Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретар К.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8221
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8221/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение от 06.08.2018 г постановено
по гр.д.№68420/17 г на СРС , 88 състав ; в частта , с
която са отхвърлени исковете на въззивника с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че В.Г.М. ЕГН ********** *** дължи разликата над 1100 лева до предявения размер от 4874,55
лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2014 г – м.04.2015
г ; за апартамент №1 в гр.София ж.к.********,
ведно със законната лихва от 25.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата
; разликата над 350 лева до предявения размер от 1575,61 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 01.04.2014 г – 10.05.2017 г ; разликата
над 10 лева до предявения размер от 30 лева –цена на дялово разпределение
за периода 25.05.2014 г – м.04.2015 г ведно със законната лихва от 25.05.2017 г
до окончателното заплащане на сумата и разликата над 2,78 лева до предявения
размер от 5,57 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 25.05.2014
г – 10.05.2017 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 13.06.2017 г по ч.гр.д.№33194/2017 г на СРС , 88 състав .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като със сумите „за получаване“ след
изравнителните сметки са намалени задълженията за процесния период . Начислявани
са прогнозни сметки , а след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет . Въпреки , че е посочил , че
кредитира ССЕ СРС неправилно е счел , че е изтекла погасителна давност за част
от вземанията . Съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2014 г/ купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача . За публикуването са
съставени констативни протоколи от нотариус .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор /възражение/ на въззивната
жалба . Счита , че не дължи главница и лихви , защото не е живял на адреса .
Третото
лице “Б.Б.”
ООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 20.08.2018 г и е обжалвано в срок на 10.09.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли частично исковете за СРС е приел , че трябва да кредитира СТЕ, според която за
процесния период е доставена топлинна енергия за имота в размер на 2311,27
лева . Принципно ответникът дължи
половината от въпросната сума . Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 25.05.2017 г , поради което погасени в 3-годишна погасителна давност са
всички вземания на ищеца с падеж преди 25.05.2014 г , съответно и лихвите върху тях . По реда на чл.162 ГПК СРС е приел ,
че ответникът дължи 1100 лева главница за топлинна енергия , 350 лева лихви за
забава върху нея , 10 лева главница за дялово разпределение и 2,78 лева лихви
за забава върху дяловото разпределение .
Решението на
СРС е правилно като краен резултат .
За м.02.2014 г е в сила чл.33 ал.1 ОУ /2008 г / , според които прогнозните сметки
следва да се заплатят в 30-дневен срок след изтичане на периода , за който се
отнасят . Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 25.05.2017 г, поради
което задължението за м.02.2014 г е погасено по давност
За периода м.03.2014 г - м.04.2015 г са в сила ОУ /2014 г/ , като според
чл.33 ал.1 във вр.чл.32 ал.1 месечните дължими сума се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца . Няма данни за публикуване на сметките на
ответника на интернет страницата на ищеца . Поради това по отношение на тях
е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня , в който задължението е възникнало.
В случая видно от представените писмени доказателства ежемесечните съобщения
към фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от 25.05.2017 г и последващото подаване на
искова молба по чл.422 ГПК са прекъснали давността за вземанията за периода м.04.2014 г - м.04.2015 г , а вземането
за м.03.2014 г е погасено по давност .
Правилно СРС е кредитирал СТЕ за размера на вземането
за топлинна енергия . Същата е извършила проверка на наличните документи и
собствени изчисления , докато ССЕ само констатира какви са счетоводните
записвания при ищеца . Във въззивната жалба липсват относими доводи по
конкретното дело , а предимно се възпроизвежда уредбата в ЗЕ и ОУ /без конкретика/
.
СРС не се е произнесъл по вземания от 2013 г и такива
не са посочени в исковата молба . Пред СРС не са представени констативни
протоколи за публикуване на сметките на ответника в интернет и принципно въобще
не се дължат лихви за забава .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се
потвърди в обжалваната част .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 06.08.2018
г постановено по гр.д.№68420/17 г на СРС , 88 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно
основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че В.Г.М. ЕГН ********** *** дължи разликата над 1100 лева до предявения размер от 4874,55
лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2014 г –
м.04.2015 г ; за апартамент №1 в
гр.София ж.к.********, ведно със законната лихва от 25.05.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; разликата над 350 лева до предявения
размер от 1575,61 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
01.04.2014 г – 10.05.2017 г ; разликата над 10 лева до предявения размер от
30 лева –цена на дялово разпределение за периода 25.05.2014 г – м.04.2015 г
ведно със законната лихва от 25.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата
и разликата над 2,78 лева до предявения размер от 5,57 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 25.05.2014 г – 10.05.2017 г ; за които
суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.06.2017
г по ч.гр.д.№33194/2017 г на СРС , 88 състав
Решението е постановено при участието
на “Б.Б. ”
ООД *** като трето лице
помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.