РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 08.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският
районен съд, XV - ти граждански състав, в открито заседание на 11 февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№5923 по описа за 2018
г., за да се произнесе, съобрази:
Предявеният иск за
развод е с правно основание чл.49, ал.1 от СК, обективно съединен с визираните
в чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК искове.
Първоначалният ищец Н.Н.Ю. твърди, че ответницата Ш.Р.Ю. е нгова съпруга, с която сключил граждански брак
на 06.09.2009 г. в гр.Русе. Твърди, че от брака
си с ответницата имат родено дете – Н Н.Н., роден на ***г. Сочи, че през
последните пет години, след раждането на детето, отношенията им се влошили. Твърди, че
бил подложен на системен психически тормоз, ревнувала го, ровела му в телефона,
следяла кореспонденцията му в социалните мрежи. Обиждала го и иницирала
скандали без повод, което довело и до фактическата им раздяла през август 2018г.
Счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и
непоправимо разстроен и моли той да бъде прекратен по вина на последната. Моли да му бъде предоставено
упражняването на родителските права върху детето, чието местоживеене да бъде
определено да е при него, на ответницата да бъде определен режим на лични
отношения, като
бъде осъдена да
заплаща ежемесечна издръжка за детето Н в размер на 150 лева, чрез него, като баща и законен представител,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира ползване на семейното
жилище за него и детето.
В срока по чл.131, ал.1
от ГПК ответницата Ш.Р.Ю., чрез процесуалния си представител, е предявила насрещни искове за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на
майката,
определяне на тяхното местоживеене да е при нея, определяне на бащата на режим на лични
отношения с детето и осъждането на бащата да заплаща ежемесечна издръжка за
детето – Н в размер на 300 лева. Сочи, че бракът с ищеца действително е дълбоко и
непоправимо разстроен, но не по нейна, а по негова вина, предвид нанасяния
жесток от ищеца в присъствието на детето, изневерите му с
друга жена и злоупотребата с алкохол. Иска да носи предбрачното си фамилно име – ХАТИБ. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира следното:
Страните
са съпрузи, сключили граждански брак на 06.09.2009 г. с акт № 188 от същата дата на
Община Разград.
От брака си имат едно дете – Н Н.Н., роден на ***г.
От
показанията на свидетелите К У и С Д за ищеца се установяват положителни
характеристични данни. Свидетелите споделят за напрежение между двамата, което се дължало на
непрестанните упреци, които ответницата отправяла към ищеца за връзка с
жена, негова колежка. В съдебно заседание ищеца отрича да е изневерявал на своята съпруга, но не дава обяснения
във връзка с това.
От показанията на
свидетелката Д А К се установява, че в разговор с ответницата, последнита й
споделила, че съпругът й има връзка с друга жена от неговата работа на име – М
и иска да я напусне. Установява, че ответницата изживявала болезнено този факт,
плачела и не се хранела. Търсила ответницата за да я поздрави за рождения й ден
но не могла да я открие. Впоследствие след среща между тях разбрала, че мъжът й
за поред път я пребил, като дори още синините по лицето й личали. Установява,
че ответницата има силна връзка с детето си и полага отлични грижи за него.
От
показанията на св.С Х майка на ответницата
се установява, че проблемите между страните възникнали от няколко
години. Започнали да се карат. Поддържа, че ищеца тормозел дъщеря й, признал за
връзка с жена на име М, употребявал всяка вечер голямо количество алкохол.
Твърди, че била свидетел, как ищецът наричал ответницата – жалка и ограничена. Установява,
че връзката между детето и майката е силна.
Видно от
приобщеното споразумение по НОХД-1213/2015г. по описа на РРС, на ищеца Н.Ю. е
ангажирана наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер по
чл.343б, ал.1 от НК - управление на МПС след употреба на алкохол. За това
престъпно деяние, ищецът е санкциониран с наказание „Пробация“, като на основание
чл.343г от НК е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
При
това положение съдът намира, че бракът между съпрузите съществува само формално
без брачната връзка да отразява онова уважение и доверие между тях, което
съставлява нейното вътрешно съдържание. Съдът намира, че бракът на страните е
разстроен до степен, която не позволява възстановяването на нормалните
отношения помежду им, поради което следва да бъде прекратен с развод – арг. от
т.2 от Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС.
И
двамата съпрузи са направили искания по чл.49, ал.3 от СК бракът да се прекрати
с развод по вина на другата страна. Съдът намира обаче, че вина за
разстройството му имат и двамата съпрузи. Според чл.14 от СК отношенията между
съпрузите следва да се градят на взаимно уважение и разбирателство. Желанието
на ищеца да
доминира над съпругата си, като й налага своите решения противоречи на принципа на
равенство на съпрузите в брака – чл.13 от СК. Изискването за взаимно уважение
изключва подобно властно поведение и
нанасяне на побой. Решенията в едно семейство следва да се вземат заедно,
заедно следва да се търсят начини и за справяне с проблемите в ежедневието.
Подобно пренебрежително отношение на ответницата към личността на нейния съпруг, което се извежда от
показанията на
св.С Д,
засяга ищеца и
подрива устоите на брака на страните. От друга страна обаче, това не дава право
на ищеца да
търси изход от брака, който очевидно според свидетелските показания започнал да
му тежи от обвиненията
за изневяра и злоупотреба с алкохол.
Съгласно
задължителните указания по т.II, б.“л“ от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по
гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, вината за дълбокото разстройство на брака
принципно няма правно значение при решаването на въпроса за упражняването на
родителските права и режима на лични отношения, освен в случаите, когато
поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се
отрази върху отглеждането и възпитанието на детето. От показанията на всички
свидетели по делото и от социалните доклади се установява, че майката е отличен родител. Налице са
писмени доказателства, че същата е трудово заета – работи по трудов договор,
като експерт в община Завет. Във връзка с предоставяне упражняването на родителските
права съдът взе предвид пола и възрастта на детето. Касае се за момче на около 5 години и половина. Както се
приема и в ППВС № 1 от 12.XI.1974 г. по
гр. д. № 3/74 г., майката е пригодна наравно с бащата да отглежда и възпитава
момчетата. Действително, момчетата във възраст към пълнолетието могат да се
нуждаят от непосредствен надзор от бащата, но в случая се касае за дете, което е още малолетно. По изложените
съображения съдът намира, че родителските права по отношение на детето - Н следва да бъде предоставено за упражняване на
майката, при която ще бъде определено и неговото местоживеене.
На бащата следва да
бъде определен режим на лични отношения с детето с оглед необходимостта от
непосредствен надзор при израстването и съзряването на момчето. Извън този режим, по
общо съгласие на страните, могат да си определят и други дни за вземане
на детето от
бащата, както и други форми за осъществяване на режима на лични отношения
(посещения на различни мероприятия, общото посрещане на празници и др.подобни).
при така установените по делото факти, режима на лични отношения на бащата
с неговото дете, според съда следва да бъде: всяка първа и трета седмица от
месеца, от 18:30 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и 30
дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Според чл.56, ал.1,
изр.2 от СК, когато от брака има ненавършило пълнолетие дете, съдът служебно се
произнася за ползването на семейното жилище. Разпоредбата има за цел да даде
закрила на детето като гарантира, че на същото ще бъде осигурено жилище и след
прекратяването на брака на техните родители. От доказателствата по делото се
установява, че майката, заедно с детето живее в с.О, Община з, обл.Р,
ул.“Ч“ N:
Ответницата Ш.Ю. претендира издръжка за детето Н в
размер на 300 лева. Според съда този размер, предвид установените по делото
доходи на ищеца е значително завишен. С ПМС №
320/20.12.2018г., считано от 01.01.2019 г., минималната работна заплата
за страната е определена в размер на 560 лева, а съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. С други думи минималната издръжка за едно дете
понастоящем е в размер на 140,00 лева, в какъвто размер следва да бъде присъдена издръжката в полза на детето.
Следва
да бъде постановено, на основание чл.53 от СК, след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си
фамилно име – Х.
Според чл.329, ал.1,
изр.2 от ГПК, когато и двамата съпрузи са виновни за разстройството на брака,
както е и в случая, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили.
В тежест на ищеца Н.Н.Ю. следва да бъде
възложена дължимата държавна такса върху издръжката на детето в размер на 100,80 лева, която сума,
съгласно чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, следва да бъде заплатена по
сметка на съда.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Н.Н.Ю., ЕГН:********* и Ш.Р.Ю.,
ЕГН:**********, сключен на 06.09.2009 г. с акт № 188 от същата дата на
Община Разград, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, настъпило по вина и на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето - Н Н.Н., ЕГН:********** на майката - Ш.Р.Ю., ЕГН:**********
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете - Н Н.Н., ЕГН:**********, да е при майката – Ш.Р.Ю., ЕГН:********** на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
бащата Н.Н.Ю., ЕГН:********* с малолетния му син - Н Н.Н., ЕГН:**********, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца, от 18:30 часа в петък до 18:00 часа в неделя,
с преспиване, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА Н.Н.Ю., ЕГН: ********* да заплаща ежемесечна издръжка на
малолетния си
син - Н Н.Н., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител – Ш.Р.Ю., ЕГН: ********** в размер на 140,00 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 24.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяването на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената - Ш.Р.Ю., ЕГН: ********** да носи предбрачното си
фамилно име – ХАТИБ.
ОСЪЖДА Н.Н.Ю. с ЕГН: ********* да заплати по сметка на Районен съд –
Русе сумата от 100,80 лева – държавна такса върху издръжката на детето, представляваща 2% от
определената сума от 140,00 лева за срок от 36 месеца.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: