О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ …………………/……………………….
Гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ВАРНА, Първи състав, в закрито заседание на осми май две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Йорданова частно
административно дело № 3963 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197-202 от АПК, вр. с чл.54 от АПК.
Образувано е по жалба от И.Ц.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Разпореждане № **********/ 21.11.2014 г. по
Протокол № 143/21.11.2014 г. на ръководител „ Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ-
гр.Варна, с което на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно административното
производство по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане
и е отправено искане за обявяване нищожността на разпореждането, при условията
на евентуалност неговата отмяна. В жалбата е предявен и иск за обезщетяване на
вреди в резултат на незаконосъобразни актове,действия и бездействия на
длъжностни лица от ТП на НОИ – гр.Варна.
Ответникът –Ръководител „
Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – гр.Варна е изразил становище за
недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало въз
основа на подадено от И.К. заявление пред ТП на НОИ – гр. Варна, с вх. №
МП-26868/21.05.2014 г., с което от заявителя е поискано да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Заявил е желание да му бъде отпусната и пенсия от Германия. Към заявлението
представил документи за осигурителен стаж, вкл. и Заповед № 8/ 10.02.2014 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с търговско дружество от гр. Варна.
Същата заповед била обжалвана от заявителя пред ВРС, където било образувано
гр.д. № 4848/2014 г.
С
разпореждане № **********/03.06.2014 г. на ръководител „ ПО“ в ТП на НОИ – гр.
Варна, на основание чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
на И.К. била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията
на чл.68, ал.3 от КСО, в минимален размер, считано от 11.02.2014 г.
Това разпореждане било оспорено
от К. пред директора на ТП на НОИ – гр. Варна, който с Решение № 27/08.08.2014
г. отменил разпореждане № **********/03.06.2014
г. на ръководител „ ПО“ в ТП на НОИ – гр. Варна, и върнал административната
преписка на органа за изпълнение,
съгласно мотивите в решението. Решението на директора на ТП на НОИ – гр. Варна
е оспорено по съответния ред пред Административен съд – гр. Варна, като по
жалбата е образувано адм.д. № 3003/2014 г. по описа на същия съд. С жалбата е
предявени и иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С определение № 4742/01.12.2014 г.
съдът е оставил без разглеждане жалбата на К. срещу решение № 27/08.08.2014
г. както и иска за вреди по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, на основание чл.159, ал.1 от АПК. Определението е потвърдено с
определение № 996/28.01.2015 г. , постановено по адм.д. № 710/2015 г. по описа
на ВАС, Шесто отделение.
В изпълнение на постановеното
Решение № 27/ 08.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Варна, с
Разпореждане № **********/21.11.2014 г.
по Протокол № 143/21.11.2014 г. на ръководителя на „ ПО“ в ТП на НОИ –
гр. Варна е спряно производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението на И.К., поради
не приключило производство по
образуваното гр.д. № 4848/2014 г. по описа на ВРС.
Разпореждането за спиране на
производството е оспорено пред Административен съд – гр. Варна, като по жалбата
е образувано ч.адм.д. № 3963/2014 г. по описа на ХХІХ състав. Тъй като с
жалбата е направено и искане по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът с определение № 5051/22.12.2014 г. е разделил
иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като по същия е образувано адм.д. № 3987/2014 г.
по описа на Административен съд – гр. Варна, първи състав, което с определение
№ 556/ 09.02.2015 г. е спрял производството по делото до влизане в сила на
съдебен акт по адм.д. № 3963/2014 г. по описа на ХХІХ състав.
С разпореждане № 20564/22.12.2014
г. съдът е изискал от ответника доказателства да връчването на оспореното
разпореждане на жалбоподателя. В отговор е получено писмо с вх. №
508/12.01.2015 г. от директора на ТП на НОИ – гр.Варна, с което същият е
уведомил съда, че оспорваното разпореждане е било изпратено на И.К. с известие
за доставяне, като пратката се е върнала с отметка „сменен адрес”. Преди да
бъдат предприети действия от административният орган, предвидени в чл.61, ал.3
от АПК от К. била подадена жалбата срещу оспорваното Разпореждане № **********/
21.11.2014 г. по Протокол № 143/21.11.2014 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
гр.Варна. С писмото е представено и
Разпореждане № **********/06.01.2015 г. , с което е било възобновено
производството по отпускане на поисканата от лицето лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст./ л.31 от делото/.
С оглед на постановено
Разпореждане № **********/06.01.2015 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ –
гр. Варна, с което е възобновено производството по отпускане на поисканата от
лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с определение №
229/16.01.2014 г. съдията – докладчик по делото е оставил без разглеждане
жалбата на лицето и е прекратил производството по делото на основание чл.159,
т.4 от АПК. Същото е оспорено пред ВАС, който с определение № 3102/20.03.2015
г., постановено по адм.д. № 2055/2015 г. е отменил същото и е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия на същия състав.
С определение № 1171/25.03.2015
г. съдията –докладчик се е самоотвел от разглеждането на делото на основание
чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, като с разпореждане № 5285/2015
г. на председателя на Административен съд – гр. Варна, делото е разпределено на
първи състав.
С разпореждане № 1219/31.03.2015
г. съдът е оставил производството без
движение, като е задължил жалбоподателя да посочи в изрична молба поддържа ли
жалбата си срещу Разпореждане № **********/21.11.2014
г. по Протокол № 143/21.11.2014 г. на
ръководителя на „ ПО“ в ТП на НОИ – гр. Варна, с което е било
спряно производството по отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, с оглед на постановеното разпореждане за възобновяване на
производството от 06.01.2015 г.
С писмено заявление вх. №
6149/09.04.2015 г. жалбоподателят е заявил, че поддържа жалбата си на
основанията посочени в нея.
При проверка на допустимостта на жалбата
съобразно нормата на чл.159 от АПК, съдът намира, че същата е НЕДОПУСТИМА по следните съображения:
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че оспорваното Разпореждане № **********/ 21.11.2014 г.
по Протокол № 143/21.11.2014 г. на ръководител „ Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ гр.Варна, с което на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно
административното производство по отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на К., е постановено в изпълнение на Решение № 27/ 08.08.2014 г. на директора на ТП
на НОИ – гр. Варна, с оглед на образуваното пред ВРС гр.д. № 4848/2014 г. Не се
спори между страните, че Разпореждане № **********/06.01.2015 г. на
ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – гр. Варна, е възобновено производството по отпускане на поисканата от лицето лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Действително, към момента на
подаване на жалбата И.К. е имал правен интерес от оспорване на
разпореждането, с което е било спряно производството по отпускане на пенсия.
Към настоящия момент обаче, за същия не е налице правен интерес от оспорване на
разпореждането с оглед на това, че след отмяната на разпоредбата на чл.94, ал.2
от КСО, административният орган служебно е възобновил производството по заявлението
на К. за отпускане на поисканата от него лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Правният интерес е основна
предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдебната инстанция следи
служебно-чл.159, т.4 от АПК, чл.101, ал.1, чл.129, ал.4 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Следователно допустимостта на жалбата е релевантна към момента на постановяване
на решение, а не само към момента на предявяването й, тъй като недопустимостта
й към този момент винаги осуетява постановяването на краен съдебен акт. В
конкретният случай, със възобновяването на производството по заявлението за
отпускане на пенсия, целеният правен резултат от обжалването на разпореждането
за спиране на административното производство е постигнат и неблагоприятните
правни последици за жалбоподателя са отпаднали.
Правният интерес на жалбоподателя
в този случай не може да се обоснове и
оглед на предявеният от него иск по реда на чл.203 от АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по който е образувано друго дело по описа на Административен съд –
гр.Варна, тъй като спирането на административното производство не води до
постановяване на административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, нито
представлява неоснователно действие или бездействие по смисъла на чл.250 и
чл.256 от АПК. Едва при отмяна на крайният акт с който ще завърши
административното производство, а именно разпореждане за отказ за отпускане на
исканата пенсия, или при констатиране на незаконосъобразни действия или
бездействия на служители на административния орган, то за жалбоподателя ще
възникне право за присъждане на обещетение за вреди.
При това положение, както се
посочи, чрез постановеното Разпореждане № **********/06.01.2015 г. на
ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – гр. Варна, с което е възобновено
производството по отпускане на поисканата от лицето лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за жалбоподателят е отстранена пречката за
постановяването на краен акт, с оглед на което за същия е отпаднал правния
интерес да иска отмяната на разпореждането за спиране на производството, инициирано
по негово заявление, т.е. налице са предпоставките на чл.159, т.4 от АПК.
С оглед на горното съдът счита,
че следва да остави жалбата на И.К. без разглеждане като недопустима, като
производството по делото следва да се прекрати.
Водим от горното и на основание
чл.159, т.4 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от И.Ц.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Разпореждане № **********/ 21.11.2014 г. по Протокол №
143/21.11.2014 г. на ръководител „ Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
гр.Варна, с което на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно
административното производство по отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно административно дело № 3963 по описа за 2014 г. на Административен съд гр.Варна, Първи състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: