причината за вредата е била неизбежна и че е извън обхвата на повишения риск.(
чл. 6:535, ал.1 ГК). В съдебната практика се приемало, че неизбежното поведение
на пострадалия съставлява външна причина и когато то е допринесло или изцяло е
причина за настъпване на вредите, стопанинът не следва да носи отговорност,
съответно неговата отговорност следва да бъде намалена (Граждански кодекс
6:537-ма, пар.1). Неизбежно поведение на пострадалия
е налице, когато, въпреки положената най-голяма грижа на водача на МПС,
инцидентът не може да бъде избегнат(********). В случай, че пътникът в МПС не е
поставил предпазен колан е налице такова неизбежно поведение, което може да
доведе до намаляване или изключване на отговорността на водача( чл. 6:535, ал.
1 Граждански кодекс, ВН 2008.61). Степента на участие на водача и пострадалия в
настъпването на вредите се преценява от съда в зависимост от установените по
делото обстоятелства(ВН 2008, 61).
Чл.6:532 от Гражданския кодекс
предвижда, че обезщетението за причинените на извъндоговорно основание се дължи
от прекия причинител незабавно към възникването на вредата. От тази дата той
дължи и лихва за забава съобразно чл. 6:152 от Гражданки кодекс в размер на
основания лихвен процент на унгарската централна банка, валиден на първия ден
от календарното полугодие, засегнат от забавянето, който се прилага за целия
период на даденото календарно полугодие.
Съгласно чл. 2:52 от Гражданския кодекс
накърняването на личностните права, каквото е налице при причиняване на неимуществени
вреди при ПТП и основание за търсене на обезщетение. Неимуществени вреди могат
да съставляват физическа болка, влошаване на здравето, психическа болка,
увреждане на здравето, промяна в продължителността на живота и др. В чл. 3/А от
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е посочени, че щетите от ПТП
включват и личното страдание.
Съобразно унгарската съдебна практика и
законодателство обезщетение има за цел да репарира причинените неимуществени
вреди, като пострадалият няма задължението да ги доказва. Достатъчно е да
установи пред съда факта на извършеното правонарушение.( чл. 2:52 от Граждански
кодекс). Размерът на обезщетение за причинени неимуществени вреди се определя
от съда като се взима предвид тежестта на нарушението, неговото повтарящо се
естество, обхвата на нарушението, въздействието му върху жертвата и нейната
среда( чл. 2:52 Граждански кодекс). Според решение BDT 20122704 роднините на жертвата
могат да предявят претенция за обезщетение на техните вреди.
Съгласно чл.
6:22, ал.1 от Гражданския кодекс претенцията за обезщетение на
неимуществени вреди е 5 години, а за вреди, настъпили от дейности, свързани с
повишен риск, е 3 години съобразно чл. 6:538 от ГК, като след неговото изтичане
искът може да се предяви в рамките на общия давностен срок. При всички случай
тя започва да тече от настъпването на вредата.
Съобразно чл. 31 от Закона за
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят,
неговият представител за уреждане на претенции, кореспондент, представител за
искове, оператор на компенсационната сметка и националното бюро са длъжни, в
рамките на 15 дни от получаване на обезателно необходимите документи за
уреждане на щетите, но при непристигане на документите не по –късно от три
месеца от подаването на претенцията, спрямо пострадалия да: 1. Направи надлежно
обосновано предложение за обезщетение в случаите, когато отговорността не се
оспорва и щетата е била количествено определена съгласно чл. 13, ал.1 и 2 по
правно основание, включително за лихвите или 2. Да изпрати мотивиран отговор на
поставените в претенцията искове, в случаите, когато не се признава вината или
тя не е еднозначна или не е определена общата сума на щетата. Съобразно
съдебната практика тази разпоредба се приема, че означава, че застрахователят трябва
да оцени иска за обезщетение по положителен или отрицателен начин в рамките на
три месеца( централен окръжен съд на Пеща, стр.54.790/2012/28). Съобразно чл.
32, ал.3 от същия закон в случай на еднократно парично обезщетение
застрахователят е дължи плати установената сума на пострадалото лице в рамките
на 15 дни след приемане на предложението за обезщетение за правомерно или
окончателната оценка на обезщетението.
Страните не спорят за това, че
процесното ПТП съставлява противоправно и виновно поведение, което съставлява и
престъпление. Това се установява и от представената по делото присъда, предвид
което следва да се приеме за доказано, че водачът на лек автомобил Сеат Ибиза, peг. № ********N.Н. е извършил твърдения в исковата молба деликт.
От събраните по делото доказателства и
твърденията на страните се установява, че към датата на процесното ПТП за
увреждащия лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.
Съобразно приложимото унгарско
законодателства и установените горе факти, ответникът следва да поеме
отговорността за причинените на първоначалния ищец вреди, пропорционално на
отговорността на прекия причинели на същите - чл. 4, ал.1, чл. 12 и чл. 32,
ал.1 от Закон LXII от 2009 г. за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност". Това обстоятелство не е и спорно между страните.
От представените пред съда доказателства
е видно, че представил на ответника за уреждане въпросите, свързани със заплащане
на застрахователните обезщетения на територията на Република България, е ЗАД „А.Б.“ АД. Установява се също, че на
12.01.2017 г. първоначалният ищец е
сезирал представителя за уреждане на спорове на ответника с искане да му се
изплати обезщетение, но до настоящия момент не е получил официален отговор от
него, предвид което следва да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 28, ал.1 и чл. 32, ал.1 от Закон LXII от
2009 г. за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за предварително
провеждане на процедура пред застрахователя и едва след това предявяване на
пряк иск срещу застрахователя. Този извод не се променя дори и да се приеме, че
мотивираното предложение за изплащане на обезщетение от 400 000 унгарски
форинти, направено от страна на представителя на застрахователя, носещо дата
12.10.2017 г., е било връчено на първоначалния ищец посредством българското
НББАЗ с отговор от 18.10.2017 г., тъй
като срокът за произнасяне на застрахователя е тримесечен от сезирането.
Съобразно
чл.2:52 от унгарския Граждански кодекс причиняването на личностни вреди,
каквито са претендираните в настоящото производство, съобразно унгарската
съдебна практика ( BDP 20122704), е основание за
търсене на обезщетение. Причинените
вреди не следва да се доказват пред съда след като е установено
правонарушението – чл.2:52 от същия кодекс. Съобразно същата разпоредба размерът на
обезщетението се определя от съда като се взема предвид тежестта на нарушението
и неговото отражение върху живота на пострадалия.
От представените
писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания, се установи, че
първоначалният ищец е баща на починалия при процесното ПТП, както и че те,
макар и да са живеели отделно, са имали силна емоционална връзка, поради което
бащата е страдал много от загубата на сина си. Имайки предвид житейската логика,
съдът намира, че загубата на дете е едно от най-големите страдания, които може
да преживее един родител, като то противоречи на естествения ход на живота и е
изключително стресиращо, особено когато смъртта настъпва внезапно. Страданието
на родителя продължава през целия му живот и значително се отразява на
емоционалното и психическото му здраве.
Освен това съдът съобразява, че извършеното нарушение се характеризира с
висока обществена опасност и съставлява и престъпление, както и че починалият и
ищеца са били възрастни хора, които са имали самостоятелен и независим живот.
При така взетите предвид обстоятелства и като намира, че обезщетението следва
да служи за репариране на причинените вреди, без да води до неоснователно
обогатяване, като съобрази и установения
в чл. 13, ал.1 от унгарския закон за Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" лимит на обезщетението, съдът намира, че на първоначалния
ищец следва да се определи обезщетение за причинените му болки и страдания от
загубата на сина му в размер на 12 624 010 унгарски форинта, които имат
равностойност на 70 000 лв.
При
определянето на размера на обезщетението съдът следва да разгледа и направеното
от ответника възражение за съпричиняване или т.нар. по унгарското право,
съобразно представения превод „външно поведение“, което може да има значение за
отговорността на прекия причинител на вредата и съответно отговорността на
ответното застрахователно дружество. Съобразно съдебната практика в Унгария
управлението на моторно превозно средство е дефинирано като опасна оперативна
дейност. В тези случай прекия причинител на вредата може да се освободи от
отговорност, ако докаже, че причината за вредата е била неизбежна и че е извън
обхвата на повишения риск.( чл. 6:535, ал.1 ГК). В съдебната практика се
приемало, че неизбежното поведение на пострадалия съставлява външна причина и
когато то е допринесло или изцяло е причина за настъпване на вредите,
стопанинът на МПС не следва да носи отговорност съответно неговата отговорност
следва да бъде намалена.(Граждански кодекс 6:537-ма, пар.1). Неизбежно
поведение на пострадалия е налице, когато въпреки положената най-голяма грижа
на водача на МПС, инцидентът не може да бъде избегнат.(********). В случай, че
пътникът в МПС не е поставил предпазен колан е налице такова неизбежно
поведение, което може да доведе до намаляване или изключване на отговорността
на водача.( чл. 6:535, ал. 1 Граждански кодекс, ВН 2008.61). Степента на
участие на водача и пострадалия в настъпването на вредите се преценява от съда
в зависимост от установените по делото обстоятелства(ВН 2008, 61).
Като се вземе
предвид горното и заключението на приетата по делото КСМАТЕ, съобразно което
починалият е бил без поставен предпазен колан, въпреки че фабрично автомобилът,
в който се е возил е имал такива, както и че причина за настъпване на смъртта
му в голяма степен е именно това негово
поведение, което е довело до изпадането му от автомобила, при което последният се
е преобърнал през него и му е нанесъл несъвместими с живота травми, съдът
намира, че следва да приеме, че поведението на починалия съставлява външно
непреодолимо за водача поведение, което е основание да се намали неговата
отговорност с 50 %. ( съпричиняване, съобразно българското право). Определеният
размер на съпричиняването следва да се приспадне от определения горе общ размер
на обезщетението за причинените неимуществени вреди, поради което ответникът
следва да се осъди да заплати обезщетение в размер на 35 000 лв. До този размер
следва да се уважи и предявеният иск като в останалата част до пълния предявен
размер същият се явява неоснователен и недоказан.
По предявената
претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от датата
на настъпване на ПТП до окончателното изплащане съдът, като съобрази
установеното съдържание на унгарското законодателство(чл. 31 от Закона за
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност") , намира следното:
От събраните
по делото доказателства се установява, че първоначалния ищец е сезирал
представителя на застрахователя за територията на Република България с искане
за изплащане на обезщетение на 12.01.2017 г. като от тази дата, съобразно чл.
31 от унгарския Закон за „Гражданската отговорност“ тече тримесечен срок за
произнасяне независимо от представянето или не на всички необходими документи и
информация. В рамките на представените по делото доказателства не се установява
в посочения в закона срок застрахователят или неговия представител в България
да са определили или изплатили обезщетение за процесните вреди, като в тази
връзка приложения мотивиран отговор на представителя на застрахователя е с дата
12.10.2017 г. Съответно следва да се приеме, че застрахователят дължи законна
лихва върху присъденото с настоящето решение обезщетение, считано от датата на
изтичане на срока за произнасяне или от 12.04.2017 г., независимо,
че деликвента дължи такава от датата на настъпване на вредата, съобразно
предвиденото в чл.6:152 от унгарски Граждански кодекс. Лихвата следва се
определи в размер на основания лихвен процент на унгарската централна банка,
валиден на първия ден от календарното полугодие, засегнат от забавянето, който
се прилага за целия период на даденото календарно полугодие съобразно чл. 6:152
от унгарския Гражданки кодекс.
Доколкото
съдът приема предявения иск за частично основателен, той следва да разгледа
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за неоснователно съобразно правилото на чл. 6:22, ал.1 от унгарския
Гражданския кодекс. Доколкото ПТП е настъпило на 22.08.2016 г., а исковата
молба е подадена на 31.10.2017 г., неоснователно се явява и възражението за
погасяването по давност на вземането за лихви.
По разноските:
Ищецът не е
реализирал разноски за производството, но е бил представляван от адвокат при
условията на чл. 38 ЗА, поради което на адвоката му следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и пропорционално
на уважената част от иска в размер на
1082,50 лв.
С оглед изхода на правния спор ответникът има
право на направените разноски пропорционално на отхвърлената част от иска в
размер на 1394,96 лв. деловодни разноски и 4500 лв.
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 112,50 лв. за допусната експертиза и сумата от 1400 лв.
за държавна такса с оглед факта, че ищецът е освободен от разноски.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА V. А.AG, (Ф.А. АД), адрес: ********38112 Б.,
Федерална република Германия, представлявано от Адвокатско дружество „Б.А., Д.”,
чрез адв. Д.М.Д., със съдебен адрес:***, да заплати на М.М.Г.,
ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН ********** и Я.В.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, чрез своя пълномощник адвокат М.И.Д., в качеството им на наследници
на първоначалния ищец М.Г.Г. с ЕГН **********, починал в хода на делото и съобразно
наследствените им дялове, сумата от 35 000 лв., равностойност на
6 312 005 HUF, съставляваща обезщетение за причинените на М.Г.Г.
болки и страдания от смъртта на сина му В. М.Г., настъпила при ПТП на
22.08.2016 г. в Република Унгария, ведно с лихва за забава, считано от
12.04.2017 г. до окончателното изплащане в размер на основания лихвен процент
на унгарската централна банка, валиден на първия ден от календарното полугодие,
засегнат от забавянето, който се прилага за целия период на даденото календарно
полугодие на основание чл. 6:152 от унгарския Гражданки кодекс, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 140 000 лв., ведно
със законната лихва върху отхвърлената част от претенцията и ведно със искането
за присъждане на лихва за забава върху присъдената част за периода от датата на
настъпване на ПТП – 22.08.2016 г. до 12.04.2017 г. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА
V.
А.AG, (Ф.А. АД), адрес: ********38112 Б., Федерална република Германия да
заплати на адвокат М.И.Д. с адрес: ***
сумата от 1082,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА V. А.AG, (Ф.А. АД), адрес: ********38112 Б.,
Федерална република Германия да заплати по сметка на СГС сумите от 112,50
лв. за допусната експертиза и 1400
лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА
М.М.Г., ЕГН **********, Е.М.Г.,
ЕГН ********** и Я.В.Г., ЕГН **********, в качеството им на наследници на
първоначалния ищец М.Г.Г. с ЕГН ********** и
съобразно наследствените си дялове да заплатят на V. А.AG, (Ф.А. АД), адрес: ********38112
Б., Федерална република Германия разноски за производството по делото в размер
на 1394,96 лв. деловодни разноски и 4500 лв.
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: