№ 389
гр. Плевен, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430104088 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от Л. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, чрез ЕАД Е.И., булстат ***********, със съдебен адрес: *** против
СТИК - КРЕДИТ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Х.М.Т., с правно основание с чл. 26 от ЗЗД, с цена на иска 5856,66 лв.
Съдът е сезиран с искане да прогласи нищожността на клаузата от договора за
кредит, сключен с „СТИК КРЕДИТ" АД на ***г., предвиждаща заплащане на неустойка, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материалноправните изисквания на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските
договори за кредит.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна,
като се оспорва искът.
Предявен е насрещен иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от правна и
фактическа страна следното:
В действителност на *** година между СТИК КРЕДИТ АД като кредитор и Л. В. С., като
Потребител по смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, предоставен от
разстояние с № ******, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в
размер на 3000 лв, която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение
за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при
спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата ищцовото дружество е
предоставило на разположение на ищеца остатъка от заемната сума, съгласно изразеното желание
за изплащане в брой на каса на ***.
В договора е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни
1
задължения от страна на потребителя, визирани в договора, може да му бъде начислена
неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосочения договор
е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, съдът взе под
внимание следното:
Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия
уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните
от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от
индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на
www.stikcrcdit.bu.
Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и
по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК
- КРЕДИТ“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bu и/или кратки текстови съобщения (CMC)
като средство за комуникация и извършване на правни изявления.
Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез
извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се
извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация -
заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по
телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон
(т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че „Идентификационен номер“
представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по
Телефонна линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и
бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер са изявления
на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят може да
създаде т.нар. „Личен акаунт“. Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява
„лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на
информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във
Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от
страна на Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният
номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява
електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ.
В настоящия случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване
на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството.
На *** година чрез създаденият от Л. В. С. личен профил, същата е попълнила
Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са
въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и
настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт,
желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на
усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.
След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в
чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ,
за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение
на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на
бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за
потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона
„Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му
2
със съдържанието на договора и за неговото сключване..
След одобрението на подадената Заявка от страна на СТИК - КРЕДИТ АД за
отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са
изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия, сключен от
разстояние № ****** от *** г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат
предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и
четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В
проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми,
заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният
процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита на *** година ищцата е
натиснала бутона „Подпис“, с което е изразила и своето недвусмислено съгласие за сключване на
Договора.
В резултат на тези предприети действия, между „СТИК - КРЕДИТ“ АД и С., като
кредитополучател, на *** година е сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № ******. Сключването на
договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с
всички други приложими нормативни документи.
Независимо, че дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение не е
начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания
на действащото законодателство.
На първо място, съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката
представлява самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се
материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от
25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд София. ГО, 3 състав/. Тоест неустойката
представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с
договора за потребителски кредит. С оглед на което по отношение на нейната действителност, не
се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.
За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко
предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното
задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от
17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС,2-ротьрг. Отделение/, като всички тези обстоятелства са
налице в настоящия случай. Неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е
налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на
обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира
изпълнението „под страх“ 1 че в противен случай би се начислила /в този смисъл Решение № 59 от
29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/. С оглед което е и нормално в случай, че
задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да
бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е
присъщата за нея функция.
В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне
на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в
зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С
оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се
начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя.
Съгласно Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, „ Гр. Отделение, при
определяне , дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в предвид и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за де не се
превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и
заемателят по Договора. Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който
3
заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предосгавено впоследствие -
същата спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би
било единствено виновното поведение на ищеца.
Така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46
ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е
посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в
чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага/Решение № 89 от
02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./, Неустойката освен обезщетителна
функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира
изпълнението и превенция на неизпълнението. В случая уговорената неустойка не излиза извън
присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция“,т.к. няма
данни за ответника да са настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна
практика. Неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй
като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на
вредите и техният размер. При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо, макар и
кредиторът да не трябва да доказва техният размер /така Решение № 11 от 27.06.2016 г. по т.д. №
3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от 20.04.20 15 г. по гр.д. № 5278/2013 г. на ВКС 1 -
во Гр. Отд.; Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д. № 516/2010 на Софийски Апелативен
съд/.Въпреки това счита вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
за очевидни. С оглед на не предоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че
неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.
Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от
неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят да реализират
точното изпълнение и ако не се постигна - да санкционират за неизпълнение, както е в настоящият
случай /в този смисъл Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 -ро търг. Отд./.
С оглед изложеното, задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и
неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и
непротиворечащи на добрите нрави.
Няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма
въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че нейният размер може да
бъде и по - голям от размерът на главното задължение,- Доколкото по - големият размер на
неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като
изначално договорен в противоречие на добрите нрави.. Нищожността, поради противоречие с
добрите нрави следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основана
размера, получаващ се в резултат на неизпълнението. /Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. №
1297/2009 г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и
съдебната практика се приема, че дори е неустойката да се приеме за прекомерна, въпреки това тя е
действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло.
Намаляването не цели да установи пълна еквивалентност между неустойката и действително
понесените вреди, като този извод се налага от дефинитивно определения и обезпечителен и
санкционен характер /в тази насока Решение № 223 от 19.04.2016 г. по по т.д. № 3633/2014 г. на
ВКС 1 ТО; Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на Апелативен съд град София,
ГО, 3 състав/. С оглед на което, ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би
следвало да бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна.
По правило неустойката представлява предварително определено обезщетение
/Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г. на ВКС, 3 ГО/с оглед което е нормално
нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен, като част от
погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата
на чл. 20 от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи обезпечение. Поради това
включването на неустойката в падежните вноски е правилно с оглед изискванията на закона.
Освен това, съгласно ТР от 15.06.2010 г по гьлк.д. № № I по описа на за 2009 г. на
ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави , a priori, нищожна поради накърняване
4
на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С
оглед изложеното до тук несъмнено се установява задължението за неустойка, предвидено в
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от *** година отговаря на
присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна.
Не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в Договора срок
поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. С. е бил запозната с условията на
Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и
приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като
същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да
открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че няма да
може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този
начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори е сключването на
договори страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение.
Въпросната неустойка се начислява само докато не бъде предоставено обезпечение.
Няма разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на
обезпечение. Това е допустимо да стане преди подписването на договора, но е възможно и да бъде
предоставено в процеса на изпълнение на същия. Именно поради това и разпоредбата на чл 71 от
ЗЗД предвижда възможност задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при
непредоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
По гореизложените съображения, съдът намира, че е неоснователно искането да
бъде признато за установено, че ищецът не дължи договорената неустойка по ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, предоставен от разстояние с № ****** / *** година, сключен между
Л. В. С. и СТИК - КРЕДИТ АД , като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи
материално правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие
между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК.
При този изход на делото разноските се възлагат на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез
ЕАД Е.И., булстат ***********, със съдебен адрес: *** против СТИК - КРЕДИТ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х.М.Т., с правно
основание с чл. 26 от ЗЗД, с цена на иска 5856,66 лв, за прогласяване нищожността на
клаузата от договора за кредит, сключен с „СТИК КРЕДИТ" АД на ***г., предвиждаща заплащане
на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между
страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, чрез ЕАД Е.И., булстат ***********, със съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС -
ПЛЕВЕН разноските по делото в размер на 250 лв. за възнаграждение на вещо лице и 234,27
лв. за държавна такса.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6