МОТИВИ: ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимите Д.В.А. и и А.А.И.
*** за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 , т.5 и т.7/ само за подсъдимия А./ вр.чл.194 ал.1 вр.чл. 63 ал.1 т.3 от НК вр.
чл.28 / за подсъдимия А./.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимите, така както е предявено. Счита, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства безспорно се
установява фактическата обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което
подсъдимите следва да бъдат
признати за виновни по
предявеното им обвинение да им се наложи наказание лишаване от свобода около
минималния размер, като изпълнението на същото спрямо подсъдимия И. да бъде
отложено за срок от три години.
Подсъдимите участват в
съдебно заседание лично и с назначените от съда служебни защитници.
Признават се за виновни, като заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитниците на подсъдимите пледират за наказание около
минималния размер.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за
установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвителният
акт.
На 10.09.2016г., в гр.Ямбол, се срещнали непълнолетните
подсъдими Д.В.А. и А.А.И.
и малолетния свидетел Ю. И. Ч. тримата от гр. Ямбол Подсъдимите решили да
извършат кражба на стоки и пари каквито намерят в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Ямбол, на ул. „***" № ***.
Обвиняемите знаели, че пред входната врата е монтирана охранителната Пролетна
щора и решили да проникнал в магазина, като изкъртят заключващото й устройство
и това на входната врата. За целта подс, И. взел
отвертка от дома си.
В изпълнение на така взетото решение, за времето от
около 21:30ч. на 10.09.2016 г. до около 21:30 ч. на 11.09.2016 г., в гр.Я., подсъдимите
А. и И., заедно със свид. Ч., отишли до посочения
магазин за хранителни стоки. Подс. И. с помощта на
отвертката, която носел разбил, ключалката ла охранителната-ролетна
щора поставена пред входната врата на магазина, след което вдигнал щората.
Входната врата на магазина била заключена
Подс.И. отново
с отвертката огънал алуминиевия профил на входната врата в областта на
заключващото устройство в резултат на което отворил вратата. Подс. А. останал на улицата в близост до магазина да пази и
предупреди другите, ако се появят хора. Подс. И. и свид. Ч. влезли в магазина през входната врата. От
чекмеджето на щанда за продажби взели парична сума в общ размер на 180 лв.,
която била в банкноти и монети с различен номинал, както и 6 бр. ваучери на „Теленор" на стойност по 6 лв. всеки. От хладилна
витрина взели 2бр. телешка саздърма по 250 гр. всяка. Всички отнети вещи били
собственост на свид. А.К.А. ***. След това с отнетите
вещи двамата излезли от магазина и заедно с подс. А.
се отдалечили от мястото. По-късно тримата си поделили отнетите пари и ваучери,
а саздърмата изконсумирали.
Видно
от заключението на изготвената по
делото оценителна експертиза,
всички отнети вещи са на общата стойност
222,76 лева.
Подсъдимият Д.В.А. е осъден с Присъда № ***/22.06.2016,
влязла в сила на 08.07.2016 год. по НОХД № ***/16 год. на ЯРС на шест месеца
лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от две
години за престъпление по чл.195, ал.1,
т.7 на 10.01.2016 год.
Подсъдимият А.А.И. е
неосъждан.
От приложените по делото характеристични справки се
установява, че двамата подсъдими се водят на отчет в ДПС – Ямбол, като спрямо
подсъдимия А. има 19 ЗМ, а спрямо И. има образувани 20 ЗМ. Поведението им е
разглеждано в МКБППМН, като спрямо А. има четири ВД с налагани мерки по чл.13,
ал.1, т.1, т.5 и т.12 от ЗБППМН и в момента е настанен във ВУИ Ракитово, а
спрямо И. има три ВД с наложени мерки по
чл.13, ал.1, т.4, т.5, т.7 и т.12 от ЗБППМН.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена както от направените от
подсъдимите признания, така и от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява, че
подсъдимият Д.В.А. е осъществил
както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението кражба по смисъла на чл.195 ал.1, т.3 , т.4 ,
т.5 и т.7, вр.чл.194
ал.1 , вр. чл. 63 ал.1 т.3 вр.
чл.28 от НК, а подсъдимия А.А.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като за времето от около
21:30 ч. на 10.09.2016г. до около
10:30 ч. на
11.09.2016 г. в гр. Ямбол, от магазин за
хранителни стоки, находящ се на
ул.„***" № ***, действайки в съучастие след предварителен сговор, като съизвършители,
чрез използване на техническо средство
- отвертка и чрез разрушаване на прегради-здраво направени за защита на
имот - разбиване на ключалка на
охранителна ролетна щора и огъване на алуминиева входна
врата в областта на заключващото устройство са отнели
чужди движими вещи на обща стойност 222,76 лв. от владението на собственика им А.К.А. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно дати присвоят, като деянието не
представлява маловажен случай, като макар
и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си, а Д.А. е действал в условията на повторност.
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява , че подсъдимите са участвали както в прякото
отнемане на вещите – предмет на престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху същите.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.
195 ал.1 т.3 от НК. Подсъдимите са проникнал в магазина на ул. *** № *** посредством
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, а именно
подсъдимия И. с помощта на отверката, която носел в
себе си разбил ключалката на охранителната щора пред входната врата на магазина,
огънал алуминевия профил на входната врата в областта
на заключващото устройство, като по този начин отворил вратата и проникнали в помещението от където са
извършили кражбата. Преодоляването на
посочената преграда е било в пряка причинна връзка със самото отнемане на процесните вещи, тъй като по този начин подсъдимите са си
осигурили безпрепятствен достъп до същите.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.
195 ал.1 т.4 от НК, тъй като за извършването на цитираната кражба подсъдимите
са използвали техническо средство – отверка.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.
195 ал.1 т.5 от НК, тъй като подсъдимите А. и И. са отишли до мястото от където
са вършили кражбата, след като предварително в една сравнително спокойна
обстановка през дена са взели решение да извършат кражба от там, снабдили се и
с техническото средство с които са
извършили кражбата на 10/11.09.2016 год.
При
така осъщественото деяние подсъдимият А. е действал в условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като ги е осъществил, след като е бил осъждан с
влязла в сила присъда на 08.07.2016 год. по НОХД № ***/16 год. на ЯРС за друго
такова престъпление (кражба) и преди
изтичането на предвидения в чл. 30 НК 5-годишен срок. Изложеното
определя съставомерността на деянието му,
по квалифицирания състав на чл. 195 ал.1 т.7 от НК.
Съдът прие, че извършеното
от подсъдимите престъпно деяние
не представлява маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на
чл. 93 ал.1 т.9 НК, като изходи от начина на осъществяване на деянието, а
именно разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, извършена от
две лица и с участието на малолетни такива , което свидетелства за една
повишена степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от съответния вид.
При осъществяване на
престъплението подсъдимите са действали с пряк умисъл, тъй като ясно са съзнавали, че чрез действията си лишават от фактическа власт върху вещите техните собственици, но
въпреки това са искали и целели установяването на своя собствена фактическа власт върху тях. Следователно същите са разбирали както противоправния
и общественоопасен характер на извършеното, така и
неговите общественоопасни последици, но въпреки това
са искали настъпването на тези последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимите действително са осъществили от обективна
и от субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1т.3 , т.4, т.5,
т.7/ само за подсъдимия А./ вр.чл.194 ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.чл. 63 ал.1 т.3 от НК вр. чл.28 / за подсъдимия А./,
поради което ги призна за виновни по така предявеното им обвинение.
Относно вида и размера на
наложените наказания, съдът взе предвид следното:
Съдебното следствие се проведе по
правилата на глава ХХVІІ от НПК.
За извършените от подсъдимите
престъпления законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, тъй като същите са непълнолетни.
При индивидуализирането на наказанието съдът от една страна взе
предвид обстоятелството, че се
касае за престъпление с висока степен
на обществена опасност, обуславяща се както от изключително високия ръст
на този вид посегателства към настоящия
момент в страната,, предишното осъждане на подсъдимия А., наложените неколкократно възпитателни мерки по ЗБППМН, които не са
дали резултат, привличането и на малолетни лица при извършването на част от
кражбите, а от друга страна съобрази невисоката
стойност на вещите – предмет на
посегателство , младата им възраст, социалното и икономическото им
положение и ги осъди на девет месеца лишаване от свобода за подсъдимия Д.В.А. и
шест месеца лишаване от свобода за подсъдимия А.А.И.,
което наказание на основание чл.58А, ал.1 от НК намали с една трета на шест
месеца лишаване от свобода за подсъдимия А. и четири месеца лишаване от свобода
за подсъдимия И..
Като взе предвид, че подсъдимия А. вече
е осъждан на лишаване от свобода, съдът постанови настоящото наказание да се
изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Подсъдимия И. до момента не е осъждан на
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за
поправянето им не е наложително да го изтърпи на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването за срок от две
години.
Съдът
счита, че така наложените
наказания на подсъдимите са
необходими и достатъчни за постигане целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко намира, че същите ще окажат предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самите
подсъдими, така и върху останалите членове на обществото.
Причини
за осъществяване на деянието от
страна на подсъдимите са ниската
им обща и правна култура, заниженият им самоконтрол,
При този
изход на делото подсъдимите са осъдени да заплатят и направените по
същото разноски в размер на по 28,85 лв.
за всеки от тях в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР Ямбол.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: