Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 1053/29.10.2012 г. по гр. д. № 1577/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е признато за установенопо отношение на „Е. П.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., район В. В., В. Т. - Г, бул. „В. В.“ № 2., представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С., че М. Д. П., ЕГН *, с адрес: гр. В. Т., ул. “М.“ № 3, . 3 не дължина „Е. П.” – гр. В. сумата от 1 254.46 лева (хиляда двеста петдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща начислена корекционна сума по Дебитно известие № * от 12.01.2012 г., за периода 15.07.2011 г. до 10.01.2012 г. Със същото решение е осъдено „Е. П.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., район В. В., В. Т. - Г, бул. „В. В.“ № 2., представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Г. М., Б.Д. П. и П.С. Стефановда заплати на М. Д. П., ЕГН *, с адрес: гр. В. Т., ул. “М.“ № 3, . 3 сумата от 305.17 лева (триста и пет лева и седемнадесет стотинки), представляваща направени разноски по делото - платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Е. – П. П.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление - гр. В., бул. „В. В.” № 2., В. Т. Г против Решение № 1053/29.10.2012 г. по гр. д. № 1577/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстнционния съд бил приел, че с Решение № 189/11.04.2011 г. постановено по т.д. 39/2010 г., съставляващо според разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, бил е даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Твърди се, че първоинстнционния съд бил приел, че разпоредбата на чл. 38 от ОУ на договорите за пренос на ел. енергия била нищожна, тъй като била неравноправна клауза по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Прието било и, че корегирането на сметките за вече доставена електрическа енергия противоречало на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Излага се, че тези корекции не били санкцияза потребителя, защото систематичното място на уредбата на корекционните процедури била в Правила за измерване на количеството електроенергия (чл. 83, т. 6 от ЗЕ) и в глава IX на ОУ на ДПЕЕЕМ „Ред и начин за измерване и отчитане на пренесената електроенергия", докато договорните санкции били в гл. ХІ „Отговорност на страните при неизпълнение на задълженията им", а законово уредените санкционни разпоредби били в чл. 201 и сл. от Закона за енергетиката. Излага се още, че тези корекции били осчетоводени като „доставка"по смисъла на Закон за данък добавена стойност (ЗДДС) - върху данъчната основа бил начислен косвен данък, което било аргумент, че същите са институт на договора за продажба, защото ДДС не се начислявал нито върху глобите, нито върху неустойките. Твърди се, че допълнително начисленото количество електроенергия (съгласно справката за корекция – 6 652.8 квтч) било фикция за доставено количество електроенергия- определено чрез методология одобрена от ДКЕВР и възпроизведена в чл. 38, ал. З, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Българското право познавало създадени многобройни методологии за изчисление вместо измерване за определянето на количество доставени вещи. Необходимостта от ползването на фикцията за установяване на количествата било обусловено от нуждите на практиката - например, както било в настоящия случай – обективна невъзможност да бъде измерена потребената в периода от 15.07.2011 г. до 10.01.2012 г. електроенергия. Представят се примери за използване на фикция за установяване на потребление на движими вещи - чл. 47 от Наредба № 16-334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването и чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата с писмено становище е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалван¯то решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 1577/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от М. Д. П. от гр. В. Т. против “Е.ОН Б. П.” (сега „Е. – П. П.” ), със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1 254.46 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 15.07.2011 г. – 10.01.2012 г. В исковата молба се излага следното: Ищецът бил потребител на електрическа енергия на адрес - гр. В. Т., ул. „М.” № 3, . 3, с клиентски номер № *. Служители на “Е.ОН Б. М.” съставили протокол № ..../10.01.2012 г., на основание, на който била начислена електрическа енергия по партидата му. С писмо на “Е.. Б. М.” бил уведомен от ответното дружество за извършена корекция на сметката му по партидата за периода 15.07.2011 г. – 10.01.2012 г., по която следвало да заплати сумата от 1 254.46 лв. Не бил съгласен с твърдяното в справката, поради което депозирал жалба до ответника на 06.03.2012 г., но в отговора от 21.03.2012 г. отново се твърдяло, че направената корекция била правилна и следвало да заплати посочената сума. Заявява, че не дължи така посочената сума за корекция, тъй като не бил потребил посоченото количество електроенергия. Оспорва констатациите в протокол № .../10.01.2012 г. Излага, че електромерът, заедно с таблата и шкафовете, където е поставен, са собственост на „Е.. Б. М.” и същите са заключени и пломбирани от тях. Твърди, че за твърдяната в протокола неправомерна намеса „мостът свързващ напреженовата и токовата бобини на трета система на СТИ е развит” се изисквали специални технически знания и разрушаване на пломбите на електромера, които той не притежавал. Твърди, че основанието за начисляване на ел. енергия, както и изполваната методика били приложени неправилно. В констативния протокол липсвали задължителните реквизити. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ за изчисляване и коригиране на сметката на потребителя на електрическа енергия. За извършената проверка не бил уведомен, нито бил упълномощавал определено лице, което да присъства при извършването й. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 1 254.46 лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 15.07.2011 г. – 10.01.2012 г., по фактура № *4/12.01.2012 г., както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че корекцията на сметките на ищеца била извършена в съответствие с утвърдените от регулаторния орган ДКЕВР ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, които ОУ след утвърждаването били задължителни за страните във връзка с облигационните отношения между страните. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът М. Д. П. от гр. В. Т. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „М.” № 3, . 3. От представения по делото копие от констативен протокол № .../10.01.2012 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е.. Б. М.” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № *265350. При същата при направения оглед на таблото било установено, че е упражнено въздействие върху електромера, като мостът свързващ напреженовата и токовата бобини на трета система на СТИ е развит, като по този начин консумираната електроенергия през тази система не се измервала от СТИ и не се заплащала от клиента. Проверката е извършена и констативния протокол е съставен в присъствието на Ц.Х. Г., която е подписала протокола при отказ на потребителя да предостави достъп до електромерното табло. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода 15.07.2011 г. – 10.01.2012 г., общо 180 дни, за обекта на ищеца. Същевременно за този период „Е.. Б. П.” е съставил фактура № *4/12.01.2012 г. за сумата от 1 254.46 лв. По делото са представени и извлечение от сметка от потребител, кл. № * за процесния период. Св. Л. Ш., служител на „Е.ОН Б. М.” заявява, че на датата упомената в протокола правили проверка на обекти в гр. В. Т., св. К.. На един от абонатите открили нередности, за което съставили протокол. Преди да отворят вратите та таблото на единия електромер липсвали единия от трите символа и проверили дали има напрежение по трите фази и това наложило да отворят таблото, като установили, че една фаза не се отчита на дисплея. Преди да отворят таблото потърсили абоната, но го нямало и на проверката присъствала жена, която не разбрал каква е на абоната, но излезнала от същия апартамент. Като махнали капачката на клеменния блок установили, че един от мостовете бил вдигнат. След това възстановили правилната схема на свързване. Свидетелят твърди, че проверката се извършила в присъствието на посочената в протокола жена, която го подписала. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е.ОН Б. М.” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че при така описаното в констативния протокол е налице неправомерна намеса в схемата на свързване на електромера, при което СТИ не отчитало преминаващата електроенергия от захранващия кабел през трета измервателна система към абоната, без точен измерител на отклонението. Според вещото лице изчислената при експертизата електроенергия за корекция е в размер на 5 270,4 квтч., а според справка, изготвена от „Е. М.” - от 6 652,8 квтч., като стойността на електроенергията за корекция за процесния период от 180 дни е в размер на 993,68 лева според експертизата, като технически е възможно корекционната електроенергия да бъде доставена и да премине през присъединителните съоръжения на абоната. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 1053/29.10.2012 г. по гр. д. № 1577/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищецът за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъдединяване към разпределителната мрежа. В случая не само, че не е установено такова неправомерно въздействие от страна на потребителя, а напротив от констативен протокол № 0044835/10.01.2012 г. се установява, че електромерът е бил пломбиран. Съставеният констативен протокол от 10.01.2012 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 10.01.2012 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експертиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 10.01.2012 г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е.он Б. М.” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, протоколът следва да е подписан от абоната. За да е подписан той трябва да му е предявен за подпис. Смисълът е, че по този начин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетена ел. енергия, за да могат тези фактически констатации и резултати от проверката да се доведат до знанието на потребителя, той трябва да присъстава на проверката от самото й начало. Едва, ако не може да бъде намерен и ако са положени достатъчно усилия той да бъде открит, проверката може да се извърши в присъствието на свидетел, които ще удостовери това с подписа си. Това би могло да бъде единственото тълкуване на чл. 61 от Общите условия. При положение, че при проверката не е присъствал ищеца, а проверката е извършена с участието на свидетел, преди да са положени достатъчно усилия потребителят да бъде открит, протоколът за проверката не е подписан от ищеца или негов пълномощник, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищеца и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. По делото не се твърди, че протоколът е подписан от абоната, а посочения свидетел, не се установи от гласните доказателства, да е упълномощаваÝ от него да се подписва на такъв тип протоколи. Св. Л. Ш. – служител на ответното дружество свидетелства за действия, които той е извършвал, поради което съдът не кредетира показанията му. Съдът цени показанията на този свидетел, като съгласно съобразява факта, че е служител на ответното дружество и ги съпоставя с останалите, събрани по делото доказателства. Но дори същият свидетел установява, че ищецът не е присъствал на проверката. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същия да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката (обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г.) и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клауза от договора (Общите условия), която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – В т.см. - Решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС на РБ по т. д. № 39/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В., Решение 12/11.02.2013 г. на ВКС на РБ по т. д. № 1080/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Б. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електрораþпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. От друга страна следва да се съобрази и заключението на вещото лице, съобразно което не е приложена точно разпоредба за изчисляване на корекцията, тъй като за база била използвана пропускателната способност на СТИ, която била 63А, а пропускателната способност на захранващите проводници, които били част от присъединителните съоръжения били 50А. Следва да се приеме, че извършената корекция не съответства на действителното фактическо състояние и е в противоречие с договорените Общи условия. На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (, поради което и предявеният срещу „Е.OH България П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о. Съдът намира, че представената съдебна практика от жалбоподателя (Решение № 487/29.11.2012 г., по гр.д. № 1750/2011 г. на ВКС на РБ, ІV г.о.) не противоречи на първостепенния съдебен акт. В представеното решение е прието, че е доказана външна, неправомерна намеса върху електромера, което налагало извод за неправомерно въздействие от страна на потребителя. От посоченото по-горе се установи, че в настоящия случай такава неправомерна външна намеса от потребителя не е доказана. Още повече, че посоченото от страна на жалбоподателя решение на ВКС е изолирано разрешение, което не се споделя от настоящия съдебен състав, с оглед константната задължителна съдебна практика в обратен смисъл цитирана по-горе. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 1053/29.10.2012 г. по гр. д. № 1577/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1053/29.10.2012 г. по гр. д. № 1577/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |