Решение по дело №215/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200215
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е  Ш  Е  Н  И  Е 

Гр. Берковица, 08.10 . 2020 година

 

      РАЙОНЕН СЪД БЕРКОВИЦА, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на  23.09  две хиляди и  двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА 

 

при секретаря Н.Андреева      ,като  разгледа докладваното от съдията Георгиева  АНД № 215 /20 г.по описа на БРС  ,за да се произнесе  взе  предвид  следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 81 от 04.05.2020г. на Директора на ОД на МВР-Монтана, с което на Т.К.А. *** и , ЕГН ********** на основание чл. 209а, ал. 4 във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето  /ЗЗдр./ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. /триста лева/ за нарушение по чл. 63 ал.1  от Закона за здравето.

     Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание лично и представляван от адв. Горанов моли съда да отмени  атакуваното наказателно постановление, като оспорва констатациите на съставения АУАН. В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като според жалбоподателя той не е застрашил живота и здравето на други лица, тъй като се е намирал в двора на личното си стопанство,в което отглежда животни  и мястото е такова ,че не предполага влизането на външни лица.Твърди,че некоректно е посочено в АУАН и НП,че се е намирал на улицата. От съда се иска да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото наказателното постановление

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

          В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез упълномощен адвокат, поддържа подадената жалба.

           След преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните, както и на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът направи следните фактически и правни изводи:

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано лице – наказаният с обжалваното НП и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

           Наказателното постановление е издадено против жалбоподателя за това, че на 28.04.2020г. около 14,15 часа в гр. Бокиловци, ул.”Първа „ лицето не е поставило предпазна маска за лице,с което не е изпълнена т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.,издадена въз основа на чл.63 ал.1 от Закона за здравето.      За установеното нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ  служителят на РУ-Берковица –С.Т. в  присъствието на П.Д. съставил АУАН № 81 против жалбоподателя. Същият е написал възражение, в което е посочил, че АУАН му е написан докато е работил и че не може да работи с маска.

        Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 81 от 04.05.2020г. на Директора на ОД на МВР-Монтана, с което на Т.К.А. *** и , ЕГН ********** на основание чл. 209а, ал. 4 във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето  /ЗЗдр./ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. /триста лева/ за нарушение по чл. 63 ал.1  от Закона за, изразяващо се в следното: На  28.04.2020г. около 14,15 часа в гр. Бокиловци, ул.”Първа „ лицето не е поставило предпазна маска за лице,с което не е изпълнена т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.,издадена въз основа на чл.63 ал.1 от Закона за здравето .  НП е връчено на жалбоподателя чрез разписка на 24.06.2020 г..

        НП е издадено от компетентен орган – Директорът на ОДМВР – Монтана, който попада в кръга на лицата,компетентни  да издават наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.

       Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на  здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г.,изменяна многократно и отменена със заповед № рд-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.,

са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб.Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, изм. - заповед № рд-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № рд-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. (отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.)да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.).

          Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.,) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..

Не е спорно, че действително когато служителите са извършили проверката Т.А., не е бил с предпазна маска. Свид. И.Кръстев обяснява,че проверката е извършена в с.Бокиловци в двора на бившето селско стопанство,което е частна собственост на жалбоподателя.Свидетелят,разпитан по искане на жалбоподателя се е намирал на мястото на проверката.Същият твърди,че жалбоподателят се е намирал в двора на собствения си имот,където е извършвал работа и е отишъл до една от сградите,за да вземе оттам инструменти.Проверката е извършена в двора на личното му стопанство ,а не на улица в селото. Нещо повече – от показанията му стана ясно,че жалбоподателят се е намирал в собствеността си,а не на обществено място,поради което за него не е съществувало задължение да носи предпазна маска .Видно от представения по делото нотариален акт посочения стопански двор действително е собственост на жалбоподателя. Т.е жалбоподателят не се е намирал на обществено място и имотът му не попада във визираните в посочените заповеди открити обществени места - транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.)

Констатираното и в последствие санкционирано нарушение не се доказва от обективна и субективна страна.

        Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

             Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1  ЗАНН, във връзка с чл. 236 ЗЗ, Районен съд Берковица

 

                                                Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление№ 81 от 04.05.2020г. на Директора на ОД на МВР-Монтана, с което на Т.К.А. *** и , ЕГН ********** на основание чл. 209а, ал. 4 във връзка с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето  /ЗЗдр./ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. /триста лева/ за нарушение по чл. 63 ал.1  от Закона за здравето.

        Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Монтана.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: