O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
694
.
Административен съд - Монтана, касационен съдебен състав, в закрито съдебно
заседание на 10. 11. 2023 г., в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Огнян Евгениев
Рени Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 694 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 248 и сл. от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63д от
ЗАНН.
С Решение 204/26.07.2023 г. по АНД
№ 742/2023 по описа на Районен Съд Монтана съдът е изменил обжалваното Наказателно
постановление № 8191 от 23.05.2023 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“ към
Дирекция „Аналиц на риска и оперативен контрол“ при
АПИ, гр. София, с което наложеното административно наказание – глоба на Ц.Б.Ц.,
е намалена от размер 2500 лева на размера 1000 лева. С решението си съдът се е
произнесъл по претендираните разноски като е осъдил Ц.Б.Ц.
да заплати на АПИ София 80 лева юрисконсултско
възнаграждение и оставил без уважение искането на Ц.Ц.
да му се заплати претендираното адвокатско
възнаграждение.
В срок за обжалване на постановения
съдебния акт, от процесуалния представител на административнонаказаното
лице – Ц.Б.Ц., е подадена молба за допълване на постановено решение, в частта
за разноските, с искане за заплащане на адвокатски хонорар на административнонаказаното лице съобразно уважената част от
оспорването, съгласно чл. 136 от АПК.
Съгласно разпореждане № 1032 от 04 08
2023 г. по АНД 742/2023 г., въззивният съд е изпълнил
процедурата по чл. 248 от ГПК.
С обжалваното Определение № 220 от 30 08
2023 г. по АНД 742/2023 г. на Районен съд Монтана, този съд е приел молбата за
допустима, но за неоснователна. За да остави без уважение искането, съставът на
въззивния съд се е позовал на Тълкувателно Решение №
3/1985 г. по н.д. № 98/1984 г. ОСНК, в което категорично се приема, че когато Наказателното
постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на
нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени. Това ТР не е изгубило своето действие предвид аналогичността
на действащата по време на неговото приемане правна уредба.
С жалбата против Определение № 220 от 30
08 2023 г. по АНД 742/2023 г., адв. С. заявява, че
разноските по ЗАНН се присъждат по реда на АПК. Развива аргументи, че дължимостта на разноските следва от текста на чл. 136 от АПК, съгласно която разноски за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването. Счита, че за да
измени размера на НП, то съдът е приел определена негова незаконосъобразност.
Правилно въззивният
съд е приел, че за допълване или изменение на решението, в частта относно
разноските в производствата по ЗАНН, няма изрични разпоредби. В АПК, към който
препраща чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, също липсват такива разпоредби, поради
което приложими са разпоредбите на ГПК, към който препраща чл. 144 от АПК.
Въпросът за разноските в съдебното
производство по административнонаказателни дела е
изрично уреден в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба в съдебните
производства по чл. 63, ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в
текста на чл. 143. Съгласно така цитираната разпоредба на чл. 143, ал.1 от АПК,
разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, в случая издаденото
Наказателно постановление № 12-2200044 от 20.04.2022 г. на Директора на ДИТ –
Монтана, което обаче е изменено, а не е отменено, поради което и не се дължи
адвокатско възнаграждение на административнонаказаното
лице.
Обосновано вьззивният
съд се позовава и на Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84
г., ОСНК, според което, когато Наказателното постановление бъде потвърдено или изменено,
разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени.
В случая не следва да се прави аналогия
с чл. 136 от АПК, тъй като няма уважена част от оспорен акт по реда и условията
на АПК. Производствата пред въззивната инстанция,
включително и производствата пред касационната инстанция по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби пред
административния съд се прилагат разпоредбите на НПК, в който смисъл е чл. 84
от ЗАНН. Наказателното постановление не е ИАА по смисъла на чл. 21 от АПК, а е
акт, с който се налага санкция, която макар и по административен ред остава с
характер на санкция – административнонаказателна
такава. С оглед на това и разноски на наказаното лице по административен ред,
не се дължат, след като има влязъл в сила акт, с който е установено извършено
нарушение, макар и размерът на санкцията да е намален от съда.
Водим от
изложените мотиви Административен съд – Монтана, на основание чл. 235 от АПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Определение № 220 от 30 08 2023 г. по
АНД 742/2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: