Р Е Ш Е Н И Е
№ 262723/29.10.2021 г. , гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 30.09.2021 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7939
по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.74 от КТ и
чл.344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ.
Производството по делото
е образувано по повод предявен от ищцата М.М.Б. ЕГН **********, с адрес: *** срещу
ответника "Г.Т." ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на следните искове:
1/ установителен
иск
с правно основание чл.74 от КТ за признаване на допълнителното
споразумение към Трудовия договор № 5929/03.04.2020 г. , подписано от ищцата на
06.04.2020 г., за недействително в частта,
в която, като основание за сключването му се сочи член 70 ал.1 от КТ;
2/ конститутивен иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на
уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на Заповед №
**********/21.04.2020 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение
между страните;
3/ конститутивен иск
с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата от нея преди уволнението длъжност –„продавач на карти и билети"
в отдел „Финансово икономически" на ответното търговско дружество“;
4/ осъдителен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
осъждане на ответното дружество да й заплати сумата в общ размер от 5310,48 лв.,
след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК в проведеното по делото
открито съдебно заседание на 10.06.2021г., представляваща обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа,
поради незаконното уволнение за период, считано от 22.04.2020 г. до приключване
на устните състезание пред първата инстанция, но не за повече от шест месеца,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на уволнението -
22.04.2020 г. до окончателнотото й изплащане.
Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
Ищцата основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения, обективирани
в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се,че ищцата е
работила в ответното търговско дружество като кондуктор в градския транспорт,
отдел" експлоатация" по трудов договор за неопределено време. По
време на работа през месец август 2018 год. е претърпяла трудова злополука. По
време на пътуване на автобуса, при завой, е залитнала и в резултат е
получила навяхване и разтягане на
ставните връзки на левия крак. Травмата е била много болезнена. Ищцата е била в
болничен отпуск 57 дни. След направено разследване претърпяната от ищцата
злополука е определена от НОИ като трудова. През ноември 2018 год състоянието е се усложнило и станало нетърпимо.
Открили, че има коксартроза. На 13.05.2019 г
постъпила за лечение с направление в Клиника по ортопедия и травматология при
УМБАЛ"Д-р Георги Странски"-Плевен. На
15.05.2019 г. е направили операция и й сложили изкуствена става. След
операцията тръгнала с патерици. След продължителния болничен отпуск се явила на
освидетелстване от ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина"-Варна и от 10.02.2020 г е
трудоспособна с определена нетрудоспособност 61% /шейсет и един процента/.
Трудоустрояването й е за три години- до 01.02.2023 г. След представяне на
решението на ТЕЛК в предприятието получила на 03.04.2020 г. писмо изх № 584/ 2020 г, с което работодателят й предложил да
заема длъжността „продавач билети и карти", която длъжност е била в
Списъка на местата за трудоустроени с намалена трудоспособност. След като
изразила съгласието си и се зарадвала, че работодателят й мисли за нея,
получила и заповед № 975 / 06.04.2020 г. ,
с която в изпълнение решението на ТЕЛК и на основание член 314 във
връзка с чл 317 ал 3 от КТ я трудоустрояват за три години
на посочената й вече длъжност, за времето от 06.04.2020 г до 01,02.2023г.
Заедно с това й поднесли за подпис и допълнително споразумение към трудов
договор №********** от 03.04.2020 г. за предложената й длъжност „ продавач на
билети и карти"в отдел „финансово-икономически"с посочен неопределен
срок на договора. Тъй като вече била запозната с писмото и заповедта за
трудоустрояване за три години, изобщо не разбрала, че на практика са подготвили
изгонването й от работа , като са й поставили изпитателен срок. За ищцата
дейността по продажба на карти и билети не е нова, билети е продавала и отчитала постъпилите суми като
кондуктор. След като работила 10 дни на новата работа и нямала нито една
забележка или допусната грешка, й
връчили заповед №**********/21.04.2020 г за прекратяване на трудовия й договор
без предизвестие , на основание член 71 ал 1 от КТ.
Ищцата счита, че след
като й е предложено да премине на място за трудоустроен работник с намалена
трудоспособност за срок от три години с посочване на датите при съобразяване на
указанията на ТЕЛК, без да й се съобщи, че ще се постави допълнително условие,
за изпитателен срок по член 70 от КТ и тя е приела тези условия , счита, че е
налице недобросъвестност от страна на работодателя. Той нарушава член 8 от КТ и
осъществява спрямо нея дискриминация. Нарушава и Колективния трудов договор. В
ДСТД изрично е посочено, че има професионален опит, заради което й дават 9 %
допълнително заплащане. Ищцата познава тази работа и се справя с нея.
Изпитателният срок е послужил на
работодателя й да заобиколи закона и да се освободи
от нея най-безболезнено. Всичко казано до тук прави ДСТД № ********** от
03.04.2020 г. недействително , на
основание член 74 от КТ. Евентуално недействителността касае срока на договора
и уговорката за изпитателен срок. Тъй като това допълнително споразумение е
недействително, трудовият й договор не може да бъде прекратен, на основание член 71 ал 1 от КТ, т.е.
уволнението й е незаконно. Поради това незаконно уволнение остава без работа и
без доходи. Следва да бъде отменено, да бъде възстановена на работа и да й се
присъди обезщетение за оставане без работа. При уговорено основно трудово
възнаграждение 812 лв. плюс 9 % допълнително заплащане за професионален опит, брутното й месечно възнаграждение
следва да бъде 855,08 лв. ,а обезщетението по член 225 ал 1 от КТ - 5130,48 лв.
С оглед на изложеното ,
ищцата сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция, като моли
ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Ответното
дружество "Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба , в
който се излагат твърдения за
неоснователност на предявената исковата претенция, като се оспорват се
изцяло обективираните в исковата молба твърдения на
ищеца, предвид следното:
Оспорват се изцяло твърденията на ищцата за
незаконност на така издадената Заповед № **********/21.04.2020г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение , на основание чл.71, ат.1 от КТ.
Считано от 03.04.2020 г. ищцата е преназначена на новата длъжност по безсрочно
ТПО със срок на изпитване 6 месеца. Този срок
е бил въведен, тъй като е променена длъжността, характера и мястото на
работа. Така предложената на ищцата длъжност е изцяло съобразена е
противопоказните условия на труд,
посочени в ЕР на ТЕЛК. Впоследствие постъпва доклад от прекия
ръководител на ищцата за това, че ищцата е непригодна за работа в екип, че не притежава нужните качества за
изпълнение на трудовите си задължения, поради което ТПО на последната е
прекратено с оспорената заповед на основание чл. 71. ат. 1 от КТ. Трудовото
законодателство не е нарушено, тъй като в тази хипотеза ищцата не се ползва с
предварителна закрила по чл. 333 от КТ. ТПО не е прекратено в хипотезите и на
нито едно от основанията, изброени в тази норма.
Оспорва се твърдението на ищцата двете
длъжности предходната кондуктор и новата, като продавач билети и карти да са сходни и за тях да се изискват еднакви
умения. Трудовите функции на новата и старата длъжност са коренно различни,
поради различното естество на изпълняваната работа. Водещо в случая не е
образованието, изискуемо за заемане на длъжността, а конкретните трудови
функции, които се изпълняват на последната. Тези различия са видни и от
длъжностните характеристики -същите са и в различни отдели. Горното води до
извод, че се касае за две съвсем различни по съдържание длъжности, всяка от
които е строго профилирана и естеството на работата е съвсем различно. Ето
защо, за да се проверят качествата на служителя, е уговорен срок за изпитване
на новата длъжност, който е правилно и законосъобразно въведен, като тази
клауза е съвсем действителна и ищцата е запозната с последиците от въвеждането
и в случай на несправяне с поетите нови задължения.
Оспорват се твърденията на ищцата за
нарушение на чл.8 от КТ. Работодателят въвежда срок на изпитание, тъй като са
променени длъжността, характера и мястото на работа.По този начин работодателя
защитава служителите от административна служба Инкасо да не бъдат натоварени с
още допълнителни функции , определени за изпълнение на новия служител при
положение, че той не може да се справя с възложената му работа. В случая дори
се касае за злоупотреба с право от страна на ищцата поради причина, че тя се
домогва до по-добри условия на работа за себе си във вреда на останалите
служители от отдела.
Оспорват се твърденията на ищцата , че не е уведомена за факта, че на новата
длъжност ще премине със срок на изпитание. Ако се вземе в предвид изложеното в
исковата молба за знанията и опита на ищцата става ясно, че тя може да прочете
и вникне в смисъла на предложеното и допълнително споразумение. Не са
представени доказателства от ищцата за упражнена принуда или заплаха спрямо нея
при подписване на допълнителното споразумение. Ищцата е приела и подписала
изцяло доброволно допълнителното споразумение. Доказателства как се е стигнало
до сключването на допълнителното споразумение и в каква обстановка е сключено
същото не се ангажират, нещо повече, не се и твърди ищцата да е била
насилствено принуждавана да подписва каквото и да било. Ищцата е имала
възможността да откаже да сключи допълнителното споразумение, след като е била
наясно, че работи по безсрочно ТПО. като трудоустроено лице. Същата обаче е
подписала допълнителното споразумение, в което ясно и конкретно е посочено, че
за новата длъжност се определя и срок на изпитване 6 месеца в полза на
работодателя. Не се установиха насилствени действия спрямо ищцата, нито
действия по въвеждането й в заблуждение, чрез които да е била заставена против
волята си да подпише това допълнително споразумение, напротив, същата писмено е
отговорила на предложението, че е съгласна да заеме новата длъжност. В нейната
жалба също не се навеждат такива твърдения, а само твърдения, че неправилно е
въведен срок за изпитване и че ищцата е уволнена 1 месец след сключване на ДС.
В случай обаче, че ищцата не е била съгласна с този срок, то тя е имала
възможността да откаже да подпише допълнителното споразумение.
Оспорва се размера на предявеното от ищцата
обезщетение в цялост - конкретно по пера:
1. Основно
месечно трудово възнаграждение;
2. Допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит;
В аспекта на гореизложеното искът за
признаване на Заповед №**********/21.04.2020г. за уволнението на ищцата за
незакона и отмяната на уволнението и се счита за неоснователен. След като
клаузата „срок за изпитване" е законосъобразно въведена, то работодателят
е имат право да прекрати ТПО в рамките на изпитателния срок, на основание чл.
71, ал. 1 от КТ, като това прекратяване е извършено от законния представител на
ответното дружество, в рамките на срока за изпитване. При прекратяване на ТПО
на това основание заповедта не е необходимо да се мотивира, достатъчно е с думи
и цифри да се изпише на какво основание се прекрати ТПО, като това в случая е
сторено. При прекратяване на ТПО на това основание ищецът не се ползва с
предварителна закрила при уволнение. Ето защо уволнението е законосъобразно
извършено, поради което искът за неговата отмяна и акцесорните
такива за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ
се явяват неоснователни и би следва да се отхвърлят.
С оглед на горното , се моли да се отхвърли
предявената искова претенция , като неоснователна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че страните са били в трудово
правоотношение, като от приобщената по делото Длъжностна характеристика на
длъжност „Кондуктор/продавач превозни документи“ е видно , че същата е връчена
на ищцата М.Б. на 25.05.2016г. , което
същата е удостоверила с положения от същата саморъчен подпис.
Не се спорно между страните обстоятелството, че ищцата М.Б.
е претърпяла трудова злополука на 22.08.2018г. Видно от Разпореждане №
5104-03-200 от 10.09.2018 г. , издадено от Териториално поделение – Варна към
Национален осигурителен институт , на
основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, декларираната
злополука вх. № 5101-03-192 от 27.08.2018 г. на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ -ВАРНА
от осигурителя „Г.Т." ЕАД, станала с М.М.Б., ЕГН
********** на 22.08.2018 г., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Посочва се, че злополуката е станала през работно време и при таксуване на
пътници и проверка на карти за пътуване в автобус на градски транспорт. При
разминаване с пътници и детска количка в автобуса, пострадалата залита и стъпва
накриво, вследствие на което М.М.Б. получава
навяхване и разтягане на ставните връзки на ляв глезен.
Видно от приетото Решение на ТЕЛК № 0533 от заседание №
026 от от 10.02.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ"Света
Марина"-Варна , на ищцата е определена 61 % неработоспособност.
Приобщено по делото е Писмо с изх. № 584/03.04.2020 г.
от изп.директор на ответното дружество, съдържащо
предложение за работа на основание чл 317 от КТ , в
което се уведомява ищцата, че съгласно ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ № 0533 от
026/10.02.2020 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина" - гр.Варна и чл.317, ал.2
от КТ и във връзка с чл.317, ал.3 от КТ Ръководството на „Г.т." ЕАД й предлага
да заемее длъжността "продавач билети и
карти" от Списъка на длъжностите на дружеството, определени за
трудоустрояване на лица с намалена работоспособност. Посочва се, че при несъгласие от нейна страна Работодателят е
длъжен да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание чл.330, ал.5
и във връзка с чл.317, ал.З.
Със Заповед № 975 от 06.04.2020 г. на Изпълнителния
директор на „Градски транпорт“ ЕАД-Варна, на основание чл.314 във връзка с чл.317 ал.З от КТ и Експертно решение № 533 от 10.02.2020 г на ТЕЛК към УМБАЛ „Света
Марина" –Варнасе се трудоустроява ищцата М.М.Б. на длъжност продавач, билети и карти при спазване
изискванията на здравните органи /тежък физически труд, работа на височина / за
срок от три години , считано от 6.04.2020г до 01.02.2023 г.
Видно от Допълнително
споразумение № **********/03.04.2020г., на
основание чл.119 във връзка с чл.67 ал.1 т.1 , чл.70 ал.1 от КТ, ищцата М.Б. е била назначена от отдел „Експлоатация“ в отдел
„Финансово-икономически“ от длъжност „кондуктор“ на длъжност „продавач , билети
и карти“ , при осемчасово работно време
, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 812,00 лв. и срок на
изпитване 05.10.2020г.
Приобщена по делото е Длъжностна характеристика за длъжността
„Продавач билети и карти“ , в която е посочено , че е връчена на 06.04.2020г. ,
но липсва положен подпис от ищцата М.Б..
От представената по делото Докладна до Изпълнителния
директор на „Градски транпорт“ с Вх.№
2020-540/16.04.2020г. на Стоянка Димова - Завеждащ административна служба –
Инкасо , се установява, че във връзка с
назначения на 06.04.2020 г. служител М.М.Б. като
Продавач, билети и карти, се уведомява , че към настоящия момент въпреки
проведения инструктаж за работа с монетоброячни
машини и запознаване с програмния продукт за работа с ЦО /който включва
отчитане и зареждане с билети / , служителката не се справя с обработката на
паричните постъпления, обслужва бавно кондукторите, не може да се включи в
темпото на работа на отдела. Въпреки ежедневното и положително отношение на
колектива и оказваната й помощ отстрана на работещите с нея, нещата по
изпълнение на ежедневните трудови задължения не се подобряват. Като се има
предвид, че работата им е екипна и е свързана с обработка на ЦО и парични
постъпления, служителката не притежава необходимите умения за работа в екип. В
тази връзка се докладват горните факти за вземане на отношение.
Не се оспорва между страните обстоятелството,че със
Заповед № **********/21.04.2020 г., е прекратено трудовото правоотношение на ищцата
М.М.Б. , считано от 22.04.2020 г. , на основание чл.71, ал. 1 от Кодекса на труда
- без предизвестие, до изтичане на срока на изпитване. Заповедта е връчена на
ищцата М.Б. на 22.04.2020г., видно от положения от същата подпис в заповедта.
Представена
е Справка за актуално състояние на действащи трудови договора за ищцата М.Б. за
периода 22.04.2020г. до 30.09.2021г. , издадена от ТД на НАП –Варна, от която се установява, че ищцата
няма сключени трудови договори.
В хода на делото са
ангажирани специални знания в областта на счетоводството посредством
проведената съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните , по която вещото лице установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищцата за пълен
отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата с ответното дружество, е в размер на 885,08 лв. и че общият размер на обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ за период от шест месеца
е в размер на 5310,48 лв.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ възприе
следните изводи от правна страна:
С оглед характера на
предявените искове, в тежест на ищцата е да установи правнорелевантните
факти, включени в предмета на доказване по делото, а именно: факта, че между ищцата и ответника е било
учредено валидно трудово правоотношение, по силата на което е заемала
длъжността –„продавач билети и карти“ в ответното дружество; че трудовото правоотношение
е прекратено със Заповед № **********/21.04.2020 г. на
Управителя на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ; факта, че Трудовият договор противоречи на закона или на колективен
трудов договор или ги заобикаля; факта,
че е претърпяла вреда под формата на пропусната полза – да е останала незаета
по трудово правоотношение в рамките на исковия период от време или заета по
трудово правоотношение при по-ниско платена работа; наличието на
причинно-следствена връзка между уволнението и оставането без работа; размера на
полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този
на уволнението. От своя страна в тежест на ответника да установи евентуално
наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици - че законосъобразно е упражнил
правото си на уволнение на ищеца; че е налице посоченото в заповедта за
уволнение основание.
Съгласно разпоредбите на чл. 74, ал. 1 – ал. 4 от КТ
трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор
или който ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор се обявява за
недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ. Страните не могат
да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови
клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването и не бъде връчено
на страните. Не се обявява недействителността , ако недостатъкът на трудовия
договор отпадне или бъде отстранен. А работодателят не може да се позовава на недостатък
на трудовия договор, който може да се отстрани. В правната доктирна
е прието, че недействителността на трудовия договор е специална такава, защото
се свързва само с родовото поняите и не се подразделя
на нищожност и унищожаемост. По тази причина общите
правила на чл. 26-34 ЗЗД намират приложение спрямо нея, но само субсидиарно, тоест при отчитане на спецификите на правния
институт, а не пряко. Отликата на недействителността по КТ от друга страна се
проявява и с оглед естеството на правоотношението и защитата на икономически
по-слабата страна в него, при отчитане на конституционното право на труд на
гражданите и презумпцията по чл. 8 КТ за добросъвестност на страните, в насока
че дори при недействителен трудов договор и добросъвестност на служителя отношенията
се уреждат като при действителен договор. В този смисъл за да се приеме наличие
на основание по чл. 74 КТ следва да се установи пред съда толкова съществен и
тежък порок при сключване на договора, който да прави законово и морално
недопустимо и в ярка колизия с добросъвестността съществуването изобщо на
такова отношение по полагане на зависим труд. Като примери за това могат да се
посочат: сключването на трудов договор с недееспособно за работата лице;
сключване на повторен трудов договор за същата работа, съдържащ и повтрона клауза за изпитване (в този случай нищожността би
била само за клаузата) и др.
В потвърждение и
допълнение на същото съдебната практика поддържа, че в чл. 8, ал. 1 КТ е
установена законова презумпция за добросъвестност и на двете страни в трудовото
правоотношение, която може да се обори само при цялостно и несъмнено насрещно
доказване от оспорващата я страна.
В конкретния случай не е
спорно между страните обстоятелството , че
ищцата М.Б. е претърпяла трудова злополука , като видно от приобщеното
по делото Решение на ТЕЛК № 0533 от заседание № 026 от от
10.02.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ"Света Марина"-Варна , на ищцата е
определена 61 % неработоспособност. Предвид така установената намалена
работоспособност на ищцата , на последната й е предложено от ответното
дружество да заеме длъжността "продавач билети и карти" от Списъка на
длъжностите на дружеството, определени за трудоустрояване на лица с намалена
работоспособност,
В чл. 314 и сл. от КТ се
съдържа уредбата на специалната закрила на лица с намалена трудоспособност.
Основната цел на тази закрила е запазването на трудовото правоотношение на
работника с намалена трудоспособност. Когато по
реда на чл. 314 и сл. от КТ
работното място е определено от работодателя и се предлага на трудоустроения
работник като подходящо за него – това се прави в изпълнение на предвидената
специална закрила на лица с намалена трудоспособност по КТ , т. е.,
определянето на работата като подходяща - такава, която трудоустроеният поради
болест и намалена работоспособност работник може да изпълнява при
квалификацията и здравословното му състояние, се прави по реда и за целта на
специалната закрила – трудовото правоотношение с работника да се запази за
подходящата работа. Тази специална закрила изключва проверка на годността на
работника да я изпълнява по договор със срок за изпитване в полза на
работодателя. В този смисъл е и съдебната практика – напр. Решение №
716/27.12.2010 год. по гр. дело № 253/2010 год. на ВКС на РБ, Трето г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна за настоящия
състав съдебна практика.
С оглед неприложимостта
на договор със срок за изпитване в полза на работодателя при трудоустрояването
на работника, се налага извода, че уговорената в допълнителното споразумение от
03.04.2020 год. клауза за изпитване в полза на работодателя, сключено между
страните за длъжността, на която ищцата е била трудоустроена с Допълнително
споразумение № **********/03.04.2020г.
от длъжност „кондуктор“ на длъжност „продавач , билети и карти“ , е недействителна, тъй като с нея се заобикаля
закона - заобикаля се забраната по чл. 325, т. 9, пр. 2 от КТ и уволненият по
този начин от подходящата работа работник е поставен в по-неизгодно положение и
от този, за когото работодателят няма такава работа - на последния при
уволнение по чл. 325, т. 9, пр. 1 - поради болест, от КТ се заплаща
обезщетението по чл. 222, ал. 2 от КТ, ако отговаря и на другите посочени там
условия. Трудовият договор за подходящата работа може да бъде прекратен на
основанията по гл. 16-та от КТ - но при всяко от тях се излагат и подлежат на
доказване при спор предпоставките за уволнение на законоустановеното
основание. При прекратяването на трудовия договор на осн.
чл. 71, ал. 1 от КТ работодателят не излага конкретни причини, те остават
скрити и не подлежат на проверка, която да изключи със сигурност недопустимия,
непозволен мотив за уволнението, а именно - здравословното състояние и
намалената трудоспособност на работника.
Поради това и клаузата за
изпитване в Допълнително споразумение № **********/03.04.2020г.
е недействителна и същото следва да се счита за сключено без недействителния модалитет – за неопределено време.
По изложените
съображения, предявеният установителен иск с правно
основание чл.74 от КТ се явява основателен.
Предвид изложеното, след
цялостна преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира, че трудовото
правоотношение на ищеца не може да бъде прекратено , на осн.
чл. 71, ал. 1 от КТ от страна на работодателя , предвид недействителността на
уговорката за срок за изпитване , поради което и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е незаконосъобразна. Предвид изложеното, предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконосъобразно и отмяна на
Заповед № 29/21.04.2020 г., с която на основание чл. 71 ал.1 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение между страните , се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Основателността на първия
и втория кумулативно съединени искове обуславя основателност и на обусловения
от тях иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност продавач , билети и карти“ в отдел
„Финансово-икономически“ в ответното дружество.
Основателността на четвъртия
обективно съединен иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ предполага
наличието на няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразност на
уволнението и оставане на работника или служителя без работа в продължение на
не повече от 6 месеца, респективно започване на работа на по-ниско платена
длъжност, на основание чл.225 от КТ. Във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест, ищцата е ангажирала като
доказателство справка от ТД на НАП-гр.Варна, от която се установява, че липсват
вписани трудови правоотношения след уволнението й. С оглед изложеното, съдът
намира,че през целия претендиран от ищцата шестмесечен
период, ищцата е останала без работа, респ. без трудови доходи , поради което и
й се дължи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Видно от заключението на вещото
лице , последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен
месец възлиза на 885,08 лв., като същото следва да се вземе предвид като база
за изчисляване на размера на дължимото му обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, като
за процесния шестмесечен период същото възлиза на 5310,48
лв., поради което и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за процесния
период в този размер.
С оглед уважаване на иска
по чл.225 ал.1 от КТ, следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираното обезщетение. Ищцата претендира присъждане на
законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
По отношение на началната дата , считано от която се дължи законната лихва ,
съдебният състав намира, че следва да бъдат съобразени задължителните указания,
обективирани в Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996
г. по гр. д. № 3/1995 Г., ОСГК НА ВС , съгласно което лихва върху обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 33Д, а ако
такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от
деня, в който искът е предявен.
Доколкото не са налице нито обективирани твърдения от ищцата , нито са представени
доказателства за покана на ответника за заплащане на обезщетението по чл.225
ал.1 от КТ, то същото следва да бъде присъдено , ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2020 г. до окончателното
изплащане, като следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на законна
лихва за периода от 22.04.2020г. до 09.07.2020г. включително , като
неоснователно.
С оглед изхода на спора,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по
делото разноски , събразно представения списък с
разноските по чл.80 от ГПК , в размер на
1276,00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното възражение от ответника
за прекомерност на адвокатската възнаграждение на ищцата, доколкото в
настоящото производство са предявени 4 иска и същото е определено в минималния размер по Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед уважаване на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и следващата се държавна такса в размер на 4% върху цената на оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – в размер на 212,42
лева, както и държавна такса по неоценяемите искове
по чл.74 от КТ и чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ- по 50,00 лева за всеки иск, както
и сумата на заплатения от бюджета на съда депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 150,00 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО
Допълнително споразумение № **********/03.04.2020г.,
сключено между "Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** и М.М.Б. ЕГН **********, с адрес: *** , В ЧАСТТА, в която, като основание за сключването му се сочи член 70
ал.1 от КТ , на основание чл.74 ал.4 вр. ал.1 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението извършено със Заповед № **********/21.04.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на "Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** , с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата М.М.Б. ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.М.Б. ЕГН **********, с адрес: *** на
заеманата преди уволнението длъжност – „продавач , билети и карти“ в отдел
„Финансово-икономически“ в "Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** , на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА "Г.Т." ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.М.Б.
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5310,48
лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала
без работа , поради уволнението за периода от 22.04.2020 г. до 22.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 10.07.2020 г. до окончателнотото
й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на законна лихва върху тази сума за периода от 22.04.2020г. до
09.07.2020г. включително , като
неоснователно.
ОСЪЖДА "Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Б. ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 1276,00 лв., представляваща
сторени от ищцата съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 362,42 лева, представляваща
дължима държавна такса по уважените искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ и сумата от 150,00
лева – депозит за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза,платен
от бюджета на съда, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок , считано от 17.06.2016г. , на основание чл. 315, ал. 2
от ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: