Решение по дело №5981/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2601
Дата: 19 май 2023 г. (в сила от 19 май 2023 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20221100505981
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2601
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100505981 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20009393 от 01.02.2022 г., постановено по гр. д. № 30994 по описа
за 2019 г. на СРС, 75 състав по депозиран от С.Д. против М.НА К. иск с правно
основание по чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ е отменено наложеното със
Заповед № РД12-307/13.05.2019 г. на Министъра на културата дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконно.
С оглед изхода от спора, първоинстанционният съд се е произнесъл и относно
отговорността за разноски, сторени в хода на производството, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът М.НА К. е осъдено да заплати на ищеца С.Д. сумата от 600
лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, а на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 50 лева
– държавна такса.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът М.НА К.,
предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез своя процесуален представител – юрк.
М.К., с пълномощно по делото, депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В
същата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност поради
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост.
Въззивникът се съгласява с позицията на съда, че заповедта е издадена от компетентен
орган в рамките на законосъобразно проведено дисциплинарно производство по реда
на КТ, както и касателно доказаното нарушение по т. 1 от процесната заповед. Отправя
оплаквания, че по отношение на нарушенията по т. 2 и т. 4 от заповедта, съдът не е
обсъдил изцяло и съвкупно относимите доказателства. Конкретно, досежно
нарушенията по т. 2 твърди, че в Доклад № 24-11-3/15.03.2019 г. на контролен орган
същите са надлежно обективирани. Отделно, в този смисъл били и писмените
1
обяснения на ищеца, дадени в хода на дисциплинарната процедура. Относно
нарушението по т. 4 от заповедта, обяснява, че върху конкретно посочени фактури не е
извършен предварителен контрол, като нарушението отново е констатирано в доклада
от 15.03.2019 г. на Инспектората по чл. 46 от ЗА. Не на последно място, псочва, че
основание за наложеното наказание е нарушение на разпоредбата, посочена в т. 18 и т.
42 от раздел „Основни задължения“ на длъжностната характеристика, подписана на
17л.07.2017 г. Поради тези подробно разгърнати аргументи във въззивната жалба, се
отправя искане до въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови
въззивно решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
Ответникът по жалбата С.Д. изразява становище по жалбата в срока и по реда на
чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез своя процесуален представител – адв. В. В., с пълномощно
пред районния съд, предоставящо му мандат и за въззивното производство. В отговора
се застъпва позицията, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение. Счита, че изложените от жалбоподателя аргументи са
недоказани и тенденциозни. Заключава, че нарушението, извършено от ищеца Добрева
не съответства на наложеното й наказание. Предвид изложеното, моли да се потвърди
първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно, както и да
се присъдят сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, и като съобрази
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, обжалваното решение част е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че
не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, като в допълнение към
тях и във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:
Безспорно е установено между страните, че същите са се намирали във валидни
трудови правоотношения към процесния период, като ищецът С.Д. заемала длъжността
„директор“ на Национално музикално училище /НМУ/„Любомир Пипков“.
Страните не спорят още, че по силата на Заповед № РД12-307 от 13.05.2019 г. на
Министъра на културата на С.Д. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за това, че не е предприела необходимите действия за
създаване на план за действие и финансиране към стратегията по чл. 263, ал. 1, т. 1 от
ЗПУО; за това, че е допуснала нарушение на Наредба № 2 от 12.08.2016 г. за приемане
и преместване на ученици в училищата по изкуствата, както е предвидено в чл. 25, ал.
2
21 от Правилника за дейността на училището да бъдат извършвани прослушвания на
учениците, което противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредбата; за това, че
е действала в разрез с чл. 32 от Наредбата за финансирането на институциите в
системата на предучилищното и училищното образование, която предвижда, че
учениците могат да заплащат единствено наем за ползване на общежитие и за това, че
за периода 01.07.2018 г. – 31.12.2018 г. не е извършила предварителен контрол за
законосъобразност, преди поемане на задължения и преди извършване а разходи по
фактури, както следва: фактура № 244/14.08.2018 г.; фактура № 251/21.08.2018 г.;
фактура № 254/05.09.2018 г.; фактура № 264/05.10.2018 г. и фактура № 265/08.10.2018
г.
По делото е представена длъжностна характеристика, подписана лично от ищеца
на 17.07.2017 г., за длъжността „директор“ на държавно училище по изкуствата и на
държавно училище по културата, от което се установяват конкретните основни
задължения на директора. Основна цел на длъжността е директорът да ръководи
образователния процес в институцията в съответствие с държавната политика в
областта на образованието и да планира, организира, координира и отговаря за
цялостната административно-управленска и финансова дейност в училището.
От приложения по делото Доклад № 24-11-3/15.03.2019 г. от Инспекторат при
М.НА К. до Министъра на културата относно извършена проверка в Национално
музикално училище „Любомир Пипков“ /НМУ/ - София, съгласно посоченото в
заповедта за проверка на министъра на културата, се констатират следните
обстоятелства: Училището има стратегия за развитие за съответния период, но тя не
съдържа план за действие; училището има Правилник за дейността, като въпросите,
свързани с трудовото законодателство, пенсиониране, отпуски и др. нямат място в
Правилника за дейността на училището; Общежитието има Правилник за вътрешния
ред, като той съдържа текстове, които следва да бъдат редактирани; Училището има
план за дейността за учебната 2018 г. – 2019 г., но той има нужда от значителна
редакция; Училището има училищни учебни планове за дейността за учебната 2018 г. –
2019 г.; Училището има План за квалификационна дейност на персонала за учебната
2018 г. – 2019 г.; Училището има График за родителски срещи за учебната 2018 г. –
2019 г.; Липсва заповед или друг документ, време на училището и на персонала в него,
както и число от колко до колко часа е отключено училище за непедагогическия
персонал; Пред Общите събрания на 10.10.2018 г. и 11.02.2019 г. е направен
финансовият отчет, съобразно изискванията в нормативните документи, но са и
разисквани въпроси, които не са от компетенциите на този орган.
По реда на чл. 193 от КТ са събрани и обяснения от С.Д. относно извършени
нарушения от нейна страна, обективирани в документ с изх. № 560/03.05.2019 г. В
същите ищецът признава, че отчита като свой пропуск липсата на план за действие и
финансиране към стратегията за развитието на училището по чл. 263, ал. 1, т. 1 от
ЗПУО, но коментира, че такъв ще бъде изготвен в изпълнение на препоръки, дадени с
Доклад № 24-11-3/15.03.2019 г. Отделно коментира още, че, за да бъде определено
нивото на даден кандидат и неговите музикални способности е необходимо той да бъде
прослушан, като поради тази причина в чл. 25, ал. 21 от Правилника за дейността на
училището фигурира текста относно провеждане на прослушвания и консултации за
кандидатите на НМУ. Сочи, че таксата от 60 лева представлява месечен наем за
ползване на общежитието, определена със Заповед на директора № III-198/14.09.2018 г.
на основание параграф 8 от ДР на Постановление № 328 на МС от 21.12.2017 г. за
условията и реда за получаване на стипендии от учениците след завършено основно
образование и решение на Педагогическия съвет Протокол № 14 от 14.09.2018 г. На
последно място посочва, че с неотложен характер били действията в рамките на
3
ваканционния период по текущ ремонт на учебния корпус във връзка с предписание от
СРЗИ и осигуряване на здравословни и безопасни условия на обучение и труд, като
предвид препоръките в доклада са предприети своевременни мерки за обявяване на
свободно работно място за длъжността „финансов контрольор“.
Съгласно правилото, установено в нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Видовете дисциплинарни наказания са
лимитативно изброени в разпоредбата чл. 188 от КТ и са следните: забележка,
предупреждение за уволнение и уволнение. В настоящия случай на ищеца Добрева е
наложено наказание по чл. 188, т. 2 от КТ, а именно предупреждение за уволнение.
Съгласно трайната практика на ВКС, намерила отражение в постановени по реда
на чл. 290 ГПК съдебни решения, в това число Решение № 722/3.01.2011, ВКС, IV ГО
по гр. д. № 518/2009; Решение № 676/12.10.2010, ВКС, IV ГО по гр. д. № 999/2009,
ВКС, IV ГО, Решение № 379/24.06.2010, ВКС, IV ГО по гр. д. № 410/2009, нито в
искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, като и в
двата документа е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено
по разбираем за работника начин.
Въззивният съд приема, че това изискване е спазено, като заповедта е валидна,
издадена от компетентен орган в рамките на законосъобразно проведено
дисциплинарно производство по реда на КТ и съдържа всички онези обстоятелства,
послужили на работодателя да изведе сочените нарушения на трудовата дисциплина и
то по начин, понятен за ищеца, респективно да наложи дисциплинарно наказание по
чл. 188, т. 2 от КТ – „предупреждение за уволнение“.
На следващо място, въззивният съд отбелязва, че напълно се солидаризира с
извода на първостепенния съд относно спазването от страна на работодателя на
импертива на чл. 193 от КТ, съгласно който последният е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В този смисъл
издадената заповед от 13.05.2019 г. отговаря и на това формално изискване на закона.
Единственият спорен между страните въпрос, пренесен и пред въззивната
съдебна инстанция, се свежда до това дали със своето поведение ищецът действително
е нарушил трудовата дисциплина, както и дали това нарушение обосновава
законосъобразно налагане на дисциплинарно нарушение по чл. 188, т. 2 КТ
предупреждение за уволнение. Въззивният съд, така както и първоинстанционният
такъв, счита, че действията на ищеца С.Д. не са от характер и естество да оправдаят
законосъобразно налагане на второто по тежест дисциплинарно наказание –
„предупреждение за уволнение“, при следните съображения.
Според чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ нарушение на трудовата дисциплина
представлява всяко неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, като
в настоящия случай именно това нарушение на трудовата дисциплина се явява
релевантно за спора, доколкото в процесната заповед от 13.05.2019 г. се сочи
несъобразяване с Наредба № 2 от 12.08.2016 г. за приемане и преместване на ученици в
училищата по изкуствата, нарушение на Правилника за дейността на училището и
несъобразяване с изискването по чл. 32 от Наредбата за финансирането на
институциите в системата на предучилищното и училищното образование.
4
Съгласно чл. 258, ал. 1 от ЗПУО директорът на държавно училище организира и
контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията,
определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Част от
организацията на цялостната дейност включва и председателството на директора на
педагогическия съвет – арг. чл. 262, ал. 2 от ЗПУО. Педагогическият съвет е
специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси,
възникнали в съответното училище и съвсем естествено е директорът, който поначало
следва да е запознат с всички проблемни теми на дневен ред с оглед заеманата от него
длъжност и субординационното начало в обучителните институции, да заема
председателското място на този съвет.
На първа позиция като вменено в отговорност на педагогическия съвет
задължение е да приеме стратегия за развитие на училището за следващите 5 години с
приложени към нея план за действие и финансиране, видно от предписанието на чл.
263, ал. 1, т. 1 от ЗПУО. От представения по делото Доклад № 24-11-3/15.03.2019 г. от
Инспекторат при М.НА К. до Министъра на културата относно извършена проверка в
Национално музикално училище „Любомир Пипков“ /НМУ/ - София, се констатира, че
макар училището да има стратегия за развитие за съответния период, то тя не съдържа
план за действие. Последното обстоятелство без съмнение води до извод за установено
нарушение, като предвид че именно директорът на държавното училище, в случая в
лицето на ищеца Добрева, председателства педагогическия съвет, съответно е лицето,
което следва да отговаря както за позитивите, така и за негативите относими за съвета,
то това нарушение е породено от действия, респективно бездействия от страна на
Добрева. Ето защо въззивният съд счита, че след като се установява нарушение на
трудовата дисциплина, то следва да се извърши проверка относно това дали така
констатираното нарушение е по характер и интензитет в необходимата степен
засегнало блага на работодателя, така щото наложеното на служителя дисциплинарно
наказание да бъде оправадано. Въззивният съд счита, че отговорът на така зададения
въпрос е отрицателен.
Съобразно задължителната практика на ВКС, отразена в постановени по реда на
чл. 290 ГПК решения, сред които и Решение № 372 от 1.07.10 г. по гр. дело № 1040/09
г. на IV г. о.; Решение № 516 от 28.06.10 г. по гр. дело № 94/09 г. на III г. о.; Решение №
227 от 29.06.12 г. по гр. дело № 1417/11 г. на III г. о. преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
Като съобрази горепосочената практика на ВКС и в светлината на ангажираните
в хода на производството доказателства въззивният съд счита, че макар липсата на
план за действие към стратегията за развитие на училището по смисъла на чл. 263, ал.
1, т. 1 от ЗПУО да представлява пропуск или проява на бездействие от страна на
директора да се изготви нужния план, то пропускът не е от такъв порядък и с такава
тежест, че единствено поради неговото допускане, служителят да се санкционира с
дисциплинарно наказание с достатъчно висок интензитет на укор, каквото се явява
предупреждението за уволнение. Последното е вярно, понеже видно от Доклад № 24-
11-3/15.03.2019 г. от Инспекторат при М.НА К. стратегията за развитие е приета с
решение на ПС, протокол № 16 от 12.09.2016 г., публикувана е на електронната
страница на НМУ, утвърдена е със заповед от директора № III-178/14.09.2017 г. на
5
основание чл. 259 от ЗПУО, като е посочено, че е приложима за периода от 2017 г. до
2020 г. Освен това в същия доклад е маркирано, че стратегията по същество е
концепцията, с която директорът С.Д. е спечелила конкурс за заемане на длъжността
„директор“ през 2017 година. Отделно, самият ищец в дадените по реда на чл. 193 от
КТ обяснения признава съзряния пропуск, а последното идва да покаже, че директорът
не е подходил с пренебрежение и немарливост към служебните си задължения.
Напротив, ищецът е отчел, че следва да работи допълнително върху представянето на
такъв план. Следователно дори да е не е изпълнено задължението на директора като
председател на педагогическия съвет да инициира и създаде план за действие към
стратегията за развитие на училището, то това нарушение не е толкова съществено,
след като на първо място стратегия все пак съществува, а освен това именно
последната е послужила на директора да спечели конкурсната процедура за заемания
от него директорски пост.
Насетне, относно твърдените от ответника нарушения по т. 2 и т. 4 от
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 13.05.2019 г.,
въззивният съд намира, че в приложение на правилото по чл. 154, ал. 1 ГПК същият не
е доказал фактите, на които е основал своите възражения, макар това да му е било
указано с доклада по чл. 140, ал. 3 от ПГК. Тоест неустановено по делото е останало
твърдението на работодателя, че ищецът е нарушил виновно трудовата дисциплина,
допускайки да бъдат извършвани прослушвания на учениците в училището в разрез с
правилото на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 2 от 12.08.2016 г., както и поради това, че не е
извършен предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължения
и преди извършване на разходи по фактури, както следва: № 244/14.08.2018 г.; №
251/21.08.2018 г.; № 254/05.09.2018 г.; № 264/05.10.2018 г. и № 265/08.10.2018 г. В тази
връзка въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че по
делото не са представени относими писмени доказателства в тази посока, включително
Правилник за дейността на училището, Вътрешни правила за осъществяване на
предварителен контрол в администрацията на НМУ „Любомир Пипков“, като в този
смисъл препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК. Оплакването във въззивната
жалба, че изготвеният Доклад № 24-11-3/15.03.2019 г. е достатъчен да установи
соченото нарушение е неоснователно, доколкото в цитирания документ се съдържат
единствено констатации, а съдът е поставен в невъзможност да сравни нормите, с
които се твърди, че ищецът Добрева не се е съобразила.
На последно място, досежно наложеното в т. 3 от заповедта от 13.05.2019 г.
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на чл. 32 от
Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и
училищното образование, въззивният съд счита, че в случая не може да се изведе
соченото от ответника нарушение. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба за финансирането
на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приета с
ПМС № 219 от 05.09.2017 г. за ползване на общежитие, осигурявано от институциите
по чл. 30, ал. 2, които се финансират от държавния бюджет, учениците може да
заплащат наем. Същевременно, видно от чл. 6 от представения по делото Правилник за
вътрешния ред на общежитие „Млад виртуоз“, приет от педагогическия съвет с
протокол № 14/14.09.2018 г., в началото на учебната година учениците, които ще бъдат
настанени в общежитието заплащат депозит в размер на 500 лева за ползване на
общежитието в учебната година и ежемесечна такса, размерът на която се определя със
заповед на директора, след решение на педагогическия съвет. Установява се още, че за
2018 г. – 2019 г. тази такса е в размер на 60 лева. Действително в Наредбата от
05.09.2017 г. не е предвидена възможност за събиране на суми, различни от тези за
наем – арг. от чл. 32, ал. 1 от същата, това несъответствие обаче не може да се вмени
във вина на директора, доколкото установената практика по събиране на допълнителни
6
такси е в унисон с правилника за вътрешния ред, а последният е приет след обсъждане
и сондиране мненията на целия педагогически съвет по реда на чл. 263, ал. 1, т. 2 от
ЗПУО. Освен това в обясненията си ищецът Добрева признава за събираната такса, но
твърди, че същата е търсена единствено като наем, макар и под формата на депозит. В
подкрепа на това е и констатацията в Доклад № 24-11-3/15.03.2019 г. на Инспектората,
че пред Общите събрания на 10.10.2018 г. и 11.02.2019 г. е направен финансовият
отчет, съобразно изискванията в нормативните документи.
В обобщение, въззивният съд също намери, че ищецът може да бъде държан
отговорен само за нарушението, обективирано под т. 1 от процесната заповед за
налагане на дисциплинарно нарушение от 13.05.2019 г., като в останалата част
сочените от ответника нарушения на трудовата дисциплина останаха недоказани. Така
констатираното неспазване на нормативните изисквания от страна на директора обаче,
по мнение на настоящия състав на въззивния съд, не се отличава по своята същност с
подчертано негативно отражение върху дейността на училищната институция, а оттам
и не оправдава налагането на второто по тежест дисциплинарно наказание по чл. 188,
т. 2 от КТ – предупреждение за уволнение. Като достигна до същия краен резултат,
намирил отражение и в атакуваното съдебно решение, въззивният съд в приложение на
правилото по чл. 272 от ГПК намира, че обжалваното решение на първоинстанционния
съд следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход от спора разпределената от СРС отговорност за разноски по реда
на чл. 78 от ГПК не следва да бъде ревизирана.
Право на разноски за въззивното производство има единствено въззиваемата
страна – ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 от ГПК, като претенция
в тази насока е своевременно заявена още с отговора на въззивната жалба. Ищецът
претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 780 лева за оказана правна
защита и съдействие в хода на въззивната процедура, като в тази връзка по делото е
представен актуален договор за правна защита и съдействие от 03.05.2023 г., в който е
посочен екзактният размер на изплатеното в брой възнаграждение. Поради това
договорът има характер на разписка за извършеното плащане и представлява
достатъчно доказателство по смисъла на т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС за доказване реалното сторване на разноските. Ето защо и в полза
на ищеца следва да се присъди горепосочената сума, представляваща разходи за
адвокатско възнаграждение, сторени пред СГС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20009393 от 01.02.2022 г., постановено по гр. д.
№ 30994 по описа за 2019 г. на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА М.НА К., с адрес: гр. София, бул. „******* ******* да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 от ГПК на С.Д., със съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* III“, № ***, ОФИС С-19, сумата от 780 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, сторени във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8