О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004 07.11.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………………….……………
Прокурор ……………………………...
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гр. дело №
1528 по описа за 2019
година.
Производството е
образувано по частната жалба на М.Д.Н., чрез адв. П.К. против определение № 1927
от 05.09.2019г., постановено по гр.д.№ 3293/2018г. по описа на Казанлъшкия районен
съд, с което се отхвърля искането за изменение на решението в частта за
разноските.
Частният жалбоподател
е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в
срока, като неправилно. Излага съображения, че делото се отличава с правна
сложност, макар и да не е с фактическа сложност. Сочи, че пълномощникът на
ищцата извършил множество фактически и правни действия, които обосновавали хонорар
в договорения размер. Излага съображения, че съдът не съобразил разпоредбата на
§2а от Наредбата за МРАВ, като не е начислил ДДС върху определеното в наредбата
възнаграждение. Моли да се отмени обжалваното определение в частта, в която
адв. възнаграждение е намалено под 360 лв., с ДДС като неправилно и да се
измени решение № 451 от 01.07.2019г. по делото в частта за разноските, като се
присъди адв. възнаграждение в размер на 360 лв. с вкл.ДДС.
В срока не е
постъпил писмен отговор от другата страна „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Съдът, след като
обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за
установено следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата
държавна такса за въззивното производство.
С обжалваното
определение, районният съд е отхвърлил искането на М.Н. за изменение на Решение
№ 457/01.07.2019г., постановено по гр.д.№ 3293/2018г. в частта му за
разноските. Изложил е съображения, че уговорения размер на адв. възнаграждение -
420 лв. е прекомерен, съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и извършените в производството процесуални действия, поради което
го е намалил до 300 лв., съобразно чл.7, ал.2 от Наредбата и цената на иска
-137.80 лв. Съдът е счел, че регистрацията на адв. дружество по ЗДДС няма
отношение към размера на разноските, с които следва да бъде натоварена
страната, която не е договаряла с дружеството, тъй като начинът на формиране на
крайната цена на услугата не е предмет на разглеждане в това производство. Приел
е също, че съгласно чл.67 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се че той е включен в
договорената цена. Приел е също, че възнагражденията по Наредбата за МРАВ, са
крайни цени и задължението за ДДС не увеличава минималните размери на
посочените в наредбата възнаграждения с размера на дължимия от извършващия
субект данък.
Гр.д. №
3293/2018г. по описа на КРС е образувано по постъпила искова молба от 17.12.2018г.
от М.Д.Н., чрез процесуален представител чрез адв. дружество „К. и Стоянова“,
представлявано от управителя адв. П.К. против „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата
137.80 лв. по фактура от 05.12.208г. По делото е проведено едно съдебно
заседание, на което не са се явили страните и е постановено решение на
01.07.2019г. С решението КРС е уважил иска. По възражение на ответника за
прекомерност на разноските на ищцата, съдът е намалил размера на адв.
възнаграждение до минималния размер в НМРАВ – 300 лв. и е присъдил разноски 350
лв., от които 300 лв. за адв. възнаграждение и
50 лв. ДТ.
С молба
от 09.07.2019г. пълномощника на М.Н., адв. П. К. е поискал изменение на
решението в частта за разноските, като се присъди адв. възнаграждение в размер
на 420 лв., евентуално 360 лв. , минимално възнаграждение с вкл. ДДС.
Въззивната
инстанция намира, че районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.78,
ал.5 от ГПК, като е намалил заплатения от ищцата адвокатски хонорар до
определения в НМРАВ минимум – 300 лв., предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото и извършените от пълномощника на ищцата процесуални
действия. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения обаче за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото
съгласно Наредба №
1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят 20 % ДДС, които
да се присъдят в полза на другата страна. В конкретния случай адвокат П.К. е
регистриран по ДДС, поради което неправилно районния съд съд не е присъдил съответния
размер на дължимия ДДС или допълнително сумата в размер 60 лв., представляваща
20% върху дължимото адвокатско възнаграждение в размер 300 лв.
Въз основа на
изложените съображения обжалваното определение на КРС следва да бъде отменено и
вместо това ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД следва да бъде
осъден да заплати на другата страна още сумата 60 лв., представляваща ДДС върху
дължимото адвокатско възнаграждение в размер 300 лв.
Доколкото в жалбата
не се съдържа искане за присъждане на разноски за настоящото производство,
въпреки представените доказателства за извършени такива и списък, разноски на
частния жалбоподател не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ определение № 1927 от 05.09.2019г., постановено
по гр.д.№ 3293/2018г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо това
постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 457
от 01.07.2019 г. по гр. дело № 3293/2018 г., по описа на Казанлъшкия
районен съд в частта за разноските като ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4000, ул. Хр.
Г. Данов № 37 да заплати на М.Д.Н., ЕГН **********,***
допълнително сума в размер 60 лв. /шестдесет/, представляваща ДДС върху
присъденото адвокатско възнаграждение в размер 300 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с § 2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: