Р Е Ш Е Н И Е
№……
03.12.2012г. , Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд –Димитровград, на тридесети октомври две
хиляди и дванадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: П.Н.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№370 по описа за
2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два обективно
съединени иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79 и сл.от ЗЗД и по
чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Сдружение
„Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на
звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители- ПРОФОН” твърди
,че на 01.11.2009г. сключил с ответника „Поп Кор Медия”ООД Договор, по силата
на който на последния било предоставено неизключителното право за предаване
чрез кабел и излъчване чрез сателит, за срока на договора и за територията на
Р.България, на звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални произведения,
включени в каталозите на членовете на ПРОФОН, в програмата на национална
кабелна телевизия „Поп Кор ТВ”. Ответникът декларирал национален обхват на
разпространението на собствената му програма „Поп Кор ТВ”, както и обем на
музиката в общото програмно време на телевизионната програма, надхвърлящ 60%.
Договорът бил със срок на действие една година- от 01.11.2009г. до 01.11.2010г.
Ответникът се задължил да плаща на ищеца възнаграждение в размер на 4% от брутоприходите
си от телевизионна дейност, но не по-малко от месечен гарантиран минимум в
размер на 8000 лева без ДДС. Плащането следвало да става в срок от седем дни от
последното число на месеца, за който се отнася то. За м.ноември 2009г.
ответникът платил сумата от 3000 лева, по фактура ,издадена от ищеца на
02.12.2009г. Остатъкът по тази фактура в размер на 6600 лева с ДДС,както и
всички задължения по останалите издадени 11 фактури за периода от м.декември
2009г. до м.октомври 2010г. не били платени от ответника, въпреки ежемесечно
изпращаните му от ищеца фактури за дължимите суми. На 01.12.2010г. между
страните било подписано Допълнително споразумение, съгласно което ответника
признавал задължението си към ищеца в размер на 112200 лева с ДДС и се
задължавал да погаси същото на вноски в срок от 7 месеца. Въпреки постигнатото
споразумение, ответникът отново не изпълнил задължението си, поради което за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Освен дължимата
по договора сума в размер на 112200 лева, ответникът дължал и неустойка за
забава в общ размер на 9575,27 лева, представляваща обезщетение за забава,
дължимо на основание т.7.3 от Договора за всеки просрочен ден след съответната
дата на падежа на съответната вноска за погасяване на главницата, така както е
уговорено в Допълнителното споразумение от 01.12.2010г. Иска съдът да постанови
решение с което да осъди ответника да му плати по горепосочените договор и
допълнително споразумение сумата от 12 000 лева-главница, предявена като
частичен иск от главницата в общ размер на 112200 лева, както и неустойка за
забава в размер на 3000 лева,предявена като частичен иск от неустойка за
забава, съобразно т.7.3 от Договора в общ размер на 9575,27 лева, дължима считано
от съответната дата на забавата за всяка от вноските с падеж, определен в
Допълнително споразумение от 01.12.2010г., до датата на предявяване на иска,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на дължимите суми.Претендира присъждане и на направените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че е сключил
договор с ищеца. Твърди, че той бил сключен не по негово желание. Клаузите в
Договора били едностранно определени и наложени от ищеца. Заложения в договора
гарантиран минимум от 8000 лева месечно, представлявал нелоялно търговско
условие и произтичал от факта ,че ищеца диктувал условията на пазара на
управление на правата по интелектуална собственост , което му давало възможност
да злоупотребява с предоставените му от неговите членове права и да ги
упражнява по начин, нарушаващ правилата на лоялната конкуренция по смисъла на
ЗЗК. Твърди ,че приходите му през процесния период били значително по-малки от
претендираната от ищеца сума. Фактурите, издадени от ищеца били без да е
възникнало данъчно събитие- сключване на сделка, тъй като ответника реално не
използвал фактурираните услуги. Поради тази причина осчетоводени от него били
единствено първите две фактури. Твърди още ,че „Поп Кор ТВ” се излъчвала само в
мрежата на „Булсатком”, като това било около 2% от платения телевизионен пазар
в България. Поради това и тарифата , която трябвало да се прилага не следвало
да бъде за телевизия с местен или регионален обхват. С оглед на това, моли
съдът да отхвърли предявения срещу него иск като неоснователен. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
На основание 211 от ГПК
ответникът предявява насрещен иск, с който иска съдът да обяви нищожността на
клаузата заложена в чл.7 ал.1 от Договора между страните по делото, относно вмененото
му задължение за плащане на „гарантиран минимум от 8000 лева месечно”. Твърди,
че клаузата противоречи, както на издадените от европейските институции становища,
чл.19 и чл.40е ал.4 от ЗАПСП, така и на добрите нрави и търговски практики, а
именно нарушава принципите на добросъвестност и справедливост, което я прави
несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в
гражданския оборот. Счита ,че плащанията на авторските права трябва да бъдат
обвързани с действителното им използване, като се отчита и статута на
съответния ползвател. Наред с това тарифите на ищеца били морално остарели и не
отчитали новите реалности на медийния пазар. По време на сключване на договора
ищеца заемал господстващо положение на българския пазар относно преотстъпването
на авторски права по смисъла на чл.20 от ЗЗК, така ,че ответника бил принуден
да сключи такъв договор с него. Всички условия на договора, включително
ценовите, били изготвени от ПРОФОН, като ответника нямал възможност за свободно
договаряне. Заложения гарантиран минимум от 8000 лева месечно бил нелоялно
търговско условие по смисъла на чл.21 от ЗЗК. В неговото определяне не била
заложена никаква икономическа логика, поради което противоречал на основни
търговски принципи и на добрите нрави.
В писмен отговор на
насрещния иск ответника по него ПРОФОН поддържа ,че той е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Счита ,че цитираната в насрещния иск разпоредба на
чл.21 от ЗЗК не е основание за недействителност на договора, тъй като ЗЗК
регулира специален кръг обществени отношения между предприятията и сдруженията
на предприятия на плоскостта на защита и разширяване на конкуренцията и
свободната инициатива в стопанската дейност. Нормите на ЗЗК не навлизали в
сферата на регулиране на гражданскоправните отношения. Твърди ,че процесния
договор не е бил сключен под натиск, тъй като това е било едно от условията за
издаване на лиценз за телевизионна дейност на ответника. Ищецът по насрещния
иск бил свободен да избере какви записи ще използва и с кои лица ще влезе в
договорни отношения относно уреждане на правото за тяхното ползване. Поддържа
,че наличието на господстващо положение не представлява само по себе си нарушение
на ЗЗК. Такова имало единствено в случаите на злоупотреба с господстващо или
монополно положение. Обстоятелството ,че ПРОФОН притежавал господстващо
положение към датата на сключване на процесния договор не поставяло същия в
нарушение на конкурентните правила. Посочва, че гарантирания минимум залегнал в
процесния договор, представлява цената срещу която ПРОФН предоставя правото за
излъчване на звукозаписи, т.е. това което минимално се дължи за тяхното
ползване. Тази цена следвало да бъде получена независимо от това дали се
реализира приход от нея или не.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът по делото- Сдружение „Дружество за колективно управление в частна
полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на
артистите-изпълнители- ПРОФОН” ,е организация за колективно управление на
права, създадена на основание ЗЮЛНЦ и ЗАПСП. Видно от приетото като
доказателство по делото Удостоверение от 30.08.2011г., издадено от СГС по
ф.д.№4778/1998г., ищецът има предмет на дейност- да разрешава срещу заплащане и
да събира възнагражденията за продуценти и изпълнители при публичното изпълнение на звукозаписи и
музикални видеозаписи, излъчването им по безжичен път и предаването им чрез
кабел или друго техническо средство, препредаването на звукозаписи и музикални
видеозаписи чрез кабел или друго техническо средство; Да разпределя събраните
възнаграждения между членовете на дружеството, както и възнагражденията,
получени за нечленове, съгласно приетите от ОС правила за разпределение.
Дружеството е вписано в регистъра за организациите за колективно управление на
авторски права по чл.40 ал.4 от ЗАПС, воден в Министерство на културата, което
се установява от представеното Удостоверение №108/29.10.1998г., издадено от
Министерство на културата.
Ответникът „Поп Кор Медия”ООД има предмет на дейност, който включва:
музикални произведения;сценични произведения-драматични, музикално-драматични,
хореографски и др. филми и др., аудиовизуални произведения; аранжименти на
музикални произведения и на фолклорни творби; електронни медии, продуцентска
дейност, изготвяне на видео и аудио клипове и филми, звукозаписна дейност,
придобиване и отдаване на права върху интелектуална собственост, рекламна
дейност, сделки с интелектуална собственост, информационна и импресарска
дейност, като това е видно от представеното с исковата молба извлечение от
Търговския регистър. От представеното заверено извлечение от Публичен регистър
линейни и нелинейни медийни услуги. Предприятия разпространяващи програми, на
Съвета за Електронни Медии, се установява ,че регистрирал телевизия „Поп Кор
ТВ”, с музикален профил, национален обхват и 24 часа излъчване по кабел и сателит. Регистрацията на
въпросния телевизионен канал е извършена с Решение на СЕМ №54/24.03.2009г.
Видно от Решене №498/15.12.2009г. на СЕМ, началната дата на разпространение на
телевизията е изменена от първоначално вписаната 26.03.2009г. на 01.12.2009г.
На 01.11.2009г. между страните по делото бил сключен Договор, съгласно
който ищецът предоставял на ответника неизключителното право за предаване чрез
кабел и излъчване чрез сателит на територията на Република България на
звукозаписи и записи на музикални аудиовизуални произведения, върху които имат
права членовете на ПРОФОН. Ответникът придобил неизключително право да предава
чрез кабел и сателит лицензираните записи единствено в рамките на програмата на
национална кабелна телевизия „ПОП КОР ТВ”. Страните уговорили ,че срока на този
договор е една година ,считано от 01.11.2009г. до 01.11.2010г. Съгласно чл.7 от Договора, срещу
предоставеното неизключително право да право да предава чрез кабел и сателит
лицензираните записи, ответника се задължавал да плаща на ищеца 4% от брутоприходите
си от телевизионна дейност, но не по-малко от месечен гарантиран минимум в
размер на 8000 лева без ДДС, договорен съгласно Тарифата на сдружението,
извлечения от която представлявало неразделна част от договора.Гарантирания
минимум на възнаграждението трябвало да се заплаща по банкова сметка ***невен
срок от последното число на месеца, за който се отнася плащането.Съгласно
чл.7.3 от Договора, при изпадане на ответника в забава, поради неспазване на
фиксираните срокове за плащане, той дължи на ищеца неустойка в размер на
основния лихвен процент плюс 10 пункта от неплатената сума. Видно от
представената от ищеца Тарифна справка, която е неразделна част от сключения с
ответника договор, кабелни/сателитни телевизии за собствена 24 –часова
програма, с дял на музиката по тях над 60% /музикални/ дължат на ПРОФОН гарантиран
месечен минимум от 8000 лева.
Във връзка със сключения между страните договор, ищецът издал общо 12
фактури, в които начислил дължимия от ответника гарантиран минимум на
възнаграждение за сродни права за разрешаване предаването на звуко/видеозаписи
в програмата на телевизия „По Кор Тв” за всеки един месец о годината на
действие на договора. Всяка една от тези фактури е за сумата от 8000 лева, представляващ
гарантирания месечен минимум и 1600 лева ,начислено ДДС. Ответникът платил
единствено сумата от 3000 лева, представляваща част от задължението по Фактура
№13947/01.12.2009г.
На 18.11.2010г. ищецът изпратил на ответника нотариална покана, с която го
поканил в 10-дневен срок от получаване на поканата да плати дължимите
възнаграждения по Договор от 01.11.2009г., възлизащи в размер общо на 112200
лева с ДДС. Предупредил ,че в противен случай ще предприеме действия за
събиране на задължението по съдебен ред, ведно с предвидената в Договора
неустойка за забава. Наред с това поискал да му бъде предоставен отчета за
приходите и разходите на ответника за 2009г., с оглед определяне на
окончателния размер на дължимото възнаграждение.
В отговор на нотариалната покана, връчена на ответника на 22.11.2010г., той
изпратил на ищеца писмо от 24.11.2010г., с което за изчистване на натрупаните
към него задължения предложил следния погасителен план: м.януари 2011г.-
плащане на сумата от 16200 лева; м.февруари, март, април, май и юни 2011г. –
ежемесечно плащане на суми от по 19200 лева.
Във връзка с така направеното от ответника предложение за изплащане на
задължението, на 01.12.2010г. страните сключили Допълнително споразумение към
Договор от 01.11.2009г. за предоставяне на неизключителното право за предаване
чрез кабел и излъчване чрез сателит на лицензирани записи в програмата на
телевизия „Поп Кор Тв”. В т.1 от Споразумението ответникът декларира ,че
признава задължението си към ПРОФОН в общ размер на 112200 лева с ДДС,
изискуемо по Договор от 01.11.2009г. и представляващо възнаграждение за сродни
права за предаване чрез кабел и излъчване чрез сателит на звуко/видеозаписи в
програмата на телевизия „Поп Кор Тв”, представляващо главница за периода от
01.11.2009г. до 01.11.2010г.Съгласно т.2 от Споразумението, ответникът се
задължил да изплати на ищеца дължимата сума на шест вноски, както следва: до
31.01.2011г.- 16200 лева ,до края на всеки един от месеците февруари, март,
април, май и юни 2011г.- ежемесечно по 19200 лева.
Видно от приетата като доказателство по делото нотариална покана от
08.04.2011г., ищецът уведомил ответника, че въпреки подписаното Допълнително
споразумение от 01.12.2010г., поетите от страна на последния задължения отново
не били изпълнени, като към момента на изготвяне на поканата той не бил превел
първите три вноски по споразумението на обща стойност 54600 лева. Поради това
ответника бил поканен в 7-дневен срок от получаване на поканата, да преведе по
сметка на ищеца дължимата сума от 54600 лева. Предупредил ,че в противен случай
ще предприеме действия за събиране на задължението по съдебен ред, ведно с
предвидената в Договора неустойка за забава. Нотариалната покана била връчена
на ответника на 13.04.2011г.
От представената с исковата молба нотариална покана от 09.01.2012г., се
установява ,че ищецът за пореден път поканил ответника в 7-дневен срок от
получаване на поканата да преведе по негова сметка дължимите и изискуеми на
основание Договор от 01.11.2009г. вноски за възнаграждение, възлизащи на обща сума
в размер на 112200 лева с ДДС. Предупредил ,че при неизпълнение на задължението
в указания срок ще предприеме действия за събирането му по съдебен ред, ведно с
неустойка за забава. Нотариалната покана е връчена на ответника на 10.01.2012г.
За изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на страните,
съдът назначи и изслуша 2бр.заключения на съдебно-счетоводни експертизи. Според
първото заключение, размерът на дължимите от ответника на ищеца възнаграждения,
представляващи месечни гарантирани минимуми по Договора от 01.11.2009г. е общо
112200 лева. По същия договор ответникът е извършил плащане в размер на 3000
лева на 01.02.2010г. по фактура за м.ноември 2009г. Остатъкът за плащане по
тази фактура е в размер на 6600 лева. Размерът на договорната неустойка за
забава, дължима по т.7.3 от Договора, считано от датата на изпадане на
ответника в забава за всяка от вноските по Допълнителното споразумение от
01.12.2010г. до датата на предявяване на иска в съда- 23.02.2012г. е 9906,84
лева.
От заключението на втората назначена по делото съдебно
счетоводна-експертиза се установява ,че общите приходи на ответника в т.ч.за
телевизионно излъчване за периода на действие на договора между страните от
01.11.2009г. до 01.11.2010г. са следните: за 2009г.- приходи от продажба на
собствени права- 44000 лева; за 2010г- от изработка на реклами-13000 лева,
приходи от продажба на собствени права- 68000 лева, приходи от музикално
участие- 1600 лева или всичко- 126600 лева. За периода на действие на Договора
от 01.11.2009г. ответника не е реализирал приходи от телевизионно излъчване.
Дължимата към ищеца сума за периода на действие на Договора, изчислена върху
брутните приходи на ответника от всички източници, ако се приложи т.7 от
Договора, без клаузата за гарантиран минимум от 8000 лева месечно, е в размер
общо на 5064 лева. В сметка 401- „Доставчици” по партидата на ищеца, са
осчетоводени две фактури с №13847/01.12.2009г. за сумата от 9600 лева и
№14081/07.01.2010г. за сумата от 9600 лева. Извършено е плащане в размер на
3000 лева, като дължимия остатък по двете фактури е 16200 лева. По процесните
фактури не е ползван данъчен кредит.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото не се спори ,че между страните на 01.11.2009г. е бил сключен
Договор за предоставяне на неизключителното право за предаване чрез кабел и
излъчване чрез сателит на лицензирани записи в програмата на телевизия „Поп Кор
Тв”, както и Допълнително споразумение от 01.12.2010г. към този договор. Няма
спор относно това, че ищецът е изпълнил задължението си по Договора, като е
предоставил на ответника визираните в него права. Безспорно установено е и обстоятелството
,че по този договор и допълнителното споразумение към него ответникът е извършил
единствено плащане на сумата от 3000 лева.
Спорно по делото е нищожна ли е клаузата на чл.7 ал.1 от Договора, в частта
й относно гарантирания минимум от 8000 лева месечно, които ответника следва да
плаща на ищеца, както и размера на дължимата по Договора от 01.11.2009г. сума.
Съгласно клаузата на чл.7 от Договор от 01.11.2009г., сключен между
страните по делото, срещу предоставеното неизключително право да предава чрез
кабел и сателит лицензирани записи, ползвателят-ответник заплаща на сдружението
–ищец 4% от брутоприходите от телевизионна дейност, но не по-малко от месечен
гарантиран минимум в размер на 8000 лева, договорен съгласно Тарифата на
сдружението, извлечение от която е неразделна част от договора.
Според разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват
добрите нрави.
Твърди се в предявения насрещен иск ,че част от разпоредбата на чл.7 от
Договор от 01.11.2009г.- за уговорения месечен гарантиран минимум в размер на
8000 лева, е нищожна, поради това ,че тя противоречи на издадени от европейски
институции становища, на чл.19 и чл.40е /нов/ ал.4 от ЗАПСП, както и на добрите
нрави и търговски практики, като нарушава принципите на добросъвестност и справедливост,
което я прави несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на
страните в гражданския оборот.
Процесният договор е сключен между страните и съответно е подписан доброволно
от техните представители. Този договор не е предварителен, както твърди
ответника, с оглед на това ,че в него ясно е посочена датата, от която влиза в
сила и последното не е поставено в зависимост от изпълнението на някакво друго
допълнително условие. До началото на настоящото производство ответникът също не
го е възприемал като такъв, доколкото е започнал изпълнението му като на
01.02.2010г. е платил частично първия от гарантираните месечни минимуми, за
което на 01.12.2009г. му е била издадена фактура от ищеца. Наред с това,
ответникът е признал задължението си по този договор по основание и размер,
като на 01.12.2010г. е сключил Допълнително споразумение, с което е уредил
разсроченото изплащане на задължението.
Така сключения договор не противоречи и не заобикаля разпоредбите на Закона
за авторското право и сродните права и в частност тези на чл.19 и чл.40е ал.4
от ЗАПСП. Всеки автор на каквото и да е произведение има право на
възнаграждение за неговото използване независимо от начина за това. Самото
произведение може да се използва само след предварително съгласие на неговия
автор за това. Наред с това авторите могат по свое желание да образуват
организации за колективно управление на тези права /ОКУП/, като отстъпят
правото да договарят използването на произведенията им по един или повече
начини и да събират възнагражденията , произтичащи от тези договори.
Предложенията на ОКУП за размерите на събираните от тях възнаграждения следва
да са съобразени с начините на използване на произведенията и значението им за формиране на приходите,
реализирани от съответното използване. Наред с това ОКУП трябва да третира
ползвателите от една и съща категория равнопоставено. Ищецът, който по своята
същност представлява сдружение за колективно управление в частна полза на правата
на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на
артистите-изпълнители, има изключително право да определя размера на дължимите
на своите членове възнаграждения за използване на техните обекти на закрила.
Сключеният с ответника Договор от 01.11.2009г. и визираното в него задължение
на последния да плаща гарантиран месечен минимум в размер на 8000 лева се
базират на тарифи, които въвеждат ясно формулирани обективни критерии за
определяне на конкретните параметри на възнагражденията. Има възможност тези
възнаграждения да се структурират в два варианта- като процент от
брутоприходите на ползвателя, но не по-малко от месечен гарантиран минимум, или
като твърда годишна сума. Въпросните тарифи отговарят на основните принципи,
въведени в ЗАПСП, като дължимите възнаграждения за ПРОФОН са съобразени с начините
на използване на записите и значението им за формиране на приходите от това
използване. Така определения в Договора от 01.11.2009г. гарантиран месечен
минимум представлява цената срещу която ПРОФОН предоставя правото на излъчване
на звукозаписи. Тази цена следва да се плати на ищеца за предоставената услуга,
независимо дали ответника е способен да реализира приходи от нея или не. С така
уговорената сума ПРОФОН защитава интересите на продуцентите и изпълнителите,
които следва да получат възнаграждение за техния продукт независимо дали
ползвателя е реализирал приход от него. Твърдяното противоречие на договорната
клауза с добрите нрави и търговски практики е неоснователно. Видно от тарифата,
която е неразделна част от сключения Договор, налице е диференциация на
възнагражденията, събирани от различните ползватели, с което е гарантирано
прилагането на справедливи равни условия, спрямо лица попадащи в еднакви
категории на правнозащитения репертоар. Отчетени са обективните критерии,
свързани с потреблението на музикалния каталог на сдружението, като при всяка
от формите на използването му е въведено стъпаловидно нарастване на размера на
дължимото възнаграждение. Съгласно процесния договор, предвидения месечен
гарантиран минимум, представлява минималната цена, срещу която ПРОФОН
предоставя от името на представляваните от сдружението правоносители правото на
използване на целия музикален репертоар, управляван от него.Тази фиксирана цена
отчита степента на използване на каталога на ищеца от страна на ползвателя и
цели да овъзмезди носителите на права, доколкото по силата на договора на
ответника е предоставено неограничено в количествено отношение право на
ползване на целия музикален каталог на ПРОФОН, като се постига едновременна
договореност с голям брой носители на права и се получава необходимата правна
гаранция за законосъобразно потребление. Въпросната тарифа е договорена
доброволно между страните при сключване на договора, като същата съответства на
декларираните от ответника критерии- за национално покритие и дял на
излъчваната музика в програмното време над 60%.
Неоснователни са твърденията на ищеца по насрещния иск ,че клаузата на чл.7
от Договора противоречи на становища и препоръки на европейски институции.
Последните сами по себе си нямат нормативен характер и съответно не съставляват
основание за обявяване за нищожност на клауза от договор сключен в съответствие
с условията на действащото българско законодателство.
Предвид изложеното, съдът счита ,че клаузата на чл.7 ал.1 от Договор от
01.11.2009г., сключен между страните по делото, в частта й за предвидено
плащане на месечен гарантиран минимум от 8000 лева, не противоречи на ЗАПСП,
нито накърнява добрите нрави, с оглед на което предявения насрещен иск за
обявяване на нейната нищожност следва да бъде отхвърлен ,като неоснователен.
С оглед на това ,че визираната по-горе клауза от Договора не е нищожна, за
предоставеното на ответника неограничено право на ползване на лицензираните
записи на ищеца, „Поп Кор Медия”ООД дължи на ПРОФОН уговореното в нея възнаграждение
в размер на 4% от брутоприходите си от телевизионна дейност, но не по-малко от
месечен гарантиран минимум в размер на 8000 лева без ДДС, съгласно Тарифата на
сдружението, извлечение от която е неразделна част от договора. Гарантираният
минимум на възнаграждението трябва да се заплаща по банкова сметка ***невен
срок от последното число на месеца, за който се отнася плащането. Срокът на
така сключения Договор е за период от една година ,считано от 01.11.2009г. Така
сключения Договор е влязъл в сила от 01.11.2009г. /чл.12/, като след изтичане
на първия месец „Поп Кор Медия”ООД дължи на ищеца сумата от 8000 лева без ДДС
/9600 лева с ДДС/, представляваща месечен гарантиран минимум, съгласно
разпоредбата на чл.7 от Договора, в седемдневен срок от последното число на
месеца. Във връзка с така възникналото задължение, на 01.12.2009г. ищецът е издал
Фактура №13947, в която посочил ,че по горепосочения Договор ответника следва
да му заплати сумата от 9600 лева с ДДС- дължимо възнаграждение за м.ноември
2009г. От своя страна ответникът не изпълнил задължението си за плащане на тази
сума в срок, като едва на 01.02.2010г. с кредитно авизо превел по банкова
сметка ***. Това обстоятелство не се оспорва от страните по делото, като се
установява и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено на 14.06.2012г. С оглед извършеното частично плащане по
горепосочената фактура, за м.ноември 2009г. ответника продължава да дължи на
ищеца сумата от 6600 лева.
През следващите 11 месеца от срока на Договора, въпреки надлежно издадените
от ищеца фактури, ответникът не му заплатил нито една от дължимите месечни
вноски, представляващи гарантиран месечен минимум в размер на 9600 лева с ДДС,
всяка. Последното безспорно се установява от заключението на съдебно
–счетоводната експертиза, изготвено на 14.06.2012г., като липсата на извършени
плащания не се оспорва и от страна на ответника. Общото задължение на „Поп Кор Медия”ООД по
чл.7 от Договора за периода от 01.11.2009г. до 01.11.2010г., възлиза на 112 200
лева. Това задължение е признато от ответника по основание и размер ,предвид
изпратеното във връзка с Нотариална покана на ищеца от 18.11.2010г. писмо от
24.11.2010г., в което иска разсрочване на изплащането на натрупаните задължение
по Договора от 01.11.2009г. С писмото е предложен погасителен план, съгласно
който в срок от 6 месеца ответника следвало да изплати на ищеца цялата дължима
сума от 112200 лева. Това предложение е било прието изцяло от страна на ищеца,
като между страните е било сключено Допълнително споразумение от 01.12.2010г.,
в което „Поп Кор Медия”ООД е признало ,че дължи на ПРОФОН по процесния договор
сумата от 112200 лева и се е задължило да изплати същата на шест вноски до
30.06.2011г. Въпреки направеното от страна на ответника признаване на
задължението и сключеното допълнително споразумение за разсрочено плащане на
същото, което изцяло съответства на направеното от него предложение за това с
писмо от 24.11.2010г., длъжникът отново не платил нищо от дължимите суми.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗД, всяка от страните по договора
трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно. В настоящия
случай въпреки ,че ищецът е изпълнил добросъвестно задълженията си по Договора
от 01.11.2009г., ответника не е платил уговорените месечни гарантирани минимуми
в размер на 9600 лева месечно за периода от м.декември 2009г. до м.октомври
2010г., както и сумата от 6600 лева за м.ноември 2009г., всичко в размер на
112200 лева. Наличието на въпросното задължение, както и неговия размер се
установяват по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства-
Договор от 01.11.2009г., Допълнително споразумение от 01.12.2010г. , нотариална
покана от ищеца от 18.11.2010г. ,писмо от ответника от 24.11.2010г., както и от
заключение на вещото лице от 14.06.2012г.
Поради изложеното предявения от ищеца иск с правно основание чл.79 от ЗЗД
се явява основателен и доказан, като ответника следва да бъде осъден да му
заплати претендираната с предявения частичен иск сума от 12000 лева,
представляваща част от дължимата по Договора от 01.11.2009г. главница в размер
на общо 112200 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда- 23.02.2012г. до окончателното й
изплащане.
На следващо място съдът счита ,че основателна се явява и претенцията на
ищеца за плащане на неустойка за забава, на основания чл.7.3 от Договора от
01.11.2009г., в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта от неплатената
сума. В случая ответникът е изпаднал в забава съгласно Допълнително
споразумение от 01.12.2010г. за определените в него вноски по задължението след
изтичане на датата на която се дължи всяка от тях. При определяне размер на
дължимата неустойка за забава за периода от 01.02.2011г.- датата на изпадане в
забава за първата вноска по Допълнителното споразумение, до 23.02.2012г.-датата
на депозиране на исковата молба в съда, съдът кредитира заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, дължимата
неустойка върху всяка една от вноските от датата на нейната изискуемост до
23.02.2012г. възлиза в размер общо на 9906,84 лева. Същевременно в исковата
молба се претендира плащане на неустойка за забава в размер на 3000 лева за
същия период ,но като част от общо дължима неустойка за забава в размер на
9575,27 лева. С оглед на това,
предявения частичен иск за плащане на неустойка за забава в размер на 3000
лева, представляваща част от дължимата от ответника неустойка от 9575,27 лева,
следва да бъде уважен ,като основателен и доказан.
При този изход на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на
направените от ищеца деловодни разноски. На основание чл.80 от ГПК, в проведеното по делото съдебно
заседание ищецът представя списък на разноските. Видно от този списък ищеца
претендира да му бъдат заплатени направените по настоящото дело разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице, такси по
обезпечителното производство, съгласно фактури №5479 и №5480 ,двете от
14.06.2012г., на ЧСИ П.М., както и адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ и пълномощно към него, представен с молба вх.№1982/14.06.2012г. на
ЧСИ П.М.. Доколкото ищецът не представя по настоящото дело писмени
доказателства за направените от него разноски по обезпечителното производство, такива не следва да му бъдат присъждани.
Поради това и на основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца единствено
направените в настоящото производство разноски от 600
лева- държавна такса по делото, 750 лева- за адвокатско
възнаграждение и 200 лева- депозит за вещо лице.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПОП
КОР МЕДИЯ”ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.”Захари Зограф” 26-Б-3, представлявано и управлявано от Т.Б.Д.
и К.Д.Д., да заплати на СДРУЖЕНИЕ”ДРУЖЕСТВО ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЧАСТНА
ПОЛЗА НА ПРАВАТА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ И МУЗИКАЛНИ ВИДЕОЗАПИСИ И НА АРТИСТИТЕ-ИЗПЪЛНИТЕЛИ-
ПРОФОН”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.”Цар Асен” №77, представлявано от И.К.- изпълнителен директор, сумата в
размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева,
представляваща частичен иск от цялостна претенция в размер на 112200 /сто и дванадесет
хиляди и двеста/ лева- месечни гарантирани минимуми, дължими съгласно сключен
между тях на 01.11.2009г. Договор за предоставяне на правото за предаване чрез
кабел и излъчване чрез сателит на музикални записи в програмата на кабелна
телевизия „ПОП КОР ТВ” и Допълнително споразумение към него от 01.12.2010г.,
както и неустойка за забава в размер на
3000 /три хиляди/ лева, представляваща частичен иск от цялостна претенция в
размер на 9575,27 лева /девет хиляди петстотин седемдесет и пет лева и двадесет
и седем стотинки/ за периода от 01.02.2011г. до 23.02.2012г., ведно със
законната лихва върху сумата от 12000 лева, считано от 24.02.2012г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ПОП КОР МЕДИЯ”ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Димитровград, ул.”Захари Зограф” 26-Б-3, представлявано и
управлявано от Т.Б.Д. и К.Д.Д., против СДРУЖЕНИЕ”ДРУЖЕСТВО ЗА КОЛЕКТИВНО
УПРАВЛЕНИЕ В ЧАСТНА ПОЛЗА НА ПРАВАТА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ И МУЗИКАЛНИ
ВИДЕОЗАПИСИ И НА АРТИСТИТЕ-ИЗПЪЛНИТЕЛИ- ПРОФОН”, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.София, ул.”Цар Асен” №77, представлявано от И.К.-
изпълнителен директор, иск с правно основание чл.26 и сл. от ЗЗД, за обявяване
за нищожна клаузата на чл.7 от Договор за предоставяне на правото за предаване
чрез кабел и излъчване чрез сателит на музикални записи в програмата на кабелна
телевизия „ПОП КОР ТВ” от 01.11.2009г. в частта й за плащане на месечен
гарантиран минимум в размер на 8000 лева без ДДС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ПОП КОР МЕДИЯ”ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Димитровград, ул.”Захари Зограф” 26-Б-3, представлявано и
управлявано от Т.Б.Д. и К.Д.Д., да заплати на СДРУЖЕНИЕ”ДРУЖЕСТВО ЗА КОЛЕКТИВНО
УПРАВЛЕНИЕ В ЧАСТНА ПОЛЗА НА ПРАВАТА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ И МУЗИКАЛНИ
ВИДЕОЗАПИСИ И НА АРТИСТИТЕ-ИЗПЪЛНИТЕЛИ- ПРОФОН”, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.София, ул.”Цар Асен” №77, представлявано от И.К.-
изпълнителен директор, направените по
делото разноски в размер на 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страната.
СЪДИЯ: